От издателя

11 години по-късно един писател се осмели да цитира писанията на Христо Калчев.

11 години всички го четяха, говореха си тайно, но никой не се осмели да каже истината.

След тези години журналистът и писател Григор Лилов го цитира в книгата си „Големите играчи“.

Но Калчев ли беше човека, който трябваше да извади на бял свят кирливите ризи на политици, полицаи и мутри? Явно на другите не им стигаше смелост.

Както и да го мисля, каквото и да си го представям като издател, приятел и човек, познаващ човека Христо Калчев, аз смятам, че той беше пророк на нашето време. Не като Нострадамус, не като Ванга, той беше пророк на политическото време.

Следейки събитията, макар и без да участва активно в тях, Калчев знаеше какво ще стане.

Съдържание

Прозренията на Христо Калчев

Калигула Бесният

Козела изпрати бившата си жена да посрещне големя им син на летището и набра мобифона на Пентхаус.

— Готов съм да отговарям на всякакви въпроси, шефе!

— Добре, Козел! — Дебелият говореше носово и кашляше в слушалката. — Разболях се посред лято. Вземи Теди и елате.

— Теди?

— Тодор Токев, ако предпочиташ… Забравих да ти кажа, генерале — сводникът от Солун… Как му беше името — Андрос Сирос.

Козела изтръпна:

— Не познавам такъв човек, Пентхаус.

— Така ли? Жалко. За всеки случай… За сведение… Задържан е в ареста на майор Векилски.

— Пентхаус — Козела повиши тон. — Нямам представа къде е Теди. Ако питам Бесния, няма да ми каже истината. Не на мен, Пентхаус. А за гръцкия сводник чувам от теб.

— Добре, добре — примирително звучеше гласът му, но не и тона, който последва. — Чакам те! Не се съпротивлявай, ако те обезоръжат на входа.

„Мога да те ликвидирам и с голи ръце!“ — мислеше си Козела, включвайки се в движението.

Иван Милетиев, Козела, уби Пентхаус с вряла вода, приспа го със саблен удар в сънната артерия, свари един чайник с вода и още докато кипеше го изля в гърлото му.

Два часа по-късно алармира охраната.

Извикаха „Бърза помощ“. Лекарят беше категоричен. Дебелият беше починал от инфаркт. На другия ден аутопсията потвърди диагнозата.

Смъртта на Пентхаус беше събитие номер едно в новинарските емисии.

Андрей Луканов-Дебелият беше убит осем месеца по-късно след излизане на книгата от печат не с вряла вода, а с куршуми.

Въпрос (от националното радио):

— Г-н Калчев, какво ще кажете за убийството на Андрей Луканов?

Хр. Калчев:

— Извинявайте, още съм в леглото, трудно ми е да асимилирам какво ме питате.

Въпрос:

— Сутринта в 9,40 убиха Андрей Луканов. Вашият коментар?

Хр. Калчев:

— Да им еба майката! Объркаха ми плановете. Трябваше да бъде Илия Павлов… Той е първият в моя списък, но не само в моя. Той е номер 1 в списъка на хората, които поръчват тези убийства. Кои са те? Това мога да ви кажат гангстерите, но те могат и да ви подведат. Ако искате да знаете истината, попитайте политиците. Те със сигурност знаят.

„Кървавият път на коприната“

Талбог помълча няколко секунди.

— Доволен съм от анализа ви, полковник. Изказахте мои мисли. Винаги е така, когато недалновидните политици оставят съдбата на света в ръцете на недообразовани, но в замяна на това самонадеяни генерали. Ние обаче не сме нито едното, нито другото. Ние, Хакел, трябва да предвиждаме последствията и да се стараем да ги направляваме в наша полза. Ясно ли се изразявам?

— Напълно сър!

— Тогава чуйте новата заповед, полковник! През Хачим Тачи и турския аристократ Тефик Андериман трябва да се доберем до Осама Бин Ладен. Отстранете го според обстоятелствата. Имам сведения, че принцът е намислил най-ужасният атентат на света. Взривяването на Рокфелер център. Информацията идва от среди, близки до групата „Билденберг“.

Илинден — 1999 г.

Две години и един месец по-късно взривиха Търговския център в Ню Йорк. За всички посветени е ясно, че Рокфелер център и кулите-близнаци ги дели разстояние от една миля.

