Деби Макомбър
Целувки в дъжда (6)

Шеста глава

Сутринта беше слънчева и свежа. Сузана не се сдържа и отвори плъзгащата се балконска врата. Соленият вятър, долетял откъм залива Елиът, влезе в апартамента. Седнала на пода в кухнята, Мишел безгрижно демонстрираше музикалните си дарби, като удряше буйно с дървена лъжица по един тиган.

Телефонът иззвъня. Сузана знаеше, че това е Нейт.

— Добро утро — каза тя и отметна коса от лицето си. Не я прибра, защото знаеше, че той я харесва с пусната коса.

— Добро утро — въздъхна той в слушалката. — Да не би да те е навестил някой барабанист?

— Не, специален гост. Мисля, че би желал да те поздрави. Задръж за минутка. — Сузана вдигна Мишел от пода, сложи я на коляното си и опря слушалката в бузката й. Точно тогава Мишел възбудено изля цял поток от безсмислени звуци.

— Каза ти „добро утро“ — поясни Сузана.

— Мишел?

— Кое друго бебе би ми дошло на гости?

— Колко сестри имаш?

— Само една — отговори със смях тя. — Обаче с мен и Емили едва ли би се справил всеки родител.

В отговор се разнесе заразителният приятелски смях на Нейт.

— Склонна ли си да приемеш и други гости?

— Разбира се. Донеси датското сирене! Аз ще направя кафе.

— Разбрахме се.

След няколко минути Сузана си даде сметка колко малка съпротива оказва, когато става дума за Нейт. След бейзболния мач тя вече не се опитваше да го отбягва. Просто нямаше повече сили за това, макар дълбоко в себе си да беше убедена, че всичко между тях е само в рамките на доброто приятелство. И все пак, въпреки лошите си предчувствия, след онзи следобед с него тя се прибра замаяна и развълнувана. С Нейт се чувстваше така, сякаш си възвръща младостта, отминаваща някак неусетно. Вярно, хубаво й беше да го вижда, но нямаше намерение това да продължава дълго. Припомняше си този факт всеки път, когато бяха заедно. Нейт Таунсънд беше като слънчев лъч в мрачен ден, но скоро щеше да завали, както става винаги. Тя не се залъгваше с мисълта, че от тяхната връзка може да излезе нещо сериозно.

Нейт пристигна и те тримата отново бяха заедно. Той вдигна Мишел високо във въздуха. Сузана гледаше с усмивка как бебето възторжено пищи.

— Къде е Емили? — попита той.

— На пазар. Ще се върне след около час.

Прегърнал Мишел, Нейт отиде в кухнята, където Сузана слагаше сладкиша и кафето.

— Пораснала е, нали? — каза тя.

— Това ново зъбче ли е? — попита той, взирайки се в устата на детето.

— Сигурно — отвърна Сузана и също надникна да види.

Нейт я прегърна със свободната си ръка и се усмихна. Ясните му сини очи направо й вземаха ума.

— Косата ти е пусната — той милваше с поглед лицето й. — Заради мен?

Тя само кимна.

— Благодаря — прошепна той толкова близо до лицето й, че думите й се сториха като лека целувка.

Без да разбира точно какво прави, тя се притисна силно в него. Той я целуна и тя едва не се разтопи в ръцете му. Мишел зарови пръсти в косата на леля си, започна да я скубе и тя се принуди да се отдели от Нейт. Усмихнат, той освободи косата й и я целуна още веднъж.

— Хм! Ти си по-сладка от всичко на света.

Трогната и малко смутена, Сузана се зае да слага сладкиша на масата.

— Имаш ли някакви планове за днес? — той седна на един стол.

Мишел чуруликаше весело в скута му. Изглеждаше много доволна, но Сузана знаеше от опит, че след малко отново ще поиска да я оставят на пода.

— Аз… Смятах да прескоча до офиса за около час.

— Не мисля, че ще отидеш — решително отговори той.

— Защо? — изненада се тя.

— Ще излезем навън — той огледа сините й памучни панталони и снежнобелия пуловер. — Сигурно нямаш джинси.

Сузана кимна. Знаеше, че има някакви джинси, които не бе обувала от години.

— Само не знам дали ще ми станат.

— Премери ги.

— Защо? Какво си намислил? Като те знам какъв си, току-виж съм се озовала, без да се усетя, на върха на Маунт Рейниър.

