Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 10 гласа)

7.2. ДЕЙСТВИЕ НА НЯКОИ ОТРОВНИ РАСТЕНИЯ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ И ЛЕЧЕНИЕ НА ОТРАВЯНИЯТА

Отравяне с лудо биле (беладона) — Atropa bella-dona L.

Сем. Картофови — Solanaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение (прил. 118) с високо от 1 до 2 м стъбло, разклонено само в горната част, с почти хоризонтално разперени клонки. Листата са елипсовидни до яйцевидни, целокрайна, към върха заострени. По главното стъбло са разположени последователно, а на клонките — по два срещуположно, като единият лист винаги е много по-малък от другия. Цветовете са виолетови, разположени в пазвите на листата. Плодовете са черновиолетови, сочни, блестящи ягоди, наподобяващи череша. Те примамват погледа отдалече и често стават причина за отравяния. Растението цъфти през май—юли, а плодовете узряват през юли—септември.

 

Разпространение. Разпространено е из просветлените букови гори и сечища от 300 до 1600 м надморска височина, предимно по северните склонове на Стара планина, в Родопите, Средна гора и Рила.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Bella-donnae) и корените (Radix Веllа-donnae) само като суровина за получаване на лечебни препарати от химико-фармацевтичната промишленост.

 

Химичен състав. Съдържа алкалоидите атропин, хиосциамин, беладонин, скополамин и др.

 

Чести отравяния, особено на деца, стават при ядене на плодовете на беладоната. Описани са случаи на тежки отравяния при изяждане на 3 плодчета и на смъртни случаи от 4–5 плодчета.

Отравяне с блян (попадийка, бленика) — Hyoscyamus niger L.

Сем. Картофови — Solanaceae

 

Описание. Сивозелено, мековлакнесто, лепкаво, двегодишно растение (прил. 119) с неприятна миризма. През първата година образува розетка от листя, а едва през втората година израства до 80 см високо цветоносно стъбло. Листата са последователни, полустъблообхващащи, дълбоко изрязани, с широка белезникава средна жилка. Цветовете са фуниевидни, с петделно венче, оцветено жълтеникаво, с гъста мрежа от виолетови жилки. Плодната кутийка е обхваната от чашката и се отваря с капаче. Цъфти през лятото.

 

Разпространение. Расте по буренливи места и край пътищата из цялата страна.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Hyoscyami) като суровина за производство на лекарства от химико-фармацевтичната промишленост.

 

Химичен състав. Съдържа алкалоиди както лудото биле.

 

Отравяне с блян настъпва при употреба на семената, по-рядко — при консумация на корени и листа от растението. Съществува възможност отравяния да настъпят и при употреба на месо от пилета, пуйки и при пиене на мляко от кози, яли семена или листа от растението, или при консумация на мед, събиран от цветовете на растението.

Отравяне с татул — Datura stramonium L.

Сем. Картофови — Solanaceae

 

Описание. Едногодишно растение (прил. 117) с неприятна миризма. Стъблото е до 1 м високо, с характерно вилужно разклоняване. Листата са тъмнозелени, неравномерно дълбоко нарязани, със заострени дялове. Цветовете са едри, бели, с къси дръжки. Чашката е тръбеста, е 5 ребра и 5 зъбчета. Венчето е фуниевидно, с дълга тръбица и петделна коронка. Плодовете са почти сферични бодливи кутийки, при узряване се разпукват на 4 дяла, с множество черни семена. Цъфти юли—септември.

 

Разпространение. Расте по буренливи места, торища и край огради из цялата страна.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Stramonii) като суровина за производство на лекарствени препарати от химико-фармацевтичната промишленост.

 

Химичен състав. Съдържа алкалоиди както лудото биле.

 

Отравяния с татул настъпват при ядене на семената или при вдишване на миризмата от цветовете на татула.

