Катрин Каултър
Озарена от любов (8)

Осма глава

— Е, и какво предлагаш?

— Пийни още малко вино и ще ти кажа.

Тя го послуша, сетне остави чашата на масичката и седна на пода с кръстосани крака.

— Слушам те.

— По всичко личи, че си имала доста неприятни изживявания с мъже — делово започна той.

— Не бих ги нарекла „неприятни“, а по-скоро от онзи вид, който повечето жени имат.

— Ясно ми е, цуни-гуни, кратко търкаляне и после здраво хъркане.

— Не ставай груб! — сведе за миг очи, знаейки чудесно, че не е справедлива.

Двама мъже съвсем не бяха достатъчно за статистически анализ. Те бяха млади, неопитни, каквато беше и самата тя. Челси въздъхна дълбоко. На двайсет и една и на двайсет и четири години тя имаше огромното желание да се влюби. Известно време дори си вярваше, че обича истински. Ала сега знаеше, че не е било така.

— Кажи си предложението, Дейвид.

— Искам да се любя с теб.

Челси се втрещи. Добре ли беше чула? Нима това бяха думи, отронили се от устата на същия скован консервативен лекар от Бостън, обвинил я преди време, че е несериозна?

— Но защо? — успя да промълви тя.

— Проклет да съм, ако зная — замислено отвърна Дейвид, но в очите му затанцуваха закачливи пламъчета.

— Това да не е част от програмата ти за спасяване на човешки живот и сразяване на болестите? Вижте тази объркана нещастница, която има отчаяна нужда от мъж…

— Не мисля, че да бъдеш добър лекар непременно е свързано с това да си умел любовник. Но ако предпочиташ…

— Ни най-малко. Просто звучи нелепо!

— Според мен всяка жена има нужда от добър мъж.

— И предлагаш кандидатурата си, така ли?

— Отчасти, да. Позволи ми да се любя с теб. Ако не ти хареса, обещавам да убедя всеки мъж, който работи в болницата, да прочете всичките ти книги. Погледни нещата и от друга страна — побърза да продължи той, за да спре навреме очевидно напиращото й желание да каже какво мисли за близките му роднини. — Дори никак да не ти хареса, ще имаш възможността да отклониш поне десетина мъже от егоистичното им и егоцентрично отношение към жените. Съмнявам се, че някой от тях, в това число и аз самият, е прочел и ред за секса от гледна точка на жените. Ще им отвориш очите. Това поне мога да ти обещая.

Челси се замисли. Спомни си някои от любовните сцени в книгите си, които бяха съвършен модел за нея. Вдигна поглед към мъжа насреща. Беше красив — нямаше две мнения по този въпрос. За първи път забеляза, че брадичката му е упорито издадена напред, също като нейната. Харесваше го, когато не я дразнеше. Дори повече, отколкото той заслужаваше. При това я беше виждал и разголена, така че нямаше да се притеснява излишно.

— Не знам… — промълви тя най-сетне, а пръстите й не спираха да си играят със столчето на чашата.

Дейвид бе очаквал да изслуша истински порой от образци на красноречието й и неочаквано почувства непреодолима страст към тази жена.

— Приеми го — продължи той, стараейки се да придаде на гласа си колкото може по-безпристрастно звучене — като вид експеримент. Защото, кой знае, може небесата да се разтворят или пък земята да се разлюлее! Ами ако ти хареса?

— Тази вечер ли имаш предвид?

Той се усмихна лукаво.

— Има ли по-подходящ момент от настоящето? Мъчи ме и лошото предчувствие, че ако не се съгласиш на този облог сега, утре сутринта ще се откажеш.

Звучеше като твърдо решение. Челси се намести по-удобно и протегна крака, но внимаваше да не изпусне чашата си. Изгледа го отново още по-внимателно.

— Защо толкова настояваш да прекараш нощта с мен? Доколкото си спомням, няма друга жена, която да те е дразнила толкова много. И само не ми казвай отново: „Да бъда проклет, ако знам!“.

— Добре, няма — отвърна Дейвид и замълча.

— Е, защо тогава?

— На няколко пъти се улавям, че си мисля колко си привлекателна. Подобно на героите ти ми се иска да те взема в обятията си и да те любя, докато застенеш от удоволствие…

— Звучи примамливо.

— Ще видим.

— Още не съм дала съгласието си — остро го прекъсна тя.

— Какво мислиш за Джорджи и Елиът? Дали вече прибягват само до техники в общуването си, след което Елиът се търкулва и хърка като прехранено прасе?

— Не, естествено. Те са друго нещо.