— Ще пускаме хвърчило — каза той небрежно, сякаш това бе редовното им занимание.

Сузана си помисли, че пак не е разбрала. Той обичаше да си прави шеги от този род. Първо бейзболен мач през работно време, сега хвърчила…

— Чу ме добре и не разбирам защо гледаш толкова учудено.

— Но… Хвърчилата… Това е детска игра… Наистина, Нейт! — гласът й стана малко по-уверен, — нямам хвърчила сред вещите си!

— Не! Това е за всеки. Не се прави на толкова възмутена. Възрастните също се забавляват. Направил съм едно голямо хвърчило и сега ще го изпробваме.

— Хвърчило? — повтори след него тя, като едва се сдържаше да не се разсмее. От дете не беше правила нещо, толкова… щуро.

Докато търсеше джинсите в шкафа, Емили се върна. Нейт й отвори. Вратата на спалнята беше открехната и Сузана можеше да чува какво си говорят. Никога не можеше да е сигурна какво ще каже или направи сестра й. Емили като нищо щеше да обясни на Нейт каква добра съпруга ще излезе от Сузана. Тази мисъл й подейства като студен душ и тя замръзна на място.

— Нейт — чу се гласът на сестра й, — много мило от твоя страна, че се занимаваш с Мишел.

— Няма проблеми. Сузана ей сегичка ще се върне. Обува си джинсите. Ще ходим в парка да пускаме хвърчило.

— Сузана носи джинси?! — проговори Емили след кратка пауза. — И пуска хвърчила? Искам да кажа, ще дойде с теб?

— Разбира се! Не гледай така учудено! — обади се Сузана, влизайки в стаята. — Напазарува ли?

Емили стоеше със зяпнала уста. Потресена, тя погледна сестра си, после Нейт и отново нея.

Сузана си даваше сметка, че с тези джинси и с пусната коса изглежда по-различно от друг път, но това не беше причина да я гледат така глупаво.

— Емили! — Сузана размаха ръка пред лицето на сестра си, за да я върне към действителността.

— А… Напазарувах. Успях да купя пресни билки, точно тези, които търсех. Босилек, мащерка и разни други.

— Мишел не ми създава проблеми — заяви Сузана бодро, за да успокои сестра си. — Ако някога се наложи пак да я гледам, обади се!

— Благодаря. Ще го имам предвид — преглътна сестра й. Очите й се разшириха още повече.

 

 

Небето — синьо като очите му — мислеше си Сузана, седнала в буйната трева на Гес Уъркс Парк, и подпряла брадичка върху коленете си. Нейт се катереше по хълмовете, а цветното хвърчило, което държеше, се развяваше на вятъра. Вече беше септември, Сузана не се надяваше на други слънчеви дни. Затвори очи, поглъщайки слънцето. Мислите й се понесоха заедно с хвърчилата, изпълнили небето. Искаше й се ей така, без повод, да отметне глава и да се засмее щастливо.

— Гроги съм! — Нейт се строполи до нея по гръб е разперени ръце и крака.

— Къде е хвърчилото?

— Дадох го на едно дете.

Сузана се усмихна. Само Нейт беше способен на такова нещо — да майстори това хвърчило толкова дълго и накрая да го подари, без изобщо да се замисля. — Всъщност помолих го да вземе хвърчилото, преди да съм паднал от изтощение — призна той. — Ако някой ти каже, че пускането на хвърчила е лесна работа, не му вярвай!

Сузана упорито избягваше да говори с него за работа. От самото начало той се държеше с нея открито и честно. Беше сигурна, че ако го попита дали има някаква професия, щеше да й отговори. Тя предполагаше, че това, което не знае за него, едва ли би я огорчило. Той очевидно имаше много пари. Нямаше вид на човек с финансови затруднения. Притесняваше я обаче неговият светоглед. За него животът бе едно голямо приключение. Той зарязваше нещо и започваше друго без никаква основателна причина. Най-важно бе как се чувства в момента.

— Защо се мръщиш? — попита той. После плъзна ръка по врата й и я наведе към себе си. — Не ти ли е хубаво?

Тя кимна. Не можеше да отрече очевидното.

— Тогава какво има?

— Нищо.

Той се поколеба, устните му чувствено потрепериха.

— Добре, че не си станала адвокат — каза той дяволито. — Никога не би могла да заблудиш съдебните заседатели.

