Оноре дьо Балзак
Сезар Бирото (12) (История на възхода и упадъка на Сезар Бирото, търговец-парфюмерист, помощник-кмет във Втори Парижки район, кавалер на ордена на „Почетния легион“ и пр.)

Дванадесета глава
Последният ден преди фалита

Бирото се завърна у дома си отчаян, без да забележи, че банкерите го подмятаха помежду си като топка за тенис; но Констанс бе вече отгатнала, че ще бъде невъзможно да намерят кредит. Щом трима банкери вече отказваха, те сигурно бяха разменили мнение за един толкова известен човек като помощник-кмета, следователно на френската национална банка не можеше вече да се разчита.

— Опитай се да получиш отсрочка — каза тя. — Върви при господин Клапарон, който е твой съдружник, върви при всички, на които имаш да плащаш полици на петнадесети, и им предложи да изчакат. Ще имаш време после да се явиш при тях с полиците на Попино.

— Утре е тринадесети! — отвърна Бирото съвсем убит.

Според израза от рекламата Бирото имаше сангвиничен темперамент, който при грижи или при вълнения изразходва твърде много енергия, поради което, за да възстанови загубеното, се нуждае на всяка цена от сън. Затова Сезарин отведе баща си в салона и за да го ободри, му изсвири „Сънят на Русо“ — много хубаво парче от Еролд, а Констанс седна до него с ръкоделие в ръка. Горкият човек отпусна глава на едно канапе и колкото пъти вдигнеше очи към жена си, неизменно я виждаше със сладка усмивка на устните; така той задряма.

— Горкичкият! — каза Констанс. — Какви ли мъки го чакат още, дано само издържи!

— Какво ти е, мамо? — извика Сезарин, като видя, че майка й плаче.

— Скъпо дете, фалитът ни е неизбежен. Ако баща ти бъде заставен да депозира баланса си, не бива да чакаме милост от никого. Бъди готова, дъще, да станеш обикновена продавачка в магазин. Ако ти приемеш нещата с мъжество, и аз ще имам сили да започна нов живот. Аз познавам баща ти, той няма да иска да прикрие нито една стотинка, аз също ще се откажа от правата си и ще продадем всичко, което имаме. А ти, миличка, занеси утре скъпоценностите и дрехите си у вуйчо Пийро, защото ти не си задължена на никого.

Сезарин бе обзета от безграничен ужас, като чу майка си да произнася тези думи с почти религиозна простота. Тя помисли да потърси Анселм, но от деликатност не го стори.

На следния ден в девет часа Бирото отиде на улица Прованс, обзет от други мъки, различни от страданията, които бе преживял. Да искаш кредит, е нещо съвсем обикновено в търговията. При всяко ново предприятие, всеки ден, за търговеца е необходимо да намери капитали; но искането на отсрочка в търговската юриспруденция е това, което е изправителният съд спрямо углавния, тоест първа стъпка към фалита, така както закононарушението води към престъпление. Други ръце, а не вашите държат тайната на вашата безпомощност и на затрудненото ви положение. В такива случаи един търговец се предава във властта на друг с вързани ръце и крака, а милосърдието е добродетел, която не особено се проявява на борсата.

Парфюмеристът, който някога ходеше из Париж с поглед, пламтящ от самоувереност, сега поради пониженото си самочувствие не смееше да влезе у банкера Клапарон; той бе започнал да разбира, че сърцето на банкерите е просто телесен орган като всеки друг. А и Клапарон му се виждаше така брутален в просташката си веселост, той бе почувствал толкова непристойност в държанието му, че просто трепереше от тази среща с него.

— Той все пак е по-близо до народа, може би няма да бъде толкова бездушен! — Такива бяха първите му обвинителни думи, продиктувани от гнева поради положението, в което бе изпаднал.

