Джейн Ан Кренц
Абсолютно сигурен (9)

Девета глава

Ето какво се получаваше, когато човек се възползва от шансовете си. Моли отвори очи. Денят вече бе настъпил. Слънчевите лъчи заливаха цялата спалня. Значи това означаваше да правиш любов с Хари Тревилиън. Устните й се извиха в лека усмивка. Нямаше нищо по-хубаво за една Абъруик от това да задоволи любопитството си. Едва успя да потисне радостния си смях. Със сигурност любопитството й никога не бе задоволявано по начина, по който това стана миналата нощ. Тази сутрин цялото й тяло бе изпълнено с енергия.

Тя се протегна, облегна се на лакът и се загледа в мъжа, който спеше до нея. Тялото й потръпна от възбуда. Хари беше чудесен. Великолепен мъжки екземпляр. Разбира се, не беше красив. Не можеше да бъде описан по този начин. Красив беше твърде слаба, тривиална дума, когато се отнасяше за Хари Стратън Тревилиън. Той беше най-привлекателният мъж на света. Въпреки че лежеше по корем сред смачканите чаршафи, от него се излъчваше сурова мъжка грация. Ясно очертаните мускули на раменете и гърба издаваха изключителна физическа сила. Освен невероятна воля и самообладание, несъмнено беше в състояние да изпитва и бурни страсти.

Очевидно се влюбваше в него. Може би точно в този момент. „И какво от това?“, помисли си. Бе чакала достатъчно дълго, докато се появи истинският мъж, достатъчно дълго, за да приеме това предизвикателство без колебание. Отговорностите, които в продължение на години бяха неразделна част от живота й, сега изглеждаха без значение. Никога не се бе чувствала толкова свободна.

Замисли се над това, което й бе разкрила изминалата нощ. Вече със сигурност знаеше, че способността на Хари да изпитва страст и привидно непоклатимите му воля и самообладание бяха придружени, от една изненадваща уязвимост. Никога нямаше да забрави израза в очите му, когато я бе помолил да го люби. Той очевидно не бе схванал чувствата й към него, иначе би знаел, че няма нужда да я моли. Би трябвало да е съвсем лишен от интуиция, ако и сега не го бе разбрал. Моли си припомни безнадеждността, която видя в погледа му в онези първи мигове. Това доста я бе объркало. И все още бе озадачена. Като че ли той очакваше да бъде отхвърлен. Странно. Много странно. Разбира се, нейният опит в тези неща бе твърде ограничен, но здравият разум й подсказваше, че каквото и да не бе наред с Хари, то се коренеше дълбоко в психиката му. До края на живота си щеше да помни мига, когато той проникна в нея за пръв път. Беше нещо много повече от плътска страст. Като че ли в този момент някаква бариера рухваше в душата му, донасяйки му неземно облекчение.

След страстното любене и двамата бяха изтощени. Заспаха почти веднага, без да разменят и дума.

Не можеше да продължава да лежи тихо, докато цялата кипеше от енергия. Отметна леко завивките и стана, стараейки се да не го събуди. Мускулите я боляха след зашеметяващото преживяване, но това бе сладка болка. Запъти се към банята, като по пътя взе нощницата и халата си. Окачи ги на закачалка в банята, пусна водата и с удоволствие застана под душа. Чувстваше се прекрасно. Предчувстваше, че всичко през останалата част на деня щеше да й изглежда по този начин.

Тъкмо започна да се насапунисва, когато стъклената врата на душ-кабината се отвори. Моли се обърна рязко. На прага, сред облаци пара, бе застанал Хари. Гледаше я с такъв поглед, че тя се изчерви от глава до пети. Инстинктивно закри с ръка тъмния триъгълник между бедрата си. Това беше напълно безсмислено. През изминалата нощ той бе опознал тялото й напълно.

Хари от своя страна определено не страдаше от подобна фалшива скромност, както с интерес отбеляза тя. Бе дошъл при нея право от леглото, без да си наметне халат. Не правеше опити да прикрие обхваналата го възбуда. Кехлибарените му очи блестяха от желание.