— Според мен нито ти, нито аз сме съвсем типични случаи.

Челси мълчеше. Мисълта й скачаше от един аргумент на друг. При това съвсем не му липсва и дар слово, мина й през ума.

— Какво ще стане, ако ми хареса, а и ти останеш доволен?

— Е, тогава… — Дейвид се наведе напред, стиснал длани между коленете си. — Сигурно ще се видим принудени да продължим с експеримента, за да се уверим в резултатите и да ги проверим, както си му е редът — в какво, по дяволите, се забърквам, питаше се той. Ами ако тя се съгласи, а нищо не излезе? Неочаквано гласът й го стресна. — Какво каза? Извинявай, не те чух.

— Казах, че съм съгласна.

Ами сега? Той трескаво започна да мисли. Какво би направил в такъв момент герой първа категория? Ще я грабне и ще я отнесе в спалнята може би? Ще се изсмее демонично? Ще си мисли за подчинението и покорството? Той се засмя, изправи се и се протегна. Не, не бива да приема чужда роля, трябва да остане верен на себе си, и дано това е достатъчно! Винаги го е бивало като мъж.

— Е? — обади се Челси.

Очите й не се откъсваха от маратонките на лекаря. Постепенно погледът й се плъзна нагоре и тя не без удоволствие отбеляза, че мускулите на бедрата му са стегнати от тичането и плуването. Дали пък…

— Какво?

— Какво става с облога, Дейвид?

— Досега той беше едностранен. Какво ще ми дадеш, ако… Ако се окаже, че ние двамата с теб си допаднем страхотно?

— Ще почина от шока.

— Не е лошо като начало — заключи той. — Хайде, Челси, нека да отидем в спалнята. Килимът тук не ми се вижда достатъчно дебел.

Челси преглътна и бавно се изправи. Така — боса, не стигаше дори до брадичката му.

— О, Господи! — въздъхна тя, но замълча, усетила две здрави ръце да я привличат към гърдите му.

— Харесвам ръста ти — промълви той и вдъхна приятния аромат на косите й.

Прокара няколко пъти пръсти по гърба й, като се стараеше — поне на първо време — да не докосва ханша. Когато се наведе, за да подразни ухото й, му мина през ума, че се е променил. И то коренно. Тази дребничка жена с остър език го караше да се смее, да гледа на живота от съвсем друг ъгъл. Дали пък не бе прекарал голяма част от живота си в калъп, който вече не му прилягаше?

Беше сигурно обаче, че всички симптоми на зараждащото се раздразнение бяха изчезнали. Това го изненада, особено като се имаше предвид, че твърде често му идваше да й извие врата. И в същото време мечтаеше да я люби дотогава, докато се изтощят достатъчно, та да не им остане сила да воюват един с друг.

Усети как тя се надига на пръсти и притиска гърдите си към неговите. Дъхът му секна. Съвсем бавно обви брадичката й с длан. За човек, който от доста месеци насам не бе спал с жена, бе удивително въздържан. Лекичко целуна свитите й устни, без да е настойчив или груб.

— Имаш вкус на салата от скариди — промълви той, докато прокарваше устни по врата й.

— Сара умее да я прави превъзходно. За тази тук обаче не гарантирам — с тревога в гласа отвърна Челси.

— Само се отпусни. Нали това повтарят най-често героите на твоите книги в подобни моменти? Вярвай ми? Отдай ми се? Нали?

— Да, понякога, но…

— Без „но“! Престани да се тревожиш и ме целуни отново.

Този път тя вложи много повече плам. Вкусът и на неговите устни е страхотен, помисли тя. А и това, което правеше по гърба й, много й хареса. Челси се притисна по-силно към него и обгърна раменете му. Цялото й тяло се обля в приятна топлина.

Дейвид плъзна ръце под фланелката й и Челси се стегна. Не се прави на идиот, смъмри се тя. Не си някоя от героините на романите си, нито пък си осемнайсетгодишно момиче. Остави го той да ръководи нещата, все едно, че си глупаво безпомощно създание.

— Приятно ми е да те докосвам, Дейвид — прошепна тя, почти долепила устни до неговите. — Тялото ти е стегнато — за огромна своя изненадата усети как мъжът целия потрепери в отговор на думите й и се притисна до нея. Тя примигна, усетила твърдостта в долната част на стомаха му.

— Сега не съм с бяла престилка — усмихна й се той.

— Наистина — отвърна Челси. — Не си.

Той я повдигна леко от земята. Челси се чувства страшно приятно, помисли си Дейвид. Усетил, как тя сгушва лице във врата му, вече беше сигурен, че това е най-прекрасното му хрумване напоследък.

