Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вулгарни романи (17)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
fantastyt (2012 г.)
Корекция
Дими Пенчев (2012 г.)

Издание:

Христо Калчев. Вълчи капан I

Българска, първо издание

Редактор: Владо Даверов

Коректор: Катерина Георгиева

Художествено оформление: Слави Иванова

Предпечатна подготовка: ИК „Световит“

Издателска къща „Световит“, 2006

Печат: „Полипринт“ АД, Враца

История

  1. — Добавяне

IX

На 23 ноември 1999 година в блок десети в софийския квартал „Сухата река“ с девет милиметров пистолет беше застрелян Роберт Стефанов. По неизвестни, а може би понятни причини, това убийство мина незабелязано. Всъщност то постави начало на серия от убийства и фатални събития. Роберт се занимаваше с петрол, с цигари и с малкия Маргин. Двамата се познаваха от деца. През 90-те години Николай пристигна от Смолян гол и бос като пушка и се настани на квартира при Роберт. По-късно това гостоприемство се оказа изключително ползотворно за него. Малкият Маргин му помогна да стане съдружник на Славчо Христов в групата „Олимп“, която переше парите на Иван Костов. Роберт обаче участва и в голямата кражба на кокаин, организирана от Поли Пантев. И когато си поиска дяла от парите му изпратиха гневно предупреждение: „Ще получиш вестници!“ На жаргона на подземния свят това означаваше „Ще бъдеш убит!“. Така и стана. Убийството на Роберт прикри няколко съществени неща едновременно. Основното беше, как точно е била ударена пратката с 600 килограма кокаин и по какъв начин е била пласирана. Поли Пантев и Киро Японеца без съмнение имаха интерес Роберт да изчезне. Зад неговото ликвидиране стоеше още един съществен мотив. Роберт знаеше много за парите на „Олимп“. Те бяха на тогавашния действащ министър-председател, г-н Иван Костов. Същият месец отсвириха едно изключително интелигентно момче — Кузман Гуслеков-Чико. Почти никой не го броеше за звезда в престъпния свят, а в действителност беше истинският гарант по транзита на кокаина. И знаеше всичко за парите на Иван Костов.

По онова време Козела рядко се завърташе в България. Научи за кражбата на наркотика и двете убийства по свои канали и веднага разбра, че следващата жертва ще бъде Поли Пантев. Не можеше да се скрие дори на луната. За Козела без съмнение беше ясно, че парите от 600 килограма кокаин не са за джоба на нито един гангстер. Правителството на СДС стремително вървеше надолу, а от Испания се задаваше странната фигура на Негово Царско Височество. Бившият монарх и бъдещ премиер на България се завръщаше в родината си беден като църковна мишка и по някакви странни стечения на обстоятелствата само за месец стана богат. Започна да наема цели сгради под наем, организира движение на собственото си име и купи набързо нужните му политици. Сред тях най-важен беше Иван Костов.

Поли Пантев правеше странни движения. Няколко пъти ходи до Испания и се връща без конкретен повод. Видимо не стана богат дори с лев. Отричаше каквато и да е връзка с царя, а всъщност се срещаше с него почти всеки ден. Така продължи до 18 юли 2000 година.

* * *

И този летен ден се очертаваше горещ и потен, но както винаги започващ свежо, с характерната за София утринна бодрост. Малко преди обяд Поли Пантев с пълна пара потегли с бронирания си джип към центъра на града. Следваше го джип близнак, в който пътуваше охраната му. Срещу входа на зоологическата градина изстреляха гранатомет по него. Снарядът от това оръжие пробива без проблем бронята на танк и развива адска температура, която стопява всичко наоколо. Този ден Поли бе говорил с Господа. Снарядът само облиза предния капак на джипа, профуча над главата на багерист, който работеше наблизо и тупна, без да се взриви пред входа на зоологическата градина.

Три дни след атентата Поли замина за Париж. Целта му беше да откупи живота си чрез преговори и да принуди царя да се намеси. Изненадващото бе, че макар и потомък на старо буржоазно семейство, Поли не знаеше най-важното: благодарен монарх не съществуваше!

Царят не си помръдна пръста.

На Поли не можаха да помогнат дори шефовете на СИК. Всички, с изключение на Румен Пашата, го придружиха до Франция. Седмица по-късно Поли попадна в пълна изолация, което беше равносилно на смъртна присъда. Никой не я желаеше, но тя бе неизбежна.

— Сигурен ли си, че Поли е откраднал дрогата? — обади се Козела на Пашата.

— Така казват.

— Кой го казва?

— Който трябва.

— Значи е мъртъв.

* * *

Бойко Борисов продължаваше да охранява Негово Величество лично чрез фирма „Ипон“. Не беше трудно да се досети за веригата от зависимости, в които Симеон Сакскобургготски беше попаднал. До него стоеше един от най-големите руски шпиони Атанас Тилев и го подпомагаше с пари на КГБ винаги и когато царят поискаше. КГБ обаче отдавна не съществуваше официално, но неформално представляваше основата на мощната руска мафия. Именно тя поръча тези 600 кг кокаин от Колумбия и кръгът се затвори по странен начин — Симеон прибра парите от крадения наркотик и принесе Поли в жертвен агнец.

В София пристигнаха Арташес Суренович Тер Овсепян по прякор Артюша или Тери и Александър Романов. И двамата бяха изключително интересни фигури. Колкото и да е странно Артюша беше завършил медицина, а баща му дълги години оглавяваше Главната прокуратура на Армения. Саша Романов не беше бизнесмен, нито пък от такъв знатен род. Бивш състезател и шампион по мотокрос, той живееше кротко в Москва, поддържаше приятелски връзки с Арташес Тер Овсепян и посещаваше често българското Черноморие. Двамата отседнаха в хотел Амбасадор. Задачата им беше ясно поставена. Да приключат с Поли Пантев заради неотчетения кокаин. Вместо да го сторят на секундата, те се взривиха по най-глупавия начин. Поли отново извади късмет.

* * *

В началото на 2001 година Поли се поуспокои. Реши, че му се е разминало. Замина за остров Аруба, да си почине от напрежението на изминалата година. Чувстваше се напълно сигурен. Нямаше представа, че заедно с него на острова са кацнали още две колоритни фигури. Хърватите Пипунич и Раданович. Единият от тях беше самият Сретен Йосич.

Поли беше завел на остров Аруба приятелката си Петя, за която след този уикенд възнамеряваше да се ожени. В шестнайсет и трийсет бъдещите младоженци се върнаха от плажа, да си починат и да се подготвят за вечерното парти на близък приятел. Не обърнаха внимание на двамата мъже, които чакаха асансьора заедно с тях. Много по-късно Петя щеше да си спомни силен гърмеж, подобен на взрив на бомба. А всъщност Сретен изстреля четири куршума в главата на Поли Пантев от упор. В този момент беше заличена следата на най-голямата кражба на политически пари в цялата бандитска история на България.