Шърл Хенке
Завръщане към рая (27)

Глава 26

Еспаньола, година 1525, юни

Брат Бартоломео де ла Казас произнесе последната благословия, надвесен над плачещото дете и остави малкия Диего Гуачанагари Торес в прегръдката на майка му. С мила усмивка той пошепна така, че само тя да го чуе:

— Ето че, освен праведен евреин, той вече е и кръстен християнин.

Лицето на Мириам изрязваше благодарност към любезния стар свещеник. Знаеше, че той е спазил обичая във фамилията Торес и е обрязал сина й една седмица след като се бе родил. Сега старият доминиканец кръсти малкия Диего. Обрязването, както и много други неща бяха повод за нов конфликт между нея и Риго. Единствено намесата на Магдалена и на Аарон, които го убедиха, че това се върши по медицински, а не по религиозни съображения, беше предотвратила скандала. Тя притискаше към себе си детето и му тананикаше, за да спре да плаче. Почувствала погледа на Риго, Мириам вдигна очи. Сякаш бяха единствените хора в претъпканото помещение!

В селището нямаше черква и свещеник. В редките случаи, когато ги посещаваше духовник, службата и останалите религиозни обреди се извършваха в гостната на голямата къща на Торес. Брат Бартоломео наблюдаваше Риго и жена му. Изглежда, дори раждането на детето не беше заздравило брака им. Когато Мириам отнесе бебето на горния етаж, за да го нахрани, семейството постепенно се разотиде и Ла Казас имаше възможност да говори насаме с доведения си брат. Прегърнал Риго през раменете, Бартоломео мина през залата и го изведе на широката каменна веранда, която обграждаше къщата.

— За пръв път от много години имаме възможност да седнем спокойно и да разговаряме — рече доминиканецът и се отпусна в един стол, майсторски изплетен от палмови кори.

Риго се вгледа за миг в брат си, преди също да вземе стол.

— Разговор ли ще водим или ще правя изповед?

Брат Бартоломео леко се усмихна.

— Най-добре е ти да решиш. Аз съм най-големият брат в Светия орден и разбирах много неща още преди да постъпя в него.

Той зачака, а острите му очи изучаваха Риго.

Риго прокара ръка по косата си и охлаби кожената лента, която я стягаше на опашка. Когато отново погледна брат Бартоломео, очите му бяха потъмнели от мъка.

— Мисля, че знаеш — нещата между мен и Мириам не вървят!

— Пристигнах едва вчера, но е очевидно, че жена ти е натъжена, а ти си разтревожен. Засега забелязвам само това. Защо не ми разкажеш за живота си, след като напусна Санто Доминго?

Бартоломео слушаше търпеливо разказа на Риго за измяната им към Бенхамин, за обстоятелствата около тяхната женитба и за скъсването на Мириам с баща й. Описа и опитите да бъде убит, при които Мириам беше заловена и Диего се роди преждевременно. Риго съкрушено призна:

— Наговорих й жестоки думи след раждането: заявих й, че е неспособна да бъде майка. Когато се върнахме в селището, тя се разболя от треска и едва не умря. От няколко седмици е по-добре. Но все още се караме. Тя настоя да обрежем по такъв жесток начин Диего — намръщи се при спомена за това събитие. — Никога не бих разрешил тази варварска постъпка, ако баща ми и мащехата ми не настояваха.

Бартоломео се засмя.

— Много учени мъже, включително лекари, твърдят, че обрязването е здравословно, не е само религиозен символ. Макар че съм съгласен с теб — на нашата възраст е нормално да изпитваме отвращение към подобен акт.

Риго се вгледа в Бартоломео.

— Нима не намираш този юдейски обред за възмутителен?

Бартоломео небрежно махна с ръка.

— Заместваш истинските причини за вашите отношения с дребни поводи. Дори брат ти Бенхамин вече не може да бъде причината за тях. Мириам те е избрала за съпруг, но ти се боиш да поемеш съпружеските си задължения и да застанеш срещу нея. Гневът ти след раждането на Диего се е основавал на страха за живота й и си се чувствал виновен, когато се е разболяла от треска.

— Бартоломео, ти ме познаваш по-добре от другите. Не съм лесен човек. За жена като Мириам, образована и упорита, испански войник и грубиян като мене не е най-подходящият съпруг.

— Страх те е, че отново ще те отхвърли. Но аз съм убеден, че Мириам те е избрала, защото те обича. Впрочем ти знаеш най-добре как стоят нещата. Длъжен си да й говориш със сърцето си, ако искаш и тя да ти отговори със същото.

