Няколко представителя на голямата група етерично-маслени растения се прилагат за лечение на стомашно-чревни възпаления, придружени от колики и болка. В състава на етеричното масло на тези растения влизат терпенови или фенилпропанови съединения, които определят лечебното им действие.

Така например ментата, чубрицата, риганът, градинският чай, кимионът съдържат пръстения монотерпени с много добро противовъзпалително действие при възпаление на устната кухина, стомаха, червата, белите дробове и др. Лайката, която съдържа сесквитерпени, се използува освен в горепосочените случаи и при възпаление и на други лигавици, при язвена болест, главоболие, подтиснатост и др.

Съдържащите етерични масла части от растенията се използуват като извлеци със студена вода, като запарки за инхалации, промивки, гаргара или като чай. Използуват се и изолираните от тях етерични масла и твърдият преципитат, получен при охлаждане на етеричните масла. Например от ментата се употребяват листата на растението, ментовото масло и ментолът, които имат различно приложение: чай от листа — при смущения в храносмилането, ментово масло — при гадене, ментол — при мигрена, хрема, простуда.

Лайка — Matricaria chamornilla L. (Chamomilla recutita (L.) Rausch.)

Сем. Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

Прилож. 11

Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 11) с изправено, високо до 50 см стъбло, силно разклонено в горната си част, с последователни, двойно до тройно пересто нарязани листа с тесни заострени дялове. Цветните кошнички са разположени на върховете на стъблените разклонения. Състоят се от 12–18 периферни бели езичести цветчета и многобройни вътрешни жълти тръбести цветчета. Обвивката на кошничките е от керемидообразно наредени, продълговато яйцевидни, тъпи, с широк ципест ръб, жълтеникавозелени листчета. Съцветното легло е голо, с малки ямички, кухо. В току-що разцъфналите кошнички то е полусферично, а към края на цъфтенето се удължава до конусовидно. Цялото растение и особено цветните кошничкн имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус. Цъфти от май до август.

Разпространение. Расте по ливадите, поляните и пасищата, около населените места, покрай пътищата. Разпространено е из цялата страна.

Най-често срещаните непозволени примеси от съцвстия на други растения са полското подрумиче — Antheinis arvcns L., което се различава по листчетата на обвивката на кошничките, които са тъпи, широко ципести, докато у лайката са меки, и по плътното цветно легло; кучешката лайка — Anthemis colula L., която има твърди, линейно шиловидни листчета на обвивката на кошничките. Полското подрумиче и кучешката лайка имат неприятно тежка ми-ризма, докато миризмата на лайката е приятна.

Употребяема част. За лечебна цел се използуват цветните кош-нички (Mores Chamonnllac) от диворастящи или култивирани paсте-ния. Цветните кошнички се берат, когато езичетата на периферните бели цветчета са в хоризонтално положение. Брането се извършва ръчно или със специални гребени. Цветовете се откъсват с дръжка, не по-дълга от 3 см.

Химичен състав. В цветните кошнички се съдържа 0,5-1,5% етерично масло с характерен син или синьозелен цвят. Цветът му зависи от съдържанието на азулени, което е различно и е в зависимост от биологичния вид на растението, както и от географския му произход. Азуленът на лайката се нарича хамазулен, образуващ се по време на получаването на маслото от нелетливи, безцветни съставки — матрицин, и не се съдържа в свободно състояние в растението. Водни или алкохолни извлеци, които съдържат хамазулен, са нетрайни. В цветовете от лайка се съдържат и флавоноидни гликозиди с агликони апигенин, лутеолин, кверцетин, патулетин, които имат спазмолитично действие. Същото действие имат и кумарините умбелиферон и херниарин. Съдържат се още и слузни вещества, стероли, горчиви вещества и мастни киселини.

Действие. Лайката има противовъзпалително, антисептично, бол-коуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, по-тогонно и други действия. Отдавна използувана от народната медицина, лайката навлезе широко в научната медицина. Проучени са нейният състав и действие. Най-важната действуваща съставка на етеричното масло е хамазуленът. Доказано е неговото противовъзпа-лително, спазмолитично и газогонно действие.