Сезар събра колкото смелост му беше останала и се изкачи по стълбата към малък неприветлив мецанин, по чиито прозорци бе съгледал пожълтели от слънцето зелени пердета. На вратата прочете надпис „Канцелария“, гравиран с черни букви на овална медна плочка; почука, никой не му отвори и той влезе. Помещението бе повече от скромно, от него се носеше лъх на бедност, скъперничество или занемареност. Никакъв служител не се виждаше зад месинговите решетки, високи до лакътя и поставени върху небоядисана дървена част, служеща за преграда към масите и почернелите дървени писалища. Безлюдните бюра бяха отрупани с мастилници, в които мастилото бе пресъхнало, с разчекнати писци като рошави хлапета, извърнати като слънчогледи, и с папки, книжа, формуляри, от които очевидно никой не се нуждаеше. Паркетът в преддверието приличаше на пода в приемната на някой пансион, толкова бе изтъркан, мръсен и влажен. Втората стая, на чиято врата се кипреше надпис: „Каса“, отговаряше напълно на зловещия безпорядък в канцеларията. В единия ъгъл имаше голяма преградка от дъбово дърво, с преплетени медни жици и с подвижен отвор; огромен железен куфар — навярно свърталище на плъхове — служеше за украса. Вътре в преградката, чиято врата бе отворена, се намираше пак някакво странно писалище и едно мръсно, пробито, зелено кресло, откъдето конските косми стърчаха като стотиците подвижни масурчета от перуката на собственика му. Главното украшение на тази стая, която навярно е била някога приемна в апартамента, преди да бъде превърната в банкова канцелария, беше кръгла маса, покрита със зелено сукно, около която бяха наредени стари кожени столове с изтъркани позлатени копчета. По доста елегантната камина нямаше нито един от онези черни белези — следи от езиците на огъня; плочата й бе съвсем чиста, а огледалото, нацвъкано от мухите, изглеждаше доста просташко и бе в тон с купения сигурно на разпродажба от някой стар нотариус часовник от махагоново дърво; този часовник бе неприятен за гледане, толкова го загрозяваха двата свещника без свещи и лепкавият прах. Сивите тапети с розов бордюр показваха с опушените си отсенки, че това място е зловредно свърталище на пушачи. Всичко наподобяваше извънредно много помещението, наричано от вестниците „редакторски кабинет“.

Боейки се да не бъде нахален, Бирото почука лекичко три пъти на отсрещната врата.

— Влез! — викна Клапарон, чийто глас прозвуча отдалеч и показа, че той не е в стаята, откъдето парфюмеристът чуваше пращенето на силен огън.

Всъщност тази стая му служеше за частен кабинет. Между пищната приемна на Келер и особената немарливост на този уж голям банкер имаше разлика, каквато съществува между Версай и колибата на някой индиански вожд. Бирото бе видял вече банковите среди в грандоманията им, а сега щеше да ги види откъм гаменската им страна.

Клапарон се бе изтегнал в нещо като продълговата ниша зад кабинета, където елегантната някога мебелировка бе вече разсипана, изхабена, изпокъсана и замърсена поради нехайството на обитателя й; щом видя обаче Бирото, той се загъна в мръсния си халат, остави лулата и дръпна пердетата на леглото с такава бързина, че невинният парфюмерист доста се поусъмни относно чистотата на нравите му.

— Заповядайте, седнете! — каза мнимият банкер. Без перуката и с накриво сложеното шалче на главата Клапарон се стори още по-противен на Бирото и поради това, че под разгърдения му халат се виждаше бяла вълнена фланела, която бе станала сива от дългото носене.

— Желаете ли да обядвате с мене? — запита Клапарон, като си спомни за бала на парфюмериста и реши да му хвърли прах в очите, пък и да се реваншира.

И наистина една кръгла маса, от която той разтреби набързо книжата, издаде приготовленията за някаква приятна среща, тъй като на нея се появиха пастет, стриди, бяло вино и вечните подпържени бъбречета, сготвени с шампанско и застинали в соса си. Огънят от дървени въглища в огнището хвърляше златисти отблясъци по омлета от гъби. Двата прибора и изцапаните салфетки не биха оставили съмнение и у най-чистата невинност относно характера на снощната вечеря. Смятайки се за много ловък, Клапарон продължи да кани Бирото въпреки отказа му.

