Глен Кук
Стоманени сънища (28)

XXVII

Очакваха ни делегации и от трите религиозни йерархии. Бяха недоволни, че съм ги накарала да чакат. Не им се извиних. Не бях в добро настроение и нямах нищо против да се скараме.

Наложи им се да изчакат в трапезарията, защото нямаше къде другаде да ги сложим, но дори и там им беше тясно, защото трябваше да правят място на войниците, които нямаше къде другаде да си постелят одеялата.

Преди да вляза, казах на Нараян:

— Първа точка за мен — те ми дойдоха на крака.

— Сигурно защото никой от тях не е искал да се договорите частно с някой от другите.

— Сигурно. — Навъсих се възможно най-строго, изпъчих осанка и влязох с гръм и трясък в трапезарията.

— Добро утро. За мен е чест, ала нямам никакво време. Ако трябва да обсъдим нещо, моля ви, по същество. Изоставам с един час от предвиденото и не съм отделяла време за визити.

Не знаеха как да ме възприемат — жена, която не си поплюваше, беше нещо ново за тях.

Някой в дъното изстреля отвратителен въпрос.

— Добре, вие заявихте позиция — това би трябвало да ни спести време. Безразлична съм към религиите и такава ще си остана, доколкото религията не ми обръща внимание. Що се отнася до общественото положение, позицията ми е същата. Аз съм войник от Черния отряд, с който Прабиндрахът Драх сключи договор да отърве Талиос от Господарите на сенките. Моят Капитан загина и аз го заместих. Ако това заявление не дава отговор на вашите въпроси, то вероятно ще питате за неща, които нямате право да задавате. Моят предшественик бе търпелив човек и внимаваше да не обижда хората, но аз не притежавам тези негови качества. Когато ме предизвикат, аз съм пряма и неприятна. Има ли въпроси?

Имаха. Разбира се. Развряскаха се. Избрах си един, когото разпознах — беше нападателен и другите не го обичаха, плешив жрец на Гуни в алени одежди.

— Тал, държиш се неприятно. Престани. Нямаш законна работа тук. Всъщност никой от вас няма. Казах, не се интересувам от религия, а вие нямате никакъв повод да се интересувате от военно дело. Нека всеки да си гледа своята работа.

Прекрасният Тал изигра ролята си, все едно я бе репетирал. Не само ми отговори много обидно — той пряко предизвика пола ми. Заговори за моя отказ незабавно да извърша сути.

Метнах един Златен чук по него — не по сърцето, а по дясното рамо. Чукът го завъртя и събори. Жрецът пищя повече от половин минута, преди да припадне.

Стана много тихо. Всички, включително и горкичкият стъписан Нараян, се пулеха насреща ми.

— Видяхте ли? Аз не съм като моя предшественик. Той щеше да продължи да се държи учтиво, да се придържа към увещанията и дипломацията и когато вече една демонстрация е най-ефикасният начин за общуване. Вървете си гледайте жреческите работи, а аз ще си гледам войната и военната дисциплина.

Не би трябвало да им е трудно да го схванат. Договорът на Отряда превръщаше Капитана във фактически военен диктатор за една година. Знахаря не се бе възползвал от тази власт. И аз не очаквах да го сторя, но разполагах с нея, ако ми потрябваше.

— Вървете. Работа ме чака.

Те си тръгнаха. Тихо и замислено.

— Брей — възкликна Нараян, след като си излязоха. — Брей.

— Сега разбраха, че не си поплювам. Знаят, че съм отдадена на мисията си и не ме интересува кого ще стъпча, ако ми се изпречи на пътя.

— Лошо е да ги имаш за врагове.

— Те избират. Да! Знам. Но са объркани. Ще им отнеме известно време да решат какво да правят, а после ще започнат да си пречат взаимно. Спечелих време. Имам нужда от разузнавачи. Нараян, намери ми Рам и му кажи, че искам да ми доведе хората от предния път. Време е да поогледаме онези места. — Преди да успее да ми възрази, добавих: — И му предай, че ако има намерение все така да ми бъде сянка, по-добре ще е да се научи да язди. Предполагам, че доста ще ми се налага да обикалям.

— Да, Господарке. — И той се втурна, ала спря, огледа се назад, намръщи се и чак тогава излезе. Чудеше се кой кого използва и кой в крайна сметка надделява. Добре. Нека умува. Докато той се чуди, аз ще положа здрави основи за себе си.

Мъжете в столовата до един ме съзерцаваха с различна степен на страхопочитание. Неколцина ме погледнаха в очите.

— Войници, почивайте си, докато можете. Песъчинките в часовника изтичат.

Прибрах се в покоите си и зачаках Рам.