Но Моли разбра, че нещо в него сега бе напълно различно. В погледа му липсваше онази отчаяна уязвимост, която бе толкова очевидна миналата нощ. Гледаше я с очи, изпълнени само със страст.

Тя му се усмихна плахо.

— Здравей. Изглеждаш така, сякаш си видял призрак.

— Не е призрак, за щастие — Хари пристъпи под душа и затвори вратата. — А теб.

— Но кого си очаквал да видиш?

— Никого. Страхувах се, че няма да видя никого. Че всичко е било просто сън.

Гласът му беше нисък и дрезгав. Обхвана хлъзгавите й рамене и нежно, но настойчиво я притисна към твърдата си мъжественост.

Моли си пое дълбоко дъх.

— Ако е било сън, то в момента е прекалено мокър.

— Не беше обикновен сън — продължи дрезгаво той, — а много специален. Такъв, какъвто никога не съм сънувал през живота си.

Тя потръпна в ръцете му.

— О, различен от другите досега, така ли?

— Да, така. Ти си различна.

Той се наведе и покри устните й с бавна, изкусителна целувка. Тялото й реагира веднага, както стана и през изминалата нощ! Обви ръце около врата му и жадно посрещна ставащият все по-настоятелен език.

Хари отлепи устни от нейните и се засмя тихо:

— Не толкова бързо. Снощи бяхме толкова нетърпеливи да се любим, че забравихме нещо важно.

— Какво е то?

— Любовната игра преди това.

— О, това ли? Да ти кажа истината, не смятам, че винаги е абсолютно необходима. Беше наистина прекрасно, Хари.

— Може и да не е задължителна — Хари прокара ръка по гърба й, след това обхвана задните й части и ги притисна леко. — Но си мисля, че ще е много забавно.

Моли почувства как коленете й поддават. Въздъхна и се облегна на него, опивайки се от силата и аромата на мъжкото му тяло. Моментът не бе подходящ да му задава въпроси за странното настроение, в което бе изпаднал миналата нощ. Сега той вече не бе слаб и уязвим. Защитните стени на самообладанието му отново бяха на мястото си. Нямаше да приеме, нито щеше да отговори на въпросите й, без значение колко деликатно щеше да му ги отправи.

Изведнъж усети как дългите му пръсти проникват в нея.

— Хари!

— Както вече ти казах, ще бъде много забавно.

 

 

Измина доста време, преди Моли да отвори хладилника и да разгледа съдържанието му. След кратък размисъл извади масло, яйца и мляко. Сложи всичко това на дългия гранитен барплот и започна да отваря една по една вратичките на шкафовете, търсейки някакъв натурален сок. Откри до хладилника една бутилка концентриран канадски кленов сироп. Намери и пресен хляб, увит в найлонова торбичка. Оставаше да избере подходящ за целта й тиган, но тъй като не бе сигурна кой ще свърши най-добра работа, приготви три с различен диаметър. След известно ровене из шкафовете прибави към съдовете и голяма порцеланова купа.

Когато свърши с всичко това, Моли отстъпи крачка назад, за да огледа още веднъж нещата, които бе сложила на барплота. Имаше нужда само от готварска книга.

Странно, но й беше приятно да шета в кухнята на Хари. Имаше нещо много интимно в това да приготвя закуска за двама, и то без помощта на „Готварската машина на Абъруик“.

Може би докато се хранят, щеше да й се удаде възможност да му зададе въпроса, който постоянно се въртеше в ума й. Искаше да знае какво си бе мислил той, когато го завари пред прозореца с вперен в тъмнината поглед.

За нейна изненада в едно стенно шкафче имаше няколко готварски книги. Запита се дали бяха на Хари, или принадлежаха на икономката Джини. Подвоуми се коя ще й бъде от полза, преди да посегне към едната от тях със заглавие „Прости стъпки към гастрономическите удоволствия“.

Когато чу стъпките на Хари в коридора, вдигна глава от страниците.

— Надявам се, че харесваш френска закуска с препечени филийки! — извика по посока на звука тя. — Не съм готвила кой знае колко без „Готварската машина на Абъруик“, но мисля, че мога да се справя.

Отговор не последва. Още преди Хари да се появи, тя вече знаеше, че нещо се бе променило в настроението и поведението му.