Приложение. Като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство лайката се използува вътрешно и външно при голям брой заболявания: възпаления на храносмилателната система — на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити (с болки и колики), при язва на стомаха и дванадесетопръстника. Външно се прилага под формата на промивки при възпаления на конюнктивите, при хемороиди, болезнени и трудно заздравяващи рани, мокрещи екземи, при потене на краката и др. Под формата на инхалации се предписва при грип, фарингити, ларингити и др. Като успокояващо средство лайката намира приложение при болезнена менструация и при смущения на съня (в Италия чаят от лайка се продава в пликчета с надпис Sogni d’oro — „Златни сънища“). Лайката се използува в козметиката за освежаване на кожата и за поддържане цвета на русите коси.

Начин на употреба. Най-добре е да се използува извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се залива с 500 см³ студена вода. След 8 часа се прецежда и се изпива за 1 — 2 дни ). Може да се използува и запарка за вътрешно и външно приложение — 2–3 супени лъжици билка се залива с 250 см³ вряща вода и престоява в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти.

Лютива мента — Mentha х piperita L. (Mentha aquatica x spicata)

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

Прилож. 12

Описание. Култивирано многогодишно хибридно тревисто растение (прил. 12) с разклонено от основата, често тъмновиолетово стъбло, високо 30–90 см. Листата са с къси дръжки, срещуположни, яйцевидно ланцетни или ланцетни, 4–8 см дълги и 1,5–4 см широки, в основата сърцевидни, на върха заострени, по края напилено назъбени, от двете страни покрити с етеричномаслени жлези. Цветовете са розови или бледовиолетови, събрани във връхни класовидни съцветия. Чашката е с 5 зъбчета. Венчето е фуниевидно, почти правилно, четириделно, с малко по-широк и леко изрязан горен дял. Тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 орехчета. Цъфти през юни—юли.

ОТГЛЕЖДАТ СЕ РАЗЛИЧНИ СОРТОВЕ

Разпространение. В България са разпространени 6 диворястящи вида от род Mentha, някои от които се използуват в народната медицина, като например бласкунът (Mentha pulegium L.), дивият джоджен (Mentha spicata L.), водният джоджен (Mentha aquatica L.), дълголистният джоджен (Mentha longifolia (L.) Hudson) и др.

Употребяема част. Използуват се листата (Folia Menthae pipe-ritae) и стръковете (Herba Menthae piperitae).

Химичен състав. Лютивата мента съдържа 1–3% етерично масло (Oleum Menthae) с твърде различен състав в зависимост от сорта и климатичните условия, при които се отглежда. Доброкачествените ментови масла съдържат 50–60% ментол, като част от него (до 20%) е в естерна форма. За качеството на маслото има значение и наличието на други съставки като кетона жасмон. В ментовото масло се съдържа кетонът ментон (10–15%), който има приятна миризма. Други съставки са ментофуран, изоментол, неоментол, пулегон, пиперитон, пинен, лимонен, цинеол и др. В листата се съдържат 6–12% танини, горчиви вещества, флаво-ноиди, никотинова киселина и др.

Действие. Листата, етеричното масло и ментолът възбуждат секреторната функция на стомаха и червата и секрецията на жлъчката, с което стимулират апетита. Едновременно с това действуват болкоуспокояващо, противовъзпалително и спазмолитично.

Приложение. Листата и стръковете се прилагат предимно при храносмилателни разстройства с болки, гадене, повръщане и смущения в храносмилането, при жълтеница и камъни в жлъчния мехур. Листата се прнлигат при маточни кръвоизливи, за бани при нервна възбуда, за гаргара при възпаление на венците и др. Маслото (външно, в спиртен разтвор) се прилага за втриване при главоболие, мигрена, кожни възпаления и за инхалиране при възпаления на дихателните пътища.

Начин на употреба. Запарката от 2 чаени лъжички листа на 250 см³ вряща вода се изпива неподсладена на глътки за 1 ден.

Босилек — Ocimum basilicum L.

Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)

Прилож. 22

Описание. Едногодишно тревисто растение (прил. 22) с характерен аромат. Стъблото е 20–60 см високо, четириръбесто, разклонено от основата. Листата са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, 3–5 см дълги и 2–2,5 см широки, почти целокрайни или с редки зъбчета. Съцветието е прекъснато класовидно, образувано от малкоцветни прешлени. Цветовете са бели, по-рядко розови. Тичинките стърчат навън от венчето. Плодът след узряване се разпада на 4 чернокафяви орехчета. Цъфти през юли и август.

Разпространение. Отглежда се из градините като декоративно растение и подправка. Отечеството му е Азия.

Употребяема част. Използува се цъфтящата надземна част (Herba Basilici), отрязана на около 20 см от върха, без долните одървенели части на стъблото.

