Чарлс Буковски
Factotum (70) (Момче за всичко)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Factotum, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 64 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Оня с коня (2012 г.)

Издание:

Чарлз Буковски

Factotum (Момче за всичко)

 

Американска

 

Charles Bukowski

Factotum

Copyright ©1975 by Charles Bukowski

Black Sparrow Press, Santa Rosa

 

© превод: Иван Киров

© Художествено оформление: Цвятко Остоич

 

Парадокс МБМ София 1993

 

Преводач: Иван Киров (Тоби)

Художник: Цвятко Остоич

Фотограф: Николай Кулев

Формат: 32/84/108

 

Цена 25 лв.

 

ISBN 954-553-007-8

 

Предпечатна подготовка „Дедракс“

Печат ДФ „Ловеч — Принт“

История

  1. — Добавяне

70

Жълтата таксиметрова компания на Ел Ей е разположена на южната страна на Трета улица. Дълги, дълги редици таксита стоят под слънцето в двора. Близо е до „Американската ракова болница“. Веднъж преди време бях посетил „Раковата болница“, защото ми казаха, че е безплатно. По цялото си тяло имах бучки, виеше ми се свят и плюех кръв, отидох там само, за да ми дадат час за след три седмици. Естествено, като всяко американско момче знаех: добре е рано да ти открият рака. И така ти отиваш, за да ти го открият рано, а те ти казват, че трябва да чакаш три седмици. Ето това е разликата между училището и действителността.

След три седмици отново отидох и ми казаха, че могат да ми направят някои тестове безплатно, но дори и след тези тестове не мога да съм сигурен, че нямам рак. Обаче ако им дам 25 долара и се подложа на ето този тест, ще мога да бъда почти сигурен, че нямам рак. За да бъда абсолютно сигурен след като съм преминал двадесет и пет доларовия тест, трябва да се подложа на 75 доларов тест, а след като и него го мина, мога да съм спокоен. Значи причината е алкохолизъм, нерви или гонорея. Обясняват много добре и ясно тези котенца в бели престилки, а аз им казах, че с други думи трябва да платя 100 долара. Да, ама хъм, аз си тръгнах оттам и пих три дни и бучките изчезнаха, заедно с виенето на свят и плюенето на кръв.

Като вървях към Жълтата таксиметрова компания минах покрай сградата на Ракова болница и си спомних, че има и по-лоши неща от това да търсиш работа, която не искаш. Влязох — на пръв поглед бе съвсем лесно — същите формуляри, бланки, въпроси и т.н. Единствената новост бе взимането на отпечатъци, но аз имах опит, отпуснах си ръката и пръстите, притиснах ги към мастилото, а момичето похвали вещината ми. Господин Жълтурко каза да дойда на следващия ден за обучение, така аз и Джан празнувахме тази нощ.