Той застана в рамката на вратата и остана неподвижен там. Само един поглед й бе достатъчен, за да разбере, че от веселото му настроение под душа не бе останало нищо. Отново се бе превърнал в онзи сериозен мъж, с когото бе работила през последния месец.

Косата му все още беше влажна. Бе облечен в черна копринена риза и панталони в цвят каки. Лицето му имаше замислено изражение. Едната си ръка беше свил в юмрук. Много бавно Моли затвори готварската книга.

— Хари, какво се е случило?

— Мисля, че го познавам.

— За Бога, за какво говориш?

Хари разтвори юмрука си и показа малкия механизъм, който държеше.

— За този, който е отговорен за всичко това. Мисля, че го познавам.

— Това е невъзможно.

— Напротив — той се приближи до барплота и остави механизма върху него. Разгледа го така, както ястреб разглежда плячката си. — Снощи започнах да осъзнавам това. Но всичко пред погледа ми бе неясно и размазано. И тогава се появи ти. Вече не можех да се концентрирам.

— И така може да се каже — развеселено повдигна вежди Моли.

Но той не обърна внимание на забележката й. Не откъсваше поглед от механизма.

— Намерих го на килима, докато се обличах. Сигурно съм го изпуснал снощи. И в мига, в който го взех в ръце, образът се върна — Хари вдигна очи. В блестящия му поглед се четеше студена решителност. — Само че този път чувството не беше неясно. Тъкмо напротив.

— Не разбирам. Какво означават всичките тези приказки за неясни образи и чувства?

— Забрави — той се намръщи, като че бе казал повече, отколкото бе възнамерявал. — Просто израз. Това, което исках да кажа, е, че…

Моли вдигна ръка да го спре.

— Чакай, Хари. Да не би да говориш за твоята прословута Дарба?

— Не ми се подигравай точно сега, Моли. Ти си твърде умна, за да се заблуждаваш с такива глупости. Нека просто да кажем, че нещата придобиха завършеност и цялост, когато преди две минути отново взех механизма в ръка.

— Аха. Интуиция, така ли?

— Нещо такова — призна неохотно той. — Сигурно щях да го разбера още снощи, но концентрацията ми бе смутена поради разбираеми причини. Осъзнах нещо, което трябваше да разбера веднага. Познавам човека, който е направил това нещо — Хари се намръщи. — Или поне познавам стила му на работа. То е почти същото.

— Наистина не разбирам, Хари.

— Спомняш ли си, когато сестра ти хвърли един поглед на фалшивия револвер и каза, че поне двама от приятелите й нямат нищо общо с това?

— Да. Келси каза, че не било в техен стил.

— Точно така — Хари седна на един от високите столове до барплота. — В тези неща наистина проличава стилът на работа, фалшивият револвер и този проклет зъл дух, поставен под леглото ти, не са подбрани случайно. И двете са били направени специално и с определена цел.

Моли хвърли един поглед към механизма.

— Мисля, че започвам да разбирам.

— Сериозно предизвикателство към законите на вероятността е да се повярва, че двама души биха изобретили абсолютно еднакви механизми, използвайки един и същ некачествен мотор и едни и същи повдигащи механизми.

— Добре, твърде вероятно е един и същ човек да е направил и револвера, и злия дух — отвърна Моли. — Но какво те кара да мислиш, че го познаваш?

— Виждал съм някъде такива недодялани устройства.

— Сигурен ли си? Доста хора са в състояние да бъдат техни автори — изгледа го недоверчиво тя.

— Точно това се опитвам да ти кажа. Познавам стила на работа на този човек. Сега само трябва да се сетя къде съм виждал такива долнокачествени и груби творения.

— Как смяташ да действаш по-нататък?

— Ще започна с това, че ще прегледам отново всички онези стотина предложения и молби за спонсориране, които ти препоръчах да отхвърлиш.

Истинското значение на това, което Хари се опитваше да й каже, бе такъв удар за Моли, че трябваше да се подпре на ръба на барплота.

— О, Господи! Не мислиш, че е някой от онези изобретатели, нали?

— Напротив — отвърна Хари. — Точно това е, което си мисля. Изглежда някоя дребнава душица, чиято молба сме отхвърлили, е решила да си отмъсти.

