Глен Кук
Стоманени сънища (16)

XV

Не стигнахме за десет часа до Годжа, но аз не очаквах да вземаме по четири мили за час в тъмното. Ала наистина влязохме преди да се съмне и с мълчаливото одобрение на Кинжала избрахме място за лагер, което едновременно беше рамо до рамо с пътя и почти ръчкаше с лакет лагера на Джахамарадж Джах. Измина цял час, преди някой да ни забележи. Кално. Смъртоносно кално. Ако бяхме на мястото на кавалерията на Сенчестите, щяхме да поразчистим тук.

Използвахме черепите и прътите, за да отбележим границите на лагера. Вътре го подредихме като шахматна дъска — централното квадратче беше за щаба, обграждащите го четири — за четирите батальона, а междинните квадрати — за тренировъчни площадки. Мъжете мрънкаха, че се налага да се морят двойно повече от нужното — особено след като определени фаворизирани индивиди, които се проявяваха добре, просто си стърчаха наоколо с пръти с надянати на тях черепи в ръце.

Знахаря си падаше по театрото. Казваше, че трябва да накараш умовете на наблюдателите да мислят онова, което ти се иска на теб. Това никога не ми е било в стила, но в миналото разполагах с груба сила, която можех да пилея. А тук… нека всички да си мислят, че скоро ще разполагам с достатъчно войници за четири батальона, и батальоните ще се разрастват.

Колкото и да бяха уморени, мъжете изглеждаха доволни със заниманието си да работят и да мрънкат. Не забелязах някой да клинчи. Никой не дезертира.

Хората излизаха от другите лагери и от крепостта да гледат. Мъжете, изпратени от Нараян да събират дърва за огрев, греди и камъни, не обръщаха внимание на недисциплинираните си братовчеди. Гледащите надолу черепи държаха любопитните на разстояние. Синдху дундуркаше Лебеда, Бесния Корди и Пушека. Кинжала взе сериозно назначението си. Мъжете от неговия батальон го приемаха. Той бе един от героите на отчаяните часове преди идването на Отряда.

Всичко бе почти прекалено мило.

Но нищо не се промъкна към нас. Следях наблюдателите.

Лагерът бе три четвърти готов, включително рова, дигата и наченки на ограда, накичена с тръни и шипкови пръчки. Джахамарадж Джах излезе на кон от лагера си и наблюдава петнайсет минути. Не изглеждаше доволен от труда ни.

Извиках Нараян.

— Виждаш ли Джах? — Той си биеше на очи. Беше се наконтил като принц. Мъкнал е всичкото това със себе си по време на военна кампания?

— Да, Господарке.

— Ще мина за известно време в другия край на лагера. Ако на някой от твоите хора, особено от Шадарите, му скимне да наруши дисциплината и да го нарече страхливец и дезертьор, съмнявам се, че ще бъде наказан особено тежко.

Той се ухили и хукна.

— Чакай.

— Господарке?

— Ти като че имаш приятели навсякъде. Не бих била против да разбера какво става наоколо, ако намериш свръзки. Може би Гопал, Хаким и още неколцина биха могли да дезертират зад гърба ти. Или някак иначе да се измъкнат и да послухтят наоколо.

— Смятайте го за свършено.

— Добре. Дотолкова ти имам доверие. Знам, че ще направиш онова, което е нужно.

Усмивката му угасна. Бе усетил предупредителната нотка.

След Нараян отидох при Лебеда.

— Как я караш?

— Умирам от скука. Пленници ли сме?

— Не. Гости с ограничено право на движение. Сега сте свободни да си тръгнете. Или да останете. Тайните ви запаси биха ми били от полза.

Пушека заклати енергично глава, сякаш се страхуваше, че Лебеда ще изостави Радишата.

— Много ти се ще да спипаш някой шпионин на Черния отряд — казах му аз.

Той ме изгледа и в него се осъществи някаква вътрешна промяна, все едно изведнъж решил да зареже неефективната тактика. Но промяната бе драматична. Изпълняваната до момента роля никак не пасваше на истинския Пушек.

Не каза и думица.

Лебеда се ухили и намигна.

— Ще се махам. Но имам чувството, че ще се върна.

Врявата се вдигна в сектора на Нараян, докато изпровождах с поглед Лебеда. Зачудих се как ли я приема Джах.

Лебеда се върна след час.

— Тя иска да ви види.

— Защо ли не се изненадвам? Рам, извикай Нараян и Кинжала. Синдху също.

Взех Нараян и Кинжала със себе си. Синдху оставих да командва, като му намекнах, че ще съм много доволна, ако на връщане заваря лагера готов.

Спрях пред портата на крепостта Годжа и погледнах назад. Оставаше един час до пладне. Тук пребивавахме вече шест часа. Лагерът ми вече бе най-завършен, най-защитен, най-приличащ на военен лагер.

Професионализмът и подготвеността сигурно са роднини.