Сузана се зачуди как Нейт би могъл да знае, че е имала намерение да се занимава с право.

— Не гледай толкова учудено! Емили ми каза, че си искала да учиш за адвокат.

Тя премигна няколко пъти, после се усмихна. Махна косата от челото му. Беше решила да не разваля чудесния следобед със своите проблеми.

— Сузана, целуни ме! — прошепна той.

Насмешката бе изчезнала от лицето му и погледът му търсеше нейния. Дъхът й спря. Тя вдигна очи и се огледа. В парка беше пълно с хора, навсякъде тичаха деца.

— Не — каза той и обхвана с длани лицето й. — Не се озъртай! Искам да ме целунеш, независимо колко хора има наоколо.

— Но…

— Ако ти не ме целунеш, ще трябва аз да го направя. Пази се скъпа, защото… — не можа да продължи. Тя нежно допря устни до неговите.

Кръвта заби лудо във вените й. Ако имаше сила, която да затвори магическия чар на този мъж в бутилки и да го продава, тя щеше да застане първа на опашката и да си купи.

— Винаги ли си толкова скована? — попита той, когато тя вдигна глава.

— Пред хора, да!

Очите му отново се смееха и Сузана усети, че би могла да се удави в неговия поглед. Той въздъхна и енергично се изправи.

— Умирам от глад — подаде й ръка да стане. — Смятам, че се досещаш, не става дума за храна. Луд съм по теб, Сузана Симънс! Крайно време е да направим нещо по въпроса.

 

 

— Надявам се, не съм подранила — каза младата жена, влизайки в апартамента на сестра си.

Емили се обади да я покани на обяд и дори не си направи труда да скрие намеренията си. Умираше от любопитство. Искаше да разпита сестра си за отношенията й с Нейт Таунсънд. Само преди седмица Сузана би намерила извинение, за да се измъкне. Но сега, след като бе прекарала с него цялата събота, се чувстваше толкова объркана, че имаше нужда да сподели със сестра си.

— Идваш тъкмо навреме — Емили излезе да я посрещне.

— Ето — Сузана подаде на сестра си бутилка шардоне, надявайки се, че ще бъде подходяща за обяда.

— Колко си предвидлива! — те влязоха в кухнята.

— Какво готвиш, че мирише толкова хубаво?

— Леща — Емили отвори фурната и измъкна тавата. — Направих и ябълков пай. Не съм слагала захар, само пресни плодове, така че няма от какво да се притесняваш.

— О, Боже! — това беше най-малката грижа. — Къде е Мишел? — отсъствието на бащата и детето беше подозрително.

Емили я погледна виновно и Сузана разбра, че сестра й е взела необходимите мерки, за да могат да останат насаме. Без съмнение домакинята щеше да се опита да изтръгне от нея колкото се може повече информация за Нейт. Не че Сузана имаше много за разказване.

— Как прекара вчера в парка?

— Страхотно! — Сузана се настани удобно на една табуретка в очакване на инквизицията.

— Ти харесваш Нейт, нали?

Беше малко да се каже, че го харесва. Пряко волята си тя все повече се влюбваше в своя съсед. Не че много го искаше, но не можеше да се съпротивлява.

— Да, харесвам го — отговори тя след многозначително мълчание.

— Аз много мислих… — Емили беше доволна от това признание. После премести една табуретка и седна до Сузана.

— Чакам! — Сузана започваше да се дразни.

— Какво?

— Лекцията.

— Просто се опитвах да подредя мислите си — Емили се усмихна многозначително. — Ти винаги си могла да преценяваш нещата по-добре от мен. В училище беше първа по успех, а пък аз бях толкова зле!

— Оценките от училище нямат нищо общо с живота — колко по-просто щеше да бъде, ако можеше да се консултира за отношенията си с Нейт в някой справочник. — Емили… — стомахът й се сви.

— Трябва да те питам нещо… Много е важно. Как разбра, че си влюбена в Робърт? Какво ти подсказа, че сте създадени един за друг? — знаеше, че по този начин разкрива картите си, но й беше омръзнало да си играе на думи. Искаше факти.

— Не мисля, че моят отговор ще ти хареса — усмихна се сестра й. — Разбрах го, още когато ме целуна за първи път.

— Какво стана? — Сузана си спомни първата целувка с Нейт и едва не падна от стола.