И трите описани растения съдържат посочените алкалоиди и предизвикват отравяния със сходни клинични прояви. Характерни са разширение на зениците, сухост в устата и затруднено гълтане, зачервена суха кожа, ускорена сърдечна дейност. Проявите от страна ла централната нервна система са възбуда, несвързан бърз говор, халюцинации („атропиново пиянство“), възбудено дишане. При от-равянето с татул се наблюдават и диарии.

Лечението се състои в промивка на стомаха и въвеждане чрез сонда на танинов разтвор или суспензия от медицински въглен. Вътрешно се дава силен чай или кафе, солево очистително (английска сол). По-нататъшните мероприятия се провеждат в лечебно заведение в зависимост от проявите на отравянето.

Близки по клинични прояви са отравянията с червено кучешко грозде (Solarium dulcamara L.) и с черно кучешко грозде (Solarium nigrum L.).

Отравяне с червено кучешко грозде (разводник) — Solatium dulcamara L.

Сем. Картофови — Solanaceae

 

Описание. Увивен и катерлив полухраст с дълго до 2 м стъбло. Листата са яйцевидно ланцетни, цели или в основата с една двойка продълговати дялове. Цветовете са виолетови, събрани в многоцветни съцветия. Чашката и венчето са петделни. Венечните дялове са извити назад. Тичинките са 5, с бледожълти, 5–7 мм дълги прашници. Плодът е яйцевидна, яркочервена, лъскава ягода. Цъфти юли—септември.

 

Разпространение. Расте из влажни и сенчести храсталаци в цялата страна.

Употребяема част. Използуват се младите тревисти клонки заедно с листата (Herba Dulcamarae, Stipites Dulcamarae).

 

Химичен състав. Съдържа стероидни глюкоалкалоиди.

Отравяне с черно кучешко грозде — Solanura nigrum L.

Сем. Картофови — Solanaceae

 

Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 42) с изправено, разклонено стъбло, високо до 80 см. Листата са последователни, с дръжки, яйцевидно ром-бични до ланцетни, изрязани или едро неравномерно назъбени до почти целокрайни. Цветовете са бели, събрани по 6–10 в пазвите на листата. Чашката и венчето са петделни. Венечните дялове са разперени. Тичинките са 5, с 1–3 мм дълги жълти прашници. Плодът е сферична, черна или зелена ягода. Цъфти юли—септември.

 

Разпространение. Расте по тревисти и буренливи места, в също и като плезел из посевите и окопните култури из цялата страна.

 

Химичен състав. Съдържа стероидни глюкоалкалоиди и сапонини.

 

Отравяния настъпват при ядене на плодовете на растенията.

Проявите на отравянето са разширение на зениците, гадене, повръщане, диария, нарушена походка, ритъмни нарушения на сърдечната дейност, възбудено състояние, понякога поява на гърчове.

Лечението е както при отравяне с лудо биле и блян.

Отравяне с бучиниш — Conium macuiatum L.

Сем. Сенникоцветни — Apiaceae (Umbelliferae)

 

Описание. Тревисто двегодишно растение с неприятна миризма. Стъблото е 50–180 см високо, разклонено, изправено, цилиндрично, кухо, в долната част с червеникавокафяви петна. Листата са два до четири пъти пересто наделени, долните са с дръжки, а средните и горните почти приседнали. Съцветията са сложни сенници, образуващи щитовидно меличесто съцветие. Сложният сенник е с 12–20 главни лъча и обвивка от 5–6 извити надолу листчета. Цветовете са бели. Плодовете са широко яйцевидни до почти кълбовидни. Цъфти юни—август.

 

Разпространение. Расте по буренливи места, край жилища, огради, жп линии, а също из градините, в полето по синури и храсталаци, край горски пътеки в равнините и предпланините, по-рядко в планините докъм 1200 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се стръковете (Herba Conii macuiati) и плодовете (Fructus Conii rnaculati).

 

Химичен състав. Съдържа алкалоидите конин, коницин и конхидрин и др.

 

Растението се характеризира с голяма токсичност поради съдържанието на алкалоида кониин във всички негови части. Отравяне може да настъпи при ядене на стъблото на растението или от мляко на добитък, който е ял от него.