Другите за него

Легитимацията

Конфликта между българската и руска мафия, с конфликта между нашите висаджии и родителите на прехода романът „Нерон Вълка“ на писателя Христо Калчев.

Той е първият поред от прочутата му гангстерска сага за българската съвременност. Художествената измислица има почти документално внушение.

— Трябва да спрем руснаците — каза Вълка след дълга пауза. „Не можем да ги спрем!“, мислеше трескаво той, загледан в смълчаните лица пред себе си. „Не само ще проникнат тук, а ще ни изтребят като плъхове…“

— Как? — брат му Жорж прекъсна мислите му.

 

 

— Нерон търси контакти — каза Дебелия на стари другари в просторната си спалня, където лежеше с едновременна атака на бъбреци и подагра. — Вълкът не е толкова голям дявол, колкото си мислех.

Трима души бяха насядали около маса в другия край на спалнята. Все стари съратници от апарата на ЦК на БКП, проверили и доказали близостта си за половин век управление.

В края на първата книга е прострелян Нерон Вълка. Във втората по поръчка на брат му Калигула Бесния наемен убиец от спецчастите на тоталитарните секретни служби убива Дебелия. Бившият министър-председател на страната е „Пентхаус“ — бос на местната разведка на КГБ. За финал загива и Калигула Бесния — брат на Нерон Вълка. Според творбата на Христо Калчев в България предстои падане от власт на социалистическото правителство на Жан Виденов и въвеждане на военно положение.

Гангстерската поредица на Христо Калчев напипва истината. В романа обаче групировката ВИС не е онази, която предполагаме, напротив — тя играе ролята на „необходимото зло“. „Злото“ наподобява откровението на убития кръстник — Иво Карамански, за симпатичния, но измислен и необходим образ на мафията.

Ала какво общо имат книгите и действителната империя ВИС? И защо да търсим връзките между тях?

В сагата на Христо Калчев образът на Нерон Вълка е почерпен от Васил Илиев — легендарния основател и шеф на октопода ВИС. Калигула Бесния е аналог на брат му — Георги. „Дебелият“ и „Пентхаус“ се асоциират с бившия министър-председател Андрей Луканов. Останалите герои присъстват чрез истинските си имена — родни министри и депутати, бизнесмени като Илия Павлов, висши ченгета, мутри от всякакъв тип и калибър. От реалността са взети прототипите на диамантения и кагебистки руски крал Семерди, на фаталната красавица Оливия, на руския гангстер Япончик…

За писателя тези и други подобни личности изграждат тъканта на властта в България. Прав е: Криминалната действителност е с политическа подкваса, политиката има и криминални корени.

Най-съществени са обаче детайлите! Например във фирмените регистри на нашите съдилища може да се открие дори „брилянтния Семерди“ — човек с такава фамилия е бил регистриран навремето като съдружник във фирма на бившия царски ковчежник ексдепутат и много едър бизнесмен Максим Димов.

Разбира се, съвпадението може да звучи случайно, НО ПИСАТЕЛЯТ май го е търсим преднамерено.

Защо са важни детайлите? При толкова много точни факти „Епопеята за ВИС“ се превръща в легенда, сякаш откърмена от самия живот. Тази писателска измислица придобива истински живот, независимо от създателя си. Така е дори за онези анализатори от чужди разведки, които със сигурност са я прочели и разнищили до последната запетайка.

Според гангстерската сага първата борческа бригада по волята на съдбата и основателите й прераства в огромен за мащабите на България търговски, промишлен и финансов конгломерат — независим от Москва, воюващ с Москва. Концерн, който може да произведе „истинска независимост на страната“.

Ето я легитимацията на „ВИС“, включително чрез родния бестселър, прочетен и в чуждите посолства. Онази легитимация, която не успя да ги направи приемливи в международен мащаб, но трябваше да спомогне да се осигури търпимостта към групировката на онези потенциални външни господари на страната, ухажвани от нашенския елит.

* * *

Четвъртият мотив за убийството на Васил Илиев изрече тогавашният вътрешен министър Любомир Начев. Петролът — дългове за 34 млн. долара!

Спор няма — повече от убедителен е. Само нефтоаферата със заема на Световната банка глътна 7 трупа, банкрутира една банка, закопа друга, омете до дъно огромен държавен фонд, запали четири къщи и стада автомобили. Точно по нея първият взрив в страната отнесе първият си живот. В края на 1991 г. избухна мерцедес в софийския квартал „Владая“, остави руини от гаража и вилата и почти без следа унищожи външнотърговския директор на „Техностройинженеринг“.

