Шърл Хенке
Завръщане към рая (5)

Глава 4

Джуда Тулон седеше в кантората си, която използваше и за приемна. Тъмни мебели от далечния Китай, щедро инкрустирани със змии и дракони, изпълваха огромната стая и създаваха атмосфера на нещо зловещо, странно съчетано с разкош. Тапетите и завесите бяха от Ориента, повечето от Турция, в наситени виолетови, кървавочервени и индигови разцветки. Един масивен свещеник от бронз хвърляше мъждукаща светлина, докато търговецът разглеждаше младия си посетител.

Ричард дьо Бей сякаш се задушаваше от прекалено силната миризма на благоухания. Черните замрежени очи на Джуда, неразгадаеми като очите на всеки мюсюлманин, засилваха притеснението му. Разглеждаше ръцете си, богато украсени с пръстени, и едва се сдържаше да не се размърда. Най-накрая, когато слугата християнин на Тулон им наля вино и се оттегли, той наруши тишината:

— Знаеш, че от години желая този съюз. Но Мириам е почти на двадесет и четири и похаби моминската си хубост, защото ти й позволи лудостта да се занимава с медицина. Не одобрявам това. Тя е изгубила много от зрелите си години, необходими за отглеждане на деца. Ако се споразумеем за женитбата, искам бързо да се отпразнува. Младоженката трябва да се посвети на моето огнище и дом.

Джуда едва-едва се усмихна.

— Говориш добре. Но аз съжалявам не за това, че я пратих да учи в Падуа за лекар, а защото нещата с Бенхамин Торес се обърнаха така.

Ричард се протегна.

— Вече направи голяма грешка, като даде съгласие за женитба със син на Аарон. Защо сега променяш решението си? — беше сърдит заради начина, по който Джуда си играеше с него, но се страхуваше да не превиши правата си.

— Не съм променил решението си. Колкото до това, че баща му е двойно вярващ, тук, в Марсилия, Бенхамин е точно толкова евреин, колкото ти или аз. Не ми харесва обаче проклетата му амбиция да се завърне в испанските колонии. Не желая да изложа на опасност единственото си дете. За съжаление нито тя, нито аз можем да го отклоним от пътя му. Затова трябва да действам. А ти си напълно подходящ за Мириам.

Джуда изпитателно погледна бъдещия си зет. Опита се да скрие отвращението си от ненаситния Дьо Бей, чиито богатства вече намаляваха.

Дьо Бей се изправи и бутна тапицирания с червен брокат стол. Беше висок колкото Мириам, но по-нисък от баща й. И двамата се поклониха, а по-младият каза:

— Прекрасно. Кога ще обявим женитбата?

Джуда отклони въпроса.

— Първо трябва да говоря с Исаак Торес. Тъй като Бенхамин и Мириам са си дали обет от много време, етикецията изисква първо да развалим устната им уговорка. Не се бой, Ричард, ще поддържаме връзка.

След като Дьо Бей се оттегли, Джуда остана сам в кантората си сред бледата светлина на свещите. Масите бяха отрупани с прилежно сгънати пергаменти и счетоводни книги. Животът си беше посветил на събирането на богатства, равни на тези на Соломон. Колко много той и Рахел бяха желали деца, за да наследят огромната му империя. Но Бог го дари само с едно дете — Мириам, което като жена не само че не мажеше да води делата на баща си, но и пожела да стане лекарка. А той не можеше да й откаже нищо. Но сега ще наложи волята си! Всичко, което има, един ден ще остане на Мириам и Бенхамин. Но първо трябва да попречи на този младеж да пропилее богатството.

— Ако искаш, изпрати мургавия си брат от християнско потекло обратно в колониите, Бенхамин, но ще се ожениш за дъщеря ми и ще останеш при мен!

Той поглади сивата си брада и се втренчи в рафтовете с корабни фактури, докато около него тъмнината се сгъстяваше.

 

 

Бенхамин леко пребледня, когато чу думите на Исаак.

— Но той не може да стори това! Мириам няма да се съгласи.

