Аби Мунце
Ако искаш да ме имаш (9)

IX

Утрото беше ясно и много студено. Още като се събуди, Карол изтръпна при мисълта за предстоящите през този ден събития. Въпреки това, й се удаваше да контролира сравнително успешно опънатите си нерви и разтуптяното си сърце чак до обяд, но около два часа вече не можеше да се концентрира върху работата си и непрекъснато гледаше часовника. Разместваше насам-натам по бюрото си книжата, но самият звук на шумолящите листи я изнервяше още повече. Застана пред чертожната дъска и започна да нахвърля нов проект върху белия картон. Постепенно се увлече и гласът на Рита, която й съобщи, че работното време вече е изтекло, я изненада.

— Ще си ходим ли или ще останем още малко да го чакаме?

Карол замислено я погледна. Елементарната учтивост изискваше да го изчакат, докато дойде, независимо колко късно щеше да стане. Но тъй като от друга страна знаеше доколко Скот беше непредсказуем, не й беше лесно да вземе еднозначно решение. Най-сетне каза:

— Ти си върви, Рита. Ще го чакам до шест. Ако дотогава не дойде, и аз ще се прибера — струваше й се, че шест часа беше достатъчно късно — да го чакат след това не би било приемливо.

— Не е ли по-добре и аз да остана? — предложи Рита. Тя знаеше колко много Карол държеше на тази сделка и, ако имаше начин да й помогне, с удоволствие би го, сторила.

— Не, Рита, благодаря. Иди си и приготви, вечеря за Джордж. Няма никаква причина да обръщаме всичко надолу с главата само защото мистър Уайлдър още не е пристигнал.

— Е, добре, тръгвам си, но утре ще дойда по-рано.

— Би било много мило от твоя страна. Предполагам, че той ще иска да започнем рано, за да може да си тръгне навреме, тъй като вдругиден е Денят на благодарността — Карол въздъхна.

Междувременно вън се бе смрачило. Карол запали настолната лампа на бюрото си, след това мина през останалите помещения и светна навсякъде лампите. Това според нея щеше да направи по-благоприятно впечатление на Скот, когато дойдеше.

Шест часа дойде и отмина, а от него ни следа.

Карол се облече, изгаси осветлението й заключи всички врати. Отвън залепи на входа бележка с телефонния си номер и забърза към колата в пронизващия леден вятър.

Вкъщи Карол веднага запали камината. Имаше чувството, че няма да успее никога да стопли измръзналите си крайници. Постоя с гръб към весело пращящия огън. Предвкусваше удоволствието от горещия душ, а после възнамеряваше да се излегне на кушетката пред камината с чаша гореща супа.

Излизаше от банята, когато чу телефона. Изтича така, както си беше гола, пътьом се загърна в една хавлия и грабна слушалката. В ушите й прозвуча гласът на Рита:

— Слушай, Карол, исках…

Карол бързо я прекъсна:

— Рита, ще ти звънна след минутка. Все още го няма. Току-що излизам от банята.

След като изтърка тялото си с мъхестата хавлия, тя облече най-дебелия си халат, обу пухкавите си кожени пантофи и отиде във всекидневната, за да се обади на секретарката си.

— Исках само да те поканя вдругиден на вечеря, Карол. В службата бях прекалено разсеяна покрай пристигането на мистър Уайлдър и пропуснах да ти го кажа.

— О, Рита, много мило от твоя страна — благодари й Карол, — но мисля, че няма да дойда.

Рита не настоя повече и Карол й беше благодарна за това. Затвори телефона и отиде в кухнята, за да си приготви супата.

На вратата се позвъни и тя се сепна. Много рядко някой я посещаваше, а и днес не очакваше никого. Звънът се повтори. Тя се приближи до вратата, открехна я и, когато през тясната пролука различи лицето на стоящия отпред мъж, рязко я разтвори докрай. Студен повей на вятъра се провря под халата й и потръпвайки, Карол поривисто го улови за ръката и бързо го вмъкна вътре.

— Влизай, иначе съвсем ще измръзнеш — каза тя.

Скот Уайлдър тихо се засмя.

— Чудесно е да получиш такъв топъл прием в една тъй студена вечер.

Карол уви по-плътно халата около голото си тяло.

— Какво правиш тук? Очаквах да ми позвъниш.

Видът му я смущаваше, стараеше се да гледа само снежинките върху палтото и черната му филцова шапка.

— Исках да ти се обадя от ресторанта, но дамата на касата беше така любезна да ми предложи да ми покаже пътя до жилището ти.

— Това е била Розмари — кимна несигурно Карол. В действителност тя се радваше, че той дойде при нея в дома й. Гледаше го и не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи.

