Женевиев Сейнт Джон
Открадната мечта (12)

11

Около девет часа Ели влезе в стаята на Мира. Носеше чай, препечени филийки и две яйца. Мира веднага попита за състоянието на Мери.

— Тя не се оставя лесно да бъде победена — отговори Ели. — От два часа насам непрекъснато приказва, въпреки, че Адлер я натъпка с успокоителни. Май мъжът й е по-зле от нея. Той хленчи и мърмори и за двамата.

— Ели, аз ще се опитам да стана. Още е рано. Всичките ли са в библиотеката?

— Да. Смятате ли, че имате достатъчно сили?

— Разбира се. Не издържам повече в леглото.

След като Ели си отиде, Мира вечеря с апетит, облече се и слезе в библиотеката. Отвори вратата и с това прекъсна Си, който беше застанал в средата на стаята и говореше на роднините си. Ако се съди по израза на лицата им, те се зарадваха на появата й.

Джаксън веднага скочи и отведе Мира до един стол. Франк Грегъри й подаде чаша шери и разговорът продължи. Всеки правеше предположения, друг ги отхвърляше, всички изказваха аргументите си. При това Мира узна, че шерифът е взел със себе си всичките три 22-милиметрови пушки, които се намираха в Грегъри Истейт.

— Да беше взел и пистолета ти — обърна се Луиза към Си. — Никога няма да проумея защо вечно го мъкнеш със себе си.

— Той не взе пистолета ми лельо Луиза, защото Мери е ранена с пушка. А аз нося пистолета си, само когато излизам из полята. Може би точно сега ми е нужен. С какво ще стреляме, ако Ейб забележи някоя кукумявка на тавана? Или ако Ели види плъх в избата? Ами ако някой престъпник реши да открадне най-доброто ти кристално кълбо? Всичко щеше да изглежда другояче, ако големият ми брат беше добил смелост да отиде в гората и да хване стрелеца.

— Който веднъж е бил войник, винаги си остава такъв — въздъхна Франк. — Във всеки случай нямам голямо доверие на шерифа. Не би било лошо да наемем някой първокласен детектив от Ню Йорк.

— Но защо? — попита Си. — Най-добре е да предадем случая в ръцете на леля Луиза. Леличко, би ли поговорила с твоите астрални приятели? Или пък погледни в кристалното си кълбо! Може би тук ще имате по-голям успех, отколкото при доста други случаи.

Настъпи неловко мълчание. Луиза се изправи и хвърли гневен поглед на племенника си. Си, обаче, се ухили насреща й без всякакъв респект. Тогава Луиза излезе от библиотеката с високо вдигната глава.

— Това беше извънредно грубо — обади се Франк. — Не мога да позволя да се отнасяш така с леля си, Сайлъс. Бъди така добър да отидеш да й се извиниш.

— Но първо е длъжен да се извини на нашата гостенка — намеси се Джаксън.

Си обаче тръгна лениво към вратата, без да каже нито дума. Преди да излезе, той се усмихна на брат си и чичо си и подхвърли:

— О, вие, мечтатели!

После безсрамно намигна на Мира и изчезна.

* * *

Мира тъкмо запали лампата в стаята си и заключи вратата, когато забеляза, че на един стол до прозореца най-спокойно се е изтегнал Си. Тя едва не се обърна да си излезе, когато той се усмихна с обезоръжаващата усмивка на момче, което е успяло да направи поредната си лудория.

— Здрасти. Вече си мислех, че въобще няма да се приберете.

— А вие май нямате никакво възпитание.

— То е доста голяма пречка в живота ни. Седнете, Мира. Нека да си поговорим.

— Не искам да говоря с вас. Уморена съм и не мога да разговарям с когото и да било в десет и половина вечерта. Затова ви моля да си идете.

— Веднага. Какво казахте на шерифа?

— Това не Ви засяга.

— Засяга ме, и то много. Днес сестра ми беше ранена, ако благоволите да си спомните това.

— Мисля, че на вас не ви пука за нея, нито за когото и да било друг. Вие сте непоносим. Бедната ви леля ужасно се засегна.

— Само така изглежда. Тя не се обиди. Тя е луда. Много добре знам какво е направила като се е прибрала в стаята си. Загасила е светлината, запалила свещ и е потънала в света на любимите си духове. Моята леля Луиза е откачена, Мира. А аз нарочно исках да я ядосам.

Мира разбра, че зад думите му се крие нещо.

— Не ви разбирам.

— Естествено, че не. Не можете да ме разберете. Затова да си поговорим за Акселсон и за вас. Чух описанието на Мери, сега бих искал да чуя вашето. Мога да си представя, че няма да са съвсем еднакви.

