Константин Кунин
Васко да Гама (18)

Португалска Индия

Към края на царуването на крал Мануел Португалия е на върха на блясъка и могъществото си. Владенията й са пръснати по четирите части на света — от Бразилия до далечните Молукски острови в Тихия океан и от Лисабон до нос Добра надежда в южната част на Атлантика. Португалските крепости се извисяват по целия африкански бряг — от Мароко до Сомалия, по островите на Индийския океан, при Персийския залив, край брега на Индия, на Цейлон, на полуостров Малака и на полулегендарните Молукски острови сред вълните на Тихия океан. Никой не се решава да оспорва португалското господство. В Лисабон се стичат кораби отвсякъде. Градът бързо се превръща в най-големия световен пазар на африкански роби, подправки и тропични стоки. Сервантес пише, че „Лисабон е най-големият град на Европа, където се разтоварват богатствата на Изтока за разпределяне по целия свят“ („Персилес и Сихизмунда“).

На венецианската търговия е нанесен съкрушителен удар. Плаването на Васко да Гама до Индия слага началото на упадъка на великата Адриатическа република. Като прерязват пътищата от Индийския океан за Турция, Египет и Иран, португалците значително затрудняват по-нататъшното засилване на Турция. Огромните печалби от задморската търговия и съкровищата, заграбени в Изтока, обогатяват португалския двор и аристокрацията. В португалските градове и в именията на кралските велможи започват да строят дворци, черкви и замъци. От Фландрия, Италия, Египет и Индия се стичат изкусни майстори на резба върху камък и дърво, специалисти на позлатяване и каменоделци, художници и архитекти.

В грубите и примитивни замъци на португалските феодали се появяват персийски и индийски килими, фламандски гоблени и огледала, венецианско стъкло, марокански възглавници от кожа с пресовани изображения, италиански картини, дамаски и толедски саби и ножове.

Между слугите се срещат робини от Ява, Арабия и Цейлон, роби от Бразилия и Гуджарат. Нивите на феодалите се обработват от гвинейски негри. Дворът на крал Мануел се слави с невиждан дотогава блясък и разкош. Португалските велможи се стараят да не изостават от своя крал.

Но целият този външен блясък прикрива застои и загниване. Положението на колониална държава изисква от малка Португалия огромно напрежение. Най-напред започва да се чувствува недостиг на хора. В експедициите на Изток загиват много войници и моряци не толкова в сражения с враговете, колкото от болести — скорбут, холера, дизентерия и треска. Мнозина умират от инфектиране на раните — в тропичния климат и най-малките рани заздравяват много бавно, а невежите бръснари, които са и лекари, обикновено са безпомощни, когато раната започва да гнои и се възпали.

Много скоро, подготвяйки нови ескадри за Изтока, португалските командири започват да се сблъскват с трудности при набиране на хора за екипажа. Все по-трудно става да се намерят опитни моряци.

Още през 1505 г. първият вицекрал на Индия Франсиско д’Алмейда не може да комплектува ескадрата си с опитни моряци и е принуден да ги търси между селските момци, които никога не са виждали море. На една от каравелите на Д’Алмейда екипажът не знае какво е ляво и дясно. Капитанът на тази каравела Жуан Хомеш окачва на единия борд връзка лук, а на другия — връзка чесън и командува:

— Кормило към чесъна! Кормило към лука!

В Индия ветераните са сменени с престъпници и юноши. Натоварените с вербуване на хора за експедициите обикалят затворите и търсят желаещи да отидат в Индия. Смъртното наказание, осъждането на затвор или на каторжна работа се заменя с изпращане в Индия. Всички престъпници, съгласили се да постъпят на служба в Индия, получават амнистия. По-късно един такъв престъпник става най-големият поет на Португалия. Това е Луис Камоенс. В самата Португалия отливът на мъже на Изток е толкова голям, че се налага за обработване нивите на феодалите и другата тежка работа да внасят роби от Африка. Твърде скоро в много райони на Португалия се създават истински робовладелски стопанства, а в Португалска Индия всичко се базира на робски труд.

Притокът на скъпоценни метали от новите колонии извършва в Португалия и Испания истинска „революция на цените“, както казва Маркс. Цената на скъпоценните метали много спада, а на всички останали стоки се качва няколко пъти. В самата Португалия откриването на морски път за Индия не довежда до съществени социални промени. Тук властта на светските и духовните феодали е била винаги извънредно силна. През XIV-XV в. португалските крале сломяват съпротивата на градовете, които защищават старите си привилегии, а търговското съсловие никога не играе що-годе значителна роля в живота на страната.

