Женевиев Сейнт Джон
Открадната мечта (7)

6

Старата къща беше изгоряла до основи. Останали бяха единствено обгорелите стени и желязната печка.

Франк Грегъри и Сайлъс стояха близо до пожарището и разговаряха. Когато Ейб спря колата, Си изтича към тях.

— Си! Какво стана, за бога? — извика развълнувано Мира.

— Съжалявам, Мира. Пожарът е започнал, когато аз не съм бил в къщи. Видях, че над къщата се издига дим и веднага алармирах пожарната. Но докато дойдат, къщата беше изгоряла. Не знам какво да ви кажа. Тази сутрин бях запалил печката, за да си направя закуска. Наистина съжалявам. Знам, че бяхте много привързана към тази къща. Здравей, Ейб!

— Здрасти, момче! Вече трийсет години чакам да запалиш тази къща — отбеляза старецът. — Ето че най-после успя.

— Е, нали ти ме научи да паля огън с търкане на две дървета.

В този момент към тях се приближиха чичото на Си и един от пожарникарите.

— Аз съм капитан Хагинботъм от окръжната пожарна служба. Вие сте собственицата на имота, така ли, мадам?

— Да. Името ми е Мира Линдън.

— Съжалявам, но не успяхме да помогнем много, мис Линдън. Старата къща пламтеше като прахан. — Той се обърна към Си. — Вие ли живеехте тук?

— Да, от един месец. Напуснах къщата около девет часа. В кухненската печка огънят почти беше изгаснал. Просто не мога да си представя, как се е отворило това желязно чудовище. Сигурен съм, че вие и хората ви сте направили всичко възможно, капитане.

— Да, разбира се. Е, мис Линдън, съгласна ли сте с обяснението, че се касае за нещастен случай? Имате ли застраховка?

— Не, нямам — отговори Мира. — Къщата беше толкова стара. Някой ден все трябваше да бъде съборена. Нямаше застраховка.

— Добре. Значи хората ми могат да започнат разчистването. Иначе трябваше да изчакаме експерта от застрахователното дружество — с тези думи капитанът се отдалечи.

— Да, случват се такива неща — обади се Франк Грегъри. — Сигурен съм, че няма виновни. А вие знайте, че предложението ни остава в сила. Шестстотин долара за целия имот, въпреки, че къщата вече я няма. Тъй като пожарът е причинен от член на нашето семейство, ние поемаме пълната отговорност. Но нека не стоим повече тук. Предлагам да се приберем у дома и да успокоим нервите си с по чаша бренди. Ейб, ти ще се прибереш сам. Ще взема мис Линдън и Сайлъс в моята кола.

— Аз имам по-добро предложение — каза Си. — Ти ще вземеш Мира, а Ейб ще ме откара в Грантвил. Все пак домът ми току-що изгоря. Останаха ми само дрехите, които са на гърба ми.

— О, да, забравих. Тогава ще те чакаме за вечеря.

Си кимна и се обърна към Мира. За миг в погледа й проблесна омраза. Той беше подпалил дома й! А на всичко отгоре я гледаше толкова равнодушно.

— Аз… Мразя ви! — изсъска Мира. — Ако имах адвокат, щях… щях…

— О кей! Ще ви намеря адвокат, щом отида в града. До скоро!

Тя го изпрати с гневен поглед и отново забеляза револвера в задния му джоб. Навсякъде ли ходеше с оръжие?

Франк Грегъри я отведе до черния си кадилак и я покани да се качи. При това Мира беше сигурна, че не може да го понася.

— Този момък е доста безотговорен — каза чичото и бавно потегли. — Отдавна ли се познавате?

— Едва от вчера. Сигурна съм, че е било нещастна случайност. Той изглежда доста самоуверен и прави, каквото си иска. Наистина не го обвинявам.

— Много великодушно от ваша страна. Но тъй като добре го познавам, аз съм по-скептично настроен. Не намирате ли за странно някой да живее в полуразрушена къща, вместо в своя собствен дом заедно с роднините си? Откакто отвориха завещанието на баща му, той въобще не желае да се занимава с проблемите на наследството.

— Си ми каза, че живее от три месеца в моята къща. Защо все пак е останал близо до вас, след като не се интересува от семейството ви?

Франк Грегъри се покашля.

— Като оставим настрана чудачествата му, имаше много работа: да се подписват разни книжа и т.н. Но си признавам, че си отдъхнахме, откакто той отказа да живее при нас. Възгледите му за живота са твърде необичайни.

— Извинете, не бих искала да бъда любопитна — обади се бързо Мира.

— О, няма нищо. Но, виждате ли, ние сме честно и достойно семейство. Имаме голямо влияние в областта. И точно затова младият Сайлъс жестоко ни разочарова. Наследил е цялата физическа сила и ума на прадедите си, но слабият характер не му позволява да види същественото в живота. Макар че произхожда от род на земевладелци и бизнесмени, реши да стане инженер.

След като завърши инженерство отиде доброволно в армията. После започна работа като инженер в чужда нефтена компания. Мери, напротив, беше истинска благословия за баща си и за цялото семейство. Омъжи се за Самуел Марш, който прави стремителна кариера в кожарската индустрия. Той е пълна противоположност на Сайлъс.

После чичото започна да разказва за любезностите, които си оказват един на друг членовете на семейството, за да подчертае противопоставянето на Сайлъс.

В този момент Мира забеляза, че са отминали входа на Грегъри Истейт.

— О, мистър Грегъри, пропуснахме входната врата! — извика тя.

Той се усмихна.

— Няма значение. Всичко тук е наше. Ще влезем от другата страна.

Шосето водеше на север към върха на един хълм, а после се спусна отново на юг към къщата. Многото дупки и неравности на пътя почти не се отразяваха на луксозната кола.

Грегъри посочи обширни ливади с навеси за сено по тях, както и множество обработени поля, които се простираха чак до хоризонта.

— Прощавайте, мистър Грегъри, вие току-що говорехте колко беден е Сайлъс. Но нали всичко това е дело на бащините му ръце!

— Не, мила, той просто притежаваше тези земи. Показах ви всичко това, за да ви разведря малко след този ужасен шок. Смятам, че вече не държите толкова много на малкия си имот, още повече, че нашето предложение остава в сила. Уверен съм, че ще се решите на продажба, нали?

— Може би друг път ще поговорим по този въпрос…

— Разбира се, драга моя — отговори той и приятелски я потупа по рамото с дебелата си ръка. Даже леко я попритисна. Когато отново се отдръпна, Мира моментално се сви до вратата.

В този момент пред тях се появи къщата. Внезапно франк Грегъри извика:

— Внимавайте!

Тялото му се наклони и той се стовари върху нея с цялата си тежест. Мира се сви на топка при внезапния удар и с ужас забеляза, че изхвръква от колата. Опита се да се задържи, но ръката на дебелия мъж й попречи; търкулна се по гръб на земята и се претърколи няколко пъти.

Когато с облекчение помисли, че болезненото падане е свършило, забеляза, че отново пада в някаква пропаст, а когато стигна дъното, там я посрещна черен мрак, остри камъни и леденостудена вода. Тя изохка и изгуби съзнание.