Индийски приказки (3) (Подбрани случки из старинния индийски епос Махабхарата)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Contes indiens, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2007)
Сканиране и корекция
Стоян Димитров (28 май 2006 година)
Допълнително корекция
Сергей Дубина
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2021)
Източник
dubina.dir.bg

Сканиране и редакция: Стоян Димитров, 28 май 2006 година (без първите три приказки)

Допълнително редактиране: Сергей Дубина

Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007 (приказките „Градът на слоновете“, „Учителят Дрона“, „Нал и Дамайанти“, „Къщата на щастието“)

 

Издание:

ИНДИЙСКИ ПРИКАЗКИ

преведе от френски Надя Трендафилова

Редактор Людмила Харманджиева

Художник Серджо Ридзато

Художествен редактор Иван Стоилов

Коректор Елеонора Христова

Френска. Литературна група VI. Дадена за печат на 15. IV. 1978. Излязла от печат на 25. V. 1978 г. Формат 1/8 70×100

Печатни коли 11. Издателски коли 13. 69 Цена на книжното тяло 1,29 лв. Цена 1,41 лв.

Издателство на ЦК на ДКМС — „Народна младеж“

Държавна печатница „Балкан“

София — 1978

История

  1. — Корекция
  2. — Ново цифровизиране

Нал и Дамайанти

Освен боравенето с оръжие учителят Дрона редуваше уроците си с фехтовка, с напътствия за добро държание в обществото и обяснения на антични митове. Един ден например, когато шестимата принца си почиваха след дълга и уморителна езда, той им разказа следната история.

Имало едно време един млад цар, добър и храбър, който владеел една от най-богатите области на Индия. Той се наричал Нал и бил известен надалеч зад границите на своето царство не само със своята сърцатост и сила, но също и с чудната си красота. Когато се появявал сред хората, девойките, както богатите принцеси така и скромните селянки, въздишали, гледайки това съвършено лице. Но младият цар нехаел, или не му се нравело възхищението, което будел в женските сърца, и не се замислял да си избере съпруга.

Славата на цар Нал прехвърлила планините, пресякла реките и стигнала до едно далечно царство; там живеела една принцеса също с несравнима красота и очарование. Това била принцеса Дамайанти, дъщеря на царя на Видарба. Един ден, слушайки своите приятелки да пеят възхвали за цар Нал, тя го обикнала, без никога да го е виждала.

damaianti.jpg

По същото време храбри воини описали пред цар Нал прелестите на несравнимата Дамайанти, така, без да я е зърнал някога, и той, от своя страна, се влюбил в нея.

Времето минавало. Дамайанти чезнела по своя далечен цар. Нал въздишал за принцесата на своите мечти.

Една сутрин царят се бил уединил в дъното на парка в спокойно и тихо място; седнал на брега на малкото езеро, той размишлявал за несподелената любов, промъкнала се в сърцето му. Гледал изумрудените води и се опитвал да си представи чертите на своята възлюбена. Изведнъж вниманието му било привлечено от появата на седем бели лебеда, които плували безшумно върху водното огледало. Лебедите се приближили до него и Нал, без сам да знае защо, хванал една от птиците, най-хубавата и най-съвършената. Птицата, виждайки, че е загубена, започнала да ридае:

— Моля ти се, велики царю, не ми причинявай зло! Пуснеш ли ме на свобода, аз ще ти се отблагодаря. Ние, лебедите, разбираме тайните помисли на хората. Ако желаеш, аз ще прелетя чак до страната Видарба и ще разкрия твоето сърце на принцеса Дамайанти.

Нал, силно учуден и зашеметен, разтворил веднага ръце; птицата излетяла високо в небето и се изгубила.

lebedi.jpg

Бърз като вятъра, лебедът стигнал до палата на Дамайанти и се спуснал в градината, където се разхождала принцесата, тъжна и замечтана, със сърце преизпълнено с любов към своя далечен принц. Лебедът се приближил и й казал:

— Дамайанти, нося ти вест от цар Нал. Той те обича и горещо те моли да го избереш за съпруг измежду всички принцове и царе на Индия.

При тези думи принцесата премаляла от щастие. Ден и нощ мислела само за своя цар. Радостта в сърцето й била толкова голяма, че тя я доверявала на цветята, на птиците, на облаците, на вятъра. Нощем не можела да спи. Денем се оттегляла в самота. Губела сили и видимо линеела от любов.

Царят, нейният баща, забелязал тази промяна. Загрижен за щастието на дъщеря си, той помислил, че тя вече е на възраст, в която трябва да срещне своя бъдещ съпруг. Решил да покани в палата всички индийски благородници. Така девойката би могла да си избере жених. „Ако сърцето на дъщеря ми е вече заето — размишлявал царят, — избраникът ще се намира сред поканените.“

При вестта за празненството в палата на Видарба, на което принцесата щяла да си избере съпруг, цар Нал се отправил на път, съпроводен от блестяща свита. На средата на пътя се появили четирима души с величествена осанка, които само той могъл да разпознае. Нал открил веднага в тези внушителни образи най-могъщите божества на небето и на земята според индийската вяра: Индра — богът на бурята, брадат гигант с рижави коси, държащ в ръка светкавица; Варуна — богът на слънцето, луната и звездите със спокойно сияещо лице; Агни — богът на огъня, целият блестящ от злато и Яма — бог на смъртта, заметнат с червено наметало, следван от две черни кучета, всяко с по четири очи.

