Тимъти Зан
Поглед в бъдещето (41)

ГЛАВА 41

— Доклад от командването на базата, адмирале — доложи свързочникът от бакбордовия трап. — Вражеският звезден разрушител е поразил още две гнезда на прехващащите лъчи.

— Ремонтните работи на тези гнезда да започнат незабавно — хладно заповяда Траун. — Наредете на командването на базата да прехване обекта с още три лъча.

Застанала на командната пътека малко вляво зад Дизра, Палома Дасима едва чуто каза нещо на Кароли Дълин.

— Въпроси ли имате? — попита мофът и направи крачка към двете мистрили.

По-възрастната кимна към върховния адмирал:

— Казах на Кароли, че това не ми харесва. Той си играе с тях. Защо просто не ги взриви и да се приключи.

— Върховният адмирал Траун е много изискан човек — каза Дизра, като се надяваше, че надменността на тона му щеше да я обезсърчи да задава повече въпроси, на които не можеше да отговори.

Всъщност той не беше наясно какво целеше Тирс с този ход. Но майорът стоеше до Траун, както подобаваше на един добър адютант. Така че вероятно всичко вървеше по план. Върховният адмирал сигурно чу коментара. Той пошепна нещо на Тирс, който кимна в знак на съгласие. След това се обърна и пристъпи към Дизра и двете мистрили.

— Адмирал Траун чу въпроса ви и ме помоли да ви обясня причините за действията му — каза майорът и застана до Дасима, откъдето можеше да наблюдава опитите на Бел Иблис да се измъкне от капана. — Целта му не е да унищожи генерал Бел Иблис. Тъкмо обратното, той иска генералът да предаде кораба и екипажа си невредими — бившият гвардеец махна към канонадата отвън. — Но както можете да се уверите, Бел Иблис е горд и упорит мъж. Първо трябва да бъде убеден, че няма шансове срещу потенциала на тази база, и адмирал Траун му дава възможност да направи най-доброто, на което е способен.

— Като му покаже безсмислието на съпротивата — каза Дасима. Думите й не показаха, че е много доволна от обяснението, но поне възмущението бе изчезнало от гласа й. — И сипва сол в раната, като всеки път, щом Бел Иблис порази някое гнездо, той увеличава броя на прехващащите лъчи.

— Точно така — потвърди Тирс. — Адмирал Траун винаги се е отнасял с уважение към противниците си.

— И, естествено, далеч по-добре към съюзниците си — добави Дизра. Нямаше да навреди, ако припомнеше на Дасима защо бе тук.

— Адмирале — отново се обади свързочникът от трапа. — Получихме съобщение от координатора на външната отбранителна линия. Спешно иска помощ, за да се справи с група изтребители, преминали зад линията му.

Дизра хвърли стреснат поглед към майора зад главата на Дасима.

— Изтребители? — повтори мофът.

— Не зная за какво става дума — отвърна Тирс с напрегнат глас. Той понечи бързо да се върне при върховния адмирал, но бе спрян навреме от бързия предупредителен поглед от страна на Дизра. Нямаше нужда бившият гвардеец да издава ролята си. Мофът вече бе предупредил и двамата си партньори. А актьорът знаеше как да повика майора, ако имаше нужда от него. А и поне за момента върховният адмирал сякаш държеше събитията под контрол.

— Какви са изтребителите, лейтенант? — попита той. Гласът му бе спокоен и все пак в него се усещаше известна нервност.

— Казва, че е доложил за пробива на генерал Хестив преди десет минути — объркано отвърна свързочникът. — Очевидно са се промъкнали под прикритието на един от товарните ни кораби.

— Един от товарните ни кораби ли? — попита Траун.

— Имперски товарен кораб, сър — бързо се поправи свързочникът. — Вероятно кара доставка. Координаторът докладва, че корабът е дал всички кодове за достъп.

— Не се съмнявам в това — каза адмиралът. Червените му очи проблеснаха. — А генерал Хестив просто е забравил да ни предаде информацията, така ли? — погледът му потърси Тирс. — Майор Тирс?

— Да, сър — отривисто каза адютантът и бързо пристъпи напред, схващайки намека. — Да установя ли местонахождението на товарния кораб?

— Ако обичате — дрезгаво каза Траун, на свой ред схващайки намека.