Проявите на отравянето са гадене, повръщане, слабост на мускулатурата, забавени движения, забавен говор, разширени зеници. Постепенно настъпва парализа на крайниците, спадане па клепачите, нарушение в гълтането. Съзнанието най-често с замъглено. Смъртта настъпва от парализа на дихателната мускулатура.

Лечението се състои от предизвикване на повръщане, промивка на стомаха с разреден разтвор на калиев перманганат, животински въглен, солево очистително (английска сол), очистителна клизма. При нарушения в дишането отровеният се поставя на изкуствено дишане.

Отравяне с тютюн — Nicotiana tabacum L.

Сем. Картофови — Solanaceae

 

Описание. Тревисто едногодишно лепкаво растение с единично, право, до 2 м високо стъбло. Листата са последователни, целокрайни, яйцевидни до елипсовидни или ланцетни, приседнали, с къса крилата дръжка. Цветовете са бели или розови, събрани на върха на стъблото в многоцветна, силно разклонена метлица. Чашката и венчето са петделни. Тичинките са 5, прикрепени за основата на венчето. Плодът е елипсовидна до кълбовидна дзугнездна голосеменна кутийка. Цъфти юли—септември.

 

Разпространение. Отглежда се в някои райони на страната.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват листата (Folia Nicotianae) и семената (Semen Xicotianac).

 

Химичен състав. Съдържа алкалиди, от които главно никотин.

 

Отравянето се дължи на съдържащата се в листата на тютюна силна отрова никотин.

Проявите на отравянето са от страна на централната и вегетативната нервна система: най-напред възбудни, а после — паралитични. Настъпва слюнотечение, болки в корема, гадене, повръщане, забавен, а после — учестен и неправилен пулс, стеснени, а после — разширени зеници, виене на свят, мускулни потрепвания, гърчове, парализа на дишането.

Лечението включва предизвикване на повръщане, промивка на стомаха, даване на животински въглен, очистително (магнезиев сулфат). Лечението по-нататък се провежда в клинична обстановка при използуване на лекарства съобразно стадия и проявите на отравянето.

Отравяне със самакитка — Aconitum napellus L.

Сем. Лютикови — Ranunculaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение с грудковидно задебелени корени. Стъблото е до 1,5 м високо, право, в горната част разклонено. Листата са последователни, до основата длановидно надебелени, с назъбени дялове. Цветовете са синьовиолетови, неправилни, събрани във връхни многоцветни съцветия. Плодът е сборен, съставен от три мехунки. Цъфти юни—август.

 

Разпространение. Отглежда се само като декоративно растение почти в цялата страна.

Употребяема част. Използуват се кореновите грудки (Tubera Aconiti).

 

Химичен състав. Съдържа алкалоиди, главно аконитин.

Растението се отличава с много голяма токсичност. Корените съдържат алкалоидите аконитин, мезаконитин, неопелин и др. Смъртната доза на аконитина е 5 мг.

 

Случаи на отравяния са възможни у деца при ядене на грудки от растението, а у възрастни — при неправилно и неконтролирано от лекар самолечение с дрогата.

Признаци па отравянето. Попаднал върху кожата, аконитинът предизвиква сърбеж, последван от обезчувствяване на кожата. При вътрешна употреба на растението или на големи дози от препарати, получени от него, се наблюдават стомашно-чревни нарушения (слюнотечение, гадене, повръщане, диария), чувство на сърбеж и мравуч-кане по кожата, мускулни потрепвания, нарушения в сърдечната дейност с тежки смущения в сърдечния ритъм, застрашаващи от спиране на сърцето, нарушено равновесие, затруднена походка, загуба на съзнание, гърчове. Смъртта настъпва от парализа на дихателния център.

Лечението включва комплекс от мероприятия: промивка на стомаха с разтвор на танин, вкарване през сондата на суспензия от активиран въглен, солево очистително (магнезиев или натриев сулфат), вдишване на кислород, инжектиране на атропин. При ритъмни нарушения се инжектират антиаритмични средства. Тези мероприятия се извършзат в клинична обстановка.

