Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сергей Дубина (21 юли 2003 г.)
Източник: http://dubina.dir.bg
Помагали: Стоян Васев и Иван Доброволов
Издание:
Хитър Петър
Предговор, съставителство, редакция и литературна обработка ВЕЛИЧКО ВЪЛЧЕВ
ИЗДАТЕЛСТВО БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ, СОФИЯ, 1987
Величко Вълчев, 1987 г. с/о Jusautor, Sofia
История
- — Добавяне
МОЖЕ ЛИ МАГАРЕТО ДА НЕ СИ ПОКАЖЕ МАГАРИЯТА?
На едно селско събрание, дето по-първите хора си приказвали за общински работи, попаднал и Хитър Петър.
Селският кехая, за да си направи смях с него, грабналкалпака му и го пухнал о земята. Хитър Петър си взел калпака, поотупал го от праха и го сложил на главата си. След туй се обърнал към селяните и рекъл:
— Искам да ви разкажа една старовремска приказка; Едно време имало много прочут цар. Името му било Соломон. Той бил много умен, всичко знаел и от всичко отбирал. Най-чудното било това, дето разбирал и от езика на животните. Един ден заповядал да преведат пред сарая му всичките животни, за да послуша какво си говорят. Наред с другите трябвало да мине и конят с рода си. Повикал той кобилата, катъра, магарето и им казал, че когато минават пред сарая, да вървят мирно и тихо, за да не посрамят рода си. Най-много съветвал магарето, защото познавал неговото вироглавство. Но тъкмо когато щели да минат пред Соломоновия сарай, то навирило опашка, опнало врат, заподскачало и надало такъв рев, че всичките животни се обърнали към него. „Че тъй ли ни беше думата бе, роднино?“ — запитал го сърдито конят, когато поотминали. „Аз — рекло магарето — на такова място като не си покажа магарията, защо нося това име?“
Като чул приказката, кехаята се засрамил и си отишел.