И тогава, все още загледани в посоката на малката група, събрана на командната пътека, блестящите му червени очи се разшириха. Дизра се свъси…

— Не си правете труда, майоре — каза нечий познат глас зад гърба му. — Въпросният товарен кораб в момента се намира в хангар номер седем на кораба ви.

Бавно, невярващо, Дизра се обърна. Не можеше да бъде. Не можеше да бъде. Но беше. Стоеше там, точно под свода, който ги отделяше от задния мостик.

Адмирал Пелаеон.

Елементът на изненада отмина. Краят на братоубийствената битка над Ботауи дойде по-бързо, отколкото се бяха надявали агентите на Империята. Последните изстрели затихнаха пред очите на Лея, когато воюващите осъзнаха по-голямата опасност, намираща се до фланга им.

Но макар и краткотрайна, битката бе взела своята дан, осъзна Лея, докато изучаваше тактическите екрани на „Надмощие“. От почти двестате кораба, влезли в битката, сто и десет се подреждаха за сражението срещу напредващите към тях три имперски звездни разрушителя.

— Превъзхождат ни във въоръжението, нали? — тихо попита застаналият до нея Гаврисом.

— Май да — призна тя. — А и нашите са вече поизтощени от битката, докато трите звездни разрушителя са със свежи сили.

— И не всички ще продължат, след като пресметнат шансовете за успех — отбеляза президентът и потрепна с крила. — Въпреки общия сбор по силата на параграф четирийсет, петдесет и две истината е, че ги молим да се бият в защита на Ботауи и ботанския народ.

Лея кимна мрачно.

— Поне половината ще се откажат заради това.

— Лея.

Тя взе предавателя си.

— Да, Хан — каза тя. — Как си?

— Добре съм — отвърна съпругът й нехайно. — Отдавна се отказаха да стрелят по нас. Елегос преброи корабите, с които разполагате, и нито на него, нито на мен ми харесва броят.

— И на нас не ни харесва — каза Лея. — Гаврисом призова всички части на Новата република в близост, но до момента няма никакъв отговор.

— Е, аз може да измисля нещо — подхвърли бившият контрабандист. Тонът на гласа му бе подчертано нехаен. — Знаеш ли дали Фейлия е на Ботауи в момента?

— Мисля, че е там. Защо? — намръщи се Лея.

— Знаеш ли как да се свържеш с него?

— Честотата на личния му предавател е записана в компютъра на „Сокола“ под името му — отвърна Лея. — Защо?

— Ще се опитам да изиграя един малък дипломатически номер — отвърна съпругът й. — Постарайте се да задържите малко тези звездни разрушители — и Хан прекъсна връзката.

— Да — измърмори жена му под нос. — Ще ги задържим.

Гаврисом тръсна грива до нея.

— Има още един въпрос, който не търпи отлагане, Лея — каза той. — Флотата се състои от същества, които поначало си нямат доверие. Трябва да ги поведе някой, на когото ще се доверят. Или поне ще го търпят.

— Може би ще съм в състояние да реша този проблем — отвърна тя и отново включи предавателя си. — Ландо!

— Да, Лея.

— Ландо, по молба на президента Гаврисом настоявам незабавно да приемеш възстановяването си на военна служба към Новата република — каза тя. — Трябва да поемеш командването на отбраната.

Настъпи кратка пауза.

— Шегуваш се — каза той.

— Съвсем не, генерале — увери го Гаврисом. — Вие, героят от Таанаб и Ендор, сте човекът, от когото се нуждаем.

От другата страна долетя едва доловима въздишка.

— Съмнявам се, че това ще помогне с нещо — неохотно отвърна Калризиан. — Добре, приемам. Не би било зле, ако можехте да ми предоставите по-голяма флота.

— Е, няма проблем, приятелю — прозвуча гласът на Хан. — Погрижих се за това. Погледни зад гърба си.

Лея погледна към кърмовите екрани на мостика и отвори широко очи. От повърхността на Ботауи бързо се издигаха над сто кораба, като сред тях имаше какви ли не: от Z-95 тип „Ловци на глави“ до щурмови лодки тип „Отскачащ лъч“. Имаше дори няколко по-малки бойни крайцера. И още кораби продължаваха да изплуват от атмосферата.

— Хан! — възкликна тя. — Как го направи!