Голям удар за икономиката на Португалия е изгонването на евреите и маврите. В Португалия евреите живеят много отдавна и са изравнени по права с останалото население. Първи португалските крале потвърждават всички техни свободи, но по-късно под влияние на духовенството започват да ги преследват. Отделят ги в особени квартали — „юдерии“, и ги принуждават да носят специално облекло. Започват погромите.

Известно време португалските крале защищават еврейските си поданици, защото получават от еврейското население много големи доходи. Евреите плащат три различни лични данъка, а със специален данък се облага всяка вещ, купена от евреин. Още в средата на; XV в. Министър на финансите на Португалия е знаменитият еврейски учен Исак Абарбанел. Когато евреите са изгонени от Кастилия, Жуан II срещу голям откуп им дава временно убежище в Португалия, но когато срокът изтича, той принуждава кастилските емигранти да напуснат Португалия, а тези, които остават, покръства.

Мануел прекрасно разбира какъв изгоден източник на доход е еврейското население. Отначало на него и през ум не му минава да гони евреите. По-късно обаче, надявайки се да обедини под своята власт целия Пиренейски полуостров, той усилено се стреми да получи ръката на Изабела, дъщерята на Фернандо Арагонски и Изабела Кастилска. Принцеса Изабела е като майка си фанатичка и се подчинява на духовниците си. Тя поставя изгонването на евреите от Португалия като условие за брака.

През 1496 г., годината, през която Васко да Гама отплава за Индия, крал Мануел издава указ за изгонването на евреите.

Като не желае да се лиши от поданици, които му носят толкова значителни доходи, Мануел заповядва насила да покръстят всички еврейски деца и юноши от четири до двадесет години, а така също и много възрастни. Духовенството обаче не оставя на мира „новите християни“, обвинява ги в ереси, светотатство и магьосничество и насъсква срещу тях невежата тълпа. Така например през април 1506 г. през Бреме на чумата двама доминикански монаси организират в Лисабон еврейски погром. С викове „Ерес!“ „Ерес!“ погромаджиите убиват „новите християни“ и разграбват имуществото им. Убити са около 2 хиляди души. Погромите още повече засилват емигрирането на португалските евреи в Италия, Африка, Турция и Нидерландия.

С изгонването на евреите и маврите Португалия се лишава от много изкусни занаятчии и търговци. Португалските занаятчии и търговци са твърде неопитни, за да могат да заместят изгонените.

Политиката на португалските крале не позволява да се създаде търговско съсловие. Много рано почти цялата търговия с Индия се обявява за кралски монопол. Този монопол обхваща търговията с черен пипер, джинджифил исиот, мускатово орехче, мускатов цвят, карамфил, канела, бразилско дърво.

Кралският монопол затруднява много развитието и на хилавата португалска буржоазия. Много скоро в търговията и занаятите на Португалия започват да играят решаваща роля различни чужденци, които идват от страни, по-развити в икономическо отношение от Португалия. Търговията и занаятите изцяло преминават в ръцете на фламандци, немци, венецианци, ломбардци, флорентинци.

В Португалия все повече се засилват властта на краля и гнетът на католическото духовенство. Самите португалски феодали не съумяват да задържат съкровищата, придобити с грабежи и търговия на Изток. Те пилеят огромни средства за пирове, тоалети и турнири, за „благочестиви дела“. Много скоро по-голямата част от знатните семейства на Португалия се оплитат в дългове и залагат скъпоценностите си при ломбардските лихвари. Останалото население — селяни, моряци и рибари — живее много бедно и с просяшките си доходи не може да си купи източни стоки. Настъпва застой. Източните стоки, златото, скъпоценните камъни и подправките изтичат от Португалия и обогатяват други страни — Холандия, Англия, долината на Рейн.

В самата португалска колониална империя не всичко е в ред. Малцина мечтаят като Алфонс д’Албукерк за велика колониална империя на Изток. Повечето португалски командири считат, че Индия е необходима на Португалия само като арена за пиратства и пазар за закупуване на подправки.