Отравяне с петнист змиярник — Arum maculatum L.

Растението е използувано в народната медицина като болкоуспокояващо средство, при бъбречнокаменна болест, при хемороиди. Трябва да се има пред вид обаче, че то фигурира в списъка на отровните растения. Притежава местно дразнещо действие върху кожата и лигавиците.

Клиничните прояви на отравянето с петнист змиярник се характеризират с обилно слюнотечение, гадене, повръщане, диария, учестен и неправилен сърдечен ритъм, силно потене, нарушена походка, треперене, мускулна слабост и парализа на централната нервна система.

Лечението на отравянето включва прилагане на слизести, покривни средства, слабително средство (солево).

Отравяне с чемерика — Veratrum album L. (Veratrum lobelianura (Bernh.) Arcang.)

Сем. Кремови — Liliaceae

 

Описание. Многогодишно тревисто растение с късо коренище и многобройни жълти шнуровидни корени. Стъблото е 1–1,5 м високо, цилиндрично, облистено. Листата са последователни, долните широко елипсовидни, надлъжно надиплени, до 25 см дълги и 18 см широки, а горните — ланцетни. Цветовете са дребни, жълтозелени, събрани в силно разклонени метличести съцветия. Околоцветникът е шестлистен, тичинките са 6, а плодникът е с 3 стълбчета. Плодът е кутийка с многобройни сплескани, крилати семена. Цъфти юли—август.

 

Разпространение. Расте по влажни планински ливади и поляни от 800 до 2000 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се коренищата с корените (Rhizoma Yeratri cum radicibus) като суровина за химико-фармацевтичната промишленост.

 

Химичен състав. Съдържа алкалоиди с твърде разнообразна структура.

 

Проявите на отравянето са твърде сходни с тези при отравяне със самакитка (Aconitus napellus). Налице са контракции на скелетната мускулатура и силно понижаване на артериалното налягане, със забавена сърдечна дейност, силно безпокойство, усилено слюноотделяне, гадене, повръщане, диария.

Лечението включва промивка на стомаха, даване на медицински въглен, солево очистително (магнезиев сулфат), силен чай, кафе. Клинично се прилагат сърдечни средства, глюкоза, при необходимост — изкуствено дишане.

Отравяне със сънотворен мак — Papaver somniferum L.

Сем. Макови — Papaveraceae

 

Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 16) със сивосинкав налеп и бял млечен сок. Стъблото е до 1,5 м високо, изправено, цилиндрично, облистено. Листата са последователни, приседнали, стъблообхващащи, продълговато яйцевидни, неравномерно наделени, по края назъбени. Цветовете са единични, разположени на върха на стъблото и разклоненията му. Чашелистчетата са 2, яйцевидни, зелени, опадващи. Венчелистчетата са 4, бели, розови или виолетови. Тичинките са многобройни. Плодната кутийка е сферична, многогнездна, с нестигащи до средата радиални прегради. Цъфти през май—юни, а плодните кутийки узряват през юни—август.

 

Разпространение. Отглежда се в южните части на страната като суровина за получаване на алкалоида морфин и неговите деривати.

Употребяема част. Използуват се плодните кутийки (Fructus Papavcris) и маковото семе (Semen Papaveris).

 

Химичен състав. Цялото растение съдържа алкалоиди с изключение па зрелите семена, които се използуват за храна.

 

Опият е едно от най-старите лечебни средства. Като успокояващо болката средство той е бил известен още от древността. Днес сънотворният мак има значение изключително като суровина в химико-фармацевтичната промишленост за получаване на опиеви препарати — морфин, кодеин, папаверин, табени, наркотин, нарцени.

Употребата му в домашни условия е недопустима. Прилагането на опиеви препарати става при строга лекарска преценка и специален режим на отпускане от аптеката.

Отравянето с градински (сънотворен) мак и с опиеви препарати бива остро и хронично.