— Както казах, с малко дипломация — отвърна мъжът й. — Спомних си, че Траун подхвърли пред Ландо и мен, че Фейлия крие малка частна армия. Затова се обадих на косматата топчица и посочих, че всеки, който помогне за спасението на Ботауи, ще може да се позове на това, когато всичко свърши.

— И Фейлия призова всички тези кораби? — попита Лея, все още не вярвайки на очите си.

— Не съвсем — самодоволно отговори съпругът й. — Оказа се, че е имало много изтичания по време на разговора ни. Сигурно повреда в резултат на битката. Вероятно половината планета е чула какво съм му казал.

Най-сетне Лея разбра.

— И, естествено, никой не е поискал да остави цялата слава за Фейлия — усмихна се тя. — Май не съм ти казвала скоро, че си страхотен?

— Не — отговори той. — Но то беше, защото си много заета. Готови ли сме?

— Готови сме — отвърна тя и кимна. — Генерал Калризиан, флотата очаква заповедите ви.

Известно време мостикът сякаш висеше във времето и пространството. Моф Дизра стоеше скован на мястото си на няколко крачки от двете цивилни жени. Лицето му бе разкривено от неверие, омраза и може би страх. Майор Тирс също бе спрял по средата на командната пътека, гледайки към Пелаеон с неразгадаемо изражение на лицето. Капитан Дория и офицерите при конзолите на мостика се бяха обърнали към върховния командващ и дори мъжете в траповете някак бяха усетили, че нещо не е наред, и шепнеха.

— Адмирал Пелаеон — наруши тишината плавният глас на Траун. Пелаеон, изглежда, очакваше именно той да заговори пръв. — Добре дошли на борда на „Неумолим“. Май сме пропуснали известието за пристигането ви.

— Както и аз съм пропуснал известието за завръщането ви — отвърна Пелаеон. Подобно на лицето на Тирс изражението зад блестящите червени очи бе неразгадаемо. — Сигурен съм, че е неволна грешка.

— Съмнявате ли се в решенията на върховния адмирал? — застрашително попита Дизра.

— Тъкмо обратното — увери го Пелаеон. — Винаги съм изпитвал огромно уважение към върховния адмирал Траун.

— Тогава защо се промъквате на борда по този начин? — Тирс се върна назад и застана зад по-младата от двете жени на командната пътека. — Криете ли нещо? Или идвате, за да изпълните някоя тъмна задача? Или може би дори измяна?

Съзнателно Пелаеон отмести поглед от майора и го спря върху двете жени пред него.

— Май пропуснаха да ни представят — той сведе глава. — Аз съм адмирал Пелаеон, върховен командващ имперската флота.

— Вече не сте — каза Дизра. — Върховният адмирал Траун пое командването.

— Нима? — отвърна Пелаеон и студено изгледа мофа. — Не съм информиран за никакви промени в ръководството на флотата. Може би още една неволна грешка?

— Внимавайте, адмирале — меко го предупреди Тирс. — Стъпвате на много хлъзгава почва.

Пелаеон поклати глава.

— Грешите, майоре — отвърна той. — Ако тук има хлъзгава почва, то тя е под вашите крака — и погледна към Дизра. — И под вашите, ваше превъзходителство — след това отмести поглед към мъжа в бялата адмиралска униформа. — Под вашите също… Флим.

Дизра се разтресе целият, сякаш го бе докоснал оголен електрически кабел.

— Какво искате да кажете? — попита той. Гласът му трепереше, а погледът в очите му беше на човек, зърнал собствената си смърт.

— Говоря за един много добър актьор — отговори Пелаеон и повиши глас, така че целият мостик да го чуе. — Тук е доста интересната му житейска история — добави той, извади един информационен чип от туниката си и го вдигна. — С подробни холоси и пълен генетичен профил — адмиралът погледна към Флим. — Бихте ли ме придружили до най-близката медицинска станция за преглед?

— Но ние проверихме генетичния му профил, сър — възрази капитан Дория и излезе иззад конзолата, зад която стоеше. — Капитан Налгол взе проба от кожата и я сравни с пробата на Траун от официалната документация.

— Документите могат да се подменят, капитане — каза Пелаеон. — Дори официалните, ако кодовете за достъп бъдат пробити. Когато се върнем на Бастион, ще можете да сравните генетичните документи с профила на чипа.

