Метаданни
Данни
- Серия
- Скарамуш
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Scaramouche, 1921 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Сидер Флорин, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 29 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- hammster (2007)
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сергей Дубина (24 май 2004 г.)
- Допълнителна корекция
- dd (2021 г.)
Източник: http://dubina.dir.bg
Издание:
Рафаел Сабатини СКАРАМУШ
РОМАН
Преведе от английски СИДЕР ФЛОРИН
Библиотечно оформление СТЕФАН ГРУЕВ
Художник РУМЕН СКОРЧЕВ
Редактор ЛЪЧЕЗАР МИШЕВ
Художествен редактор ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ
Технически редактор ИВАН АНДРЕЕВ
Коректор МАЯ ХАЛАЧЕВА
АНГЛИЙСКА. ВТОРО ИЗДАНИЕ. 1980
ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 23. УСЛОВНО ИЗДАТЕЛСКИ КОЛИ 22,33. ЦЕНА 1,87 ЛЕВА
ИЗДАТЕЛСТВО „ОТЕЧЕСТВО“. СОФИЯ. БУЛ. „ГЕОРГИ ТРАЙКОВ“ 1-а ДП „ТОДОР ДИМИТРОВ“, БУЛ. „ГЕОРГИ ТРАЙКОВ 3“
Rafael Sabatini
SCARAMOUCHE
Grosset & Dunlop
New York, 1923
История
- — Корекция
- — Преместване на бележките под линия в текста
- — Допълнителна корекция от dd
VIII
Мечтата
— Вратата! — заповяда Алин на лакея. — Качи се тука, до мен — заповяда тя и на Андре-Луи на един дъх.
— Един миг, Алин.
Той се обърна към другарката си, стъписала се от изумление, и към Арлекин и Коломбина, които тъкмо ги настигнаха, за да споделят изумлението на Климен.
— Ще ми позволиш ли, Климен? — каза той задъхано. Но това беше по-скоро изявление, отколкото въпрос. — За щастие не си сама. Арлекин ще се погрижи за теб. Ай arevior, до обед.
С тези думи той скочи в каляската, без да дочака отговора. Лакеят затвори вратичката, кочияшът изплющя с камшика, царствената каляска се отдалечи по кея и остави тримата комедианти да гледат подире й със зяпнала уста. Сетне Арлекин се изсмя:
— Предрешен принц е този наш Скарамуш!
Коломбина изпляска с ръце и блесна с едрите си зъби:
— Какъв роман е това за теб, Климен! Чудесно!
Бръчките се разгладиха по челото на Климен. Негодуванието се смени с объркване.
— Но коя е тя?
— Негова сестра, разбира се — каза съвсем определено, Арлекин.
— Негова сестра? Откъде знаеш?
— Знам какво ще ти каже, когато се върне.
— Но защо?
— Защото не би му повярвала, ако ти кажеше, че е негова майка.
След като изпратиха каляската с поглед, те продължиха безцелно в същото направление. А в колата Алин разглеждаше Андре-Луи със сериозен поглед, леко стиснати устни и малка бръчица между тънките вежди.
— Ти си се събрал с чудновата компания, Андре — беше първото нещо, което му каза. — Или погрешно мисля, че дамата с тебе беше мадмоазел Бине от театър Фейдо.
— Не си сгрешила. Но нямах представа, че мадмоазел Бине е вече толкова прочута.
— О, ако мислиш за това… — Алин сви рамене, тонът й бе съвсем пренебрежителен. Тя обясни: — Работата е просто там, че бях снощи на представлението. Стори ми се, че я познах.
— Била си снощи във Фейдо? Пък аз не те видях!
— И ти ли си бил там?
— Дали съм бил там! — въздъхна Андре. Но се пресече и рязко промени тон. — О, да, бях там — каза той с колкото можеше по-голямо равнодушие, обзет изведнъж от нежелание да признае, че така драговолно е паднал до низини, които тя вероятно смята за недостойни, и благодарен, че гримът на лицето и преправянето на гласа се бяха оказали непроницаеми дори за човек, който го познава така добре.
