Константин Кунин
Васко да Гама (16)

Почивка

Според мнението на крал Мануел второто плаване на Васко да Гама е било не по-малко сполучливо от първото. Ако тогава Васко да Гама открива морски път за Индия, сега той се справя с мохамеданите — съперници на португалците, наплашва ги и слага началото на португалското господство в Индийския океан.

Освен това Васко да Гама донася голяма плячка — откупа, получен в Килоа, подаръците на индийските и африканските царчета, кралската част от имуществото, ограбено по време на пиратските „подвизи“ в Индийския океан.

Най-после трюмовете на корабите на адмирала на Индия са пълни с подправки, багрилни и ароматични вещества и други ценни стоки.

Кралят приема мореплавателите милостиво. Той заповядва от 1 януари 1504 г. на адмирала на Индия да се плаща годишно по 400 рейси пенсия.

Наскоро след завръщането си от второто плаване в Индия Васко да Гама се оженва за девойка от знатно и влиятелно семейство. Придобитите в Индия съкровища и кралската пенсия го правят много богат човек. Венецианският посланик в Лисабон през 1502 г. пише, че в цяла Португалия само шестима най-знатни дворяни и седем църковни князе са по-богати от адмирала на Индия. Освен това венецианецът добавя, че Васко да Гама „има много избухлив характер и не изпитва никакво чувство за благодарност за милостите, с които го обсипват“.

Адмиралът на Индия пак е недоволен от крал Мануел. Той счита, че е изигран и обиден. Върнал се от Индия, той разбира, че работите по предаването на Синиш са в същото положение. Нетърпеливият мореплавател решава сам да действува.

През един есенен ветровит ден той се появява в родния Синиш. Бялото градче малко се е изменило. Все така почти всички мъже излизат в морето за риба и все така в бурно време жените стоят на стръмния бряг и се вглеждат в мъгливата далечина; все така на брега мирише на риба и мокри мрежи, а край каменния кладенец бабите спорят и сплетничат.

И все пак откриването на Индия е донесло известни промени дори тук, в занемарения рибарски Синиш. Печеловниците на много семейства служат в кралската флота и плават по далечни незнайни морета, за да завоюват слава и мощ за крал Мануел. Някои от тях вече са се върнали и се хвалят със задморски кинжали, мавритански обици и белезите си от раните, получени в морските сражения. Много жени в черно всяка събота ходят в ниската старинна черква и палят свещи за успокояване душите на моряците, удавили се край нос Добра надежда, убити в боевете с маврите или покосени някъде из моретата от треска или скорбут.

В градчето са се появили нови стоки. В градината на съседния манастир пресаждат на открито първите портокалови дървета, донесени от Азия; градските модаджийки са се наконтили с рокли от индийски платове, а хората, врели и кипели в живота, разговарят на площада не само за рибата и времето, но и за далечните плавания, за цените на африканските роби и черния пипер, за изгодите и неизгодите на службата в кралската армия.

Васко да Гама пристига в Синиш с жена си и двете си деца, с роднини, слуги и роби. От Лисабон за Синиш тръгват коли със скъпи съдове, мебели, дрехи и килими на адмирала на Индия. Отначало той се заселва в бащиния си дом, но някога просторният дом, където Васко да Гама прекарал детството си, сега му се струва тесен. Пък и не прилича на адмирала на Индия, господаря на Синиш, да живее в ниската бяла къща на тихата тревясала уличка. Васко да Гама решава да си построи дворец, достоен за заслугите и славата му. И тук, както във всички други случаи, той бърза да осъществи намеренията си. Харесва си празно място на края на града високо над морето. Някога там имало мавританско гробище с малка джамия. След това новите завоеватели превърнали джамията в параклис, като старателно изкопали и натрошили на парчета арабските надгробни плочи.