— Струва ми се, тя няма да има думата по този въпрос — отвърна Исаак, не особено уверен в това, но решил да изпита племенника си.

— Пълен абсурд! Щом успя да убеди Джуда да я пусне в най-доброто медицинско училище в Европа, той едва ли ще я принуди да се омъжи против волята си. Дьо Бей може да й бъде баща. Освен това той търси само изгода от този брак — презрително отбеляза Бенхамин.

— Ричард дьо Бей е от уважаван стар род, на четиридесет и две е и нашите равини имат добро отношение към него. Той пръв поиска ръката й.

— А когато тя му отказа, се ожени за богата вдовица. След смъртта й този човек отново долетя при Джуда — отсече сърдито Бенхамин.

— Причината е, че ти и Мириам не можете да се споразумеете за условията на брака ви. Ти си на двадесет и осем, а тя — само с четири години по-млада. Крайно време е да се ожените, а вие се каните да изоставите безопасния Прованс и да се впуснете в презокеанско пътешествие към разтворените обятия на испанската Инквизиция. По-добре сами запалете кладата, когато ви хванат! — кресна Исаак, чието търпение напълно се изчерпа.

Бенхамин прокара ръка през къдравата си руса коса и поклати глава.

— Не е така, както ви се струва на вас. Аз поддържам редовна връзка с родителите си. Ако беше опасно да заведа Мириам у дома, те едва ли биха поискали това. Тя ще е щастлива при тях. А тук ще бъде нещастна, защото тази змия Дьо Бей никога няма да й разреши да практикува медицина.

— Тогава решете това с Мириам. Или се разберете, или Джуда сам ще реши съдбата на дъщеря си. Той й е предоставил прекалено много свобода. Може вече да е решил, че всичко това му струва твърде скъпо.

— Още днес следобед ще й се обадя. Ако не успея да я убедя да живее на островите, поне ще отведа брат си у дома, след което ще се върна да живея тук с нея — рече унило Бенхамин.

— В такъв случай за ден-два можем да организираме сватбата — отвърна Исаак и едва се сдържа да не потърка ръце от радост. „Джуда, стари хитрецо, ето че механизмът се задейства!“

 

 

Риго седеше до ръба на басейна, изпружил дългите си крака върху куп възглавници, и белеше ябълка. Бенхамин свали туниката си, разкопча колана и изу обувките си. Докато се събличаше и трупаше дрехите на пода, Риго го наблюдаваше, удивен за пореден път. С изключение на цвета на кожата, дори окосмеността на телата им, формата и очертанията на костите им, мускулите — всичко беше еднакво. Е, може би не всичко, поправи се той и се усмихна криво. Членът на Бенхамин беше по-малък.

През последните месеци, след забележителното възстановяване на ранения, двамата братя бяха станали добри приятели и прекарваха заедно доста време. Все пак не чак толкова много, тъй като Бенхамин бе твърде зает, а и физическата активност на Риго все още беше ограничена. Когато се завръщаше у дома след визити при пациенти, Бенхамин се къпеше в едно малко басейнче, облицовано с керамични плочки, на първия етаж от къщата на Торес. Това място за отдих беше създадено по ориенталски образец. В детството си Бенхамин се къпеше заедно с баща си и братята си в реките на островите. Тук също често се присъединяваше към чичо си или към братовчедите си за една освежителна баня. Сега покани Риго, за да могат да разговарят, преди семейството да се събере за вечеря.

— На кого се хилите, лъвчета? — обърна се шеговито той към каменните статуетки.

— Дали техният смях, или обрязването на оная работа ти пречи повече? — запита Риго със смях, още под впечатлението на разказите за обрязването на евреите.

Когато за пръв път видя Бенхамин гол, беше ужасен. Сега се престраши и го разпита.

— Това е станало, когато съм бил на около една седмица, не знам точно — отвърна той и се плъзна в топлата вода.

Риго, който беше привършил с ябълката, бързо смъкна халата си и влезе в басейна при Бенхамин. Все още внимаваше заради раната.

— Ако наистина майка ти е християнка и си роден в непристъпните джунгли, защо са постъпили така касапски с теб?