При острото оправяне се наблюдава потиснатост на нервната система — сънливост, отпуснатост, при тежки отравяния — кома (безсъзнание). Зениците са силно стеснени (точковидни). Особено опасно е потискането на дихателния център — дишането е забавено, повърхностно, настъпва хипоксия. Телесната температура се понижава, отделянето на yрина намалява.

Особено чувствителни към подтискащото действие на опия са малките деца (до 3 г.) и старите хора (над 60 г.).

Лечението на острото отравяне се състои в промивка на стомаха с разреден разтвор на калиев перманганат, разтвор на танин, животински въглен. Прави се изкуствено дишане, а при клинични условия се прилагат съответни противоотрови.

Особена опасност представлява способността на мака и получените от него опиеви препарати да водят до привикване и пристрастяване. Развика се морфинизъм с дълбоки физически разстройства и психическа деградация на личността.

Отравяния с растения, съдържащи сърдечно-активни гликозиди

Такива растения са: червен напръстник (Digitalis purpurea L.), вълнест напръстник (Digitalis laiiata Ehrh.), момина сълза (Convailaria majaiis L.), горицвет (Adonis vernaiis L.), кукуряк (Helleborus odort W. et K.), гърбач (Pcripioca graeca L.), боянка (Erysimum diffusum Ehrh.), зокум (Nerium oleander L.) и др.

Лечебното действие на тези растения е описано подробно в раздела „Билки, използувани за лечение на заболявания на сьрдечно-съдовата система“. Много от тях, особено напръстникът, момината сълза, горицветът, днес се използуват като суровина за получаване на фармацевтични препарати със сърдечно усилващо действие. Макар и рядко, някои от тези растения намират приложение в народната медицина за приготвяне на „домашни лекарства“ за лечение на сърдечни, нервни, психични и други заболявания, за лечебни клизми при острици и др.

Трябва да се знае, че изброените растения съдържат високоактивни и в същото време силно токсични гликозиди, чието действие постепенно се натрупва и при неправилно, неконтролирано използуване, при предозиране могат да настъпят тежки отравяния.

Проявите на отравянето са, общо взето, сходни и се характеризират със стомашно-чревни, нервно-психични и сърдечни нарушения. Наблюдава се гадене, повръщане, диария, главоболие, шум в ушите, световъртеж, зрителни нарушения, психична възбуда, понякога гърчове. Най-опасни са сърдечните прояви — забавен пулс, който се сменя с учестена и неритмична сърдечна дейност, а при напредване на интоксикацията може да се стигне до спиране на сърцето.

Лечението се състои в промивка на стомаха с 0,5% танинов разтвор, суспензия от медицински въглен; дава се солево очисти-телно. Лечението по-нататък се провежда в клинична обстановка съобразно клиничните прояви.

Отравяне с лавровишня — (Laurocerasus officinalis Roem.)

Листата на лавровишнята се използуват във фармацията като суровина за получаване на лавровишнева мода (Aqua Lauroccrasi), която се употребява широко за приготвяне на различни успокояващи болката препарати.

Отравяне може да настъпи при погрешно събиране на листа от лавровишня вместо лаврови листа, както и при предозиране на приготвяни при домашни условия препарати.

Токсичното действие на дрогата се дължи на съдържащия се в листата гликозид амигдалин, от който при разпадането му в организма се образува циановодородна киселина. Последната е силна отрова на тъканното дишане, пречи на оползотворяването на кислорода.

Проявите на отравянето са задух, главоболие, гадене, повръщане, болки в корема. Кожата и лигавиците са силно зачервени. При тежки случаи, настъпват гърчове, загуба на съзнание, смърт.

Лечението включва предизвикване на повръщане, промивка на стомаха с разтвор на калиев хиперманганат, с разтвор на животински въглен, солево очистително, изкуствено дишане. Като противоотрова се препоръчва вдишване на амилов нитрит (4–5 капки на кърпичка), инжектиране на метиленово синьо и други мероприятия (клинично).

Отравяне с рицин (кърлеж) — Ricinus communis L.