Нал коленичил със скръстени ръце.

Пръв заговорил Индра:

— Ние отиваме на празненството на принцеса Дамайанти да искаме ръката й. Тя трябва да избере един от нас за съпруг. Ти ще й известиш това.

Нал, все така коленичил, се замолил:

— Всемогъщи богове, моля ви се, изберете другиго за вестител. Аз не мога да предам вашето желание на красивата Дамайанти…

— Как, ти дръзваш да откажеш? — го прекъснал Индра с гръмотевичен глас. — Това ни учудва! Ти винаги си зачитал волята на безсмъртните. Недей спори. Отивай! Това е нашата заповед!

Нал продължил пътя си в най-дълбока тъга. Когато пристигнал в палата, видял принцесата, по-хубава, отколкото си я представял, и се почувствал като подкосен: жената, за която толкова бил мечтал, нямало да бъде негова съпруга!

Девойката узнала с дълбока радост за пристигането на Нал. Щом се появил пред нея, Дамайанти забелязала зачервените му от сълзи очи и обезпокоена го запитала за причината. Нал не могъл да не й предаде волята на боговете. Дамайанти не размишлявала дълго.

— Слушай — казала тя. — Ти ми предаде тяхната поръка. Значи си изпълнил дълга си. Аз не ще губя време: щом започне празникът, ще те обявя тържествено за мой съпруг. Другите женихи ще бъдат длъжни да се подчинят на моето решение. Боговете, защитници на справедливостта, сигурно не ще ме накажат за това, че съм упражнила най-святото си право.

Така говорела смелата принцеса. Обаче в деня на празненството пред нея се явили петима принца, всичките с чертите на Нал. Дамайанти веднага разбрала, че Индра, Агни, Варуна и Яма са взели образа на самия Нал, за да я объркат. Девойката се поколебала за миг, но се съвзела и им казала:

— Всемогъщи богове, аз винаги съм ви почитала в моите мисли, в сърцето и с делата си. Защо искате да ме измамите? Кажете ми кой е истинският Нал. Аз го обичам и него съм избрала за съпруг. В свещените книги пише, че истината трябва да се тачи винаги и навсякъде. Аз казах истината. Върху нея се опират Небето и Земята. В нейно име ви моля да приемете отново божествения си вид.

Изпълнени с възхищение към девойката, боговете приели блестящите си величествени образи.

Варуна й казал:

— Благородно дете, бъди щастлива със съпруга, който си избрала. Ние ще благословим вашия съюз.

Сватбата била отпразнувана с голямо веселие. Индра, Варуна, Агни и Яма се отправили към своите небесни владения. По пътя те срещнали Хали, духа на злото. Той бил научил със закъснение, че Дамайанти прави голям празник и се забързал към палата. Надявал се да пристигне навреме за избора. Четиримата богове, виждайки го да тича като луд, когато сватбата била вече станала, избухнали в смях.

— Безполезно е да се трепеш — подкачил го Яма. — Дамайанти посочи избраника на сърцето си.

Хали се спрял, обзет от гняв. Произнесъл ужасно проклятие и предрекъл, че човекът, оженен за принцесата, не ще може да живее в мир.

Изминали месеци. Нал бил отвел своята съпруга в палата си и те били щастливи. Но уви, това блаженство не траяло дълго. Един ден царят изпаднал в дълбока печал. Бродел из залите на своя палат тъжен, без да знае какво да прави. Събрали фокусници и танцувачки, но никой не успявал да извика усмивка на лицето му.

tanci.jpg

Би могло да се каже, че вече нищо не го интересувало, когато един ден той пожелал да играе на зарове. Повикал по-малкия си брат Пюскара да изиграе една игра с него. Пюскара приел. Хали, духът на злото, не бил забравил клетвата си и влязъл в сърцата на двамата братя, за да поведе горкия Нал към гибел.

Играта започнала. В началото залозите били скромни: една перла, едно украшение, един кон.

Нал загубил перлата, украшението, коня.

Подбуждан от несполуката и подтикван от духа, който го лишавал от разум, Нал удвоил залога. И загубил още веднъж.

С кървясали очи утроил.

Пак загубил.

— Двайсет бойни слонове! — изревал той, хвърляйки заровете.

Загубил бойните слонове.

— Сто от най-хубавите ми коне!

Загубил и стоте коня.

— Сто от моите най-красиви робини!

Загубил и робините.

Заровете се търкаляли върху килима цялата нощ и на другия ден. Напразно министрите и приближените на царя искали да отклонят двамата братя от тази пагубна игра. Те били обсебени от Хали, никой не можел да ги спаси.