— Разбирам — промълви тя и стисна устни малко повече.
— Но какво разбираш?
— Редките прелести на мадмоазел Бине. Естествено е, че ще бъдеш в театъра. Ти го изрази много ясно с тона си. Знаеш ли, че съм разочарована от теб, Андре? Може да е глупаво от моя страна; предполагам, че то издава несъвършеното ми познаване на силния пол. Аз зная, че повечето млади светски мъже намират нещо непреодолимо привлекателно у същества, които се излагат за показ на сцената. Но не очаквах, че ти ще подражаваш маниерите на светските мъже. Била съм достатъчно глупава да си въобразявам, че си по-друг; по-право, че стоиш над такива банални слабости. За мен ти беше донякъде идеалист.
— Направо ласкателство!
— Сега го съзнавам. Ти ме заблуди. Ти говореше толкова много за някакъв морал, философствуваше с такава лекота, че се излъгах. Всъщност двуличието ти беше дотолкова съвършено, че аз изобщо не съм го подозирала. С твоята актьорска дарба, чудя се, че не си се присъединил към трупата на мадмоазел Бине.
— Аз се присъединих — каза Андре-Луи.
Направо му се наложи да й го каже, да избере по-малката от двете злини, пред които го бе изправила.
И видя на лицето и да се изписва съмнение, сетне смайване и най-после отвращение.
— Разбира се — каза тя след дълго мълчание, — това ти предлагаше предимството да бъдеш по-близо до твоята чародейка.
— Това беше само една от подбудите. Имаше и друга. Когато се видях принуден да избирам между сцената и бесилката, аз проявих невероятната слабост да предпочета първото. Това беше съвсем недостойно за човек с моите възвишени идеали, но… какво да правя? Както и другите идеолози, намирам, че е по-лесно да проповядваш, отколкото да прилагаш на практика. Да спра ли колата и те лиша от заразата на гнусната ми личност? Или да ти разкажа как стана всичко това?
— Разкажи ми първо как стана. След това ще решим.
Той й разправи как срещнал трупата на Бине и как войниците от охраната го накарали да направи откритието, че сред трупата може със сигурност да се укрие, докато стихнат преследването и гонението. Обяснението стопи ледената й студенина.
— Бедничкият ми Андре, защо не ми каза всичко това веднага?
— Първо, ти не ми даде възможност; второ, боях се да не те отвратя с картината на моето падение.
Алин прие тези думи сериозно.
— Но защо е било нужно? И защо не ми обади, както те бях молила, къде се намираш?
— Мислих си за това дори вчера. Двоумях се по няколко причини.
— Предполагал си, че за нас ще е оскърбително да узнаем какво правиш?
— Предпочитах да ви изненадам с величието на последните си постижения.
— О, ти ще станеш велик актьор? — Тя не криеше презрението си.
— Това не е изключено. Но много повече бих искал да стана велик писател. Няма защо да се подсмиваш. Цял свят се гордее, че познава такива личности като Бомарше и Шение.
— И ти се надяваш да станеш като тях?
— Надявам се да ги надмина, макар и да признавам, че те са ме научили как да направя първите си стъпки. Как ти се видя пиесата снощи?
— Беше забавна и добре замислена.
— Позволи ми да ти представя автора.
— Ти ли? Но нали това е трупа импровизатори!
— Дори импровизаторите имат нужда от автор, който да им пише сценарии. Това е всичко, каквото пиша засега. Скоро ще пиша пиеси по модерния начин.
— Ти се лъжеш, бедничкият ми Андре. Снощната пиеса щеше да бъде едно голямо нищо без актьорите. Имаш късмет с твоя Скарамуш.
— Между нас казано… мога да ти го представя.