Моли въздъхна тежко.

— Тази фондация постоянно ми причинява само неприятности. Иска ми се татко да бе измислил друг начин да използва парите си.

— Е, колкото до това, мисля, че има две мнения — възрази меко той. — Мисълта ми е, че едва ли бих те срещнал, ако баща ти не те беше назначил за единствен попечител на фондацията.

— Хм — почувства как я обзема радост при тези думи. — Това било значи!

— Да — очите му заблестяха при спомена за гъвкавото й всеотдайно тяло. — Това е — след това огледа отрупания барплот. — Какво мислиш да правиш тук?

— Искам да направя закуска. Френска закуска, ако трябва да бъда точна.

Тя взе големия нож с назъбено острие и се приготви да атакува хляба.

— Кога за последен път си готвила без „Готварската машина на Абъруик“?

Моли се смръщи, опитвайки се да си припомни.

— Мисля, че бях на осемнадесет или деветнадесет години. Защо?

— Може би е по-добре да ми позволиш да ти помогна.

— Глупости. Всеки може да направи препечени филийки…

В този момент ножът заседна в меката сърцевина на хляба. Вместо да изтегли острието към себе си, Моли натисна по-силно надолу. При това под неправилен ъгъл. Полиакрилната дъска за рязане на хляб се хлъзна по лъскавата гранитна повърхност, а ножът неочаквано излетя от ръката й. Моли със смаян поглед проследи как той със свистене се завъртя във въздуха и се стрелна с върха си към барплота.

С почти невидимо за окото котешко движение Хари се пресегна и го улови за дръжката, миг преди лазерно наточеното острие да стане на парчета в твърдия гранит.

— Нека нарежа хляба вместо теб — усмихна се той.

— Ще ти бъда много благодарна.

 

 

— Това е, вече знаете всичко — с тези думи два часа по-късно Моли приключи разказа си. — Приключенията на Моли Абъруик и мистериозния зъл дух.

— Прекарала си нощта в дома на Ти Рекс? — Теса слагаше току-що получената кутийка с ароматен чай, марка „Лапсан Соучонг“, на една полица. — Не го вярвам.

Моли й хвърли укорителен поглед.

— Той беше достатъчно любезен да ме покани да остана при него, след като онази дивотия със злия дух ми изкара ангелите от страх.

— Любезен? На мен не ми изглежда от този тип мъже — помощничката й присви подозрително очи. — И защо имам чувството, че не си спала на дивана?

— Теса, знаеш много добре, че не обичам да обсъждам личния си живот.

— Защото от сто години не си имала личен живот за обсъждане, затова. Какво всъщност става? Вие двамата с Тревилиън имате ли връзка?

— Едва ли бих го нарекла така.

— По дяволите! Наистина имате връзка! — Теса я погледна разтревожено. — Мислиш ли, че е разумно? Ти самата каза, че двамата нямате абсолютно нищо общо. Каза, че е упорит, безчувствен и арогантен. Каза…

— Ако някой ме потърси, ще бъда в офиса си — Моли демонстративно хлопна вратата след себе си.

Вътре се отпусна на стола до бюрото си. След миг вратата се отвори и Теса предпазливо надникна.

— Предавам се, няма да говорим повече за пикантните подробности. По-късно ще измъкна истината от теб. Какво смята да прави Тревилиън по въпроса с онзи зъл дух, който някой постави под леглото ти?

— Не съм сигурна. Хари изглежда мисли, че познава стила на работа на този човек. Казва, че е немарлив. Предполага, че ще може да го разпознае в някой от проектите, предложени за спонсориране.

Очите на Теса се разшириха.

— Той мисли, че човекът, който стои зад това, е някой от изобретателите?

— Аха.

— Не е ли по-добре да се обадиш в полицията?

— Така и ще направим, веднага след като Хари прегледа наново молбите и заподозре някого. На този етап всичко, което имаме, са две безвкусни шеги и невероятно много възможни извършители.

— Разбирам какво имаш предвид. Никой не е пострадал, няма доказателства за насилствено проникване в къщата. Засега тези два случая си остават само гадни шегички и нищо повече.

