Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 30 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
sl.slavov (2011)

Издание:

Михаил Топалов-Памукчиев. Срещи с Буров

Редактор: Петя Петрова

Художник: Кремен Бенев

Художник-редактор: Скарлет Панчева

Технически редактор: Донка Алфандари

Коректор: Адриана Коева

Формат 84/108/32

Изд. коли 14 Печ. коли 12 УИК 11,75

Подписана за печат 26.XI.1990

Излязла от печат 20.XII.1990

31/23231/0626-40-90

Цена 6,80 лв.

Отпечатана в ДП „Балкан“ — София

Издателска къща „Интерпрес 67“


Буров бе уверен, че чрез разговорите ни ще остане в българската история. Той ставаше от ден на ден по-речовит, по-сладкодумен и по-забавен. Разказа ми историята на всички големи добруджански чифликчийски фамилии. Между тях и историята на Петър Габе, бащата на Дора Габе, тъстът на литературния критик професор Боян Пенев.

— Петър Габе е, мисля, руски евреин. И се ожени за руска еврейка. Руските и немските евреи минават за аристократи на еврейството в света, господин Памукчиев. Те се смятат за нещо повече от другите, защото живеят сред най-великите народи. Не знам защо, те винаги са били — поне тези, които аз познавам в България — големи хора, големи във всяко отношение. Ето, Петър Габе купи своя чифлик от баща ми и му бе признателен за това. Баща ми също му бе признателен, че го отърва от чифлика, от който винаги губеше. Петър Габе отиде в Русчук, яви се на търг в Образцов чифлик и изкупи оттам трактори, вършачки, плугове, редосеялки. И пръв в Добруджа въведе свръхмодерно земеделие. Чрез някакви свои познати в Чехия си достави семена за редки и доходни култури, развъди едри, тлъсти, носливи кокошки — кохенхинки, легхорни, родайланди. Бе откъде ги намираше този дърт курварин не зная, но той оплоди цяла Добруджа със своите едри, хубави кокошки. После достави отнякъде, май че пак от Русе, от Образцов чифлик, крави, волове и биволици. Той е първият българин, който създаде биволовъдно стопанство в България и започна да изнася биволици — породисти, едри, млечни биволици, каквито никой никъде не бе виждал.

Богат човек стана. Но му се случи беда. Жена му заболява от една женска болест в матката. И лекарите й забраняват всякакви полови контакти, всякакви раждания, аборти. „Ще живееш до сто години — казват й те, — ако забравиш, че има мъже на този свят. Помисли как да намериш жена на мъжа си, за да не те безпокои.“ И тази умна жена, тази еврейка, научава, че в Балчик е потънала една гемия, че мъжът се удавил, а жена му останала жива и гладува в един малък хотел до пристанището — без пари, без дрехи, без подкрепа отникъде. Качва се на файтона с мъжа си. Отиват в Балчик. Намират ханъмата — Абба се казвала тя. Аз я видях през 1905 година. Госпожа Габе я наричаше „Албени“, което ще рече „най-хубавата“… Като влизат в хотела, госпожа Габе и мъжът й Петър Габе виждат една млада, рядко красива жена.

— Ти излез — казва госпожа Габе на мъжа си. — Аз ще поговоря с нея.

Влиза да поговори насаме с нея. Абба ми разказа след време какво са си говорили. Тя ме харесваше. Тя дори ме обикна, ако мога да вярвам на думите й. Станахме приятели. Госпожа Габе й казва: „Аз съм болна. Не мога да приемам мъжа си. Забранено ми е. А той не може без жени. Трябва да има жени. Мъжете без жени вършат глупости и разбиват семействата си. Имам много деца. Не искам да остават без майка. Затова, ако приемеш, ти ще му бъдеш жена. Но децата да не узнаят това. Аз ще се погрижа те да бъдат далече от нас. Дора ще учи във Варна, в София, Сеня и Белла ще бъдат също далече… А когато са тука, ще бъдеш слугинята Абба. Моят мъж няма да те остави на улицата. Ще ти дадем 40 декара ниви, крава, теле, ще гледаш кокошки. Ще имаш къща. Всичко това ще бъде уредено чрез нотариус, по закон. Ти ще бъдеш равноправен член на нашето семейство.“ Абба приема.

Госпожа Габе й дава сто лева, златни (пет наполеона), като предплата за пет месеца.

— Ако нещо не ти хареса, можеш да се върнеш в Турция с тези пет наполеона — казва й тя. — Искам да се обичаме, да се уважаваме и да ме слушаш като майка и сестра. Мисля ти доброто, а не злото. Мъжът ми е добър, златен мъж. Ще бъдеш доволна от него. Бива го за всичко… Ще се увериш…

Абба приема, както казах, и заживява с Петър Габе, като негова любовница.

И до края на живота му тя му остава вярна любовница. Нашият адвокат в Балчик — Бързаков, уреди договорите им. Абба получи 40 декара ниви, крава, теле и й построиха малка къщичка в Дъбовник. А след смъртта на Петър Габе, Абба се премести в Балчик, на една тиха уличка и какво стана с нея, не разбрах. През 1930 година, като министър на външните работи, минах през Балчик, за да се представя на Режина Мария в двореца й. Исках да сгодявам цар Борис за една от дъщерите й (дали не беше малко по-рано?)… И там попитах за Абба.