— Чаках един човек, но той не дойде — почти извика хитрият търговски пътник, така че да бъде чут от лицето, което сигурно се бе сгушило в завивките.

— Господине — отвърна Бирото, — идвам при вас по работа и не искам да ви задържам.

— Съсипан съм от работа — каза Клапарон, като посочи едно кръгло писалище и отрупаните с книжа маси; — нямам нито една свободна минутка. Приемам само в събота, но за вас, драги господине, винаги съм на разположение! Не ми остава време нито за любов, нито за разходка и вече и за сделките си губя усет, защото живецът му се поддържа от умно пресметнатото безделие. Свърши се с безцелното ми шляене по булевардите! Е какво пък! Работата ми дотегна, не искам вече да ми се говори за сделки, парите ми стигат, но не мога да кажа същото за щастието! Ех, как ми се ще да пътувам, да видя Италия! Ах, тази прекрасна Италия! Обожаема страна, красива, въпреки нещастието си; вярвам, че там ще срещна някоя царствена и мекосърдечна италианка! Винаги съм харесвал италианките! Имали ли сте любовница италианка? Не! Елате тогава с мене в Италия! Ще видим двореца на дожите, Венеция, изпаднала в простите ръце на австрийците, които нищо не разбират от изкуства! Точно така! Да оставим на мира сделките, каналите, заемите и правителствата! Аз съм с лек характер, особено ако ми е пълно джобчето. Дявол да го вземе! Хайде да пътуваме заедно!

— Една само дума, господине, и си отивам — каза Бирото. — Вие сте предали полиците ми на господин Бидо.

— Искате да кажете на Жигоне? Ах, тоя симпатяга Жигоне, гъвкав е като… въже за бесене.

— Да — поде Сезар. — Бих искал… господине, разчитам на вашата честност и дискретност…

Клапарон се поклони.

— Бих искал да получа известна отсрочка…

— Невъзможно — отсече банкерът. — Аз не съм сам в тази сделка. Ние сме няколко души — истинска камара на депутатите, и всички се разбираме отлично, като риза и гащи… И заседаваме, дявол да го вземе! Тия места около „Мадлената“ нищо не са, сега сме заети другаде. Е, драги ми господине, ако не се бяхме заловили с терените около Шан-з-Елизе или с борсата, която е на привършване, с квартал Сен-Лазар или с местата по улица Тиволи, нямаше да сме, както казва дебелият Нюсенжан, в „теловѝте сретѝ“. Че какво представлява „Мадлената“?! Една нищо и никаква сделчица! Фу! Ние не работим на дребно, приятелю — допълни той, като потупа Бирото по корема и го хвана през кръста. — Хайде, сядайте да обядваме и ще си поприказваме — довърши Клапарон, за да смекчи отказа си.

— Добре — рече Бирото. „Толкова по-зле за него“ — помисли си той с надеждата да напие Клапарон и по този начин да разбере кои са истинските му съдружници в тази афера, която започваше да му се вижда доста тъмна.

— Отлично! Виктоар! — извика банкерът.

На това повикване се отзова една истинска стара вещица, издокарана като продавачките на риба в Халите.

— Кажете на служителите ми, че за никого не съм в къщи, дори и за Нюсенжан, Келерови, Жигоне и другите.

— Само господин Ламперьор е тук.

— Е, той ще посреща по-отбраните посетители — каза Клапарон, — а дребната риба ще чака в преддверието. Нека рекат, че замислям някой голям удар… с шампанско!

Но да напиеш един бивш търговски пътник, е нещо невъзможно. Сметнал обаче, че безвкусната словоизлиятелност на Клапарон е признак на пиянство, Сезар реши да изпита съдружника си.