— Ти Скарамуш? Ти? — Тя се обърна да го изгледа в лицето, Андре-Луи се усмихна с тази усмивка със стиснати устни, от която на бузите му се образуваха бръчки, подобни на цепнатини, и кимна.
— И аз не те познах!
— Благодаря ти за комплимента. Ти си представи, разбира се, че аз поставям и свалям декорите. А сега, след като знаеш всичко за мен, какво ще ми кажеш за Гаврийак? Как е кръстникът ми?
Той бил добре, каза му тя, все още дълбоко възмутен от Андре-Луи за измяната му, макар и да бил тайно загрижен за него.
— Ще му пиша днес, че съм те видяла.
— Хубаво. Пиши му, че съм добре и ми върви. Но не казвай нищо повече. Не му казвай с какво се занимавам. И той страда от известни предразсъдъци. Освен другото, то би могло да се окаже и непредпазливо. А сега въпросът, който изгарям от любопитство да ти задам, откакто съм се качил в колата ти. Защо си в Нант, Алин?
— На гости съм у леля ми, мадам дьо Сотрон. Именно с нея бях на пиесата снощи. Беше ни станало скучно в замъка, но сега положението ще се промени. Днес при госпожа леля ми ще дойдат няколко гости. Един от тях ще бъде мосьо дьо Ла Тур д’Азир.
Андре-Луи се намръщи и въздъхна.
— Чула ли си някога, Алин, как умря нещастният Филип дьо Вилморен?
— Да, каза ми го първо чичо ми, а после самият мосьо дьо Ла Тур д’Азир.
— Не ти ли помогна това да решиш въпроса за женитбата си?
— Как бих могла да го реша? Ти забравяш, че аз съм само една жена. Да не искаш да имам мнение за спорове между мъже по такива въпроси?
— Защо не? Няма причина да не можеш. Толкова повече, че си чула двете страни. Защото кръстникът ми положително ти е казал истината. Ако не можеш да си съставиш мнение, то е, защото не искаш — Тонът му стана рязък. — Ти преднамерено затваряш очи пред справедливостта, която би могла да сложи край на твоята нездрава, неестествена амбиция.
— Прекрасно! — възкликна тя и го загледа с развеселен поглед, в който се криеше и още нещо. — Знаеш ли, че си почти смешен? Без да се изчервиш, изникваш от утайката на обществото, където те намерих, зарязваш тази девойка от театъра, която държеше под ръка, и идваш да проповядваш на мен.
— Дори да беше утайката на обществото, пак бих могъл да ти говоря от тяхната среда, за да те посъветвам поради уважението и предаността си, Алин — Той говореше много официално и сурово. — Но те не са утайката на обществото. Едно момиче от театъра може също да бъде честно и добродетелно, обаче една дама, която се продава, за да задоволи амбицията си, която превръща женитбата си в разменна монета срещу обществено положение, богатство и голяма титла, едва ли притежава такива добродетели.
Алин го гледаше, без да може да си поеме дъх. Беше пребледняла от гняв. Тя посегна към шнура на звънеца.
— Мисля, че ще е по-добре да те оставя да слезеш, за да можеш да се върнеш при театралната си кокотка и упражняваш с нея добродетелност и честност.
— Няма да говориш за нея така, Алин!
— Гледай ти, сега пък ще се ядосваме заради нея. Смяташ, че съм твърде деликатна? Смяташ, че би трябвало да говоря за нея като за една…
— Ако изобщо трябва да говориш за нея — прекъсна я той разгорещено, — ще говориш за нея като за моя жена.
Изумлението я накара да забрави яда си. Тя пребледня още повече.
— Боже мой! — промълви Алин и го изгледа с ужас. И веднага с ужас го попита: — Нима си женен… женен за тази…
— Още не съм. Но скоро ще бъда. И нека ти кажа, че това момиче, на което гледаш поради неосведоменост с презрение, е добро и чисто като теб, Алин. Тя има бърз ум и дарба, които са я поставили, където е, и ще я заведат много по-далече. И притежава женственост, която ръководи вродения й инстинкт при избора на другар.