Кралят отдавна дал това някогашно гробище на ордена „Сан Тияго“, но мястото се считало за нечисто и монасите го изоставили. Тази пустош, обляна от слънце и покрита с камъни от натрошените надгробни плочи, постепенно обраства с бодливи храсти и диви лози. Тя става убежище на бездомни котки и кози и любимо място за момчетата от Синиш, които тук играят и си представят, че обсаждат Сеута, че се сражават при Алжубарот или откриват Индия.

Васко да Гама счита, че макар официалното предаване на Синиш още да не се е състояло, кралският указ му дава право да се счита пълновластен господар на родния си град. Затова, без да иска разрешение, той започва да строи на мястото, което му се е харесало. Купените на лисабонския пазар гвинейски негри-роби под надзора на бивши моряци, участвували в пътешествията на Васко да Гама, изкореняват храстите, изчистват земята от чакъл, дялат камъни. Но за Васко да Гама това не е достатъчно и, както подобава на истински сеньор, решава да използува труда на своите „поданици“. Той заповядва веднъж в седмицата всички рибарски лодки да превозват товари за строящия се дворец — вар, камъни, дървен материал и храна за робите, работещи на постройката. Накрая, без да чака бирниците, назначени от краля и ордена да съберат парите, той дава нареждане на чиновниците си да събират данъците и десятъка.

Все едно с тези пари се изплаща част от пенсията ми — казва той. — Не искам да чакам тези формалисти и крадци на държавни средства да съберат парите, да ги отнесат в Лисабон, а след това да ми съобщят, че данъците мъчно се събират и аз трябва да почакам за получаването на пенсията.

Дон Луиж да Нароня, назначен от ордена за управител на Синиш, е съвсем наплашен от адмирала на Индия. Той се прави, че не забелязва произволите на Васко да Гама, гледа да не попада в тази част на града, където се строи дворецът, а след това, съвсем изплашен, се престорва на болен и ляга на легло.

Действията обаче на Васко да Гама не на шега разсърдват лисабонските ръководители на ордена. Срещу адмирала на Индия се изсипва куп от жалби. Командорът на ордена употребява цялото си влияние в двореца и успява да наложи изгонването на дом Васко от Синиш.

В края на март 1507 г. в Синиш пристига ковчежникът на ордена „Сан Тияго“ — родният чичо на адмирала на Индия Жуан да Гама. Пристигналият, висок и представителен старец, не отива в дома на племенника си, а в дома на Луиш да Нароня. Отначало Жуан да Гама предлага на управителя на Синиш да предаде на адмирала волята на краля, но управителят на Синиш така се обърква, че старецът решава сам да посети племенника си.

Един ден след пристигането си той посещава знаменития мореплавател. След обичайните поздрави и разпитвания за роднините Жуан да Гама подава на дом Васко писмо, подписано от секретаря на краля. Кралят предлага на адмирала на Индия в срок от тридесет дни да напусне град Синиш заедно с жена си и цялото си семейство и повече никога нито жена му, нито останалите членове на семейството му да не се връщат в града или в околностите му без разрешението на командора на „Сан Тияго“. Ако някой от тях се върне в града, ще плати глоба в размер на 500 крусадо, а освен това ще бъде наказан, както се наказват всички за неизпълнение на кралската воля. В края на писмото си крал Мануел прибавя, че по същия начин ще бъде наказан и самият Васко да Гама, ако не спре строежа в Синиш.

Васко да Гама прочита писмото. Кръвта нахлува в главата му. Диша тежко. И двамата мълчат. Най-после ковчежникът на ордена пита племенника:

— И тъй какво да предам в Лисабон?

— Кажи, че ще изпълня волята на краля — бавно промълвява адмиралът на Индия.

След три седмици Васко да Гама заедно с цялото си семейство завинаги напуска родния Синиш и се преселва в Евора. Евора е важен град. През лятото тук идва кралят, а заедно с него се прехвърля от Лисабон и целият му двор. Тогава в Евора се уреждат празненства и приеми, турнири и тържествени богослужения.