— Този мерзавец Роген е все още във връзка с вас — каза той, — не смятате ли, че трябва да му пишете да помогне на приятеля, чието име е изложил, още повече, че е вечерял у него всяка неделя и го познава от двадесет години?

— Роген ли?… Тоя глупак! Неговата част е в ръцете ни! Не скърбете, приятелю, всичко ще се оправи. Платете сега на петнадесети, а после ще видим! Като казвам „ще видим“… (чаша вино) да знаете, че капиталите не ме засягат ни най-малко. Точно така! Не платите ли, аз няма да ви се сърдя, в сделката аз участвам само с комисиона върху продажбите и с част от печалбите; затова пък се справям със собствениците. Ясно ли е? Вашите съдружници са солидни хора, така че не се страхувам, драги господине. Днес и сделките се делят на категории и всяка от тях изисква участието на голям брой капацитети! Участвайте и вие в нашите сделки! Стига сте работили на дребно с гребенчета и бурканчета с помада! Това никак не е хубаво! Стрижете на едро, влезте и вие в света на спекулата!

— Света на спекулата ли? — запита парфюмеристът. — Каква е тази търговия?

— Това е търговия, в която участват само предвижданията на ума — обясни Клапарон — и по думите на прочутия Нюсенжан — този Наполеон в областта на финансите — тя ще остане в тайна в продължение на още десетина години. Чрез нея човек обхваща цифрите в цялата им пълнота и обира каймака на печалбите, преди те да са реализирани — нещо огромно като замисъл, начин да се провалят хорските надежди целенасочено, с една дума, нова кабалистична наука! Засега сме само десетина-дванадесет души, все енергични хора, посветени в тайните на тези прекрасни комбинации.

Сезар напрягаше очи и уши, мъчейки се да разбере тази сложна фразеология.

— Слушайте — продължи Клапарон след кратко мълчание, — подобни удари се нуждаят от хора. Съществуват такива, които имат идеи, пък нямат пари, както става обикновено. Мозъкът им работи, а те харчат, без да обръщат внимание на каквото и да е. Представете си свиня, тръгнала да скита в гора, пълна със сладки корени! А подире й върви някой юначага, човекът, който има пари, който само чака да чуе грухтенето й при откриването на корените. Когато човекът с идеи попадне на някоя хубава сделка, човекът с парите го потупва по рамото и му казва:

„Какво е това? Че вие си слагате главата в торбата, приятелю, кръстът ви е слабичък за тая работа; ето ви хиляда франка и ме оставете аз да се заема с нея.“ Така! След това банкерът свиква индустриалците. „Приятели — казва им той, — на работа! Реклами! Лъжи до сто и едно!“ Те грабват тогава роговете и ги надуват колкото могат: „Сто хиляди франка за двадесет и пет су!“ Или: „За пет су сто хиляди франка, златни руди, каменовъглени мини!…“ С една дума, цялата патърдия на търговията. Купуват и мнението на хората на науката или на изкуството и зрелището започва, публиката влиза, получава това, за което е платила, а ние събираме парсата. Свинята затварят в кочината и й подхвърлят няколко картофа, а останалите тръпнат от радост сред купчина банкноти. Това е, драги господин Бирото. Навлезте и вие в големите сделки! Какво искате да бъдете: свиня, пуйка, палячо или милионер? Помислете си: изложих ви теорията на съвременните делови взаимоотношения. Идвайте ми на гости. В мое лице ще намерите винаги един весел и незлобив човек. Френското веселие е едновременно сериозно и лекомислено, то не вреди на сделките, напротив! Пият ли заедно наздравица хората, значи, могат да се разберат! Хайде! Да изпием по още една чаша шампанско! Шампанското е чудесно! Изпрати ми го един мой познат от Еперне, на когото на времето бях продал доста от него, и то евтино. (Тогава се занимавах с продажба на вина.) Тоя човек е признателен и сега в благополучието си си спомня за мене. Това не се случва често.