Сем. Млечкови — Euphorbiaceae

 

Описание и разпространение. У нас се отглежда из градините като едного-дишно декоративно или маслодайно растение. Родината на рицина е тропическа Африка, където се срещат и многогодишни форми, достигащи размери на малко дърво. Стъблото е кухо, голо, до 3 м високо, силно разклонено, понякога червеникаво обагрено, със синкав налеп. Листата са разположени на дълги дръжки, с длановидна петура със 7–9 назъбени дялове. Цветовете са разделнополови, с прост околоцветник: мъжките цветове заемат долната, а женските — горната част на гроздовидното съцветие. Тичинките са много. Плодът е тригнездна кутийка с по едно пъстро, приличащо на кърлеж семе във всяко гнездо. Цъфти през юли—август.

 

Употребяема част. Използуват се семената (Semen Ricini) за получаване на тлъсто масло (Oleum Ricini).

 

Химитен състав. Семената съдържат 40–60% неизсъхливо тлъсто масло, главна съставна част на което е глицеридът иа рициноловата киселина (80–85%). Освен тлъсто масло в семената се съдържат и белтъчни вещества, към които се отнася силно отровният растителен токсалбумин рицин. Във всички части на растението се съдържа и алкалоидът рицинин. Рициновото масло за медицински цели се получава чрез студено пресуване и се обработва с гореща водна пара за отстраняване на отровните рицин и рицинин.

 

Семената на рицина се употребяват като суровина за получаване на рициново масло. Случаи на отравяния са възможни при погрешно ядене на семена от рицин, вместо боб, фасул. Рицинът и рицининът упражняват токсично действие върху сърцето, бъбреците, черния дроб. Описани са тежки отравяния у деца при изяждане на 2–3 семена.

Проявите на отравянето са зачервяване и болки в гърлото, ускорен, мек пулс, главоболие, световъртеж, понижение на телесната температура, гадене, повръщане, диария (понякога кървава). В тежките случаи може да се развие жълтеница, да спре отделянето на урина.

Лечението изисква веднага да се предизвика повръщане (механично чрез дразнене на глътката или медикаментозно), промивка на стомаха с активиран въглен, даване на солево очистително. Прави се очистителна клизма. Поставят се грейки на крайниците. При необходимост се дава да се вдиша кислород, назначават се сърдечносъдови средства.

Отравяне с есенен минзухар — Colchicum autumnale L.

Сем. Кремови — Liliaceae

 

Описание. Многогодишно растение с грудколуковица, от която през есента се развиват светлорозови цветове. Листата се появяват една през следващата пролет. Те са продълговато елипсовидни, целокрайни, до 30 см дълги, с дъговидно жилкуване. Между листата се развива плодникът. Плодът е тригнездна разпуклива кутийка с многобройни чернокафяви семена.

 

Разпространение. Расте по ливади, поляни и храсталаци из цялата страна до 2000 м надморска височина.

Употребяема част. Използуват се семената (Semen Colchici).

 

Химичен състав. Съдържат силно отровния алкалоид колфицин и други алкалоиди.

 

Растението (семената) е ценна суровина за химико-фармацевтичната промишленост за получаване на алкалоидите колхицин, колхамин и др., използувани в различни препарати с противоуморно действие.

Известно е успокояващото болките действие на препаратите от есенен минзухар при подагра, ревматизъм и др. (с лекарско предписание!).

Отравяне настъпва при предозиране, при неконтролирана от лекар употреба, при консумиране на мляко от животни, яли есенен минзухар.

Отравянето се характеризира с тежки стомашно-чревни поражения — с гадене, повръщане, болезнени колики, водниста, понякога кървава диария (холероподобна картина). Често се увреждат бъбреците, в урината се установяват албумин и еритроцити, може да спре отделянето на урина. Пулсът е мек, ускорен, телесната температура се понижава. Развиват се явления на парализа на централната нервна система. Смъртта настъпва от парализа на дишането.

Лечението се състои в промивка на стомаха с разтвор на танин, животински въглен, даване на слизести вещества, мляко, яйчен белтък, топли грейки, симптоматични средства (в клинична обстановка).