— Бяхме излезли в гората на разходка под дъжда и спряхме да починем. Робърт свали раницата от гърба ми. После ме погледна в очите, наведе се и ме целуна — тя въздъхна от умиление. — Мисля, че го направи спонтанно, защото след това изглеждаше много стъписан.

— И после?

— Свали и своята раница и ме попита дали се сърдя, че ме е целунал. Казах му, че ми е било хубаво. Тогава седна до мен и отново ме целуна. Само че този път не беше просто допиране на устните, а истинска, страстна целувка — тя отпусна рамене. — Когато устните ни се сляха, дъхът ми спря, не можех да помръдна. След това така се разтреперих, че се изплаших да не съм болна.

— Мислиш ли, че между вас е пламнала… искра?

— Именно!

— Изпитвала ли си го с други мъже?

— Никога!

— Права си — прошепна Сузана и потри лице с длани, — твоят отговор никак не ми хареса.

— Нейт те е целунал и ти си усетила нещо?

— Почувствах се като на електрически стол — кимна Сузана.

— О, горкичката ми Сузана! — Емили нежно потупа ръката й. — Не знаеш какво да правиш, нали?

Сузана поклати глава. Как можа да се случи точно сега? След около седмица може би щяха да я повишат, а връзката с Нейт изцяло можеше да промени живота й. Но не знаеше дали той също го иска. Сузана беше замаяна — само до преди няколко седмици животът й беше толкова праволинеен и спокоен.

— Смятате ли да се жените? — попита направо Емили.

— Да се женим? — повтори като ехо Сузана. Изглежда това беше естественият завършек на любовта между двама души. Искаше да разкрие чувствата си, но не беше много сигурна, че Нейт изпитва същото към нея. Освен това не мислеше, че той е готов да се посвети на нещо толкова обвързващо, и постоянно. За себе си знаеше, че не е, и тази мисъл я влудяваше.

— Не знам… Не съм мислила за женитба — призна Сузана. — Не сме говорили за това.

Всъщност, даже не се бяха уговаряли да се срещат редовно.

— Повярвай ми, ако оставиш Нейт да реши този въпрос, никога няма да се ожените. Мъжете не обичат да говорят за женитба. Жената трябва да реши.

— О, моля те…

— Наистина е така. Още от времето, когато Ева дала ябълката на Адам. Ала няма нищо, по-трудно от това, да убеждаваш мъж да се ожени.

— Робърт сигурно е искал да се ожени?

— Не ставай глупава! Робърт е мъж като всички други. Наложи се да го убеждавам, но той искаше точно това. Трябва да проявяваш ловкост, Сузана. С други думи, аз го принудих да склони — тя се усмихна на собствената си духовитост.

Когато се запозна със зет си, Сузана си мислеше, че щом е видял Емили, веднага е коленичил и е предложил да се оженят. Винаги бе смятала, че са родени един за друг. Ала не можеше да твърди същото за себе си и Нейт.

— Не знам, Емили — всичко е толкова объркано в главата ми. Как можах да се привържа към този човек! Толкова е глупаво! Знаеш ли какво правихме вчера, след като се върнахме от парка? — тя не дочака отговор. — Той извади две касети и си играхме на видеоигри. Представяш ли си? Още не мога да повярвам. Беше губене на време.

— Хубаво ли ти беше?

Сузана не искаше да си признае. Бе се смяла искрено, до припадък. Състезаваха се кой ще изкара повече точки, саботираха се по всевъзможни начини. Тъкмо щеше да изкара по-добър резултат от него, когато той напипа някаква чувствителна точка зад ухото й и започна да я целува. Но играта си е игра! Скоро тя разбра, че той също има слаби места и без никакви угризения се възползва от това, точно когато беше негов ред да играе. Скоро и двамата забравиха за видеоиграта и започнаха да се изучават един друг.

— Хубаво беше — отговори тя.

— А какво стана с хвърчилата? — сестра й не знаеше къде да спре!

— И тогава беше хубаво. И в четвъртък на бейзболния мач — също!

— Водил те е да гледаш „Маринърс“? В четвъртък?! Ами че мачът беше следобед. Да не би да си избягала от работа?

Сузана кимна. Не искаше да обяснява как Нейт я беше отмъкнал.

— И какво направихте с Робърт? — смени темата тя.

— Питаш ме как го убедих да се оженим? Всъщност не беше толкова трудно.