Смаян от лекомислието и безгрижието на човека, когото всички смятаха за способен и извънредно дълбок, Бирото не посмя да го разпитва повече. И все пак сред объркващата го възбуда, последвала от изпитото шампанско, той си спомни за името, произнесено от дю Тийе, и запита кой е и къде живее банкерът господин Гобсек.

— Дотам ли изпаднахте, драги господине? — възкликна Клапарон. — Гобсек е банкер толкова, колкото палачът на град Париж е лекар. Първата му дума е да иска петдесет на сто лихва; той е от школата на Арпагон. На ваше разположение той държи канарчета, препарирани змии, кожуси през лятото, леки бели дрехи през зимата. А какви ценности можете да му предложите вие? За да приеме полиците ви без гаранция, ще трябва да заложите при него жена си, дъщеря си, чадъра си, всичко, дори и кутията си за шапки, чехлите си (вие попадате в разиграваната от него комедия), лопатите си, машата си, та и дървата, които държите в мазето!… Гобсек! Гобсек ли? Нещастнико, кой ви отпрати към този палач на материално затруднени хора?

— Господин дю Тийе.

— А, хитрецът, познах, че е той! Някога бяхме приятели с него. Сега сме скарани така, че не се поздравяваме и, вярвайте ми, има от какво да се отвращавам: проникнах до дъното на прогнилата му душа; той ме накара да се чувствам неудобно на оня хубав бал у вас; не мога да го понасям с надменния му вид, защото имал за любовница жена на нотариус! Стига само да река, аз мога да имам маркизи, но той никога няма да получи моето уважение! Уважението ми е подобно на принцеса, а тя няма никога да го обезпокои в леглото му! Ама и вие сте голям шегобиец, слушайте, давате бал, а два месеца по-късно искате отсрочка! Вие можете много да напреднете! Хайде да работим заедно! Имате добро име, то ще ми свърши работа. О, дю Тийе е сродна душа на Гобсек! Дю Тийе ще свърши зле. Ако наистина е, както разправят, посредник на стария Гобсек, няма да отиде много далеч. Гобсек дебне в някое ъгълче като стар паяк, който е хванал в мрежата си целия свят. Рано или късно — хоп! Лихварят изсмуква жертвата си, както аз сега ей тази чашка вино. Толкова по-добре! Дю Тийе ми изигра един номер… ама такъв, че заслужава обесване.

След час и половина безсмислен брътвеж Бирото реши да си тръгне, щом видя, че бившият търговски пътник се кани да му разказва какво се било случило в Марсилия с някакъв си народен представител, който бил влюбен в една актриса, а тя пък играела ролята на Хубавата Арсен и била освиркана от настроената роялистки публика.

— И той става — разказа Клапарон, — изправя се в ложата си и виква: „М… му, който свири!… Ако е жена, ще го оправя в леглото, ако е мъж, една само среща с мен ще го нареди, ако не е ни мъж, ни жена, ще го натикам в миша дупка!“ Знаете ли как свършило всичко?

— Сбогом, господине — каза Бирото.

— Пак ще ви се наложи да наминете към мене — отвърна Клапарон. — Първата полица на Керон ни е върната протестирана и нали съм поръчител, платих. Ще пратя у вас за парите, работата преди всичко!

Тази студена и престорена любезност нарани Бирото не по-малко, отколкото грубостта на Келер или немската присмехулност на Нюсенжан. Интимните обноски на този човек и чудноватите му изповеди, предизвикани от изпитото шампанско, помрачиха душата на честния парфюмерист: стори му се, че излиза от някакъв вертеп на капитала. Той слезе по стълбата, после тръгна по улиците, без да знае къде отива. Продължи по булевардите, стигна до улица Сен-Дьони и като си спомни за Молиньо, запъти се към Батавския дом. Той се изкачи по мръсната вита стълба, по която неотдавна се бе изкачил с чест и гордост. Спомни си за дребнавата алчност на Молиньо и изтръпна от ужас, че трябва да иска нещо от този човек.

