Величко Вълчев
Хитър Петър (1)

НАРОДНИТЕ АНЕКДОТИ ЗА ХИТЪР ПЕТЪР

Хуморът е едно от важните и сигурни средства за поправяне на различни човешки недостатъци. Работливите труженици от народа, обработвали векове наред земята и създавали народните блага, са били винаги чувствителни към постъпки и поведение на безсъвестни, нечестни и лукави хора, към мързеливи, непохватни и всякакви измамници, живели винаги за сметка на другите. И неведнъж са имали случай да се убедят в положителното въздействие на шегата, иронията, сатирата. Затова още през незапомнени времена възникват комичните разкази за лъжци, лицемери, изнудвачи, срещани във всяко село и град.

Когато трудовият човек е разчитал само на физическата си сила, бил е беззащитен срещу угнетителите и експлоататорите си. След като прогледна и със своите духовни очи, той забелязва как на всяка крачка представителите на политическата и духовната власт присвояват плодовете на неговия труд и започва да се брани от тях като от хищни животни. Изучил похватите на управници, кметове, духовници, у него назрява решение: на коварството да противопостави смелостта, на лукавството хитростта, на изнудването досетливостта и съобразителността. И разбира, че царският сановник е силен и властен, но е покварен и коварен, че кметът и попът са богати, но глупави и прости, а редица чиновници, които той храни като паразити, нямат и малка част от неговата физическа сила и нравствени добродетели. Това съзнание поражда у него желание да се опълчи срещу своите господари. Така се появяват безхитростните наглед, но смислени и съдържателни шеги, безпощадните сатирични фолклорни творби, в които открито или чрез алегорията всички у гнети тели, потисници и шарлатани получават заслужено възмездие.

Авторите на анонимните народни умотворения са открили множество недостатъци и в своята околна среда. Немалко анекдоти, пословици и поговорки биват създадени с възпитателна задача и с цел да се развиват умствените способности на обикновените трудови хора. Една сполучлива загадка изостря интелекта на човека, една хитро нагласена лъжа служи за поука и назидание, спечеленото съревнование по надлъгване и надхитряване го издига в очите на неговите близки.

Надлъгването (със старец, с воденичар и пр.) е една от най-характерните теми. Старата воденица, отдалечена с километри от села и градове, поради бавността, с която предлага услугите си на населението, е удобно място за възникване и обогатяване на тези шеговити разкази. С различните анекдоти, приказки и истории, една от друга по-фантастични и чудати, по-леко минава времето и за мливарите, и за самия дерменджия. Тук става дума не за надлъгване в прекия смисъл на думата, не за обикновено излъгване, а за добре скроена измислица, за „поетична“ лъжаприказка. Затова облогът печели този, който съумее да увлече по-сполучливо своя съперник, да го „убеди“ в невероятната измислица, да го пренесе неусетно в света на фантастичното, приказното.

Любима тема в народните анекдоти е и надхитряването на високопоставени лица — на царе, царски синове, министри и пр. Тези творби имат значение като морално възмездие за безкрайните страдания на народа в миналото и като поука за поколенията, живеещи в условия на класово потисничество. Те трябва да знаят похватите на царски чиновници, бирници, чорбаджии, за да се предпазват от нечистите им сметки и планове, да осуетяват коварните им замисли. С особена популярност се ползуват анекдотите, в които обект на сатирично осмиване са духовни лица. Защото неведнъж владици, попове, калугери са проповядвали начала, които сами не са следвали, обещавали са щедро опрощаване на грехове и щастлив живот „на оня свят“. Затова в своите произведения безименните творци им отмъщават, като ги показват смешни и жалки. Те биват надхитрени от свои ратаи, които им заплащат за всички измами и хитрувания. Комичните ни народни приказки и анекдоти са богати с образи на остроумни и смели веселяци, надхитрили неведнъж „учени“ противници, поставили в конфузно положение „мъдри“ глупаци, засрамили самонадеяни невежи и грандомани.

Създавани отначало за лица, които не носят определено име („Имало един чирак…“, „Някой беден момък се приставил слуга у попа…“), по-късно комичните разкази започнали да се приписват на измисления герой Хитър Петър. Около него се обединяват постепенно анекдоти и духовити истории за находчиви бедняци, за селски овчари, ратаи, чираци.