Целия следобед Риго мислеше върху думите на Бартоломео. Те почти съвпадаха със съветите на Аарон. Току-що беше огледал един акър земя нагоре по течението на реката. Трябваше вече да възседне коня и да се върне в селището, за да се подготви за тържеството довечера. Баща му беше поканил всички живеещи край великата река Вега, за да отпразнуват раждането и кръщавката на първото дете на най-големия му син.

Трапезата щеше да изобилства с храна и вино. Всички щяха да се радват, освен родителите на почетния гост Диего. „Ще имам ли смелостта да кажа на Мириам, че я обичам?“ — попита той Пелигро. Конят изпръхтя в отговор.

Риго беше изпитал ужаса на прокълнатите, когато Мириам боледуваше от треска. Жестоките думи, които й каза веднага след раждането на детето, не го оставяха на мира през цялото време на болестта й. Когато започна да се възстановява, той се боеше да се доближи до нея: изглеждаше толкова крехка. Беше станал свидетел на мъките й по време на раждането на Диего — мъки, за които имаше пряка вина.

Нищо чудно, че повечето мъже не присъстват на мъчителния процес на раждането. Въпреки страха за здравето й и чувството за вина, все още изпитваше огромно желание да бъде с нея. „Ако отида сега, ще бъде длъжна да ме приеме в леглото.“

Разбира се, би могъл да постъпи като много други испанци — да остави жена си на мира и да си вземе държанка, щом вече има наследник. Но той не желаеше друга жена, макар че много слугини от тайно сладострастно го измерваха с погледи. Обичаше жена си. Може би Бартоломео е прав, че Мириам също го обича.

„Има само един начин да разбера това“ — промърмори той и насочи Пелигро към дома си. Към своя дом! Голямата каменна къща беше негов дом сега. Там живееха баща му и мащехата му, братята и сестрите му и неговата съпруга с детето му. Пришпори Пелигро в галоп.

Мириам чу приближаването на самотния ездач и инстинктивно усети, че е Риго. Излезе на балкона пред техните стаи и се опита да погледне през клонестото махагоново дърво. Той пъргаво скочи от коня и подаде юздата на големия черен ат на един слуга. Дългата му до кръста коса беше разрошена от вятъра, а бялата му риза бе прилепнала към гърдите от пот. Червеникава прах покриваше ботушите и брича му. Очите й се плъзнаха по стройното му високо тяло и го погълнаха.

„Желая го силно, както преди. Но той никога няма да ми прости, че изложих на опасност Диего. Привързан е към сина си и го е яд на мен.“ Преглътна сълзите си. През последните седмици беше проляла много сълзи сама в голямото легло. „Чувствах се измамена, защото мислех, че той идва при мен само от страст. Но как искам сега да е тук дори само от страст.“

Прокара ръце по тялото си, вече съвсем слабо и елегантно, след това отиде до голямото огледало да види лицето си. Все още беше бледа от треската. Отново се беше превърнала в слабата, малко прекалено висока жена, която се мислеше за непривлекателна. Особено сега, когато Риго не идваше в леглото й.

Магдалена почука на вратата и предпазливо влезе. Видя Мириам, потънала в мисли пред огледалото, с печална усмивка върху прекрасното лице.

— В чест на твоя син ще има голяма вечеря. Ела да те подготвя, така че да заслепиш всички.

Мириам откъсна погледа си от огледалото.

— Да не си открила някакъв чудотворен лек? Не познавам билка, която да ме превърне в жена, заслепяваща мъжете.

— Ти мечтаеш да заслепиш само един мъж — рече сухо Магдалена. Колко слепи бяха двамата влюбени. Дали тя и Аарон са били толкова твърдоглави едно време? Разбира се, че да! Засмя се и прегърна младата жена през раменете. — Красива си, Мириам, и твоят съпруг добре знае това, макар че не го съзнаваш. Хайде, ела да изберем най-съблазняващата нощница за нощта! Крайно време е вече да дойде в леглото ти.

Мириам почувства, че бузите й пламват. Добре, че Магдалена не видя как похотливо гледаше Риго от балкона.

— Реших да облека виолетовата копринена рокля с аметист.

Съзнателно прехвърли темата на разговор към дрехите, за да не говорят за отношенията й с Риго.

Магдалена вдигна тежкия капак на масивния сандък от махагон. Беше добре уплътнен заради унищожителната влага на тропика. В него имаше цяло съкровище от коприни, леки платове и кадифе. Взе внимателно сгънатата виолетова рокля и я постави върху леглото, като приглади с ръка меката блестяща материя.