Леглото й не беше оправено и Дейвид с усмивка забеляза чифт бикини, метнати на един от столовете. Вероятно този ден Сара е имала свободен ден.

Положи я внимателно на леглото и седна на ръба. Не я докосваше, а само я наблюдаваше усмихнато. Погледът й бе пълен с очакване, леко неспокоен, но искрящ.

— Когато за първи път те срещнах в дома на Малори — продума той най-сетне и улови ръката й в своята, — си помислих: ето една много превзета жена. Промених мнението си оттогава. Ти си интелигентна, сърдечна, непредсказуема и много сексапилна. Харесвам и косата ти. Нищо не може да я покори, също като теб…

Той вплете пръсти в черните къдрави кичури над лявото й ухо.

Сети се да кажеш нещо умно, подканяше се напразно тя, но само извъртя глава и положи лице в отворената му длан.

— Винаги съм искала да бъда руса като Джорджи и като повечето ми героини.

— О, не — възрази Дейвид. — Наистина ли не си даваш сметка колко си привлекателна с тази черна коса и снежнобяла кожа? — помилва бузата й. — Бих искал да видя повече от тази кожа, Челси.

Преди тя да успее да възрази, той грабна фланелката и я измъкна през главата й.

Почувствала се неочаквано оголена, Челси понечи да скрие гърдите си.

— Недей! — той внимателно задържа ръцете й.

Сетне дълго я обгръща с милващ поглед. Имаше страшно съсредоточен вид. Тя изпита непреодолимо желание да я докосне, дори издаде едва доловимо тихо стенание.

Дейвид леко положи длан върху едната й гърда. Притвори за миг очи, завладян от невероятната мекота на кожата. Зърното леко се втвърди при допира му. Усети как дишането й започва да става по-тежко.

— Прекрасно е! — въздъхна той. — И колко си бяла! — прокара внимателно пръсти около гърдите й.

Челси изобщо не очакваше, че ще реагира по този необикновен начин — тялото й се изви нагоре, устремено да бъде милвано. Но ръката му се спусна надолу към копчето на джинсите й.

— Не искам половинчати неща — обясни Дейвид, когато видя, че тя се кани да се възпротиви. — Искам да видя всичко наведнъж.

Той свали панталоните й заедно с бикините и плъзна поглед по издължените крайници. Краката й бяха бели, стройни, леко мускулести от тичането. Дейвид усети как сърцето му започва да бие по-бързо.

— Какво гледаш? — попита Челси едновременно смутена, объркана и развълнувана. — Отдавна познаваш всеки сантиметър от тялото ми.

— Не е същото — отговори Дейвид. Той прокара показалец по малкия белег на корема й. — Боли ли те?

— Не, само от време на време усещам дърпане.

— Така ще е още няколко месеца. Доктор Медсън е свършил чудесна работа.

Челси пет пари не даваше в момента за доктор Медсън. Лежеше чисто гола, а този проклетник Дейвид бе напълно облечен! Това съвсем не е честно, помисли си тя.

— Не се движи, моля те. Нека още малко се насладя — помоли той, а погледът му милваше лицето й.

— Нали си ме виждал вече? — гласът й бе задъхан и дрезгав.

— Когато те зърнах в приемната на спешното отделение, така си бях изкарал ума, че бях изцяло в ролята си на лекар, докато не се уверих, че си вън от опасност. Реакцията ми беше напълно нормална, но и подсъзнателна, естествено. Прекрасна си!

Той сложи длан върху тялото й и тя се изви, притаила дъх от вълнение.

— Не желая да бъда разглеждана повече! Искам да те видя без дрехи и то е напълно съзнателно.

Дейвид се усмихна и стана. Никога досега мъж не се бе събличал пред нея. Героите в нейните романи го правеха за любимите си, естествено, но сега това се случваше в реалния живот. Хареса й. Той разкопча ризата си и с рязко движение на раменете я свали.

— Прекрасен си — опита да го имитира неуспешно тя.

Гърдите му бяха мускулести, но не прекалено, и тя гореше от желание да плъзне пръсти по тях. Усети, че дъхът й секва, когато той свали ципа на панталоните. Слиповете и маратонките бързо последваха джинсите. Застана пред нея, великолепен в голотата си.

— Напомняш ми един от моите герои — рече Челси, след като преглътна.

— Дори сега ли?

Тя погледна по-надолу и почувства как силна червенина залива лицето й. Това, което видя, не беше без значение. Несъзнателно облиза устни.