Отравяне с растения с противоглистно действие:

Такива растения са: мъжка папрат (Dryopteris filix-mas L.), приморски пелин (Artemisia maritima L.), нар (Punica granatum L.).

Тези растения и тяхната употреба са подробно разгледани на друго място в книгата (вж. „Билки, използувани при чревни паразити“). Тук ще посочим само, че при неправилна употреба, без лекарски контрол, при предозиране и неспазване условията за тяхното прилагане тези средства стават честа причина за тежки отравяния. Характерни за отравянията с противоглистни дроги са проявите от страна на централната нервна система.

При отравяне с мъжка папрат се наблюдават виене на свят, зрителни нарушения, епилептични гърчове, мускулна слабост и парализа на дихателния център. Налице са още стомашно-чревни прояви — повръщане, диарии, а понякога — жълтеница.

Лечението включва промивка с медицински въглен, солево очистително (в никакъв случай рициново масло или мляко!). Топли грейки на крайниците.

Отравянето с морски пелин се проявява с възбуда на централната нервна система и поява на гърчове, халюцинации, зрителни нарушения, последвани от понижаване на телесната температура и парализа на дишането.

Лечение — както при отравяне с мъжка папрат.

Отравяне с мораво рогче — Claviceps purpurea Tulasne

Сем. Мораворогчеви — Clavicipitaceae

 

Описание. Паразитна гъба по ръжта и някои други житни растения. На местата на заразените плодници по класовете вместо зърна се развиват дълги 1–3 см черновиолетови рогчета. Те са образувани от гъсто преплетени гъбни хифи и представляват презимуващия стадий от развитието на гъбата — склероций.

 

Разпространение. Разпространението на моравото рогче у нас през последните години е твърде ограничено поради грижливото почистване и обеззаразяване на посевния материал преди засяване. Това налага развъждането на моравото рогче.

Употребяема част. За лечебни цели се използуват склероциите (Secale cornutum).

 

Химичен състав. Съдържа индолни алкалоиди, производни на лизерговата и изолизерговата киселина. Основни са ерголиновите производни ерготамин, ергоба-зин, ергокристин и др. Освен това в моравото рогче се съдържат клавинови алкалоиди, от които са известни около 20 алкалоида с физиологично действие.

 

Алкалоидите имат много силно биологично действие и в миналото са ставали причина за тежки отравяния при консумиране на хляб, приготвен от брашното на заразена ръж. Отравянето протича с много тежки прояви на увреждане на нервната, сърдечно-съдовата и храносмилателната система — гърчове с извиваме на тялото (Витово хоро), припадъци, суха гангрена на крайниците, диарии и др.

Моравото рогче не се прилага в народната медицина, но е източник за получаване на лекарства, които се използуват от научната медицина за лечение на маточни кръвоизливи, на мигрената и други заболявания.

Лечебни растения с токсично действие върху черния дроб.

Някои растения съдържат алкалоиди, които упражняват токсично действие върху черния дроб. Към тези растения спадат обикновен спореж (Senecio vulgaris L.), жълт енчец (Solidago virgaurea) и др.

При продължително неконтролирано използуване те могат да предизвикат хронични поражения на черния дроб (чернодробна цироза).

Лечебни растения с дразнещо действие върху кожата и лигавиците.

Познаването на тези растения е важно, тъй като те могат да предизвикат нежелани явления по кожата и лигавиците както на лекуваните болни, така и на лицата, които берат или извършват обработка на тези дроги.

Локално дразнещо действие упражняват бясно дърво (Daphne mezereum L.), росен (Dictamrius albus L.), обикновено лютиче (Ranunculus acris L.) и др.

Изброените растения далеч не изчерпват списъка на потенциално токсичните лечебни растения. Както вече се каза, в зависимост от дозата и от продължителността на приемане голям брой растения могат да оказват полезни, лечебни действия или да предизвикват нежелани, вредни прояви. В хода на изложението, при разглеждането на отделните лечебни растения сме се постарали да посочим както полезните, така и токсичните им свойства.