Мира започна да разказва, но не спомена нищо за подозренията си спрямо Мери, както и за последните й думи, преди да изгуби съзнание.

— Аха, значи стояхте на шосето, след като току-що сте били свидетел на нещастен случай по време на лов. Нямали сте причини да смятате, че изстрелът е отправен нарочно, а съм сигурен, че не сте намерили време да се замислите по-дълбоко над тази история. Никога не съм ви смятал за истерична, Мира. Какво толкова ви уплаши, та избягахте презглава?

Мира сведе очи, размишлявайки трескаво, какво да отговори. Дали да му се довери? Изглежда той наистина искаше да й помогне, а щом е истински приятел, най-добре е да знае всичко.

— Ако ви кажа… Ако ви разкажа всичко, обещавате ли ми да ме изслушате и да ми вярвате? Не бива да мислите, че и аз съм откачила като леля ви.

— Зависи от това, колко е странна историята ви. Но ще ви слушам, Мира. И не премълчавайте нищо, защото накрая може да се окаже съвсем различно.

— Накрая?

— Да. Защото ще има край, бъдете сигурна.

Мира не успя да му се противопостави, дори и да искаше. Затова започна да разказва — всичко отначало. За първата си нощ в грамадната къща, когато над нея се спусна сивият облак, за нещастния случай в колата на Франк, дори за това, че Луиза я беше заключила в шкафа за бельо. Най-после подробно обясни своята версия за изстрелите в гората. Не забрави да спомене и кражбата на документа.

Накрая изтощена помълча известно време и продължи:

— Нищо не разбирам. Искам да ми се върне завещанието и ще се махна оттук. Ако не успея да се защитя пред съда, това е нещо, но ако загубя живота си това е съвсем друго. А аз съм сигурна, че някой отново ще се опита да ме убие, ако остана в тази къща. О, Си, нали ще ми помогнете да се махна оттук? Добре, ще се откажа от документа, даже и от колата си. Вземете имота, вземете всичко, което искате. Искам веднага да си отида от тази ужасна къща и тези страшни хора в нея! Моля ви, бъдете мой приятел! Помогнете ми да си отида още тази нощ!

Си стана и отвори куфара й, без да я помоли за разрешение. Измъкна отвътре смачканата пижама и внимателно я помириса. После я хвърли обратно и сърдито се огледа из стаята. Накрая седна и втренчено изгледа Мира.

— Значи мислите, че днес Мери е попаднала в собствения си капан, поставен за вас? Освен това твърдите, че чичо Франк нарочно е отворил вратата на колата и ви е изхвърлил навън. Смятам, че преувеличавате.

— Но документът! Някой го открадна!

— Възможно е.

— Ами колата ми? Досега палеше безотказно. Някой иска непременно да ме задържи тук. Сигурна съм, че Луиза знаеше…

Си вдигна рамене, като че ли искаше да каже, че всички действия на леля му са необясними. После стана и се протегна.

— Си, какво да правя сега? — проплака отчаяно Мира.

— Каквото искате, моето момиче. Тъй като колата ви не е в ред, вземете някоя друга. Но съм абсолютно сигурен, че в нито една не е оставен ключът. Затова ще почакаме Ейб Тагърт да я поправи. Сега е вече късно. Вие сте уморена и аз съм уморен. Наспете се хубаво. Утре рано ще взема един камион и ще ви откарам в Грантвил. Хотелът е доста мизерен, но пет-шест дни не са много.

— Бих предпочела да си тръгна още тази нощ, Си.

— Ето я пак нашата чудачка — поклати глава Си. — Какво може да ви се случи през тази нощ? Вече всички са в леглата, с изключение на нас двамата и може би някои от духовете на леля Луиза. Заключете добре вратата на стаята си. А аз ще проверя още веднаж цялата къща, преди да си легна. Повярвайте ми, тази нощ няма да ви се случи нищо.

— Откъде сте толкова сигурен?

Си се усмихна.

— Аз ще бдя над вас. Леко спя, а и както казва чичо Франк, обичам да си играя на войници. Ако някой замисля нещо лошо, трябва да се позамисли два пъти, когато установи, че някой като мен броди из коридорите. Лек сън, Мира!

Си отключи вратата, огледа се внимателно в коридора и хвърли последен поглед към Мира.

— Лека нощ, чудачке! — пошепна той.

— Мразя ви! — изсъска тя след него.

Когато Си излезе, Мира стана и грижливо заключи вратата. Тя пламтеше от гняв. Не беше стигнала доникъде. Беше на същото място, както и преди три дни. И нямаше никакви изгледи ситуацията да се подобри.