На Емили не й е било трудно, но при Сузана нещата стояха по съвсем друг начин. Най-големият проблем беше, че тя самата не бе сигурна дали иска да го убеждава. Хубаво щеше да бъде обаче, ако се поучи от Емили, която повече разбираше от тези работи. Ще изслуша съветите на сестра си и после ще реши.

— Помниш ли старата поговорка, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха му? Вярно е. За мъжете храната, уютът и любовта са еднакво важни и това е всеизвестна истина.

— Не ми е лесно — заяви твърдо Сузана.

Хубава работа, мислеше си тя, Нейт готвеше далеч по-добре от нея. Ако не можеше да го привлече с гозбите си, оставаше й да разчита само на класическия си профил. Трябваше да се примири с болезнения факт, че мъжете не я харесваха особено.

— Хайде, не преигравай. Това, че не можеш да приготвиш пет ястия за обяд, още не означава, че животът ти е обречен на провал, преди дори да е започнал.

— Животът ми на съпруга обаче е. Не мога да приготвя дори сандвич и ти много добре го знаеш.

— Сузана, престани да се подценяваш. Ти си умна и хубава и Нейт ще е най-щастливият мъж на света, ако се ожени за теб.

— Аз… Не знам дали Нейт изобщо възнамерява да се жени. За себе си също не знам — Сузана изпитваше смесени чувства, когато започнаха да обсъждат брака.

— Ще те науча да правиш нещо много лесно. И после ще продължим — каза Емили, без да обръща внимание на думите й.

— Нещо много лесно? Не те разбирам.

— Бисквити. Няма мъж, който да не обича домашни бисквити. В тях има някакво магическо въздействие. Наистина — добави Емили в отговор на невярващия поглед на сестра си. — Бисквитите създават ореол на домашно блаженство. Знам, че звучи налудничаво, но е вярно. Никой мъж не може да устои на жена, която му прави бисквити. Те му напомнят за дома, за майка му и топлия огън на домашната камина. Също така е вярно, че мъжете се борят с това чувство откакто свят светува.

— Кое чувство?

— На домашен уют. Точно от това се нуждаят, обаче не му се поддават лесно.

— Като каза бисквити… — Сузана се замисли върху думите на сестра си. — Нейт спомена нещо, че шоколадовите му били любими.

— Видя ли?

Сузана не можеше да повярва, че обсъжда тази тема с Емили. Е, добре, тя и Нейт се веселяха от време на време. Но много хора правеха същото. Беше склонна да признае, че има искра между тях. Но това изобщо не беше причина да се втурнат към най-близкия олтар. Няколко минути вече Сузана се опитваше разумно и трезво да обсъжда със сестра си отношенията си с Нейт и преди да се усети, вече говореше за женитба и домашни бисквити. С това темпо до края на седмицата Емили би я омъжила.

 

 

— Как мина вечерята у сестра ти? — попита я Нейт по-късно същата вечер. Беше прекарал деня си в центъра, до брега, откъдето й беше купил лъскаво прозрачно преспапие от вулканичен кристал.

— Добре — побърза да отговори Сузана. — Поговорихме си.

— Липсваше ми — Нейт я обгърна с ръце.

— И ти на мен — едва пророни тя и въздъхна.

— Днес пак си с пусната коса — прошепна той във врата й и прокара пръсти през косата й.

— Да. Емили също каза, че така изглеждам по-добре.

Да се говори не е чак толкова трудно, ала тя губеше контрол над гласа си всеки път, когато Нейт я докоснеше. След разговора с Емили, бе решила да поохлади отношенията си с него за известно време. Нещата между тях се развиваха прекалено бързо, а тя не беше готова за това, той — също.

Когато я целуна леко по ухаещата шия, Сузана едва се задържа на краката си. Постави ръце на гърдите му, като го отблъскваше леко, опитвайки се да избяга. Но той прокара устни нагоре по врата й, оставяйки влажна диря, и тя се предаде. Устните му бавно се плъзнаха по брадичката й, търсеха нейните. Нейт правеше всичко това мъчително бавно и тя имаше чувството, че ще се свлече в краката му. Най-накрая устните им се срещнаха…

Когато Нейт си тръгна, Сузана цялата трепереше. Едва в кухнята разбра какво всъщност ще направи. Ще събере кураж и ще се обади на Емили. Набра номера и въздъхна дълбоко.

— Емили — каза тя, когато сестра й вдигна слушалката, — имаш ли рецепта за шоколадови бисквити?