— Великолепна е и ще подчертае среброто в очите и медния цвят на косата ти. С моята червена коса и зелени очи — тя направи гримаса — бих приличала на папагал.

Мириам се засмя, но поклати глава.

— Няма значение какво ще облечеш. Ти си красива, толкова изящна, дребна и добре оформена. А аз съм висока, ъгловата…

— Но ти си жената, която Риго обича и която мнозина мъже смятат за привлекателна. Бъди сигурна, че тази вечер много от контетата ще се въртят около теб. Флиртувай с тях, за да почувстваш реакцията им. Ще разбереш и как твоят любим ще реагира. Риго доста прилича на моя съпруг.

 

 

Мириам остави слугинята да довърши суетнята около прическата й, при което внимателно бе вплетена мрежичката с аметисти и сребърни верижки в косата й.

— Така. Сега сте великолепна, дона! — произнесе тя и по кръглото й кафяво лице се разля широка усмивка.

— Благодаря, Тереза. Много си сръчна. Искам да остана за малко сама, преди да сляза долу. Моля те, върви!

Докато Тереза се кланяше и излизаше, Мириам гледаше отражението си в огледалото. Права ли беше Магдалена? Дали мъжете смятат, че е привлекателна? Дори да е така, дали Риго ще забележи? Имаше само един начин да разбере това. Вдигна полите си и излезе от стаята, за да посрещне вечерта и съпруга си.

Риго наблюдаваше величествено слизащата Мириам. Беше хипнотизиран от красотата й. Започна да си проправя път сред хората, обзет единствено от мисълта за нея. Прекрачваше последното стъпало, когато стигна до нея.

— Сребърна вещице! — прошепна й тихо на ухото, взе ръката й и я вдигна към устните си с лек, но собственически жест.

Бледността й изчезна за миг. Лицето й засия като аметистите, които носеше на шията и в косите си.

Когато наведе блестящата си смолисточерна грива над ръката й, Мириам усети как топла вълна премина през нея. Беше облечен в черен костюм от скъп плат, който блестеше под светлината. Просто скроената туника и бричът подчертаваха източеното му мускулесто тяло и мургавата му красота. В тази зала, пълна с крещящо натруфени фазани, той приличаше на заплашителен черен ястреб. Нито един мъж не можеше да се сравни с него. Когато острите му сини очи се вгледаха в нея, дъхът й спря.

Риго я отведе в центъра на залата, където започваха танците. Докато се движеха под звуците на музиката, той се усмихна и я притисна до себе си.

— Пак си се обвила с обръч.

Червенина изби по бузите й, почувства се като ученичка.

— Беше време, когато бронята ми не плашеше испанския войник — промърмори тя на провансалски диалект.

На лицето му се изписа нескрито желание.

— Не, не ме плашеше. И сега няма да ме изплаши — отвърна с дрезгав глас също на френски.

Естебан Елзоро наблюдаваше от другия край на залата любовната игра на Мириам и Риго. Слугите и шпионите му бяха дочули за недоразуменията между мелеза и неговата съпруга. Тази вечер обаче съвсем не личеше двойката да се мрази. Щеше да е много трудно да подготви нов капан, като използва Мириам за примамка. Без съмнение съпругът й ще я заключи с десет ключа след последния случай. Като си помисли как са приели съобщението му в Париж, потрепери. Тази жена можеше да умре, а това щеше да реши съдбата му. Знаеше, че тя е фаталната слабост на мелеза. Трябва да я използват като път към него, тъй като след инцидента с хрътката Риго Торес открито не се доверяваше на Естебан Елзоро. Рейнард бе учуден, че Аарон Торес го е поканил на тържеството. „Дали подозират участието ми в нападението на корсарите?“

Беше напълно възможно. Трябваше да намери начин да убие Риго Торес. Ако не може да използва жена му, тогава как? Огледа се в залата и погледът му се спря върху високия златокос Кристобал Торес. Очите на Елзоро светнаха. „Бих могъл да привлека Риго Торес чрез този юноша. Момчето много уважава испанеца.“

Тръгна привидно нехайно към мястото, където беше застанал Кристобал, който явно се срамуваше да се включи в танците, но копнееше за това.

Мириам и Риго нямаха нито минута за разговор. След като танцът свърши, покани я по-малкият му брат Бартоломео. Двадесетгодишният младеж беше решил да накара дузина местни хубавици да го ревнуват, затова танцуваше с изисканата си и красива снаха. Риго веднага започна разговор с няколко плантатори и търговци, жадни да узнаят как се справя наследникът на имението Торес. Жените пък му досаждаха с желанието да ги покани да танцуват.

