Константин Кунин
Васко да Гама (13)

Интриги

Завръщането на Кабрал от Индия донася голямо разочарование на португалските придворни кръгове. Наистина далеч на запад той е открил нова земя и отново е завел кораби в Индия по пътя, открит от Васко да Гама. Но тогава съвременниците на Кабрал съвсем не допускат, че откритата от тях на запад гориста страна ще стане най-голямата и най-богата колония на Португалия. А Кабрал е загубил повече от половината си кораби и е загинал Бартоломео Диас — един от най-добрите португалски моряци. В Индия Кабрал окончателно се е скарал със Заморин и в Каликут са загинали много португалци.

В очите на Мануел и приближените му вината на Кабрал е много сериозна.

И все пак на Кабрал възлагат командуването на новата експедиция за Индия, а на Васко да Гама, както и при първото плаване на Кабрал, поверяват само подготовката на експедицията. Той подбира екипажа, като се мъчи да си спомни и издири старите другари от първото плаване до Индия, наема кормчии и артилеристи, дава аванси, контролира построяването и ремонтирането на десетте кораба за Кабрал, грижи се за провизиите, бомбардите, барута и ядрата, сам избира и проверява по списък стоките, предназначени за търговия в Индия.

Васко да Гама работи, както винаги, извънредно добросъвестно и грижливо, но постепенно в него заговорва завистта. Струва му се, че Кабрал пак ще бъде преследван от нещастия и не му се иска да предаде в ръцете на такъв човек без късмет подготвената с такава любов и старание ескадра.

Все по-често и по-често той мисли, че ако тези кораби бяха под негово командуване, той би могъл да всее страх сред индийците и да накаже Заморин, на когото все още не може да прости тревожната юнска нощ, когато задържаните на брега португалци очаквали всеки момент да бъдат нападнати и избити.

Васко да Гама, разбира се, забравя, че през 1496–1497 г. Бартоломео Диас, заслужил мореплавател, открил пътя край нос Добра надежда, подготви неговата ескадра и той, без каквито и да е било угризения на съвестта, прие това като нещо в реда на нещата. Сега самият той се е оказал в ролята на Диас, а Кабрал, както някога Васко да Гама, трябва да пожъне резултатите от труда му.

В същност Бартоломео Диас разучава най-важната и най-опасната част от пътя за Индия. Но прекрасният моряк се оказва лош придворен, той бързо се изгубва в пъстрата тълпа, която заобикаля Мануел, и се примирява със скромната роля на организатор на експедиции.

Не такъв е Васко да Гама. Убеден, че с него постъпват несправедливо, той подготвя малко по малко почва за отстраняването на Кабрал, за да може самият той да заеме мястото му. Васко да Гама започва грижливо да подбира неблагоприятни отзиви, сплетни и зли шеги за Кабрал, които се разпространяват в придворните кръгове, и се мъчи да разбере кой от кралското семейство е настроен против него. Приятели му предават думите на кралицата, че никой освен Васко да Гама не трябва да плава за Индия, защото той е човек с късмет. Друг път кралският домашен свещеник му съобщава, че уж крал Мануел е много доволен от подготовката на експедицията, но че се страхува да я повери на Кабрал. Кралят бил казал: „Дай боже плаването на Педро Алвареш да е толкова щастливо, колкото и плаването на дом Васко, защото, макар че познавам Кабрал като прекрасен моряк, той няма щастие в морето.“

Васко да Гама разбира, че е дошло време да действува. Той се явява при краля и му казва, че иска да отмъсти на Заморин за всички обиди, които той е причинил на португалците, и моли краля да изпрати в Индия него вместо Кабрал. А Кабрал може да отиде през следващата година… Кралят се колебае. Тогава Васко да Гама предлага всички доходи, които се полагат на началника на ескадрата, да бъдат запазени за Кабрал и чиновникът му да замине в Индия с неговите стоки. „От своя страна — добавя той — аз ще му заплатя две хиляди крусадо и ще му позволя да язди моя кон, докато бъде организирана друга ескадра за него, макар че — казва с усмивка Васко да Гама — този, когото преследват в морето нещастия, би трябвало да избягва откритото море.“

Като използува в интригата си против Кабрал гибелта на седем от тринадесетте кораба на ескадрата му, Васко да Гама гледа да не стане дума, че и при неговата експедиция не всичко е било благополучно. От четирите кораба се завърнали половината, а от сто и седемдесет само около седемдесет души.

Кралят все още се колебае. Тогава Васко да Гама му показва указа, издаден през 1499 г., когато португалците се завръщат след първото си плаване до Индия. Според този указ крал Мануел предоставя на Васко да Гама правото да възглавява всички експедиции за Индия и да поеме командуването дори ако флотата се намира вече в Белем и се готви да тръгне на път. Мануел се съгласява.

Повикват Кабрал и кралят, като се мъчи с всякакви похвали и обещания да подслади горчивия хап, му съобщава, че Васко да Гама ще поведе корабите за Индия.

Разбира се, крал Мануел не изпълнява обещанията си. Кариерата на Кабрал свършва. Суеверният и неблагодарен Мануел никога повече не поверява на Кабрал командуването на кораби. Педро Алвареш Кабрал е отстранен от всякаква работа и се оттегля в именията си. Той доживява до 1526 г. и с болка наблюдава как други хора завладяват колонии за Португалия в Индия и Африка, как расте славата на Васко да Гама, на Д’Албукерк и Д’Алмейда.

Васко да Гама се заема с удвоена енергия за работа. Сега той подготвя ескадрата вече за себе си.

Десет големи кораба са почти готови за плаване. Васко да Гама прибавя към тях и шест каравели с латински платна. С тези бързоходни каравели той възнамерява да пиратствува, да води морски сражения и затова ги снабдява с бомбарди и абордажни куки.

С корабите тръгват осемстотин войници, дворяни, роднини и приятели на дом Васко.

Въпреки грижите си, свързани с организирането на експедицията, Васко да Гама не забравя и личните си работи. На 10 януари 1502 г., месец преди отплаването на дом Васко за Индия, крал Мануел със специален указ отбелязва, че Васко да Гама е завършил делото, започнато от инфант Енрике: „Откри 2550 лиги бряг, богати златни находища, много известни с развита търговия градове и селища и най-после достигна и откри Индия — страна, която всички описания поставят по-високо от която и да е било друга страна, която всички крале на земята биха желали поне да открият, ако не могат да я завладеят. За да я достигне, нашето кралство загуби много кораби. Много капитани и моряци дадоха за това живота си…

… Като взема под внимание великите заслуги на дом Васко пред нас и нашето потомство, които той има за това плаване и тези открития, и големите изгоди, които произтичат от него не само за нашето кралство, но и за всички християни, а така също и вредата, причинена на неверниците, които досега са използували всички блага от търговията с Индия“, крал Мануел назначава Васко да Гама за адмирал на Индия, дава наследствената титла дом на брат му Айереш и титлата дома на сестра му Тарайже и определя на Васко да Гама наследствена пенсия от 300 хиляди рейси. Това е огромна сума. Запазен е интересен списък на доходите, които трябвало да постъпват за изплащане на пенсията на новия адмирал на Индия. Въвежда се десятък върху риболова в градовете Синиш и Вилянова да Милфонеш; за изплащане на тази пенсия отива и акцизът от градовете Синиш и Сантяго да Касем, а така също и кралският данък от горите в Лисабонската област.