Както при първото посещение на парфюмериста, собственикът седеше край огъня, но този път се бе отдал на храносмилането си. Бирото изложи молбата си.

— Искате отсрочка за полица от хиляда и двеста франка! — възкликна Молиньо иронично и недоверчиво. — Не е възможно да сте стигнали дотам, господине. Щом нямате хиляда и двеста франка на петнадесети, значи, ще ми върнете квитанцията за наема неплатена? А, ще ми бъде много неприятно, аз никак не съм любезен, щом става дума за пари; наемите са моите доходи. Иначе с какво ще посрещна собствените си задължения? Всеки търговец ще одобри този спасителен принцип. Щом става дума за пари — няма кум, няма сват. Зимата е тежка, дървата поскъпнаха. Ако не ми платите на петнадесети, на шестнадесети по обед призовката е у вас. Не друг, а Микрал, оня добряк, вашият пристав, ще ви изпрати призовчицата в плик, както подобава на високото ви положение.

— Господине, никога не съм получавал призовка на мое име — каза Бирото.

— Всяко нещо си има начало — бе отговорът на Молиньо.

Смазан от неприкритата кръвожадност на старчето, парфюмеристът се почувства съвсем убит, защото чу в ушите си тътена от погребалната камбана на фалита. Всеки неин удар будеше в него спомена за собствените му безмилостни преценки за фалиралите търговци. Някогашните му разсъждения се очертаваха с огнени букви в замаяната му глава.

— Да не забравя — каза Молиньо, — пропуснали сте да напишете върху полиците „стойност, получена от наеми“, което ми помага да запазя правата си.

— Положението, в което се намирам, ми забранява да правя каквото и да било в ущърб на кредиторите си — отвърна парфюмеристът, загубил ума и дума от зиналата пред краката му пропаст.

— Отлично, господине, много добре! Мислех, че от досегашните си наематели съм научил всичко по въпроса за наемните отношения. А сега от вас научавам, че срещу наема никога не трябва да се приемат полици вместо пари. А! Ще ви дам под съд, защото от отговора ви разбирам, че няма да уважите подписа си. Хора като вас засягат интересите на всички собственици в Париж.

Бирото си излезе отвратен от живота. Свойствено е на чувствителните и мекушави натури да се обезкуражават при първия отказ и да се насърчават при първия успех. Единствената надежда на Сезар беше предаността на младия Попино, за когото той съвсем естествено помисли, щом се озова на площад Иносан.

— Горкото момче, кой би предсказал подобно нещо, когато преди шест седмици в градината на Тюйлери го подготвях за новото му поприще.

Наближаваше четири часът, време, когато служителите напускат съдебната палата. По една случайност и съдията Попино бе дошъл да види племенника си. Този човек, един от най-проницателните умове по въпросите на нравствеността, притежаваше интуиция, която му помагаше да открива скритите помисли, да разбира смисъла на най-незначителните човешки действия, зародиша на престъплението и корените на закононарушението; сега, без да се издаде, той поразгледа Бирото. Парфюмеристът — който остана недоволен, че намира чичото при племенника — му се стори напрегнат, замислен и загрижен. Както винаги зает и с перо, затъкнато над ухото, малкият Попино се чудеше как да изрази вниманието си към бащата на своята Сезарин. Баналните фрази, изречени обаче от Сезар, се сториха на съдията прикритие на някаква важна молба. Вместо да си тръгне, хитрият магистрат продължи да стои при племенника си въпреки волята му, защото бе пресметнал, че парфюмеристът сам ще си тръгне, за да се опита по този начин да се отърве от него. Щом Бирото излезе, тръгна си и съдията, но той го зърна, че снове по улица Сен-Диаман, която води към улица Обри-льо-Буше. Това извънредно дребно обстоятелство предизвика нови съмнения у стария Попино относно намеренията на Бирото; той излезе от улица Ломбар и като видя, че парфюмеристът влиза отново при Анселм, също се запъти бързо натам.

