Мария Барет
Неприлично поведение (13)

Дванадесета глава

Джейк беше пъхнал глава в шкафа под чешмата на Мариан. До краката му стоеше отворено куфарче с инструменти, а той поправяше вратичката на шкафа с отвертка в ръка.

— Кафе?

Той подаде глава и седна назад.

— Благодаря — взе подадената му чаша. — О, мирише приятно! Мислех, че не си падаш по кафето.

— Така е, но знам, че ти го обичаш, затова изтичах до магазина да купя малко.

— Благодаря, Мариан, много мило от твоя страна.

Мариан сви рамене:

— Много е мило това, че ми поправяш шкафчето.

— Това е най-малкото, което мога да направя, след като снощи ме подслони без предупреждение — Джейк й се бе обадил, след като бе оставил Теа. Истината, ако трябваше да си я признае, бе, че не се сети на кого друг може да звънне.

Мариан отпи от билковия си чай и не каза нищо. Тя се бе изненадала от обаждането — нещо повече, бе направо шокирана, но Джейк й бе приятел колкото и Хеда, дори през последните няколко години с него бяха станали по-близки. В Хеда имаше нещо прекалено праволинейно, прекалено непоклатимо, макар че Мариан никога не би го казала открито.

Джейк остави отвертката и отпи от кафето си. Целият му живот бе в хаос, а той седеше в банята на Мариан и поправяше шкафчето й. Това му се стори много странно.

— В този апартамент има доста неща за ремонтиране — каза той. — Малко поогледах, нали нямаш нищо против?

— Разбира се, че не, защо да имам!

Джейк сви рамене. Хеда се бе дразнила винаги когато го видеше да поправя или майстори нещо.

— Хеда казваше, че като постоянно ремонтирам нещо, се опитвам да прикрия огромните празноти в живота си.

— Хеда обича да казва много неща, които аз не бих изрекла — усмихна се Мариан. — Радвам се, когато нещо счупено се поправи.

— Е, аз пък си помислих, че мога да свърша поне малко в замяна на това, че ме приюти. Ще плащам и половината от сметките, разбира се.

— В никакъв случай, Джейк! Няма да ти вземам пари, можеш да останеш колкото и време да отнеме, докато… — Мариан спря. Канеше се да каже: докато се сдобрите с Хеда, но може би нямаше да има сдобряване. — … докато си подредиш живота — завърши тя.

— Не, Мариан, не мога да остана, ако не ми позволиш да плащам наравно с теб.

Мариан отново се усмихна, макар че Джейк не разбираше какво толкова я развеселява.

— Джейк, ние никога няма да сме равни! Ти си мъж, а аз жена; ти си женен, а аз не; ти имаш дъщеря и внуче, аз не; аз имам добър частен доход и хубава работа в общинския съвет и освен това, на теб ще ти отнеме известно време да направите финансовите си уговорки с Хеда, така че е нормално в момента паричното ти състояние да е малко… объркано. Следователно — тя взе празната му чаша — да забравим тези глупости за сметките. Просто ти си ми гост и аз се радвам на мъжката ти компания, колкото и да трае. Съгласен ли си?

Джейк я погледна.

— Мариан, нямах представа, че можеш да проявяваш такава решителност.

Мариан изви вежди.

— Джейк, страхувам се, че просто не си ме познавал — тя го остави да довърши работата си и отиде да приготви закуска.

 

 

Вече два часа Теа и Кора се мъчеха да пренаредят гарсониерата, когато звънецът иззвъня. Опитваха се да освободят пространство за креватчето на Том, след като бяха решили, че е най-добре на първо време двамата да останат при Кора. Когато спечелеха достатъчно пари, Теа щеше да потърси подходящо жилище. След като освободиха място за креватчето на Том обаче, двете решиха, че не им харесва начинът, по който са подредени мебелите, и започнаха нови размествания само за да открият скъсани парчета от тапетите и петна по килима на най-неподозирани места. Гарсониерата се нуждаеше от основно почистване и подреждане на всички дреболии, които сега лежаха разхвърляни по пода.

— Кой, по дяволите, може да е това! — възкликна Кора. Беше се пъхнала под кревата, за да почисти мокета. — Само гости ни трябват.

Теа отиде до домофона и натисна копчето за говор, чу гласа на Джейк и натисна бутона за отключване на вратата.

— Божичко! Баща ти! — проплака Кора. — Какво ще си помисли, като види тази бъркотия.

Теа взе Том на ръце и отиде да отвори вратата.

— Няма да се впечатли изобщо. Не е такъв. Освен това — тя излезе на площадката да посрещне Джейк — в момента и самият той си има достатъчно грижи.

Кора се изправи и махна кърпата от главата си. Чу поздравите, които си размениха Теа и баща й, и избърса носа си с ръкав точно преди Джейк да влезе, следван от някаква жена, която Кора никога не бе виждала. Теа вървеше най-отзад с Том.

