Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ce cochon de Morin, ???? (Пълни авторски права)
Превод от френски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране и разпознаване
moosehead (2012)
Корекция и форматиране
zelenkroki (2012)

Издание:

Ги дьо Мопасан. Избрани творби

Редакционна колегия: Александър Муратов, Ангел Тодоров, Атанас Далчев, Богомил Райнов, Божидар Божилов, Васил Колевски, Владимир Филипов, Георги Димитров — Гошкин, Димитър Методиев, Димитър Стоевски, Емил Георгиев, Ефрем Каранфилов, Здравко Петров, Иван Цветков, Лиляна Стефанова, Любомир Тенев, Людмила Стефанова, Николай Антонов, Нино Николов, Петър Динеков, Светозар Златаров, Симеон Русакиев, Славчо Васев, Стефан Дичев, Стефан Станчев

Редактор: Георги Куфов

Художествено оформление — Иван Кьосев

Художник: Стефан Марков

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Радка Пеловска

Коректори: Величка Герова, Евгения Кръстанова

 

Код 29 95366 5557-61-82

Френска. Първо издание.

Издателски №18/1982 г.

Дадена за набор на 12.XI.1975 г.

Подписана за печат февруари 1976 г.

Излязла от печат май 1976 г.

Формат 84х108/32.

Издателски коли 34,02.

Печатни коли 40 1/2.

Цена 3,30 лева.

 

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Гр. Игнатиев“ 2-а

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул „Ракитин“ 2


На г. Удино

I

— Слушай, драги — казвам аз на Лабарб, — ти ей сега пак произнесе тези три думи „тая свиня Морен“. Защо, дявол да го вземе, никога не съм чул да говорят за Морен, без да го нарекат свиня?

Лабарб, днес депутат, ме погледна с очи, присвити като на кукумявка.

— Как, ти си от Ла Рошел и не знаеш историята на Морен?

Признах, че не я знам. Тогава Лабарб потърка ръце и започна да разказва:

— Ти познаваш Морен, нали, и си спомняш големия му галантериен магазин на кея в Ла Рошел?

— Да, разбира се.

— Е добре, през 1862 или 1863 година Морен отиде да се поразвлече петнадесет дни в Париж, но под предлог, че отива да поднови стоките си. Ти знаеш какво са за един провинциален търговец петнадесет дни в Париж. Те разпалват кръвта. Всяка вечер представления, досег с жени, непрекъснато душевно възбуждение. Човек подлудява. Започва да вижда вече само балерини в трико, деколтирани актриси, закръглени крака, заоблени рамене и всичко това хем му е под ръка, хем нито смее, нито може да се докосне до него. Да е опитал най-малко еднъж-дваж някоя по-долнокачествена порция — и това е всичко. И си тръгва с още по-разтревожено сърце, с възбудена душа, с толкова силно желание да целува, че чак устните го сърбят.

Морен се намирал в такова състояние, когато взел билета си за Ла Рошел с бързия влак в 8 ч. и 40 м. и изпълнен със съжаление и смущение, се разхождал в голямата обща чакалня на Орлеанската гара, и изведнъж се спрял пред една млада жена, която целувала някаква стара дама.

Тя била повдигнала воалетката си и Морен очарован измърморил:

— Дявол да го вземе, каква хубавица!

След като се сбогувала със старата жена, тя влязла в чакалнята и Морен тръгнал подире й. Излязла на перона и Морен подире й, качила се в един празен вагон и Морен все подире й.

Имало малко пътници за бързия влак. Локомотивът изсвирил, влакът тръгнал. Те били сами.

Морен я поглъщал с очи. Девойката изглеждала 19-20-годишна, била руса, едра, със смела походка. Тя обвила около краката си едно пътническо одеяло и се изтегнала на пейката да спи.

Морен се питал: „Коя ли е?“ — и хиляди предположения, хиляди проекти му минавали през ума. Мислел си: „Хората разказват толкова приключения по влаковете. Може би и на мен ми се представя сега такъв случай. Кой знае? Едно неочаквано щастие, дошло тъй бързо. Може би достатъчно е да бъда смел. Нали Дантон е казал: «Смелост, смелост, и пак смелост.» Ако не Дантон, то Мирабо го е казал. Най-после това не е важно. Да, но на мен ми липсва смелост, ето къде е мъчнотията. О, да знаеше човек, да можеше да чете в душите на хората! Хващам се на бас, че всеки ден, без да подозираме, ние минаваме покрай прекрасни случаи. Впрочем тя може с едно движение да ми даде да разбера, че не би имала нищо против…“

И той почнал да прави разни комбинации, които биха могли да го изведат до победа. Представял си едно рицарско запознаване; той й прави дребни услуги и оживеният любезен разговор се превръща в любовно признание, което свършва с… с това, което ти си мислиш.

Нощта обаче течала и красивото дете продължавало да спи, докато Морен обмислял нападението му. Зазорило се и скоро върху нежното лице на спящата слънцето изпратило първите си лъчи, дълги светли лъчи, дошли от хоризонта. Тя се събудила, седнала, погледнала полето, погледнала Морен и се усмихнала. Усмихнала се като щастлива жена, привлекателна и весела. Морен трепнал. Без съмнение тази усмивка ще да е за него, това сигурно е сдържана покана, мечтаният знак, който той очаквал. Тази усмивка искала да каже:

„Говедо ли сте, глупак ли сте или хапльо, от снощи да стоите като пън там, на пейката си. Я погледнете, не съм ли очарователна? И вие, дърти глупако, стоите цяла нощ насаме с една хубава жена, без да смеете да предприемете нещо!“ Гледайки го, тя продължавала да се усмихва, започнала даже да се смее, а той не знаел какво да прави. Търсел подходяща дума, някой комплимент, искал да каже най-после нещо, безразлично какво. Но нищо не му идвало на ум. Тогава, обхванат от дързостта на малодушен човек, той си помислил: „Дявол да го вземе, ще опитам, пък каквото ще да става“ — и изведнъж, без предупреждение, пристъпил с протегнати ръце, със сладострастни устни, прегърнал я и я целунал.

С един скок тя се изправила и ужасена закрещяла:

— Помощ!

Обезумяла от страх, тя отворила вратата на вагона, размахала ръце навън, готова да скочи, докато Морен, слисан и убеден, че тя ще се хвърли, я дърпал за полата, заеквайки:

— Госпожице, о, госпожице!

Влакът забавил хода си и спрял. Двама служащи се притекли на помощ на отчаяните викове на младата жена, която паднала в ръцете им, шепнейки:

— Този човек искаше, искаше да ме… да ме… — и припаднала.

Били на гара Мозе. Полицаят, който бил на перона, арестувал Морен.

Когато се свестила, жертвата на неговата грубост дала показанията си.

Властта съставила протокол. И нещастният галантерист се върнал в къщи чак вечерта със заведено против него съдебно следствие за оскърбление на добрите нрави на публично място.