Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Крокодил Гена и его друзья, 1966 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Мая Халачева, 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 28 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Едуард Успенски
Крокодилът Гена и неговите приятели
Руска
Трето издание
Художник: Рада Якова, 2001
Компютърен дизайн: Рада Якова, 2001
Формат 70х90/16. Печатни коли 7
Цена: 3,49 лв.
Издателство „Дамян Яков“, София, 2001
Печат ПК „Димитър Благоев“, София, 2001
ISBN 954-527-178-8
История
- — Добавяне
- — Корекция
Двадесета глава
Баба Шапокляк винаги излизаше от къщи късно вечер за нощните си разбойничества.
Тя рисуваше мустаци по афишите и плакатите, разсипваше боклука от кошчетата и от време на време стреляше с въздушен пистолет, за да плаши нощните минувачи.
И тази вечер тя излезе от къщи и тръгна из града с питомната си мишка Лариска.
Реши да мине първо през строежа на новия дом, за да направи там поредната бъркотия.
Когато приближи до оградата, видя следния надпис:
„Интересно — помисли си бабата, — кой е този зъл Чебурашка? Трябва да погледна!“
Дощя й се да открехне портичката и да надникне. Но щом направи това, прътът, подпрян отвътре, веднага падна и силно я чукна по носа.
— Бандити! — разкрещя се бабата. — Разбойници! Ще ви дам да се разберете! Ще видите вие! — И като пъхна питомната си мишка под мишница, хукна към зоологическата градина.
В главата на баба Шапокляк вече бе узрял страшен план за отмъщение. Тя знаеше, че в зоологическата градина живее зъл и глупав носорог на име Пиленцето. Всяка неделя бабата го хранеше с гевреци, опитвайки се да го опитоми. Носорогът беше изял пет геврека и Шапокляк смяташе, че вече е съвсем питомен. Тя искаше да му заповяда да отиде на строежа, да накаже този „зъл Чебурашка“ и да изпочупи там всичко, каквото може.
Вратите на зоологическата градина бяха затворени. Без да му мисли много, бабата прескочи оградата и тръгна към клетката на носорога.
Носорогът, разбира се, спеше. Като спеше, той, разбира се, хъркаше. А хъркаше така силно, че да се чудиш как спи при такъв шум.
— Ей, ти, ставай! — извика му бабата. — Има работа за тебе!
Но Пиленцето нищо не чуваше.
Тогава през пръчките на решетката тя започна да го бута с юмрук в хълбока. Това също не даде никакъв резултат.
Наложи се да намери дълга пръчка и с нея да налага носорога по гърба.
Най-после Пиленцето отвори очи. Беше много ядосан, че са го събудили. И, разбира се, вече не си спомняше да е ял някакви гевреци.
А Шапокляк отвори вратичката и с вик: „Напред! По-бързо!“, затича към изхода на зоологическата градина.
Носорогът хукна след нея, но не защото му се искаше „по-бързо“ и „напред“. Просто много му се щеше да бодне тази проклета бабишкера.
Пред вратата Шапокляк спря.
— Стоп! — каза тя. — Трябва да отворим вратата!
Обаче носорогът не спря. Както тичаше, той връхлетя върху бабата и така я намушка, че тя в миг прелетя през оградата.
— Бандит! Безобразник! — разкрещя се Шапокляк, като потриваше ударените си места. — Сега ще ти покажа аз!
Но не успя нищо да му покаже — носорогът изби вратата и отново хукна след нея.
— Нехранимайко! — крещеше Шапокляк тичешком. — Сега ще отида в полицията, там ще ти дадат да разбереш! Там ще те научат тебе!
Но тя нямаше никакъв интерес да тича в полицията — там по-скоро биха научили нея, а не носорога.
Кой знае какво щеше да се случи по-нататък, ако на пътя и не се беше изпречило едно високо дърво. За миг бабата се покатери чак на върха му.
— Всичко е наред! — каза тя, като се настаняваше по-удобно на клоните. — Тук не може да се качи! Ку-ку!
Носорогът се повъртя, повъртя отдолу, после си намери наблизо една удобна канавка и легна да спи.