Хорхе Букай
Приказка в приказката

От месеци живеел в страх от ужасните мисли за смърт, които го измъчвали… особено през нощта. Лягал си с тревогата, че няма да види изгрева на следващия ден, и успявал да заспи едва когато слънцето започвало да се показва, понякога само час преди ставане за работа. Когато чул, че Просветления щял да прекара нощта в покрайнините на селото му, разбрал, че му се удава неповторима възможност, тъй като не се случвало често странници да минават край това село, потулено сред планината Калдеа.

Славата на тайнствения посетител се носела преди неговата поява и въпреки че никой не го бил виждал, се говорело, че знаел отговорите на всички въпроси. Ето защо призори, без никой от домашните на човека да го усети, той се запътил към палатката, за която научил, че мъдрецът вдигнал край реката.

Когато пристигнал, слънцето тъкмо се било показало над хоризонта.

Заварил Просветления да медитира.

Изчакал почтително няколко минути, докато мъдрецът — усетил присъствието му, сякаш очаквал тази среща — се обърнал към него и с ведро изражение го погледнал мълчаливо в очите.

— Учителю, помогни ми — казал човекът. — Ужасни мисли връхлитат нощите ми и не ми дават покой, нямам желание да почивам, нито да се наслаждавам на нещата, които ми се случват. Казват, че ти намираш разрешение за всичко. Помогни ми да се отърва от това бреме… Мъдрецът се усмихнал и отговорил:

— Ще ти разкажа една приказка.

Един богаташ изпратил слугата си на пазара да купи храна. Но малко след като стигнал до пазара, слугата се разминал със Смъртта, която втренчено го погледнала в очите.

Човекът пребледнял от уплаха, оставил покупките и мулето и хукнал да бяга. Пристигнал запъхтян в дома на стопанина си.

— Господарю, господарю! Моля те, трябват ми кон и малко пари, за да напусна града веднага… Ако тръгна сега, може да стигна до Тамур преди залез… Моля те, господарю, моля те!

Стопанинът го попитал каква била причината за тази спешна молба и слугата му разказал на пресекулки за срещата си със Смъртта.

Стопанинът на къщата помислил малко и подавайки му кесия с монети, казал:

— Така да бъде, тръгвай. Вземи черния кон — той е най-бързият, който имам.

— Благодаря, господарю — казал слугата. Целунал ръцете на стопанина си, хукнал към обора, яхнал коня и препуснал колкото се може по-бързо към град Тамур.

Когато слугата се изгубил от погледа му, богаташът отишъл до пазара, за да потърси Смъртта.

— Защо уплаши слугата ми? — попитал, щом я видял.

— Уплашила ли съм го? — попитала Смъртта.

— Да — рекъл богаташът. — Той ми каза, че днес те е срещнал и си го изгледала заплашително.

— Не съм го изгледала заплашително — казала Смъртта. — Изгледах го изненадано. Не очаквах да го видя тук този следобед, защото тази вечер трябва да го прибера от Тамур!

— Разбираш ли? — попитал Просветления.

— И още как, учителю. Да се опитваме да избягаме от лошите мисли е все едно да идем да ги търсим. Да бягаш от смъртта е като да отидеш на среща с нея.

— Така е.

— Толкова съм ти благодарен, учителю… — казал човекът. — Знам, че от тази нощ насетне само като си спомня за тази приказка, ще заспивам спокойно и ще се събуждам спокоен всяка сутрин…

— След тази нощ — прекъснал го старецът — няма да има повече утрини.

— Не разбирам — казал човекът.

— Значи не си разбрал приказката.

Изненадан, човекът погледнал Просветления и видял, че изражението на лицето му… вече не било същото…