Казаха ми, че не познават такава. След 1918 година, всички хубави къщи били заети от румънските офицери, та сигурно са взели и нейната къща. Петър Габе написа много хубави книги за Добруджа. Бе честен и хубав човек. Прям, смел човек. Той ми каза един ден: „Господин Буров, България имаше златен еталон до 1913 година, докато власите не ни взеха Добруджа.“ И беше прав.

В Казанлък имаше един богаташ — Шипков, който бе най-богатият българин по онова време, към 1905 година.

— По-богат от баща Ви?

— И от баща ми, и от Иван Евстатиев Гешов от Григор Начович, от генерал Рачо Петров, от Султана. Този човек единствен признаваше добруджанците за по-богати хора от него. В Южна Добруджа, през 1905 година, когато бях на 30 години, аз съм виждал торби със злато у Кръстьо Кьорпенчев. Торба злато. Бърках в тази торба с две ръце, а той се смееше. Взех един наполеон за спомен, а той ми подаде цяла шепа… Това, ти момче, ти, господин Памукчиев, не го вярваш, нали?

— Да. Не го вярвам.

— Ето, затова ти говорих на „ти“, защото разбрах, че няма да го повярваш… Но така беше. Кьорпенчеви имаха в Добруджа триста и осем хиляди декара земя. После идваше Хаджи Минчович, бащата на Султана, с триста хиляди декара. Това носи при добра година злато.

Румъния нанесе най-страшния удар на България. Ние гонихме, бихме, преследвахме сърбите през 1913 и през 1915 година. Но не е имало защо… Трябвало е да гоним Румъния, защото Добруджа, това значи сигурен хляб за България.

За какво ни е била тази келява провинция — Македония? Ах, какви глупости съм правил и аз за нея. Какви… Добруджа, Добруджа ни е люлката и щастието на нас, българите. Който е бил в Добруджа, той е ял сладък хляб, той е пил сладка вода, той е бил щастлив. Защото сред добри хора се яде и пие.

— Господин Буров, как Боян Пенев се ожени за Дора Габе? Щом сте били близки, Вие знаете това навярно.

— Аз знам всичко. Мога да Ви кажа кой писател как е живял, как е харчил, какви слабости е имал, защото аз разполагах с банковите си разузнавания. А те са безпогрешни. Мога да Ви кажа, господин Памукчиев, че Вашият кумир, Иван Вазов, когото боготворите всички и четете в читанките, бе най-нещастният мъж. И цял живот му се е ебало, като на Змей Горянин, а жените не смееха да му легнат.

— Защо?

— Защото господ бог Саваот го бе надарил с едно кросно, с едно кересте, леле-мале. Само онази Евгения Марс, майката на певеца Павел Елмазов му издържаше. И след всяка среща му обираше парите и пенсията.

Пенчо Славейков бе най-щастливият човек. Като мъж, като фигура бе грозен, страшен, ужасен дори. Дебели бърни, като на негър, грамадни, големи, страшни очи, прегърбен, сакат — куц, с патерици. А в него се влюби най-хубавата жена на света. Ако е имало някога хубави българки, това са били Пенка Христова от Казанлък и Мара Белчева от Севлиево. Други красиви жени не е имало…

— Лора…

— Лора Каравелова бе мърла пред тях. Пачавра. Красива жена бе Пенка, и Мара Белчева.

След тях, най-хубава жена бе жената на Захари Стоянов — вдовицата му Анастасия Обретенова. Дора Габе бе хубава жена, гореща, сластна и приятна. Боян Пенев — грозен, осакатен, страшен като Пенчо… Кривоуст… Аз, ако бях жена, никога не бих се доближила до него. А Дора го взе за мъж. Просто необясними неща. Жената обикновено мисли с оная си работа и живее от нея. Това е закон на живота.

Жената рядко мисли с ума си. И затова е красива. Ние, като мислим с ума си, докъде стигнахме, а, господин Памукчиев? До тавана, нали? Ето че жена ми страда заради мене и моят плитък ум… А Дора Габе защо го взе този дурак — Боян Пенев, не разбирам. Аз го познавах добре. Той бе хитрец. Умен хитрец, но хитрец. Сигурно й е казал, че ще я направи примадона в поезията. Глупачка. Така се става примадона. Светът не позволява такова нещо. Светът живее само от глупостите на хората, господин Памукчиев.

Ето, ние си пием винцето, приказваме и мислим, че ще оправим света. А светът си се оправя без нас… Него не го интересува отделната личност, както природата не се интересува от отделната мравка.

Ние сме мравки на тази земя. Ако хапнем, ако сръбнем, ако ебнем нещо чуждо — добре. Ако спечелим — добре. Ако загубим — пак добре. Всичко в живота е логично. Няма алогични неща, освен брака на Дора Габе и любовта на Мара Белчева. Тази хубавица се хвана за един сакат човек. Леле майко. Само като си помисля каква приказна хубавица беше тази жена.