Чарлс Буковски
Factotum (78) (Момче за всичко)

78

Господин МендЪрс се приближи до мястото, където работех, спря се и започна да ме наблюдава. Аз опаковах огромна поръчка бои, а той стоеше и ме гледаше. МендЪрс е бил първият собственик на предприятието, но жена му избягала с негър и той започнал да пие. Пил, пил и загубил предприятието. Сега беше просто служител, а друг притежаваше неговата бивша собственост.

— Слагаш ли етикети ЧУПЛИВО на тези кашони?

— Да.

— Добре ли ги опаковаш? Слагаш ли достатъчно хартия и слама?

— Мисля, че ги опаковам както трябва.

— Имаш ли достатъчно етикети ЧУПЛИВО?

— Да, под онази пейка има цяла кутия.

— Сигурен ли си, че знаеш какво правиш? Не ми приличаш на склададжия.

— На какво приличат склададжиите?

— Те носят престилки. А ти не носиш престилка.

— Аа!

— Обадиха се от „Смит-Барнсли“ и казаха, че са получили счупено бурканче гваш в последната пратка.

Не отговорих.

— Ако ти свършат етикетите ЧУПЛИВО, веднага ми кажи.

— Разбира се.

Мендърс закрачи надолу по пътеката между кашоните. После спря, обърна се и ме загледа. Аз откъснах парче лепяща се лента и с демонстративен замах я увих около кашона. Мендърс се обърна и се отдалечи.

Втурна се Бъд.

— Колко двуметрови ракела имаш на склад?

— Николко.

— Един иска пет двуметрови ракела веднага. Чака. Направи ги.

Бъд изчезна тичешком. Ракелът е парче дъска с гумен ръб. Използва се при правене на отпечатъци върху коприна. Качих се на тавана, донесох дървен материал, измерих пет части от два метра и изрязах с трион дъските. Започнах да пробивам дупки от едната страна. След като се пробият дупките, се слага гумата. А после трябва да се изравни гумата с гласпапир, докато не стане съвършено прав ръб. Ако гуменият ръб не е съвършено прав, се съсипва отпечатъка. А гумата все се огъваше, извиваше, съпротивляваше.

След три минути Бъд се върна.

— Готови ли са вече ракелите?

— Не.

Хукна обратно към предната част. Аз пробих дупките, завинтих винтовете, изшлайфах гумата с гласпапир. След пет минути той отново се появи.

— Готови ли са вече тези ракели?

— Не.

Изчезна.

Бях свършил един ракел и бях по средата на друг, когато той се върна.

— Остави. Той си тръгна.

Бъд се запъти обратно към предната част…