Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Tragedy Of Antony and Cleopatra, 1607 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Валери Петров, 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011)
- Корекция
- Alegria (2012)
- Корекция
- NomaD (2012)
Издание:
Уилям Шекспир
Събрани съчинения в осем тома
Том 4
Трагедии
Превел от английски: Валери Петров
Редактор на изданието: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Иван Гранитски
Художник: Петър Добрев
Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова
Издателство „Захарий Стоянов“
История
- — Добавяне
Първо действие
Първа сцена
Александрия. В двореца на Клеопатра.
Влизат Деметрий и Филон.
ФИЛОН
Не, лудостта на нашия началник
прелива мярата! Тоз поглед, с който
преди пламтеше като Марс във броня
пред бойните редици, днес покорно
се свежда и обслужва едно смугло
египетско челце! Това сърце,
което в грохота на грозни битки
му пръскаше нагръдника, сега е
ветрилце, мехче, чийто дъх разпалва
страстта на една циганка[1]!…
Тръбен звук. Влизат Антоний и Клеопатра, следвани от Свита и Евнуси с ветрила.
Пристигат!
Понаблюдавай го! Ще видиш как
могъщият триножник, върху който
лежи Вселената[2], се е превърнал
във фарфалак на курва. Само гледай!
КЛЕОПАТРА
А колко е — тогава — любовта ти?
АНТОНИЙ
Щом има мяра, тя ще е беднячка!
КЛЕОПАТРА
Но граница аз трябва да й сложа!
АНТОНИЙ
Търси тогаз друг свод и друга твърд!
Влиза Придворен.
ПРИДВОРНИЯТ
Велики господарю, вест от Рим!
АНТОНИЙ
Досадно! Същината!
КЛЕОПАТРА
Не, Антоний,
изслушай сам вестителите! Може
да е сърдита Фулвия[3] или
да праща голобрадият ви Цезар
могъщата си заповед до теб:
„Това прави! Недей прави онуй!
Туй царство завладей! Онуй — недей!
Че иначе мисли му!“
АНТОНИЙ
Скъпа моя!…
КЛЕОПАТРА
Не „може“ ами сигурно! Предчувствам,
нареждане е туй, с което Цезар
те връща в Рим. Изслушай го, Антоний,
и стягай се за път!… Къде е туй
писмо на Фулвия… прости, на Цезар…
във същност и на двамата, нали?
Викни вестителите! Ха, червиш се?
Таз кръв е знак, че си васал на Цезар
или че срам те е да чуем как
пискливата ти Фулвия те хока.
Това е вярно, както туй, че съм
царица на Египет!… Нека влязат!
АНТОНИЙ
Във Тибъра да се размие Рим!
Да се събори арката обширна
на римската държава! Ти си мойто
пространство необятно! Всички царства
са кална глина, смрад на тор, която
еднакво храни хора и животни.
Прегръща я.
Човешкото величие е в туй,
щом вършим го ний с тебе, една двойка
така съзвучна, толкоз превъзходна,
че заповядвам цялата Вселена
под страх от наказание да каже:
„Да, несравними са!“
КЛЕОПАТРА
Чудесен лъжльо!
Защо за Фулвия се е оженил,
ако не я е любил? Ще се правя
на глупава, а той ще си остане
Антоний…
АНТОНИЙ
… Но пленен от Клеопатра!
О, скъпа моя, нека от любов
към любовта и нейните забави
в хапливи разговори не хабим
минутите си! Ни една от тях
не бива да увехне без наслада!
Каква желаеш тя да бъде днес?
КЛЕОПАТРА
Изслушай вестите от Рим!
АНТОНИЙ
Ах ти,
неотстъпчивко царствена! Но всичко —
плач, яд и смях — приляга ти! Във тебе
очарователен е всеки порив!
Не, теб единствена ще слушам аз,
вестителко на радостта! Таз нощ
сами из улиците двама с тебе
ще бродим, наблюдавайки живота
на простия народ. Ела, царице!
Ти снощи го поиска!…
Към Свитата.
Нито дума!
Излизат всички освен Деметрий и Филон.
ДЕМЕТРИЙ
Не мислех, че тъй малко тачи Цезар!
ФИЛОН
Забрави ли се, често го напускат
онези качества, които правят
Антония Антоний.
ДЕМЕТРИЙ
Съжалявам,
че потвърждава лошата мълва,
която носи се във Рим за него.
Дано го видя утре друг! Прощавай!
Излизат.