Непосилните данъци, издевателствата, грабежите и зверските жестокости, лицемерието и коварството настройват срещу португалците населението на източните страни. Индийска поговорка от това време гласи: „Щастие е, че португалците са толкова малко, като тигрите и лъвовете, иначе щяха да изтребят целия човешки род.“

Всички португалци в Индия получават съответно възнаграждение от държавната хазна. Те се считат господари, гнусят се от работата и стоварват всичко върху плещите на многобройните роби, а търговията предоставят на индийците и маврите. Всеки негодник, дошъл от Португалия, в Индия претендира за титлата „дом“ и се старае да се огради с роби. Тълпи от безделници, които по цели дни играят на зарове и карти, дъвчат бетел или пушат опиум, пълнят португалските владения на Изток. През 1539 г. от 16 хиляди португалци, живеещи в Индия и получаващи държавна военна заплата, може да се разчита само на 2 хиляди португалци, в случай че се окаже необходимо да се привлече в армията и гражданското население. Между португалците много скоро се оказват и предатели. Още през 1510 г., когато Д’Албукерк обсажда Гоа, на страната на противниците се сражава и отряд португалски ренегати под командуването на Фернан Лопеш.

Пък и самите управници на Индия съвсем не са безупречни. В Индия отиват търсачи на приключения, хора, които се стремят към бързо и лесно забогатяване; в колониите процъфтяват разхищаването на държавни средства и подкупничеството.

След смъртта на Д’Албукерк крал Мануел гледа да не изпраща в Индия изтъкнати хора. Той се страхува, че щом вицекралят си затвърди положението в далечна Индия, ще откаже да се подчинява на Португалия. Ако Д’Албукерк не жали нито сили, нито средства за създаването на португалската колониална държава, то губернаторите, които идват след него, гледат на Индия като на място, където могат бързо да забогатеят, за сметка на туземците, държавната хазна и съотечествениците си.

Всеки нов губернатор идва с шайка гладни привърженици и сменя всички граждански и военни чиновници.

Обикновено пълномощията на губернатора са за три години. За това късо време той и помагачите му бързат колкото се може повече да се обогатят.

В стремежа си лесно и бързо да забогатеят португалските командири не се спират дори пред открито предателство. Постъпките им скоро подкопават всяко доверие към законите на португалците, към клетвите и обещанията им. Така един от португалските командири напада светилището на приятелска индийска държава, разграбва го и го изгаря, а жреците подлага на най-изтънчени мъчения, за да разбере къде са скрити съкровищата на храма. Друг командир, след като сключва тържествено мир с маврите, още на другия ден го нарушава, като се оправдава, че представителят на маврите се заклел в короната, а той самият, използувайки неосведомеността на мохамеданина, целунал някакъв сборник с песни. Трети, когато капитан на индийски кораб се обърнал към него с молба да му даде писмено разрешение за излизане в открито море, написва на португалски, че съветва португалските капитани, които срещнат този кораб в морето, да го ограбят. Четвърти срещу солиден подкуп предоставя португалска каравела на султана на Аден, враг на португалците. Пети продава на маврите топове и барут от португалската крепост.

Португалските чиновници в колонията съставят списъци на „мъртви души“, за да получават заплатите им, изпращат в Португалия развалени и замърсени стоки, крият от държавата и делят помежду си спечелените в сражения ценности. Те забогатяват и за сметка на съотечествениците си. Търговията с чинове и длъжности е почти легализирана, съдиите открито вземат подкупи. Като задържат заплатите на моряците и войниците, чиновниците на крал Мануел изчакват момента, когато моряците и войниците по неволя ще се съгласят да получат една трета или една четвърт от заплатата си.

Доходите на чиновниците в колониите почти официално се изчисляват по два параграфа — „заплата“ и „постъпления“, при това обикновено „постъпленията“ превишават „заплатата“ шест-седем пъти.

Такава е обстановката в Индия към 1521 г., когато умира крал Мануел Щастливи. Новият крал, Жуан III, е засипан с оплаквания от Индия. Пишат не само португалците. Индийските власти на Кананор се оплакват, че португалците дават на капитаните разрешение за плаване в Индийския океан, а след това сами го нарушават: ограбват и потопяват корабите, на които са дали такова разрешение.

Кралят сменя губернатора на Индия Диого Лопеш де Секвейра и назначава на негово място дом Дуарте де Мезенеш. Този губернатор се оказва още по-лош от предшественика си. С трескава бързина той тъпче джобовете и сандъците си, без да се спира пред никакви средства. Неговата подкупност и разхищаване на държавни средства надминават всичко, което дотогава познава Португалска Индия. Протежетата му гледат да не останат назад.

Лисабонският двор е затрупан с оплаквания, молби за правосъдие и петиции. Тогава Жуан III извиква от Евора стария Васко да Гама и му предлага да замине за Индия, за да сложи там ред. Старият адмирал на Индия се съгласява. Както и кралят Жуан III, и той счита, че цялото зло идва от недостойните хора, на които са поверени работите в Индия. Естествено той не може да разбере, че причините за неблагополучието, което цари в Португалска Индия, имат дълбоки корени.