„… Господа, Нерон удари балтията на конкуренцията и брутално иззе петролния бизнес — започна Дебелият на извънредно заседание на «Пентхаус». — Ако Нерон продължи още само три месеца да дои югоембаргото, ще стане толкова силен, че ще бъде трудно да го спрем. Той печели по 20 милиона дойче марки при еднократно използване на тировете. Този превоз се извършва между два и три пъти в седмицата. С тези пари става независим. Утре тези милиони ще се превърнат във власт и с нас е свършено“.

Така пише в романа си Христо Калчев. Такава е една от хипотезите за разстрела на Васил Илиев — интереси в доставките на нефтопродукти. Полицията ги нарича „конкурентни“.

„Тайните на големите играчи“ — Григор Лилов, книга първа 2006 г.

Коза Ностра — Коза Булгарикус?

„Ние всички сме хора, които не искат да бъдат глупаци, които не искат да бъдат кукли на конци, дърпани от хора, стоящи по-високо.

… Може би вашите внуци ще бъдат новите господари тук. Те могат да бъдат като другите — тяхното място и сигурност са извоювани благодарение на нашата смелост.

Сега аз имам внуци и се надявам, че техните деца един ден, кой знае, може да станат губернатори, президенти. В Америка няма невъзможни неща. Но с годините ние трябва да се развиваме.

Мина времето на револверите, убийствата и кланетата. Somna Коза Ностра — това са наши лични работи. Ние ще уреждаме своя свят за себе си, защото той е наш свят, Коза Ностра, наша работа.“

Това е откъс от романа „Кръстника“ на Марио Пузо.

Такава е речта на „Капо ди тути капи“ дон Корлеоне, когато сключва примирие с другите босове на мафията в Америка.

Ретроспекцията на писателя от далечното минало на онзи задокеански край е повече от актуална за България — сега!

Защото нейният днешен свят не е „наш“, а бе замислен, наложен и осъществен като „техен“!

Защото българският свят е светът на големите бандити от криминалното подземие, на големите негодници в мръсните игри с политиката на големите собственици на тайнствените многомилионни пари…

Това е светът на господарите ни!

Това е територията на „коза булгарикус — коза ностра“. Територията на „тяхната си работа“!

В този днешен свят на днешната България — светът на големите играчи със съдбата й, има видни глупци, които си остават куклите на конци, дърпани от господарите им. Има ги и скритите господари, подръпващи конците на своите кукли…

Родната мафия се оказа чудовище, което изяждайки България, в крайна сметка изяжда и самата себе си.

Защото съдбите на „големите играчи“ се прекършваха, а заедно с това и парите им се стопяваха. Те уреждаха своя — българския свят за себе си, докато накрая го превърнаха в най-чуждия за тях самите.

Толкова чужд, че рано или късно ги изпращаше „да гушнат розите“ според крилатата фраза на мутрите! Независимо дали „прегръдката“ бе на Андрей Луканов, Емил Кюлев, Илия Павлов, или пък е на Кръстника Карамански, братята висаджии Илиеви, Доктора, Самоковеца, Фатик, сикаджиите…

В този „техен“, но всъщност наш свят децата и внуците им няма да могат да наследят позициите на нашите господари — като господари на нашите деца. Със сигурност! Но вероятно ще „наследят“ куршумите, пронизали бащите им!

 

 

Но може би пък има възможни неща за българския свят на „коза булгарикус“. Може би вместо в предмет на документални разследвания за днешното време, каквато е тази книга, той може да се превърне в обект на романи за тъмното минало…

Защото ако в 21-ви век една България — цялата, от край до край си остава „Коза Ностра“, то Европа, истинският свят ще трябва и ще успеят да я променят — не като „наша“, а без кавички — като истинска работа.

Григор Лилов


Информация

Издание:

Христо Калчев. Вълчи капан I

Българска, първо издание

Редактор: Владо Даверов

Коректор: Катерина Георгиева

Художествено оформление: Слави Иванова

Предпечатна подготовка: ИК „Световит“

Издателска къща „Световит“, 2006

Печат: „Полипринт“ АД, Враца

История

  1. — Добавяне