— Драги Попино — каза Сезар на съдружника си, — идвам да ти искам една услуга.

— Какво искате да направя за вас? — запита Попино, пламнал от готовност.

— Ах! Спасяваш ми живота! — извика нещастникът, щастлив от сърдечната топлина, блеснала сред ледовете, из които се движеше от двадесет и пет дни насам. — Трябва да ми дадеш петдесет хиляди франка срещу частта ми от печалбите, за плащането ще се разберем.

Попино погледна втренчено Сезар, който сведе очи. В този момент влезе съдията.

— Момчето ми… А, извинявайте, господин Бирото!… Момчето ми, забравих да ти кажа… — И със свойствения на магистрата заповеднически жест, съдията изведе племенника си на улицата, поведе го към улица Ломбар, макар че беше по сако и гологлав, и го накара да го изслуша. Племеннико, възможно е бившият ти господар да се окаже в толкова забъркано положение, че да се наложи да депозира баланса си. Преди да стигнат дотам, хората с четиридесет години безукорен живот, дори най-добродетелните, в желанието да запазят честта си постъпват като запалени комарджии; такива хора са способни на всичко: да продадат жена си, да търгуват с дъщерите си, да изложат името на най-добрите си приятели, да заложат вещи, които не им принадлежат; те играят на комар, стават комедианти, лъжци; умеят да плачат. Виждал съм най-чудновати неща. И ти сам бе свидетел на добродушието на Роген, комуто всеки би дал причастие без изповед. Нямам пред вид в строгите си заключения господин Бирото, смятам го за честен човек; но ако той поиска от тебе да направиш каквото и да било, което да е противно на търговските закони, като например да подпишеш от приятелски чувства полици и да пуснеш подписа си в обръщение, което според мене е начало на мошеничество, защото такива полици са като фалшиви пари, обещай ми да не вършиш нищо, преди да си се посъветвал с мене. Мисли, че щом обичаш дъщеря му, не трябва, дори в интерес на твоите чувства, да разрушаваш бъдещето си. Ако се наложи господин Бирото да падне, защо трябва да падате двамата? Това не би ли означавало да се лишите и двамата от всички шансове, които би могла да има твоята фирма, която всъщност ще бъде и негово убежище?

— Благодаря ви, чичо, вземам си бележка от думите ви — отвърна Попино, който едва тогава разбра отчаяното възклицание на бившия си господар.

Търговецът на фини масла и други артикули се прибра загрижен в мрачния си магазин. Бирото веднага забеляза промяната.

— Направете ми честта да се качите в стаята ми, там ще бъдем по-спокойни — рече Попино. — Макар че служителите ми са много заети, все пак биха могли да ни чуят.

Бирото последва Попино като осъден, който очаква касиране на присъдата или отхвърляне на молбата му.

— Скъпи мой благодетелю — каза Анселм. — Не се съмнявайте в предаността ми към вас, тя е сляпа. И все пак позволете ми да ви запитам исканата сума спасява ли ви напълно, или само забавя някаква катастрофа. Ако е така, защо да ме повличате и мене? На вас са ви нужни полици със срок деветдесет дни. Отсега искам да ви кажа, че ще ми бъде невъзможно да ги платя след три месеца.

Блед, тържествен, Бирото се изправи и изгледа Попино. Ужасен, Анселм извика:

— Ще ги подпиша, щом настоявате!

— Неблагодарник! — отвърна парфюмеристът, като вложи последните си сили в тази дума, запратена в лицето на Анселм като печат на позора.

Той се отправи към вратата и излезе. Като дойде на себе си от страшната дума, Попино се спусна по стълбата и изтича на улицата, но никъде не видя парфюмериста. Влюбеният момък продължаваше да чува страшната присъда, пред него все се мяркаше разстроеното лице на нещастния Сезар; подобно на Хамлет и той стоеше редом с един ужасен призрак.