— Точно така. Страхувам се, че ако отидем в полицията, изобщо няма да ни обърнат внимание.

— А ти самата какво възнамеряваш да правиш? — Теса изглеждаше разтревожена.

— В момента не мога да направя нищо. Ще трябва да почакаме и да видим дали Хари ще попадне на някаква следа. Междувременно имам бизнес, с който да се занимавам. Да се връщаме на работа.

 

 

Гордън Брук прекрачи прага на „Абъруик тий енд спайс“ пет минути преди дванадесет. Моли теглеше половин фунт чай „Киймун“ за един клиент. Когато го видя, едва потисна стона си на раздразнение и отегчение.

Гордън носеше под мишница голяма папка. Какво винаги бе облечен стилно, в свободни, падащи на едри гънки меки сиви панталони и риза в цвят на кафе с широки бухнали ръкави. Всичко това бе комбинирано с изкусно бродирана жилетка. Той би се чувствал като у дома си, дори да седеше в улично кафене в Париж или Рим.

Тя се престори, че е твърде заета с клиентите, който точно в този момент се изсипаха в магазина. Теса направи същото. Гордън се настани срещу една витрина със сувенирни кутийки с подправки и зачака. Моли се надяваше, че той бързо ще се отегчи и ще си тръгне преди клиентите да излязат, но нямаше този късмет. Гордън не се помръдна от мястото си.

Теса хвърли многозначителен поглед към шефката си. Когато в магазина останаха само двама клиенти, които очевидно само разглеждаха, Моли неохотно се обърна към бившия си годеник. Той й отправи най-захаросаната си усмивка, тази, която караше на страните му да се появяват трапчинки.

— Има нещо, което искам да ти покажа, Моли — леко повдигна папката, която носеше със себе си.

— Какво? — погледна тя към нея с подозрение.

Гордън се покашля смутено. Личеше, че е много напрегнат.

— Нека отидем в офиса ти.

И пъргаво се вмъкна вътре, преди Моли да успее да измисли някакво извинение, за да му откаже. Примирено го последва.

Завари го удобно разположен на стола зад бюрото й. Папката лежеше отворена пред него.

— Искам да видиш проектите ми за следващите три години, Моли.

— Гордън, ако си дошъл за заем, само си губиш времето. Приключихме с този въпрос преди три месеца.

— Само погледни тези цифри. Моля те, направи го. Всичко е абсолютно стабилно и сигурно. Трябват ми само малко пари, за да осъществя плановете си.

— Казах ти, че нямам намерение да финансирам плановете ти за разширение, Гордън.

Той вдигна поглед от книжата.

— Смятай това за един вид инвестиция, каквото всъщност е. При това много по-добра, отколкото някакво смахнато изобретение на някой още по-смахнат изобретател, за Бога!

Моли решително сложи ръце на бюрото и се приведе леко напред.

— Ще ти повторя още веднъж, но този път ще бъде за последно: изобщо не се интересувам от такава възможност и няма да ти дам заем.

Само за миг топлата усмивка и очарованието на Гордън изчезнаха.

— По дяволите, Моли, трябва да ме изслушаш!

Стресната и изненадана от избухването му, тя отстъпи крачка назад.

— Какво си мислиш, че правиш?

В погледа му се четяха отчаяние и гняв.

— Заложил съм твърде много на това. Мислиш ли, че ще преглътна толкова лесно обстоятелството, че плановете ми ще се провалят само защото ти таиш злоба към мен?

— Не тая никаква злоба.

— Друг път! — Гордън се изправи рязко. — Все още се сърдиш заради това, което се случи между нас.

— Ти да не си се побъркал? Това беше преди осемнадесет месеца. Независимо дали ми вярваш, или не, но междувременно си имам и друга работа, освен да лекувам разбитото си сърце или да тая яд и злоба към теб.

— Тогава не позволявай на чувствата си да пречат на бизнеса — нападна я Гордън. — Не разбираш ли какво е заложено на карта тук?

— Естествено. Твоите планове за разширение. Мислиш ли, че ме интересува финансирането на половин дузина заведения за еспресо?

— Но това не е разширение заради самото разширение! Въпросът е на живот и смърт!

