Мария Барет
Неприлично поведение (14)

Тринадесета глава

Времето до първото представление на Теа и Кора просто излетя: Джейк боядиса гарсониерата, Мариан надонесе цял куп неща, с които да улесни живота им, Теа и Кора правеха последните си репетиции, окончателните уговорки, Фил не спираше да ги преследва за неща, които трябва да свършат, в последния момент преправяха костюма на Теа, защото тя отслабна толкова много от нерви, че корсетът вече не я пристягаше достатъчно. Денят дойде, преди двете с Кора да успеят дори да го осъзнаят. Когато сутринта преди представлението се събуди, Теа стана тихо от леглото, за да не събуди Кора, и отиде в банята. Там веднага й се повдигна.

Върна се с разтреперани крака до леглото, където Кора вече лежеше будна и попита:

— О, Боже! Да не си се разболяла?

— Не мисля — Теа легна и отпусна глава на ръба на леглото. — Сигурно е от нерви.

Кора стана, отиде до мивката, пусна топла вода и накисна една хавлия. Занесе я на Теа.

— Хайде, изтрий лицето си. Искаш ли чаша чай?

Теа поклати глава.

— Най-добре е да пийнеш малко чай и да хапнеш някоя бисквита — Кора облече жилетка върху пижамата си и прекоси стаята, за да напълни чайника. Том още спеше и затова тя внимаваше да не вдига много шум. Чаят стана и тя се върна при леглото, като приседна на ръба. — Ето, изпий това. Не знам защо, но казват, че чаят действа успокояващо.

Теа седна в леглото, хвърли поглед към креватчето на Том и взе чашата. Отпи от чая. Стомахът й се преобърна, но след третата глътка наистина започна да се чувства малко по-добре.

— Съжалявам, наистина не знам какво ми става.

Кора сви крака и опря брадичка на коленете си.

— Сценична треска — заяви тя. Теа не се усмихна. — Ехо! Я по-бодро! Да не си се паникьосала заради довечера? Ти даде тази идея, така че…

Теа изпи чая си, свела глава, без да поглежда Кора или да отвръща на закачките й. Усети присвиването в стомаха, което я измъчваше от дни наред, имаше ужасен вкус в устата и от мисълта, че ще съблича дрехите си пред непознати, веднага плувна в пот.

— Теа? — Кора я гледаше изпитателно. — Поговори с мен! Нали сме приятелки! — отново мълчание, а после се чу шумолене откъм бебешкото креватче. — По дяволите! — измърмори тя. Стана и отиде да си направи кафе. — По дяволите, по дяволите! — сложи кафе и захар в чашата, наля гореща вода, облегна се на мивката и отпи. Върна се при леглото и попита: — Да не би да се отказваш?

— Не знам — промълви Теа.

Кора взе голямата хавлиена кърпа, която се сушеше на радиатора, и насъбра някакви дрехи.

— Да имаш монети?

— Да, в портмонето, вземи си.

— Добре — Кора се отправи към вратата.

— Кора? Къде отиваш?

— Ще се изкъпя, после ще сляза да се обадя на Доли. Може би тя ще успее да те вразуми.

 

 

Доли не постъпи така, както Кора очакваше. По телефона тя каза на Кора да не обръща внимание на Теа и да се концентрира върху себе си и своята част от представлението. На генералната репетиция в клуба следобед тя не каза нищо на Теа — въпреки слабото й изпълнение и очевидния факт, че бе загубила ума и дума от страх. Вечерта, половин час преди да излязат на сцената, Теа седеше в ъгъла на гримьорната, гримирана и облечена, но твърдо решена, че не може да го направи, а Доли пак не реагираше. Кора крачеше нагоре-надолу по коридора с Фил, сърдита, разочарована, толкова изнервена, че й се искаше да цапардоса някого, а Доли просто седеше до Теа и мълчеше.

Десет минути преди представлението Доли каза:

— Вече не остана никакво време, Теа. Страхувам се, че ще трябва да отидеш и да кажеш на Кора, че няма да участваш.

Теа вдигна глава.

— Няма да е честно да отлагаш повече, тя е разстроена и притеснена. Трябва да си честна с нея. Ако ще я предадеш, кажи й го сега, за да може Фил да отиде да уреди нещата с управителя, а Кора да се облече.

Теа се изправи.

— Просто не мога да го направя, Доли — промълви тя. — Съжалявам. Мислех, че ще мога, но…

— И Кора смяташе така отначало — усмихна се Доли. — Всъщност, доколкото си спомням, ти беше тази, която я убеди да се включи. „Отвратително е“, казваше тя. „Не е по-различно от това, което правим всяка вечер — казваше ти, — само дето има зрители и ти дават пари.“ — Доли поклати глава. — Сякаш и сега те чувам да го казваш. Мислех, че ти изглежда съвсем нормално.

