Гилбърт Честъртън
Последният герой

Избухна буря в Берген, настъпи мрак и крах.

Дървета се изтръгват и кули падат в прах.

Пред вихъра се нося аз като крилата вест,

имот и дом оставил, лишен от власт и чест.

Небето схлупено гърми — сонм ангели във бой.

Гаси и слънце, и звезди небесният порой.

Като продънено море, със грохот див, суров

от Бога се излива дъжд, по-силен от любов.

В чертога мой, о врагове, пирувайте в захлас.

За мен дъждът е дваж по-мил от слънцето за вас.

 

Изменчив е късметът и бойният успех.

Отнеха ми жената, която им отнех.

Откъснах я от бащин дом и ме намрази тя,

в гнева си по-прекрасна от пролетни цветя.

Не ме обикна, не склони, все тъй богиня бе.

Аз нямам договор с Амур, ни власт над туй небе.

Величествена в своя плен, със твърдост се прочу.

И тишината се смекчи, щом стъпките й чу.

О вий, охолни властелини, не влизайте със мене в спор:

за хиляди усмивки женски не давам хладният й взор.

 

Избухна буря в Берген, настъпи мрак и крах.

Отрядът преследвачи зад мене вдига прах.

Не ще умра във самота, стихии греят в мен,

по-борбени от пролетта и ведри като ден.

Приветствам те, боецо със блеснали очи:

ела на пиршеството на всички храбреци!

Елате, да, елате! Обичам ви в смъртта.

Елате да пролеем един на друг кръвта.

Предлагам ви достойна, смела, красива, горда смърт във дар.

О врагове, аз ви обичам тъй, както ни един другар.

 

Не знаете ли, че без мен ще обедней светът?

Безброй легенди тази нощ със мене ще умрат!

Лъките ми с мъглив воал и ширните поля,

и бързият ми волен флот сред пурпурни моря.

Ликът на този свят пред мен едничък се откри.

Угасват с моя взор ведно небесните зари.

Светът — какъвто го видях — залязва с моя ден.

Умирам с Божията смърт; звездите чезнат с мен.

Нечакан звук войската сепна, прекъсна песента:

в живота си не сте се смели тъй, както аз — в смъртта.