Мириам се облегна на ръката на следващия си партньор — зет си Рудолфо — и се усмихна. „Едва ли вече моят господар може да твърди, че кръвта му от тайно го прави аутсайдер в балната зала.“ Острото като на ястреб лице на Рудолфо светна.

— Тук ние не сме случайни хора, макар някои плантатори да не ни обичат. Когато Аарон даде благословията си за сватбата ми със Серафина, цялото общество в Санто Доминго беше шокирано.

— Все пак във Вега ви приемат добре.

Лицето му потъмня, когато забеляза в другия край на залата Елзоро да приказва с младия му шурей Кристобал.

— Повечето от испанците, които живеят тук, ме посрещнаха добре, както се отнесоха и към Риго, но винаги има някои, които…

Мириам проследи погледа на ебонитовите му очи към Елзоро.

— Мъжът ми не го обича.

— Аз също. Пуска кучетата си след избягали роби. Много от тях са тайно.

— Но нали робството върху индианците е забранено от испанския закон?

Рудолфо вдигна широките си рамене по същия начин, както беше забелязала, че постъпват индианците.

— Ако някой индианец, независимо дали е карибец или тайно, бъде обвинен в бунтарство, може да бъде продаден като роб. На повечето места извън тази долина думата на един испанец важи повече от словата на индианеца.

— Не ми харесва начина, по който дон Естебан говори на Кристобал. Момчето е младо и лесно се впечатлява — рече Мириам, захапала долната си устна. Спомни си за подозренията на Риго, че Елзоро е замесен с нападението срещу тях.

Очите на Рудолфо станаха студени.

— Ако този пес направи нещо на момчето…

— Моля те, остави на мен да се справя с това. По-лесно ще разбера какво крои Елзоро на Риго.

— Пази се, Мириам, той е много подъл! — рече Рудолфо и се поклони, щом танцът свърши. После я изведе от подиума.

Мириам бързо тръгна към мястото, където бяха застанали Елзоро и Кристобал.

— Значи всичко е уредено. Ще те потърся сутринта, Кристобал.

— Какво уреждате? Този млад мъж го чака работа и баща му няма да му позволи да се измъкне лесно — намеси се Мириам с най-очарователната си усмивка.

— Ах, дона Мириам! Току-що поканих младия ви зет да види новите ми породисти крави и коне. Миналата седмица получих прекрасни кобили и един великолепен жребец от Испания.

— Какъв късмет, че такава ценна стока не е открадната от френските корсари — рече Аарон и се приближи към тях.

Той постави собственически ръката си върху рамото на Кристобал и се загледа в Елзоро, за да види реакцията му. Дон Естебан изглеждаше разтревожен и недоволен от споменаването на френските пирати.

— О, да, Аарон. Имах голям късмет, че получих стоката невредима, макар че буйствата сред конете често са по-опасни от пиратите. Тъкмо поканих сина ти да разгледа моите красавци.

— Нека отида, татко! Винаги съм мечтал за испанска кобила. Там има и жребец, прекрасен като Пелигро. Дон Естебан ме покани — ясните зелени очи на момчето приличаха на очите на майка му, а изражението му беше умолително. Вълнението от поканата го беше възбудило много.

Когато Аарон започна да се колебае, Мириам се намеси:

— Ако пуснеш Кристобал да разгледа конете, може и аз да отида с него — обърна се към Елзоро.

— Но, разбира се, дона Мириам! Истинско удоволствие ще бъде за мен да ви покажа конете. Аарон, ще ми окажеш ли честта да дойдеш и ти? — Рейнард изруга наум. Не можеше да разбере дали току-що подготви голям удар, или сам попадна в клопка. Аарон Торес вероятно го подозира, но нищо не може да докаже. Как да използва това?

— Благодаря, Естебан, но не мога да приема поканата. Сигурен съм, че Мириам и Кристобал биха се радвали на посещението, но в тези вагабонтски времена трябва много да се внимава, нали така? Мисля, че е по-добре да отложим за известно време пътуването. Навярно в бъдеще ще купя от теб породисти коне.

— Много добре — отговори сковано Елзоро. „Той знае нещо. Трябва да се действа бързо.“

— Не виждам какво пречи да отидем в имението на дон Естебан, татко. Нима не вярваш, че ще съумея да защитя Мириам? — беше нанесен удар върху честта на юношата. — Сигурен съм, че Риго би имал доверие в мен — продължи той.