— Не знаех, че ще е толкова трудно.

— Естествено. Но мисля, че за Кора беше още по-трудно. Тя го направи, защото ти е приятелка, защото те уважава и ти се възхищава, защото си казва: „Щом Теа може да го направи, и аз ще мога.“

Теа погледна Доли.

— Кора е добра приятелка — продължи Доли. — Сигурна съм, защото и аз съм имала приятелки, някои истински, други — не — Доли също се изправи. — Е, ти решаваш. Някои неща се получават, други — не.

Чу се рязко почукване на вратата и някакъв глас извика:

— Пет минути до представлението, госпожице — жените се обърнаха към вратата и като го направиха, и двете видяха отражението на Теа в огледалото.

Доли отново се изуми от чувственото й излъчване. Постояха известно време една до друга, втренчени в огледалото. Доли се усмихна, сви безпомощно рамене и завъртя глава настрани.

Изведнъж Теа попита:

— Къде ми е шапката, Доли? Не мога да започна без шапката си!

Доли я погледна, докосна нежно ръката й и отвори вратата.

— Кора! — викна тя към коридора. — Кора, бързо ела да си сложиш червилото, вече е време да излизате на сцената!

 

 

Кора и Теа застанаха зад завесата, чуха как съобщават името на дуета им, размениха си погледи и отброиха първите три такта на мелодията заедно.

— Да стискаме палци! — прошепна Теа.

— Е, не точно сега! — отвърна й Кора.

Основната мелодия вече се бе разгърнала, започна партията на саксофона и като отброиха до четири, Теа протегна дългото си, обуто с чорап бедро зад завесата. Чу се леко, машинално ръкопляскане. Теа показа китката, после цялата си ръка и накрая — на отброяването на осем — тя пристъпи в светлината на прожектора. Четири такта по-късно Кора се появи зад нея и двете застанаха с гръб една към друга. Бяха еднакво високи, но едната бе с тъмна коса и пищна физика, а другата — руса и слаба. Двете завъртяха глави, погледнаха публиката и свалиха презрамките на тоалетите си. Отново се чуха ръкопляскания, този път спонтанни, и в този момент момичетата осъзнаха, че ще успеят.

 

 

— Уф! — възкликна Кора, опитвайки да си поеме дъх, когато завесата се спусна. — Беше… — след няколко секунди Теа се спусна към нея и двете се прегърнаха и избухнаха в кикот. Все още прегърнати, тръгнаха по коридора към гримьорната, а ръкоплясканията и одобрителните подсвирквания още отекваха в ушите им.

— Божичко! — каза Теа задъхано. — Беше невероятно! Не вярвах, че ще мога да го направя. Наистина! Харесаха ни! Страхотно ни харесаха!

Кора я сръга с лакът.

— Разбира се, че ни харесаха, глупачето ми! Бяхме зашеметяващи!

Стигнаха до вратата на гримьорната, но преди да успеят да натиснат дръжката, Доли я отвори широко и прегърна и двете едновременно.

— Фантастично! — извика тя. — Просто фантастично! Хайде, елате, мили мои, иначе ще се простудите до смърт! Хайде, облечете тези, Фил ги поръча за вас — тя им подаде дълги бели хавлиени халати. — Изненада! Страхотни са, нали? Хайде, стоплете се бързо!

Теа и Кора се обвиха в халатите.

— Наистина ли беше добре? — попита Теа. Грабна една бутилка минерална вода, отпи и я подаде на Кора.

— Беше не просто добре, беше невероятно!

Фил почука и влезе, носейки шапката на Теа. Тя я бе свалила и я бе оставила на края на сцената, ако някой иска да им даде бакшиш. Шапката бе натъпкана с банкноти.

— Хайде — подкани ги той. — Попитайте ме колко са.

Теа се наведе и надникна към шапката.

— Не знам. Сто?

— Двеста седемдесет и пет!

— Двеста седемдесет и пет лири? — не повярва Кора. — Нещо ни занасяш!

— В никакъв случай, Кора. Този клуб е малко над средната класа, вътре има около седемдесет пияни мъже и почти половината от тях оставиха бакшиш — той се засмя, прокара пръсти през банкнотите и остави шапката настрана. — Бяхте страхотни! Представление от висока класа! — седна. — И управителят на клуба иска да ви ангажира за следващата седмица.

— За следващата седмица? Супер!