Химичен състав. Съдържа около 1,5% етерично масло с твърде разнообразен състав. Познати са няколко типа етерично масло — със съдържание главно на ли-налоол и метилхавикол или камфора и а-пинен или евгенол и др. В дрогата са установени сапонини, танини, органични киселини, флавоноиди и др.

Действие. Противовъзпалително, спазмолитично, апетитовъзбуж-дащо и други действия, които се дължат на етеричното масло.

Приложение. Билката се употребява за възбуждане на апетита, за лечение на хронични колити, гастрити и ентерити (особено придружени от колики). Намира приложение и при кашлица и бронхиална астма. Препоръчва се при възпаление на пикочните пътища, при зъбобол, хрема, ангина. Дрогата влиза в състава на препарати за лечение на кашлица, чревни колики и др. В големи количества може да предизвика отравяне.

Начин на употреба. Прилага се под формата на отвара от 1–2 чаени лъжички билка на 250 см³ вода, която се изпива за 1 ден.

Гледичия — Gleditsia triacanthos L.

Сем Бобови — Fabaceae (Leguminosae)

Прилож. 13

Описание. Дърво, достигащо у нас до 20 м, с дълги до 10 см прости или разклонени, остри, червенокафяви шипове (прил. 13). Листата са перести или двойно перести, 20–30 см дълги. Цветовете са жълтозелени, събрани в сбити гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на листата. Плодът е сърповидно извит или надлъжно усукан боб, 30–45 см дълъг и 3–4 см широк, кафяв, лъскав, многосеме-нен. Цъфти през юни — юли, а плодовете узряват септември — октомври.

Разпространение. Култивира се често като декоративно и противоерозийно дърво из цялата страна. Произхожда от Северна Америка.

Употребяема част. Използуват се младите листа (Folia Gleditsiae) и плодовете (Fructus Gleditsiae).

Химичен състав. Листата съдържат алкалоида триакантин (до 1%) с изра-зено спазмолитично действие, аскорбинова киселина (до 400 мг°/о) и др.

В плодовете са установени флавонови съединения, сапонини, антрахинонови гликозиди (около 2,6%), дъбилни вещества, витамин К и др.

Действие. Установено е, че алкалоидът триакантин действува спазмолитично, съдоразширяващо, понижава артериалното налягане и възбужда дишането.

Приложение. Листата са употребяват за лечение на спастични състояния и колики, при язвена болест, колит, бронхиална астма, спазми на жлъчните и пикочните пътища и др. Плодовете с обвивката оказват слабително действие при хроничен запек.

Начин на употреба. Използува се запарка от младите листа при дневна доза 1 чаена лъжичка листа на 250 см³ вода.

Маточина (Melissa officinalis L.). Действието на листата е болкоуспокояващо, спазмолитично върху гладката мускулатура и нервно тонизиращо и ободряващо.

Използува се за стимулиране на апетита и подобряване на храносмилането, за отстраняване задръжката на газове и за облекчаване на болки и спазми предимно при заболявания иа храносмилателната и дихателната система. Намира приложение и при нервни и кожни заболявания.

Начин на употреба. Приготвя се запарка от 8 чаени лъжички билка с 1/2 литър вряща вода. След като престои 30 минути в затворен съд, запарката се изпива за един ден. За външно приложение се прави два пъти по-концентрирана запарка.

Лавровишня (Primus laurocerasus L.). Листата се препоръчват предимно за лечение на кашлица, но намират приложение и при колики на стомаха и червата, при язвена болест, повръщане, безсъние и др. Използува се воден извлек, който се дозира на капки, тъй като съдържа токсичната циановодородна киселина. Да не се прилага при деца!

Към следващата част или към съдържанието

Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов Билките във всеки дом (16)

Метаданни

Данни

Билките във всеки дом

Информация

История

Сваляне / Връзки

5.1.3. БИЛКИ С ПРОТИВОВЪЗПАЛИТЕЛНО, БОЛКОУСПОКОЯВАЩО И ПРОТИВОСПАСТИЧНО ДЕЙСТВИЕ

Лайка — Matricaria chamornilla L. (Chamomilla recutita (L.) Rausch.)

Лютива мента — Mentha х piperita L. (Mentha aquatica x spicata)

Босилек — Ocimum basilicum L.

Гледичия — Gleditsia triacanthos L.

Душка Станева, Диана Панова, Лиляна Райнова, Иван Асенов
Билките във всеки дом (16)