— Лъжите още по-лесно могат да бъдат създадени на информационни чипове — парира Тирс. Гласът му бе спокоен, но в него звучеше зловеща нотка. — Това е просто поредният жалък опит за подкопаването на авторитета на върховния адмирал Траун, подбуден от завистливия страх на Пелаеон да не загуби положението и престижа си — майорът се обърна. — Нали разбирате, капитан Дория? — попита той. — Траун дойде при вас, не при Пелаеон, защото не може да го понася. Дойде при вас, Налгол и другите, а не при него.

Дория отмести очи към Пелаеон. На лицето на капитана бяха изписани напрежение и объркване.

— Адмирале, винаги съм имал доверие на думата и преценката ви — каза той. — Но в този случай…

— На този информационен чип има още един файл, който представлява интерес — продължи върховният командващ и погледна към бившия гвардеец. — Той е от същия източник.

Представлява служебното досие и житейската история на имперски майор Гордън Тирс.

Много бавно Тирс се обърна към него. Този път жаждата за убийство в очите му бе недвусмислена.

— И какво може да се научи от този файл? — попита меко майорът.

— Например това, че майор Тирс е бил един от най-добрите бойни щурмоваци на Империята — отвърна му Пелаеон. — Че постиженията му го издигат до команден пост далеч по-бързо от установената процедура. Че на двайсет и четири години е бил избран да служи на императора като един от елитните кралски гвардейци. Че предаността му към Новия ред на Палпатин е била безусловна — адмиралът леко повдигна вежди. — И че като част от щурмовия отряд е участвал в кампанията на Траун срещу Дженерис и е загинал в сражение. Преди десет години.

Мостикът отново потъна в тишина, родена този път от пълно изумление.

— Ти си клонинг! — гласът на Дизра бе почти неузнаваем.

— Ти си клонинг!

Тирс отмести поглед от върховния командващ към имперския моф. От устата му излезе кратък измъчен смях.

— Клонинг! — повтори той подигравателно. — Клонинг! Вие ли го казвате, Дизра? Клонинг! Нищо не знаете! — той огледа командната зала. — Никой от вас не знае. Аз съм не просто клонинг! Аз съм нещо много специално. Специално и велико.

— Защо не ни разкажете какво е специалното и великото — тихо го подкани Пелаеон.

Майорът се обърна към него.

— Аз трябваше да бъда първият от ново поколение — отсечено каза той. — Първият от класата на пълководци, за които галактиката не е чувала. Пълководци, съчетаващи бойната сила на щурмоваците и тактическия гений на Траун. Щяхме да предвождаме, щяхме да завладяваме и никой нямаше да е в състояние да ни се изпречи — жестовете на бившия гвардеец започваха да стават отривисти от възбудата. — Не разбирате ли? — извика той. Очите му се стрелкаха към всеки един от офицерите и матросите, които го гледаха с възхита или погнуса. — Траун взе Тирс и го клонира, но вложи и нещо от себе си. Прибави част от собствения си тактически гений към скоростното обучение и го вмъкна в съзнанието на Тирс — той отново се завъртя към мофа. — Видяхте го, Дизра! Независимо дали го знаехте или не! Видяхте го! Аз ви манипулирах от самото начало… не разбирате ли? От първата минута, в която ви станах адютант! Всички пиратски нападения… сделките с хищните птици… това бях аз. Всичко направих аз. Не го усетихте… дори не го предположихте… но аз ви нашепвах предложения и ви подавах нужните данни в нужния момент, за да правите онова, което аз желаех. Всички вие също го видяхте — извика майорът и се обърна към останалите. — Аз водех тактиката, не Флим. Не червеноокият фигурант. През цялото време бях аз! Добър съм… Траун ме създаде такъв. Мога да го направя — очите му се впиха в Дизра. — Говорите за Ръката на Траун, последното му оръжие — продължи той. Гласът му бе почти умолителен. — Аз мога да бъда Ръката на Траун. Мога да бъда самият Траун. Аз мога да победя Новата република… знам го.

— Не, майоре — каза Пелаеон. — Войната свърши.

Тирс отново се завъртя, за да го погледне.

— Не! — изръмжа той. — Не е свършила! Не може да свърши, докато не разбием Корускант! Докато не отмъстим на бунтовниците!

Върховният командващ го гледаше. Съжаление и погнуса се смесваха в погледа му.

— Изобщо не разбирате — тъжно каза той. — За Траун отмъщението никога не е било важно. Целта му бяха редът и стабилността, както и силата, която произтича от единството и общата цел.