— Тук това е забранено от религията, но дядо ми и много други учени лечители през вековната си практика са разбрали, че някои религиозни еврейски обичаи са здравословни. Един от обитателите на нашето хато е травестит, който се научи да извършва обрязване. Майка ми нямаше нищо против това. В моето семейство не се ядеше месо не по религиозни причини, а защото при горещ климат то е вредно. Същото е и с мидите — ако не се консумират веднага след като се уловят, могат да станат отровни — той сви рамене. — Нямам представа дали това е някаква услуга, внушена от Бога на еврейските мъдреци, но като здравна мярка е полезна.

— Къпане, миене на ръце преди хранене, диети — всичко това го разбирам, но някой да си играе на рязане на члена ми! — повиши глас Риго.

Смехът на Бенхамин прокънтя в обширна баня.

— Да, но ако някога получиш инфекция и се подуеш целия от мръсотията, попаднала в твоята безценна кожичка, мога да те уверя, че ще промениш мнението си и ще се разделиш с нея.

— О, ще взема мерки да я поддържам съвсем, съвсем чиста — обеща сериозно Риго. — Тази хладка вода отпуска стегнатата кожа около раната ми.

Той облегна главата си на ръба на басейна и затвори очи.

Бенхамин се загледа в брат си. „Охо, ти ще ми разкажеш много неща! А сега вече имаш право да узнаеш нещо за нашия баща.“

— Когато те открих, писах на татко. Трябва вече да е получил писмото, въпреки лошото време и корсарите.

Лицето на Риго се смръщи.

— Мисля, че ще се зарадва да узнае, че се завръщам, за да получа полагаемото ми се — рече язвително той.

— Да, извънредно много. Както и майка ми, нашите братя и сестри. Много са слушали за Наваро, изгубилия се техен по-възрастен брат. Ти спомена, че може да потърсиш полагащите ти се права по рождение. Ако се откажеш, това ще ги съкруши напълно. Какво те задържа тук? Изпълни дълга си към крал Карлос, както аз — моя към крал Франсоа.

— Все още съм задължен на Пескара. Бия се за него и за себе си. Той възнагради един индианец мелез с прилични суми и много плячка. Вече свикнах да живея от меча си, Бенхамин.

— Да, това се вижда от белезите, които имаш. Ти най-вероятно щеше да умреш, ако Мириам не те лекува по своя метод — рече Бенхамин, все още смутен от отношението на Риго.

За да промени темата за баща им и за завръщане на островите, Риго се вкопчи в името на Мириам.

— Не съм виждал моята докторка от много дни. Сега, когато вече съм добре, защо не идва при мен?

— Мириам не се страхува от никого, Риго, дори и от теб — погледът на Бенхамин се съсредоточи, макар че очите му излъчваха някаква тъга. — Скарахме се за обратното пътешествие до испанските колонии. И тя като теб не иска да тръгне. Едва тази сутрин научих от чичо Исаак, че баща й е решил да развали годежа ни и да я омъжи за един търговец тук, в Марсилия.

Риго престана да се плиска.

— Ами мадмоазел какво ще каже за това? Не ми се вярва покорно да се омъжи за човек, когото не е избрала.

Бенхамин въздъхна, гмурна се под водата, изтръска косата си и поклати глава:

— Не знаем какво точно иска Мириам. Мисля, че самата тя не е наясно. Аз… аз сглупих, когато й поставих условие да дойде на островите, ако ти не отплаваш с мен — той се усмихна горчиво. — Ако решиш да се върнеш в Испания, може да пътувам сам за дома си.

— Сигурно островните земи са същински рай, щом се отказваш от Мириам, която толкова обичаш, и от привилегиите и богатствата, свързани с нея — каза Риго, опитвайки се да разбере загадката, която се наричаше негов брат. — Дори медицинската ти практика е изцяло тук.

— Така е, но уменията на Мириам и моите там са по-необходими. Хората от тайно страдат от най-елементарните заболявания. В Новия Свят лекарите са малко и нито един от тях не иска да лекува индианци, а дори и белите хора от селото на баща ми. Там царството ни е малко, Риго. Нашето семейство, много хора от народа на Гуачанагари, както и други колонисти са избягали от цивилизацията далеч във вътрешността.