В Евора адмиралът на Индия се установява задълго. Той си построява дворец на една от главните улици. Този дворец учудва всички съвременници. Въпреки старите обичаи, заимствувани от маврите, Васко да Гама заповядва да нарисуват на фасадата на двореца сцени от индийския живот, слонове, маймуни и тигри, силуети на палми и чинари. Дворецът се откроява между другите здания на Евора и дори дава името на улицата, на която се намира. И до днес тя се нарича „Улица на изрисуваната къща“, въпреки че светата инквизиция, на която потомците на адмирала продават двореца, махва от фасадата всички украшения.

На тази улица адмиралът на Индия живее като богат и знатен сеньор. В църковни празници дом Васко със съпругата си, шестте си деца, свита от роднини и разни храненици важно се отправя към старинната катедрала. Той не пропуска бой с бикове, смята се за голям познавач на оръжия и с удоволствие присъствува на най-различни турнири.

В големи празници — на Рождество, Дванадесетата нощ, Деня на всички светци — в двореца на адмирала на Индия идва трупа пътуващи артисти.

Като отделят с килими от пъстри платове част от галерията на вътрешния двор, артистите показват весели и печални сцени, съчинени от придворния актьор и поет Жилем Висенте. Артистите играят мрачни и тържествени църковни представления, като „представление за мъдрите крале“, показват бликащи от смях и хапливи остроти сцени за невежи, но самонадеяни доктори, за хора, влачещи се по съдилища, мамени от адвокатите, за ловкия студент, който бързо излекувал от черна меланхолия хубавичката жена на мелничаря.

Под акомпанимент на лютня актьорът пее старинни песни за Сид Кампеадор, за мавританските войници, за обсадата на Танжер и приключенията на Амадис Галски.

Често кавалкада конници излиза извън града. Адмиралът на Индия с роднини и приятели отива в именията си, разположени по гористите хълмове на Синтра. Склоновете им са покрити с борови гори, маслинени градини, забулени със сребриста мъгла, зелени горички от корков дъб и прави редици лозя. По хълмовете стърчат потъмнели, обрасли с бръшлян и диви лози развалини — паметници от мавританските войни. В тесните долини се гушат селца: бели и сини къщи с керемидени покриви, тъмни кипариси в селското гробище, висока камбанария, заобиколена от гъста църковна градина. В далечината се виждат тъмносините върхове на Синтра. Там са ловните имения на адмирала на Индия. Кавалкадата препуска нататък по планинския път и покрива с прах срещнатите овчари със стада овце, селските каруци с впрегнати в тях волове, малките магарета, натоварени със сухи вършини. В планинските имения на адмирала ходят на лов за вълци, мечки и сърни и се състезават в благородното и достойно за всеки идалго фехтовъчно изкуство и стрелба с лък.

Когато кралят идва в Евора, дом Васко присъствува на всички приеми, пирове и развлечения, макар че продължава да бъде недоволен от краля. Той не може да забрави позорното си изгонване от Синиш, въпреки че кралят се мъчи да заглади вината си.

Още пред ноември 1508 г. кралят моли Луиш д’Арка да предаде своите права на губернатор на града и окръга Виля Франка де Кейра на адмирала на Индия, но и този път на дом Васко не му провървява. Д’Арка дава вид, че е съгласен, но след това започват всевъзможни разтакания и юридически спорове. Работата се проточва и Васко да Гама разбира, че и от това нищо няма да излезе.

Недоволният адмирал отново напомня за себе си на краля. Мануел има голяма нужда от дом Васко. Всеки път, когато става дума за задморските владения на Португалия, кралят е принуден да вика адмирала на Индия и да се съветва с него. Мануел се опитва да смекчи недоволството на Васко да Гама с нови милости и привилегии. Той заповядва на съдиите в Сан Тияго де Касем, Синиш и Вилянова да Милфонеш да съдействуват във всяко отношение на чиновниците на Васко да Гама при събирането на десятъка. През юни 1513 г. кралят разрешава на дом Васко да изпраща в Индия пълномощници, които да търгуват и да докарват без мито закупените в Индия стоки.