— Здравей, Кора — поздрави я Джейк. — Това е Мариан, моя приятелка, у която съм отседнал засега.

— Здрасти, тоест приятно ми е — протегна ръка Кора, ужасно притеснена. Мариан се ръкува непринудено с нея и се усмихна широко, от което Кора моментално се почувства облекчена.

— Донесохме багажа на Том — обясни Джейк. — Креватчето, дрешките и всичко останало. Колата на Мариан е с пет врати, така че успяхме да го поберем — Джейк се огледа и възкликна: — Тук май няма да е излишно малко боядисване, а?

— Никак — съгласи се Кора.

Джейк се усмихна.

— Аз мога да свърша това, ако искате. Да кажем — утре. Ще мина с бяла боя и… — той погледна мърлявия килим. — И ще ви намерим нов килим за пода.

— Ами? Шегувате ли се? — удиви се Кора.

— В никакъв случай — усмихна се Джейк и се обърна към Теа. — Разбирам, че смяташ да останеш тук известно време?

— Да. Опитвахме се да направим място за още едно легло.

— Защо не вземете едно от онези сгъваеми легла? — предложи Мариан. — Джейк спи точно на такова в момента. Не са върхът на удобството, но ще свърши работа и като се сгъне, става фотьойл.

— Да, добра идея — Теа погледна Мариан. Като не се намираше в сянката на Хеда, тя изглеждаше съвсем друг човек. — Когато изкараме малко пари — обърна се към Джейк: — Да отидем да вземем нещата на Том. Днес е малко кисел, сигурно от непознатата обстановка.

— Дай го на мен — предложи Мариан, — за да можеш да слезеш с Джейк.

— Той малко се стеснява от непознати — отвърна Теа. — Не знам дали…

Но Мариан протегна усмихната ръце и Том също протегна ръчички към нея. Изненадана, Теа й го подаде.

— Добре. Ей сега се връщаме.

— Искаш ли чаша чай, Мариан? — предложи Кора.

Мариан кимна:

— С удоволствие. Случайно да ти се намира билков чай?

Кора я погледна недоумяващо.

— Билков?

— О, няма значение. Ще пия какъвто имаш.

Теа се усмихна отново и тръгна с Джейк към колата.

— Добре ли си, татко? — попита тя, когато двамата излязоха на улицата.

Джейк се обърна.

— Да, мисля, че да. Мариан е готова да ме подслони за известно време, легло и храна в замяна на това, че ще й ремонтирам разни неща из къщата. Звучи ми доста изгодно, така че… — той сви рамене. — Ще трябва да дойдеш, за да вземеш твоите неща от къщата. Взех всички дрехи и играчки на Том, но не знаех откъде да започна с твоите.

— Ще го направя в някой от следващите дни. Става ли?

— Разбира се — той бръкна в джоба си и извади листче хартия. — Виж, това е номерът на Мариан, можеш да ми звъниш по всяко време, тя няма нищо против. Ще отидем заедно — той се усмихна горчиво. — Преди Хеда да е сменила ключалките.

— Не би го направила!

— О, и още как! — Джейк се чувстваше огорчен, много по-огорчен, отколкото бе очаквал. — Обаждала ли ти се е? Хеда, имам предвид.

— Да, звънна снощи.

— И?

— Ами не знам. Каза, че не оттегля нищо от това, което е казала, но поне звънна все пак. Искаше да провери дали двамата с Том сме намерили къде да отседнем.

— Каква загриженост! — сарказмът на Джейк изненада Теа. Никога не го бе виждала да реагира по този начин. После той добави: — Е, всичко вече е минало, така че на кого му пука — отключи колата и мина отзад, за да отвори багажника. — Хайде, ти хвани леглото от единия край, а аз ще го хвана от другия.

— Какво е това? В креватчето?

— Портативен телевизор. На Мариан е. Иска да ви го даде назаем.

— На нас? Защо?

— Е, всъщност не точно на вас. Така аз ще си имам занимание, докато стоя при Том вечер, когато имате представления.

Теа спря.

— Хей, не спирай, тежи!

— Джейк! — Теа пусна своя край на креватчето на земята. — Не е необходимо ти да…

Джейк също пусна креватчето, заобиколи го и прегърна Теа.

— Теа, аз не одобрявам това, което вършиш — каза той внимателно. — Не мога да се преструвам, че ми харесва… — замълча за миг. — Ужасно се притеснявам, честно казано, но единственият начин да спра да се притеснявам е, като остана край теб, като се грижа за Том и за теб, като ви държа под око и двамата — той се усмихна. — Звучи много старомодно, нали? Хеда никога не би го одобрила — усмивката му стана още по-широка. — Да си гледа работата! — за пръв път от предната вечер насам и двамата се разсмяха.