— Чух, че са избухнали въстания заради лошото управление на фамилията Колон — каза Риго, като си припомни клюките от пристанището на Севиля.

— Колоните не управляваха зле. Но кастилците ги мразеха, защото са генуезци. Имаше много проблеми, много фракции на испаноезични: идалго от Кастилия, моряци от Каталония, дори един нахален екип от арагонски придворни. Всички те мечтаеха да се сдобият със злато и да се върнат в Испания, спечелили слава.

— Сега нахлуха в Мексико и богатеят начело с Ернан Кортес. И аз исках същото — да намеря пълните със злато селища на ацтеките — каза Риго, спомнил си нещо.

Бенхамин сякаш прочете мислите му и тихо каза:

— Би могъл да се върнеш на островите с мен и да се срещнеш с нашето семейство. Ако ти и татко не се разберете, лесно ще бъде да вземеш кораб до Хавана, а оттам — до континента.

Риго се размърда, реши да отложи отговора и се обърна към брат си, когото бе започнал да обича:

— Да оставим това засега. Какво ще правиш с твоята докторка? Очевидно си пленен от нея, макар че не виждам причината.

Бенхамин се хвана за думите му.

— Мириам е прекрасна, тя не е обикновена жена.

— Съгласен съм. Но носи сиви дрехи и прилича на монахиня. Каза ми, че светлите тонове й пречат на работата.

— Да, но има сребристосиви очи и коса с цвят на бронз — уточни Бенхамин.

— Много е висока.

— Не и за мен. Мъжете на Торес са дарени от Бога с висок ръст.

— Говори прекалено много и не си знае мястото като жена.

— Точно това най-много ми харесва. Високо ценя острия й ум. А е и състрадателна.

— У жената предпочитам страстта пред състрадателността — каза живо Риго.

— Това е добре за леглото, сигурен съм, но не и за съпруга. От опит знам, че християнски бракове често се рушат от мъже, които поддържат любовници. Това не важи за евреите, които не изневеряват на жените си. Но е много по-добре човек да намери жена, на чиято компания може да се радва и след леглото. Аз и Мириам работим заедно. Имаме общи цели и интереси.

Риго вдигна очи към небето.

— Струва ми се, че ти трябва да се обясниш с тази девойка, защото тя може да склони да се омъжи за човека, избран от баща й.

Бенхамин леко изскочи от басейна и взе една хавлия. Докато се триеше, отговори:

— Не би могъл да бъдеш по-прав. Знам, че сме пред определени да живеем заедно цял живот. Обещах на чичо Исаак да уредя нещата с нея още този следобед.

Той излезе от банята, като си подсвиркваше.

Риго отпусна отново глава на хладните плочки. Мислите му се върнаха една седмица назад като език, опипващ болен зъб. Нещата, които бе наговорил, за да узнае истинските чувства на Бенхамин към Мириам, не изразяваха мнението му. Откри, че харесва възлюбената на брат си и се огорчи от това. Молеше се Бенхамин да не е забелязал.

Припомни си събитията около фонтанчето в двора. Беше излязъл за пръв път навън и седеше в градината, под едно маслиново дърво, през чиито клони се процеждаха благодатните слънчеви лъчи. Шумолящ звук, последван от леко свистене, го пробуди от дрямката. Инстинктът му за съхранение го подтикна да се надигне безшумно иззад лекото прикритие на дървото.

Разпозна искрящата коса с цвят на бронз на Мириам, паднала върху раменете й, и се усмихна. Беше коленичила в средата на цветните лехи между няколко розови храсти. До нея имаше кошница, пълна с цветя. Беше захапала пръст, а острото връхче на езика й попиваше капчица кръв. Риго почувства, че кръвта му пламва. Причината явно не беше слънцето, а жената.

Небрежно подпря рамо на дънера на дървото и каза:

— Неприятен инцидент — доктор да убоде ловките си пръсти. Внимавайте или няма да можете да зашиете друг пациент!