Алин трепереше от ярост. Тя дръпна шнура.
— Ще слезеш още сега! — каза му гневно. — Да се осмелиш да направиш сравнение между мен и тази…
— И моята бъдеща жена — прекъсна я Андре-Луи, преди да успее тя да изрече срамната дума, отвори си вратичката сам, без да дочака лакея, и скочи долу. — Предай поздравите ми на убиеца, за когото ще се омъжиш — добави той вбесен и затръшна вратата. — Карай! — заповяда той на кочияша.
Каляската продължи нагоре по Фобур Жиган и го остави да стои, където беше слязъл, и да се гърчи от гняв. Лека-полека, докато се връщаше към хана, ядът му стихна постепенно, както се успокояваше, започна да си обяснява нейното гледище и накрая й прости. Не беше нейна грешката, че мислеше така. Полученото от нея възпитание е било такова, че я караше да гледа на всяка актриса като на уличница, също както я беше подготвило да гледа спокойно на предлагания й чудовищен брак по сметка.
Когато стигна в хана, Андре-Луи завари трупата на трапезата. При влизането му неочаквано се възцари мълчание и той по неволя трябваше да предположи, че се е говорило за него. Арлекин и Коломбина бяха разправили надълго и нашироко приказката за този предрешен принц, грабнат с каляската на една принцеса и отвлечен от нея, без да пропуснат и най-малката подробност.
Климен седеше мълчалива и замислена, заета с това, което Коломбина бе нарекла неин роман. Явно нейният Скарамуш трябва да е съвършено друг човек, не какъвто се беше представял досега — иначе тази великосветска дама и той нямаше да бъдат толкова интимни един с друг. Въобразила си, че той не е нещо повече от това, което вижда пред себе си, тя го беше обсебила. Сега щеше да бъде възнаградена за безкористната си обич.
Дори тайната враждебност на стария Бине към Андре-Луи се стопи пред това изумително откритие. Беше съвсем закачливо щипнал дъщеря си за ухото:
— Тъй, тъй, сигурно си прозряла през маската му, дете мое!
Тя потръпна с отвращение от това загатване.
— Не, не съм. Взимах го за това, което изглеждаше.
Бащата й намигна тържествено и се изсмя:
— То се знае, че си го взимала така. Но както баща ти, който е бил някога човек от обществото, и ти си открила някаква тънка разлика между него и тези, с които лошият късмет те принуждаваше да живееш досега. Ти си знаела не по-зле от мен, че не може да е придобил това високомерно държане, този надменно заповеднически тон в някоя мухлясала адвокатска кантора и че приказките му едва ли звучат, а мислите му едва ли могат да бъдат като на един буржоа, за какъвто се представяше. И много хитро беше от твоя страна да го вържеш. Знаеш ли, че има още да се гордея с теб, Климен?
Тя се отдръпна, без да отговори. Мазното държане на баща й я обиждаше. Скарамуш явно беше голям благородник, ексцентрик — ако искате така да го наречете, — но истински мъж и тя ще стане негова съпруга. Баща й ще трябва да се научи да се държи с нея по-другояче.
Климен погледна любимия си със стеснение (някакво ново стеснение), когато той влезе в стаята, където обядваха. За първи път забеляза как гордо държи той главата си, с издадена напред брадичка, по този свой особен начин, и й направи впечатление грацията, с която се движи — грация на човек, който на младини е имал учители по танци и фехтовка.
Стана й почти болно, когато Андре-Луи се отпусна на стола и двамата с Арлекин си размениха по една закачка, както винаги, като равен с равен. И дори й стана още по-обидно, че Арлекин, след като знаеше, каквото бе узнал, можеше да се държи с него със същата неподобаваща фамилиарност.