Мълчалива и загрижена тълпа се била струпала под балконите на палата.

— Вече нищо не ти остана — се провикнал тържествуващ Пюскара. — Сам трябва да се оттеглиш.

— Не — изревал царят. — Аз мога още да играя: имам царството си. Ако спечеля, ще ми върнеш всичкото богатство и ще ми дадеш твоето; ако изгубя, ще ме изгониш.

Пюскара приел.

Заровете били хвърлени. Нал загубил своето царство.

Пюскара изгонил брат си и оповестил своята воля: „Който приюти Нал, ще бъде наказан със смърт“.

Нал и вярната му Дамайанти си тръгнали и прекосили границата на царството.

Един ден младите съпрузи навлезли в тъмна гора. Вървели с часове. Вили уморени и гладни. Птички прелитали пред тях и на Нал му хрумнало да убие няколко. Хвърлил дрехата си да не му пречи, но птичките я грабнали и отлетели с нея.

— Ние сме като заровете — извикали те. — Отнехме ти цялото богатство и царството. Сега ти отнасяме дори дрехата.

Нал, уморен и обезкуражен, помолил Дамайанти да го остави и да се върне при своите родители.

— Сигурен съм, че някой зъл дух ме преследва — й казал той. — Трябва да съм сгрешил неволно. Ти достатъчно претегли заради мене. Върни се у вас.

Но Дамайанти не искала да изостави своя съпруг.

Нал си дал вид, че приема решението й, но когато паднала нощта и Дамайанти заспала, той станал тихо и я оставил. При първите проблясъци на зората младата жена се събудила и видяла, че е съвсем сама; викала Нал дълго и безнадеждно: никой не и отвърнал.

Тръгнала тя по безкрайните пътища и най-сетне, изтощена, стигнала в палата на своя баща, който я приел сърдечно.

В това време Нал продължавал да броди из горите премрял от глад, целият в дрипи. Веднъж той видял да се издига пламък от един храст и чул умоляващ глас:

— Нал, Нал, помогни ми!

Младият мъж се спуснал, стъпкал пламналите клонки и ги изгасил. Но кой го бил повикал на помощ?

Нал се огледал наоколо и открил една малка змия, полуобгорена, която се извивала между още димящите въглени. Младият мъж махнал с досада: ето за кого е рискувал жив да изгори. За една змия!

Но влечугото се изправило и рекло:

— Ти ми спаси живота. Аз съм горски дух и искам да ти се отблагодаря. Какво бих могъл да сторя за тебе?

Нал му разказал тъжната си история. При спомена за Дамайанти той не могъл да задържи сълзите си. Загубата на богатствата и трона не го вълнувала толкова, колкото разлъката със съпругата му.

Тогава змията предложила:

— Ако си съгласен, аз мога с едно ухапване да променя твоя изглед. Така ти ще можеш да живееш близо до твоята хубава Дамайанти и никой, дори тя самата, не ще те познае.

Младият мъж веднага приел и й дал да го ухапе. Щом острите й зъби се забили в неговата плът, той почувствал вените му да се вледеняват. Обхванало го голяма слабост, гърбът му се превил, погледът му се замъглил, краката му затреперили. Когато се съвзел, си дал сметка, че изгледът му е променен: кожата му била станала по-тъмна, смалил се на ръст, косите му побелели.

preobraziavan.jpg

Сигурен, че вече е неузнаваем, той решил да отиде и намери съпругата си. Тръгнал на път и стигнал в палата на Видарба, където успял да се услови за гледач на слоновете. Един път на ден той виждал отдалеч своята Дамайанти, която се разхождала самичка в парка.

Всяка вечер нещастникът пеел на звездите своята тъжна песен:

Нощни птици и вие звезди,

утешете душата страдална,

която самотна се рее в мечти

и търси любимата печална…

Дамайанти чула тази затрогваща песен и сърцето й се свило. Гласът на непознатия й се сторил близък. Къде го била чувала друг път?

pesen.jpg

На следната вечер същата песен се разнесла в падащия мрак.

Кой бил нещастникът, който сякаш искал да повери на звездите своята голяма мъка?

Дамайанти пожелала да разбере. Тя извикала прислужниците си и им наредила да търсят навсякъде неизвестния певец.

Намерили Нал и го завели при принцесата. Разпитали го и той не могъл да скрие кой е.

Дамайанти се хвърлила на врата му ридаеща и за чудо принцът приел веднага своя предишен образ.

Пюскара като научил, че неговият брат е намерен, отишъл в царството Видарба, за да му върне трона и богатствата.

Злата сила на Хали се разпръснала. Братята, разкаяни, се помирили.

Нал се върнал в своето царство със съпругата си и дълго живели щастливи.

* * *

Юдищира, Арджуна, Бхимасена и техните братовчеди разбраха поуката от тази история: силата на верността е безгранична; заровете и хазартните игри са изкушенията на Хали, духа на злото.