Дейвид простена. Нищо вече не беше в състояние да го спре. Чувственият й жест го подлуди и той побърза да легне до нея.

— Остави ме да те погаля — промълви той и я притегли до себе си.

— Трябва ли да съм сериозна?

— Ни най-малко. Само от време на време простенвай, за да зная какво чувстваш.

— Много хубаво целуваш — успя да каже тя след няколко минути.

Той промърмори нещо в отговор и обхвана с длани задните й части.

— Това сигурно е раят! — въздъхна.

— Почти — отговори отмаляла Челси, докато прокарваше пръсти по гърба му.

Дейвид не беше в добра форма и го знаеше. Отдавна не бе имал жена и изгаряше от копнеж да проникне в Челси, но желанието да не се прояви като егоист, да й достави удоволствие и да види изражението й в този миг надделя.

Когато пръстите му я откриха, тя беше влажна и прелестно мека.

— Наистина е божествено! — въздъхна той и още по-силно я притисна до себе си.

Челси забрави и облога, и целия свят. Съзнанието й беше завладяно от мъжа до нея и сръчните му пръсти.

— Толкова отдавна не съм била с мъж…

— Откога, скъпа? — надникна той в очите й.

— От… Близо четири години.

— Четири години?! — Дейвид не можеше да си представи подобно нещо.

— Точно така! Мислех си дори, че никога вече няма да мога… О, Дейвид, изпитвам такова удоволствие!

Пръстите й неспирно го търсеха. Удивен от ентусиазма й, той усети, че това му дава сили да се контролира по-добре.

Пръстите му потънаха в нея и дъхът му секна от невероятната й топлина.

— Не, не си атрофирана — успокои я той. — Челс, не мърдай, моля те!

Само че това беше невъзможно.

— Дейвид! — простена тя и усети как пръстите му я притискат още по-силно. Неочаквано я заля мощна вълна на наслада. — Направо не мога да повярвам! — отметна глава назад и извика.

Дейвид с изненада отбеляза изумлението, изписало се на лицето й в този миг, и силната извивка на тялото й.

— Това е — прошепна той и сам се удиви колко прегракнал е гласът му.

Сега вече Челси копнееше неистово за него, искаше да го почувства изцяло. Чу го да простенва и усети как много бавно и внимателно прониква в нея… Впи пръсти в гърба му.

— Челси! — бе последното, което той промълви.

Неин ред беше да се наслади на изражението му в момента на върховна наслада.

— Толкова ми е хубаво да те усещам — обади се тя, когато той се отпусна върху нея.

Дейвид се постара бързо да се върне в реалния свят. По дяволите! Не вярваше, че може да изпита подобно блаженство. Само че приключи твърде бързо… Но тя бе толкова мека и податлива на страстта му. Идеше му да извика от щастие, но се въздържа и само я целуна дълго и страстно.

— Само да мръднеш — прошепна Челси решително, — и никога вече няма да ти проговоря.

— Светлината — продума само Дейвид.

— Само не мърдай! — Челси се протегна и загаси нощната лампа до леглото. Сега в стаята проникваше единствено лъч светлина от дневната.

— Твърде тежък съм за теб, Челси. Не искам да ти причиня болка.

— Ако се отместиш, ще ти сторя нещо ужасно!

— Ще ти кажа какво — започна той и преди Челси да успее да възрази, я обърна заедно със себе си настрани.

— Не мога да повярвам — въздъхна тя и тутакси заспа, заровила лице в гърдите му, преплела крака с неговите. Пръстите й не пускаха косите му.

— Аз също — промълви Дейвид, някак объркан.

Бе сигурен, че с нея ще му е приятно, но не беше допускал, че блаженството ще е толкова завладяващо. Това чувство на щастие, топлина и усещането, че принадлежи някому, го бе разтърсило до дъното на душата му…

Скоро той също потъна в сън, отпуснал ръка върху тялото й.

През нощта Челси го събуди. Желаеше го, но макар да не съзнаваше това, го прие.

— Почакай — прошепна тя в мрака, когато той започна да се движи в нея. — Искам да те подложа на изпитание…

Дейвид първо се засмя, а после простена.

Сетне я повдигна леко и с изключително внимание и нежност започна да я милва, докато полека-лека протестите й замряха.

Тя се взираше в тъмнината, докато усещанията я завладяха напълно и я хвърлиха във водовъртежа на наслада…

Когато се събуди на следващата сутрин, Челси примигна изненадано от звуците на баритонов глас, долитащи от банята.

— О, Боже! — огледа тя празната спалня. — Струва ми се, че загубих онзи проклет облог!

И избухна в смях.