— На живот и смърт? — от изумление Моли остана с широко отворена уста.

— Не се шегувам, Моли. На път съм да фалирам — Гордън сви ръце в юмруци. — Трябват ми свежи пари или „Гордън Брук еспресо бар“ ще бъде унищожено. Всичко, за което съм работил, ще отиде по дяволите.

Тя затвори за миг очи.

— Наистина ли? Толкова съжалявам, Гордън. Наистина нямах представа, че фирмата ти е в такова окаяно състояние.

— Ти можеш да ме спасиш! — Гордън заобиколи бюрото, решителността му отново се бе възвърнала. — Имам нужда от теб, скъпа. Заради миналото кажи, че ще ми помогнеш.

Моли прехапа долната си устна.

— Моля те, не прави от това личен въпрос. Ти самият каза, че е само бизнес. Като делова жена ти заявявам, че не желая да участвам. Занимавам се с чай и подправки, а не с кафе.

Гордън пристъпи една крачка към нея.

— Моли, нека това, което се случи между нас, остане в миналото! Ти и аз можем да започнем отначало. Този път ще бъдем партньори. Имаме толкова общи неща!

Тя почувства как по гърба я полазват тръпки. Знаеше, без да се обръща, че вратата на офиса й се отваря. Знаеше също кой влиза.

— Да не прекъсвам нещо важно тук? — попита Хари, в гласа му се долавяха опасни ледени нотки.

Моли живо се извърна към него. Изпита облекчение, че го вижда. Усмихна му се прекалено ентусиазирано.

— Съвсем не.

Лицето на Гордън потъмня от гняв.

— Опитвам се да водя с Моли делови разговор.

— Толкова по-зле тогава. Защото по това време аз самият имам уговорена среща с нея — Хари хвърли поглед на часовника си. — Отиваме на обяд. Ще трябва да ни извините.

Гордън стисна ядно челюсти.

— Не си спомням да сме се срещали?

Моли наруши заплашителната тишина, която последва този предизвикателен въпрос.

— Така е, не се познавате. Гордън, това е доктор Хари Тревилиън. Занимава се с история на науката. Консултант е на фондация „Абъруик“. Хари, това е Гордън Брук от „Гордън Брук еспресо бар“. Сигурно си опитвал кафето му.

Хари не отвърна нищо. Гордън се намръщи.

— Вие сте този, който съветва Моли за избора на най-добрите проекти за спонсориране?

— Да — Хари премести поглед към Моли. — Готова ли си?

— Само да си взема чантичката — тя бързо заобиколи бюрото.

Бившият й годеник протегна ръка, за да я задържи.

— По дяволите, Моли, важно е! Остави ме да довърша това, което бях започнал да ти казвам.

— Някой друг път — Моли отстрани ръката му и извади чантичката си от едно чекмедже. — Хари е прав. Двамата с него имаме да обсъждаме важни неща, свързани с фондацията.

— Да, обзалагам се, че е така — Гордън стрелна Хари с гневен поглед. — Знам всичко за тези така наречени консултанти.

— Наистина ли? — Хари повдигна едната си вежда.

— Точно така. Лепвате се за хора като Моли, които управляват благотворителни фондации, убеждавате ги, че страшно се нуждаят от вас, за да се свърши работата, а след това изстисквате колкото е възможно повече пари за всевъзможни такси и уж свързани с работата разходи. Това не е нищо повече от една законна измама.

Моли беше шокирана.

— Гордън, престани! Не искам да чуя и дума повече!

— Това е истината. Заради такива като Тревилиън толкова много благотворителни акции свършват с прекалено големи административни разходи и с прекалено малко пари за самите проекти.

Тя стисна силно дръжката на чантичката си.

— Моля те, Гордън, напусни. Веднага!

— Дявол да го вземе! — очите на Гордън се присвиха като две тесни цепки от внезапно прозрение. — Той те чука, нали? Трябваше веднага да се сетя — набързо събра книжата си и ги натика в папката. — Малко по малко той ще ограби фондацията, Моли. След това ще те изостави. Да не кажеш после, че не съм те предупредил.

След това се втурна стремително към вратата. Хари учтиво му направи път.