Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиперболоид инженера Гарина, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Донка Станкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2010)
Издание:
Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №82
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от руски: Донка Станкова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.
Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023
Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54
Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С-31
© Атанас Свиленов, предговор, 1987
© Донка Станкова, преводач, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина
Издательство „Современник“, Москва, 1982
История
- — Добавяне
3
На разсъмване в Ленинград, близо до саловете на гребната база, край река Крестовка спря лодка с две гребла.
От нея слязоха двама души и досами водата проведоха кратък разговор — говореше само единият — рязко и заповеднически, другият бе спрял поглед на пълноводната тиха река. Зад гъсталака на Крестовския остров в нощната синевина светлееше пролетното утро.
После тези двама души се наведоха над лодката, пламъче на кибритена клечка освети лицата им. Измъкнаха от дъното на лодката някакви вързопи и онзи, който мълчеше, ги понесе към гората, а този, който говореше, скочи в лодката, отблъсна я от брега и ключовете на греблата бързо заскърцаха. Силуетът на гребеца се мярна през осветената от изгрева ивица на водата и изчезна в сянката на противоположния бряг. Лека вълна се плисна в сала.
През тази нощ дежурен в клуба беше спартаковецът Тарашкин, загребни на състезателна лодка. Поради младостта си и пролетния сезон, вместо да губи безразсъдно отлитащото време за спане, Тарашкин седеше на сала, обхванал с ръце коленете си.
Имаше за какво да помисли в нощната тишина. Две лета поред проклетите московчани, които дори не бяха помирисвали истинска вода, побеждаваха тяхната гребна база на двойки, на четворки и осморки. Неприятна работа.
Но спортистът знае, че поражението води към победа. Това, първо, а може би и очарованието на пролетното зазоряване, дъхащо на млада тревичка и влага, поддържаше необходимия дух у Тарашкин за тренировките преди големите юнски състезания.
Седнал на сала, Тарашкин видя как пристигна и после отплава малката гребна лодка. Той възприемаше спокойно подобни явления. Но сега едно обстоятелство му се стори странно: двамата, които слязоха на брега, си приличаха като две гребла. Еднакви на ръст, облечени с еднакви широки палта, и двамата с меки шапки, нахлупени над челото, с еднакви остри брадички.
Но в края на краищата в републиката не е забранено да се шляеш нощем по суша или по вода със своя двойник.
Тарашкин сигурно щеше да забрави за тези личности с остри брадички, ако не беше се случило онова странно събитие същата сутрин недалеч от гребната база в брезовата горичка, в една полуразрушена виличка със заковани прозорци.