Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Крокодил Гена и его друзья, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)
Допълнителна корекция
moosehead (2012)

Издание:

Едуард Успенски

Крокодилът Гена и неговите приятели

 

Руска

Трето издание

 

Художник: Рада Якова, 2001

Компютърен дизайн: Рада Якова, 2001

Формат 70х90/16. Печатни коли 7

Цена: 3,49 лв.

 

Издателство „Дамян Яков“, София, 2001

Печат ПК „Димитър Благоев“, София, 2001

ISBN 954-527-178-8

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Двадесета глава

Баба Шапокляк винаги излизаше от къщи късно вечер за нощните си разбойничества.

Тя рисуваше мустаци по афишите и плакатите, разсипваше боклука от кошчетата и от време на време стреляше с въздушен пистолет, за да плаши нощните минувачи.

krokodilyt_gena_20_1.png

И тази вечер тя излезе от къщи и тръгна из града с питомната си мишка Лариска.

Реши да мине първо през строежа на новия дом, за да направи там поредната бъркотия.

Когато приближи до оградата, видя следния надпис:

krokodilyt_gena_19_3.png

„Интересно — помисли си бабата, — кой е този зъл Чебурашка? Трябва да погледна!“

Дощя й се да открехне портичката и да надникне. Но щом направи това, прътът, подпрян отвътре, веднага падна и силно я чукна по носа.

— Бандити! — разкрещя се бабата. — Разбойници! Ще ви дам да се разберете! Ще видите вие! — И като пъхна питомната си мишка под мишница, хукна към зоологическата градина.

krokodilyt_gena_20_2.png

В главата на баба Шапокляк вече бе узрял страшен план за отмъщение. Тя знаеше, че в зоологическата градина живее зъл и глупав носорог на име Пиленцето. Всяка неделя бабата го хранеше с гевреци, опитвайки се да го опитоми. Носорогът беше изял пет геврека и Шапокляк смяташе, че вече е съвсем питомен. Тя искаше да му заповяда да отиде на строежа, да накаже този „зъл Чебурашка“ и да изпочупи там всичко, каквото може.

krokodilyt_gena_20_3.png

Вратите на зоологическата градина бяха затворени. Без да му мисли много, бабата прескочи оградата и тръгна към клетката на носорога.

Носорогът, разбира се, спеше. Като спеше, той, разбира се, хъркаше. А хъркаше така силно, че да се чудиш как спи при такъв шум.

— Ей, ти, ставай! — извика му бабата. — Има работа за тебе!

Но Пиленцето нищо не чуваше.

Тогава през пръчките на решетката тя започна да го бута с юмрук в хълбока. Това също не даде никакъв резултат.

Наложи се да намери дълга пръчка и с нея да налага носорога по гърба.

Най-после Пиленцето отвори очи. Беше много ядосан, че са го събудили. И, разбира се, вече не си спомняше да е ял някакви гевреци.

А Шапокляк отвори вратичката и с вик: „Напред! По-бързо!“, затича към изхода на зоологическата градина.

Носорогът хукна след нея, но не защото му се искаше „по-бързо“ и „напред“. Просто много му се щеше да бодне тази проклета бабишкера.

Пред вратата Шапокляк спря.

— Стоп! — каза тя. — Трябва да отворим вратата!

Обаче носорогът не спря. Както тичаше, той връхлетя върху бабата и така я намушка, че тя в миг прелетя през оградата.

— Бандит! Безобразник! — разкрещя се Шапокляк, като потриваше ударените си места. — Сега ще ти покажа аз!

Но не успя нищо да му покаже — носорогът изби вратата и отново хукна след нея.

— Нехранимайко! — крещеше Шапокляк тичешком. — Сега ще отида в полицията, там ще ти дадат да разбереш! Там ще те научат тебе!

Но тя нямаше никакъв интерес да тича в полицията — там по-скоро биха научили нея, а не носорога.

Кой знае какво щеше да се случи по-нататък, ако на пътя и не се беше изпречило едно високо дърво. За миг бабата се покатери чак на върха му.

— Всичко е наред! — каза тя, като се настаняваше по-удобно на клоните. — Тук не може да се качи! Ку-ку!

krokodilyt_gena_20_4.png

Носорогът се повъртя, повъртя отдолу, после си намери наблизо една удобна канавка и легна да спи.