Величко Вълчев
Хитър Петър (7)

ХИТЪР ПЕТЪР И ЖЕСТОКИЯТ БИРНИК

Случило се веднъж Хитър Петър да не си плати данъка, че нямало откъде да вземе пари. Бирникът го хванал, вързал го за един кол на слънце и му рекъл:

— Докато не си платиш данъка, няма да те отвързвам! Хитър Петър му казал:

— Е, добре, върза ме. Ами ако ме напече слънцето и взема, та слънчасам, кой ще ти плати тогава данъка? Бирникът бая се замислил и рекъл:

— Е, като те напече слънцето, ще те вържа е на оня кол, дето е на сянката.

Хитър Петър попитал пак:

— Ами ако ми стане студено и взема да се схвана от студ или да умра, кой ще ти плати данъка? Бирникът рекъл:

— Тогава ще те завържа пак на първия кол, дето е на слънце.

Като чул това. Хитър Петър се умирил. Поседял той завързан на кола, па изведнъж завикал:

— Хайде, отвържи ме по-скоро, че вече почнах да слънчасвам!

И бирникът — какво да прави — отвързал го и го завързал на другия кол, дето бил на сянката. Хитър Петър поседял, поседял малко на сянката и почнал по едно време да вика:

— Хайде, завържи ме сега на слънце, че изстинах и почнах вече да се схващам на тая пуста сянка!

Бирникът нямало що да чини, отвързал го и го завързал на първия кол, на слънце. Петър поседял, поседял и пак заискал да го върже на сянка.

И тъй бирникът го връзвал през целия ден — ту на слънце, ту на сянка. Най-сетне му омръзнало, отвързал го и като го блъснал, рекъл му:

— От тебе хаир няма, ами се махай по-скоро от главата ми!

Така Хитър Петър се отървал и не си платил данъка. Но и бирникът вече престанал да връзва на кол селяните, които не си плащали данъците, защото разбрал, че трябва да постъпва човешки с беднотията.