— Отказах му — рече Фил. — Казах, че приемаме за след три седмици и че ако направят добра реклама, клубът ще бъде претъпкан. Управителят се съгласи, така че следващата дата тук е през октомври — той извади малък и тънък тефтер от вътрешния джоб на сакото си. — Лесно ще запълним датите дотогава. След тази вечер вече няма да има никакви съмнения… — прекъсна го почукване на вратата, Фил стана, отвори, задържа се там за момент, после се обърна. — Кора, тук има бутилка шампанско за теб.

— Какво, за мен? — Кора подскочи и изтича до вратата.

Пое бутилката и визитната картичка и се втренчи в написаното. Прочете бавно на глас „За Коприна… моля… присъединете се… към нас… за… едно… питие.“

Обърна се към Теа и й подаде картичката.

— Това ли пише?

Теа също прочете написаното.

— Да, точно така.

Кора върна картичката при бутилката.

— Кажете на господина, че благодаря, но може би някой друг път — тя затвори вратата, обърна се и погледна останалите. — Какво сте зяпнали? — сопна им се тя. — Не приемам черпене от непознати, много благодаря! Не се знае докъде може да те доведе, нали така?

Теа се усмихна, после кимна сериозно, когато Кора настоя:

— Човек трябва да има правила, Теа!

— Съвсем правилно — съгласи се Доли. — Точно казано, Кора! — тя се бе заела да събира нещата си, чантата, сакото, несесера със старинните си сценични гримове. — Филип, трябва да излезем отпред, за да ни видят в клуба, докато момичетата се обличат.

Фил, който подреждаше и броеше парите, вдигна ръка, за да й покаже, че е почти готов. Прибра грижливо сортираните банкноти в един плик.

— Готово. Както сме се уговорили, парите ще останат в мен до сутринта, а после вие ще си разделите половината, след като аз съм взел своите петнайсет процента, и внасяме другата половина в банката. Нали? — момичетата кимнаха. — Готов съм, когато кажеш да тръгваме, Доли — Фил подаде ръка на Доли и тя я пое. — Ще се върнем да ви вземем след двайсет минути. Заключете след нас и не пускайте никого.

Момичетата отново кимнаха, а Фил им изпрати въздушна целувка.

— Чао засега, сладурчета!

— Чао — отвърнаха те. Веднага щом излязоха от стаята, Кора стана и заключи вратата.

— Ама че е странна птица този Фил, нали?

Изведнъж Теа избухна в смях.

— Какво ти е толкова… — Кора най-после осъзна истината за Фил. Теа не можеше да произнесе и дума от смях и Кора се облегна на вратата и също се разсмя. Двете продължиха да се превиват от смях поне пет минути. Всеки път, когато правеха опит да спрат, се поглеждаха една друга и отново се разсмиваха. С насълзени очи Кора се свлече на пода. След още няколко минути, изтощени от смеха, двете постепенно се успокоиха и Кора се изправи и отиде да седне до Теа. — По дяволите! Какво толкова е смешно, че не съм се сетила, че Фил е гей?

Теа избърса лицето си с една салфетка.

— Сериозно — настоя Кора, гледайки Теа в огледалото. — Двамата с Доли са толкова близки. Доста странно, не мислиш ли? Или може би се познават отдавна?

Теа разтърка лицето си с длани, за да се успокои напълно.

— Доли не ми е казала никакви подробност. Аз мисля, че всъщност партньорът на Фил е бил собственик на апартамента над Доли и когато е починал, го е оставил на Фил.

— Какво, приятелят на Фил е умрял?

— Да, Доли не ми е споменавала от какво. Но очевидно тя е помагала на Фил да превъзмогне мъката си, подкрепяла го е, поне той така ми обясни. И оттогава са много добри приятели.

— И затова тя го свърза с нас?

— Да, помислила си е, че това би устроило идеално и него, и нас — до този момент се бяха гледали в огледалото, но сега Теа се обърна с лице към Кора. — Той се справя отлично засега, нали?

— Да, така мисля.

Теа отново се обърна към огледалото, взе шишето с тоалетно мляко и се зае да сваля грима си. Отново погледна Кора.

— Не е никак зле, а?

— Щом сме заедно — кимна Кора.

— Да — съгласи се Теа. — Заедно — тя нанесе дебел слой от тоалетното мляко върху лицето си. — Заедно можем да се справим с всичко.

Подаде тоалетното мляко на Кора, която също се зае да маже лицето си. Намаза носа и бузите си и погледна Теа.

— Е, не точно в този вид — отбеляза тя. И без да успеят да се сдържат, двете момичета отново избухнаха в смях.