— А вие откъде знаете от какво се е интересувал Траун? — с насмешка попита майорът. — Вие имате ли част от съзнанието му в себе си?

Пелаеон въздъхна:

— Казахте, че сте първият от класата на пълководците. Знаете ли защо няма други?

Тирс отмести поглед от него.

— Времето му изтече — отвърна той. — Умря при Билбринджи. Вие го оставихте да умре при Билбринджи!

— Не — адмиралът леко вдигна информационния чип в ръката си. — Вас ви е създал два месеца преди смъртта си… имал е предостатъчно време да създаде и други. Но не го е направил, защото експериментът е излязъл неуспешен.

— Не е възможно — промълви бившият гвардеец. — Аз не съм провал. Погледнете ме… погледнете ме! Аз съм точно това, което той искаше.

Пелаеон поклати глава.

— Той искаше предводител, блестящ в тактиката — кротко каза той. — А е получил щурмовак, блестящ в тактиката. Вие не сте предводител, майоре, според самия вас вие сте просто манипулатор. Нямате далновидност, а само жажда за отмъщение.

Тирс зашари с очи по мостика, сякаш търсеше подкрепа.

— Няма значение — заяви той. — Важното е, че мога да свърша работата. Мога да победя бунтовниците. Само ми дайте още малко време!

— Време няма — без да повишава глас, но и категорично каза Пелаеон. — Войната свърши — той погледна Ардиф. — Капитан Ардиф, моля повикайте на мостика охранителния отряд — адмиралът понечи да се обърне…

В този момент Тирс се хвърли. Младата жена до него бе първата му жертва. Тя се преви от болка, когато той заби с всичка сила юмрука си в стомаха й. Със същото движение изби бластера, който изневиделица се бе появил в ръката й, и го извъртя, за да простреля по-възрастната жена, докато по-младата падаше на палубата. След това се обърна и насочи бластера към Пелаеон. С крайчеца на окото си върховният командващ улови движението…

И бившият кралски гвардеец политна назад, пищейки от гняв и болка. Ръката, с която държеше оръжието, се отметна настрани, изстрелът пропусна целта си, а самият бластер излетя от хватката му, плъзна се по пода на палубата и падна в щирбордовия трап.

От скривалището си зад гърба на върховния командващ, се показа Шада Дукал, плъзгайки се безшумно по палубата.

Тирс дори не си направи труда да хване лакираната дзенджийска игла, която се полюляваше, вързана за китката му, от която сега течеше кръв. Той изкрещя нещо неразбрано, изви пръсти като нокти на хищник и се хвърли.

Пелаеон инстинктивно направи крачка назад. Но всъщност не беше необходимо. Шада вече пресрещаше майора по средата на пътя му. След мигновен ръкопашен бой всичко свърши.

— Капитан Дория, извикайте на мостика медицински екип — нареди адмиралът. В това време Шада прекрачи натрошеното тяло на майора и бързо коленичи до ранената жена. — След това наредете на всички имперски части незабавно да прекратят огъня.

— Слушам, сър — колебливо каза Дория. — Все пак…

Флим вдигна ръка.

— Това, което се опитва да каже капитанът, адмирале, е, че всички очакват такава заповед да дойде от върховния адмирал Траун — каза актьорът. — Ако ми позволите?…

Върховният командващ имперската флота махна с ръка. Флим се обърна към свързочника в трапа и кимна.

— Говори върховният адмирал Траун — каза той със съвършения си глас. — До всички части: прекратете огъня! Повтарям, прекратете огъня! Генерал Бел Иблис, моля наредете на частите си да направят същото. След това се пригответе да говорите с адмирал Пелаеон.

Актьорът си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна. Заедно с въздуха го напускаше и излъчването на властност и водачество. Той отново стана просто човек. Със син грим и бяла униформа. Върховният адмирал Траун отново загина.

— На вас, адмирале, мога да изразя — Флим тръгна към Пелаеон по командната пътека — радостта си от присъствието ви тук. Това беше един кошмар за мен. Абсолютен кошмар.

— Разбира се — пресипнало отвърна Пелаеон. — Ще имате време да ми разкажете за бедите си.

Актьорът леко се поклони.

— С нетърпение очаквам този момент, сър.

— Да — отвърна върховният командващ и погледна към Дизра. — Аз също.