Но сега адмиралът е достатъчно богат и с обичайното си упорство иска да получи от краля обещаните земи и звания.

Още никой не се е държал с крал Мануел така, както дръзкият, вечно недоволният и вечно мъркащият адмирал на Индия. Но Мануел трябва да търпи. Той знае, че старият мореплавател е един от най-верните и най-ценните му приближени.

Като не получава обещаното, Васко да Гама се решава на крайна стъпка. През август 1518 г. той праща на краля писмо, в което напомня, че титлата граф, която му е обещана още преди осемнадесет години, и до днес не е получил и, както изглежда, няма да я получи. Очевидно кралят не се нуждае от услугите му, защото не му поставя никакви задачи и не го изпраща да пътува. Затова адмиралът на Индия го моли да му разреши да напусне Португалия и да се прехвърли в Испания.

Това писмо принуждава Мануел сериозно да се замисли. Съвсем наскоро Мануел се е скарал с един от най-добрите си моряци — Фернан Магаляйш и жестоко го е обидил. Разгневеният Магаляйш емигрирал в Испания и там приел кастилско поданство. Дори името си променил и започнал да се нарича по испански маниер Фернандо Магелан. Сега агентите на крал Мануел му донасят, че Магелан подготвя експедиция за страната на подправките и иска да проникне в нея не като обиколи Африка, както постъпват португалците, а от запад, от новите испански колонии. Агентите на крал Мануел не жалят нито средства, нито сили за провалянето на подготвяната експедиция. Те подготвят убийството на Магелан, насъскват срещу него уличната тълпа на Севиля, с подкупи и интриги се мъчат да забавят подготовката на ескадрата. Техни наемници доставят на Магелан развалени продукти и гнили въжета. Но ако Магелан все пак замине и достигне „островите на подправките“ откъм запад, португалският монопол, купен с цената на толкова усилия и кръв, ще рухне.

Сега още един мореплавател иска да напусне Мануел. Заминаването на Васко да Гама би предизвикало скандал в цяла Европа. Трябва да се задържи старият адмирал в Португалия и кралят пише на Васко да Гама:

Скъпи адмирале, ние Ви заповядваме да останете в нашето кралство до края на декември тази година и се, надяваме, че през това време ще видите каква грешка сте искали да извършите и ще пожелаете и в бъдеще да ни служите и няма да тръгнете по намисления от вас опасен път. Но ако и тогава пожелаете да заминете, ние няма да задържим нито Вас, нито жена Ви, нито децата Ви, нито движимото ви имущество.

Дадено в Лисабон. 17 август 1518 г.

Кралят.

Сега крал Мануел предприема бързи мерки. Той убеждава племенника си дом Хайме, херцог Браганца и Гийомар, да вземе пенсията на Васко да Гама, а да му даде титлата си граф Видигейра и всички земи на плодородното графство Видигейра, намиращо се близо до Евора.

Този път нещата вървят необикновено бързо и през декември 1519 г. адмиралът на Индия тържествено получава титлата граф Видигейра.

Като награждава адмирала на Индия с привилегии и пенсии, като му дава титли и често го вика за съвети, крал Мануел не мисли да изпраща пак стария моряк в Индия.

И с Васко да Гама се повтаря това, което вече се е получило с Бартоломео Диас и Кабрал. И той е принуден да чезне в бездействие.

Кралят счита, че старият адмирал има прекалено високо мнение за себе си, много настойчиво иска награди и навсякъде напомня за заслугите си, без да се стеснява да критикува положението в Индия и дори разпорежданията на крал Мануел. И кралят предпочита да мине без адмирала на Индия.

Междувременно положението в Индия все по-често привлича вниманието на Мануел и го принуждава да се откаже от сложните комбинации, изкусните интриги и от голямата игра, която той играе много години, за да обедини под властта си целия Пиренейски полуостров.