— Зная, че няма по-смел благородник от теб, Кристобал, нито по-умел танцьор — рече Мириам и подаде ръка на момчето. Усмихна се, кимна на Елзоро и Аарон и отведе замаяния младеж, като го уверяваше, че ще бъде ослепителен на подиума.

Брат Бартоломео наблюдаваше сцената между Елзоро и членовете на фамилията Торес от другия ъгъл на залата. Ако подозренията на Риго за плантатора са верни, Мириам току-що беше спасила по-младия си зет от голяма опасност. С лъчезарна усмивка той се приближи към набития плантатор, който замислено се почесваше по брадата.

— А-а, дон Естебан, точно човека, когото търся!

Плантаторът се поклони вежливо, макар че ненавиждаше досадния свещеник.

— Брат Бартоломео, от много време не съм те виждал. Последния път, когато се видяхме, още не беше приел клетвата, която те заключи зад стените на доминиканския манастир в Санто Доминго.

— От време на време ми позволяват да излизам извън тези стени, дон Естебан — в гласа му прозираше лека ирония. — Поканиха ме, за да кръстя наследника на Торес, тъй като във Вега няма свещеник.

— Както и да се срещнеш със страдащите индианци! — в гласа на Елзоро имаше враждебност, която не успя да прикрие, макар да знаеше, че свещеникът веднага ще я долови.

Ла Казас се засмя сърдечно.

— Хората на тайно тук нямат нужда от защитник. Ще остана няколко дни, ще извърша кръщенета, сватби и всичко, което поискат от мен, после ще се върна в манастира. Точно затова искам да разговаряме. Имението ти е на пътя за Санто Доминго. Ще бъде ли нахално да помоля за гостоприемството ти за една нощ?

— Разбира се, че не. За мен ще бъде чест, брат Бартоломео! Но трябва да те предупредя: имам роби и те не са опитомени като тези тайно. Трябва да обещаеш да стоиш далеч от техните помещения, иначе може да се случи беда.

„Хитра хрътко, няма да ти позволя да обикаляш имението ми и да разпитваш слугите!“

Ла Казас кимна разбиращо с глава и отвърна кротко:

— Уверявам те, дон Естебан, няма да те критикувам за отношението ти към робите.

„Все пак ще успея да видя какво става в твоята къща!“

Риго се усмихна саркастично, когато видя как Бартоломео разговаря с хитрия Елзоро. Това име на испански означаваше „лисица“; Рейнард на френски означаваше същото. „Много скоро, хитра лисицо, разбойническите ти дни ще свършат.“

Сетне погледът му се премести върху Мириам. Опушеният аметист подчертаваше сребристия блясък в очите й. Докато гледаше как танцува, усети болка в слабините. Тази вечер! Прекоси залата и в момента, когато танцът свърши, се поклони на младия Кристобал и отведе Мириам.

— Много грубо изгони бедното си братче, господарю мой — рече Мириам, но беше доволна.

— Хайде да се измъкнем от залата! Искам те само за себе си.

Когато я изведе през една странична врата на свеж въздух, Мириам усети тръпки, но не от хладния въздух. Трепереше от възбуда.

Риго я поведе към сянката на голям дъб. Пое ръката й и прошепна:

— Луната е по-бледа от очите ти.

— Ти винаги виждаш красота в мен и ме желаеш, а аз съм висока, слаба жена, с обикновени сиви очи.

Ръката му улови едната й пълна с мляко гръд и той се засмя.

— Никак не си слаба! — усети как зърното й се втвърдява при допира му.

Мириам се притисна към него и обгърна врата му. Отметна глава назад и той обсипа шията й с целувки.

Когато дръпна роклята, за да открие гърдите й, тя си спомни за една друга нощ в окъпаната от лунна светлина градина в Марсилия, където беше направил точно това. Само че сега то е законно. Той е неин съпруг и тя го обича. Издаде лек стон, когато Риго захапа едно от зърната й.

Усещаше как тя трепери. Когато простена името му и вплете пръсти в косите му, през него премина любовна тръпка.

Тъкмо когато се отдадоха на страстта, доловиха стъпките на бягащо животно и чуха познат глас:

— Виро, в името на всички светии, спри!

Мъжът дотича до едрия вълк, който послушно спря и застана до господаря си. На лунната светлина лицето на Бенхамин Торес изглеждаше остро и грубо. Поклони се на брат си и на Мириам и подхвърли с нескрита ирония:

— Май ми стана навик да ви безпокоя! — усмивката му беше лукава.