След падането на България под османско иго у нас проникват и анекдотите за световноизвестния ориенталски комичен герой Настрадин Ходжа. Наситени често с подчертано социално съдържание и ярко изразени антирелигиозни съставки, те добиват голяма популярност и сред нашето население. Като дават подтик за по-активно множене на анекдоти за Хитър Петър, те съдействуват и за тяхното обогатяване в тематично отношение. В много от тях със състезателен елемент (надлъгване, надхитряване и пр.) нашите разказвачи включват като действуващо лице и Настрадин Ходжа, с когото Хитър Петър неведнъж се препира по различни въпроси.

Тези нови анекдоти са ценни в няколко отношения. В едни от тях победител в прението излиза Хитър Петър, в други — Настрадин Ходжа. А понякога, премерили в спора умение и ловкост, двамата весели герои тръгват заедно по белия свят да лъжат, т.е. — да поучават с шегите си хората на ум и разум. Това интересно явление, несрещано във фолклора на други балкански народи, говори определено за признаването на Хитър Петър като равностоен противник на знаменития ориенталски мъдрец.

През Възраждането, когато се събуждат силите и самосъзнанието на българския народ за борба срещу национално, социално и духовно робство, образът на Хитър Петър добива голяма известност. Народът ни, сътворил безброй високо поетични песни, приказки, предания и легенди, създава несъмнено и немалко анекдоти за него. П.Р. Славейков, В. Чолаков, Д. В. Манчов записват народни умотворения за Хитър Петър, Д. Войников си служи с името му за псевдоним, Д. Паничков — за заглавие на хумористичен вестник. През 1873 г. Илия Р. Блъсков издава книгата си „Хитър Петър“, претърпяла по-късно няколко издания. Тя дава силен тласък за популяризиране името и анекдотите за българския комичен герой. Лишен поради исторически причини от възможността да обходи различни български краища и да събере повече оригинални творби за Хитър Петър, Блъсков е побългарил някои анекдоти за Настрадин Ходжа, привлекли вниманието му с интересното си съдържание. С този похват си служат по-късно и редица наши книжовници — Марин Влайков, Сава Попов, Йо Данаилов, както и немалко съставители на евтини книжки за Хитър Петър и Настрадин Ходжа.

Получил името си в решителна за българския народ историческа епоха. Хитър Петър се развива главно с положителни качества, привнесени от народните разказвачи и прогресивните възрожденски писатели. Главният белег на създадените анекдоти си остава демократизмът и хуманизмът на героя, характерни негови черти — явните симпатии към отрудените и онеправданите, ненавистта към реакционното чорбаджийство и духовенство.

Разбира се, в духовния портрет на Хитър Петър попадат и множество отрицателни съставки. Неведнъж в различни популярни издания откриваме литературни влияния, несъобразени с национални, социални и битови черти в образа на героя. Покрай случаите, в които той е остроумен, съобразителен, прям и честен, има и такива, дето е глупав, прост, недосетлив. Подобни противоречия наблюдаваме впрочем и в образите на други национални комични герои — Езоп, Настрадин Ходжа, Тил Ойленшпигел и пр. Тези противоречия се обясняват с обстоятелството, че при изграждането на споменатите образи са вземали участие разказвачи от различни класови прослойки, с различни нравствено-етични възгледи.

Срещат се и анекдоти, в които Хитър Петър е рязко противопоставен на Настрадин Ходжа. Това са случаите, при които последният е сметнат за представител на всичко отрицателно и реакционно в Османската империя. Историческият Настрадин е роден наистина в Анадола. Но преминал отдавна с мъдрите си шеги националната граница, той става любимец на азърбайджанци, туркмени, узбеки и ред други още източни народи и племена, които също го смятат за свой национален герой. Защото векове наред са си служили с настрадиновските сатирични стрели срещу деспотични управници и тирани.

Появата на състезателни анекдоти за Хитър Петър и Настрадин Ходжа не е случайна. За да изправят нашия шегобиец срещу Настрадин Ходжа, българските разказвачи несъмнено са имали предвид значителните културни завоевания на народа ни, забравени от мнозина през вековното робство. Шовинизмът и евтиното патриотарство обаче не са характерни за българина. И тъкмо затова редицата положителни качества в Настрадиновия образ в най-многото случаи са правилно разбрани и оценени и героят е приет радушно сред нашия народ.

В книгата, която сега се предлага на младите читатели, е направен грижлив подбор. В нея са включени много нови записи. обнародвани през последните десетилетия. Настрадиновски теми са застъпени в отделни само анекдоти, и то в случаите, при които разказът за Настрадин Ходжа е претърпял на наша почва значителна преработка и звучи като оригинална фолклорна творба.

Внимателно е направена и литературната обработка на анекдотите. Запазен е оригиналният строеж на произведението, своеобразният словоред на речта, редицата хубави думи и изрази от словното богатство на българския език.