Мириам се извърна на колене в посока към шеговития глас, блъсна кошницата и разсипа цветята. Погледна високия слаб човек, чиято мургава фигура се открояваше на слънчевата светлина. Беше леко прашна и разрошена. Извади от устата си наранения пръст и заядливо каза:

— Убождането от трън на роза едва ли ще навреди на лекарските ми умения. Но ти изглеждаш излекуван. Защо ме шпионираш? И то облечен в дрехите на Бенхамин!

Богатото бургундско дубле с надиплените си ръкави прилягаше добре на източеното му мускулесто тяло, сякаш беше шито за него. Панталоните също.

Усети как лицето й пламва, когато разбра, че очите й се спряха върху бедрото му. Той видя това и сякаш се зарадва на неудобството й. Понякога беше толкова дръпната и високомерна, като стара мома, а в следващия миг ставаше уязвима.

— Брат ми и аз сме с еднакъв ръст, нали? Бенхамин ми услужи с дрехите си, тъй като при поход аз взимам със себе си само груби войнишки дрехи и оръжие — той се замисли за миг и добави: — Може би в момента бронята ще ми бъде добре дошла, мадмоазел. Сякаш сте готова да ме нападнете с ножа за рози.

Тя пусна ножа в кошницата, докато Риго се приближаваше. Ловко, но внимателно, за да не се набоде, той събра цветята, изправи се и й подаде кошницата. После протегна ръка, за да й помогне да стане.

Мириам се почувства като суетна селска мома. Въпреки че беше ядосана, тя пое ръката му и се изправи. Допирът на мазолестата мъжка длан до нежната й кожа накара и двамата да замрат. Риго почувства как тя се изскубва, сякаш ухапана от пчела.

— Пак ли се убодохте, мадмоазел доктор? — подхвърли той, когато Мириам безцеремонно грабна кошницата от ръцете му.

— Занимавах се с рязане на розите на Руф още при първото си посещение тук като дете, дълго преди да се срещна с Бенхамин в Падуа. Минавам за добра градинарка, макар че от време на време подхранвам земята с няколко капки от собствената си кръв.

— А с откъснатите цветя какво ще правите? — попита той, докато минаваха през дантелената прегръдка на една ниска плачеща върба.

— Ще украся масата на Руф. Останалите ще занеса у дома, за да си направя сапун и парфюм. При залез-слънце започват пости. След това време не можем да работим нищо — каза тя.

— Живея според законите на този дом. Знам всичко за тези пости.

— Но си християнин. Как си могъл да разбереш и да приемеш нашите ритуали? Та в твоите очи ние сме езичници! — възкликна тя с удивление в чистите си сиви очи.

Точно в този момент минаха под широките каменни колони на портала и Риго импулсивно хвана ръката й и я поднесе към устните си. Почувства, че тя трепери, но задържа пръстите й още секунда. Очите му изгаряха нейните, когато й отговори:

— Това, което става между нас, няма нищо общо с теологията, мадмоазел.

Тя се отскубна от него и избяга, а той остана да се чуди каква е причината за внезапното му увлечение. Обикновено обичаше перверзните жени. Тя е пълна противоположност на Луиз или на която и да е друга от любовниците му, които избираше заради заоблените им форми и ярките коси. Острият език на тази жена, както и университетското й образование очевидно не бяха съблазън за него. Тогава какво го привличаше?

Отвори очи и огледа празната баня.

— Та тя е избраницата на брат ми — процеди той през зъби. Излезе от басейна и започна да се бърше. Дори да беше християнка, тя все пак е благородница и девственица, а това значи жена, която за него е забранен плод. Няма аристократка, която би пожелала един мелез и наемник за съпруг, да не говорим за тази набожна еврейка! Видя отново искреното лице на Бенхамин и чу пламенните му думи за Мириам. Бенхамин ще се ожени за нея и край! — Ако сега не се върна при Пескара, винаги има Мексико и Кортес — промърмори той и излезе от помещението. Ехото от стъпките му беше глухо като думите.