— Какъв хубав огън гори в камината! Имаш ли нещо против, да си стопля ръцете на него? — и без да дочака отговора й, Скот се приближи до камината.

— Разбира се, че не. Съблечи си палтото, ще го отнеса на закачалката.

— Не си прави труд, веднага си тръгвам. Освен ако не ме поканиш на вечеря, защото умирам от глад — той съблече палтото си, хвърли го на едно от креслата и отново се приближи до огъня, протягайки ръце към него.

— За съжаление, нямам кой знае какво вкъщи. Всъщност мога да ти предложа само топла супа.

— Звучи чудесно. В такава вечер би била най-подходящото за ядене — изглежда, Скот приемаше забележката й като покана.

Карол се запъти към кухнята. Няколко минути по-късно супата кротко вреше върху печката, а тя приготвяше върху един поднос чаши за нея, хляб и вино.

Нека вън да вият и фучат виелици, нека да вали, да трещи и да гърми — за Карол вечерта придоби особен блясък благодарение на присъствието на Скот. Не искаше да си признае, колко бе щастлива, че той бе дошъл направо тук, без да й звъни предварително. Ако го беше направил, тя щеше да го изпрати в хотела, където Рита му бе запазила стая. Но той си бе направил труда да я търси, нея, а не подслон за през нощта. Какво точно означаваше това, Карол не знаеше, но се надяваше, че е бил воден от желанието да прекара с нея вечерта.

Когато влезе с подноса на ръце във всекидневната, Скот се бе разположил удобно в бащиното й кресло.

— Няма нужда да ставаш — извика тя, защото при появата й той бе скочил с намерение да поеме таблата от ръцете й. — Така хубаво се беше отпуснал. Сигурно си много изморен — Карол му се усмихна със сияещо изражение на лицето.

— Сега изглеждаш точно като момичето, с което се запознах в Чикаго. Май че ледените бучки в кръвта ти са се поразтопили — очите му блеснаха многозначително.

Гореща червенина обля бузите й. Все пак се радваше, че тежките думи, които си бяха разменили в Канзас Сити, изглежда, бяха забравени. „Все едно какво ще се случи — реши тя — аз ще се държа мило с него.“ Тази вечер никак нямаше да й е трудно да го направи, но утре, когато той започне да разглежда фабриката, ще й се наложеше да игнорира чувствата си и да се съсредоточи върху деловата страна на взаимоотношенията им.

Сега обаче, искаше да бъде благоразположена домакиня. Наля му чаша вино, подаде му я и, когато ръцете им се докоснаха, тръпки пробягнаха по гърба й.

— Бях много изненадана, когато секретарката ти позвънила, че ще дойдеш тук — тя кръстоса крака, при което халатът й се разтвори и откри голия й крак.

В очите на Скот проблеснаха искри.

— Аз ти обещах още в Канзас Сити, че скоро ще ти се обадя.

— Спомням си, но мислех, че направо ще изпратиш поръчката си.

— Това показва, колко малко ме познаваш. Първо искам да се уверя, че си в състояние да изпълниш една такава голяма поръчка — погледът му, впит в разголените й бедра, бе толкова настоятелен, че Карол не издържа, сведе поглед и се изправи. Отиде до масичката пред камината и започна да подрежда съдовете върху нея.

— Ако дръпнеш насам двата стола, можем да сядаме да вечеряме — извика тя през рамо и тръгна към кухнята, за да донесе супата. — Боя се, че това не може да се нарече истинска вечеря — каза с извиняващ се тон Карол, когато се върна с димящия супник. — Ако знаех, че ще дойдеш, щях да сготвя нещо прилично.

— Мирише много апетитно. И не е от консерва! Ти притежаваш неподозирани от мен таланти!

— Хлябът също сама съм си то пекла — не без гордост отбеляза тя.

— Хмм… А пък аз мислех, че изпитваш удовлетворение само тогава, когато успееш да докажеш на мъжете в бизнеса, че си по-добра от тях — лукаво се усмихна Скот.

— Аз не искам да бъда по-добра от мъжете, искам само да имам успехи с фирмата си, и то не само заради мен самата. Повечето от моите сътрудници работят много отдавна в нея — главно заради тях искам да я съхраня и развия. В тази част на страната няма много работни места. Ако нещо се случи с фирмата, много от тях ще останат без работа на улицата.

— Но ти добре разбираш, че ако ми я продадеш, решаваш генерално този въпрос — каза той сериозно и се облегна назад.

Внезапно на нея й стана ясно, че привидно нехайното му държание беше измамно. Скот продължаваше целеустремено да преследва предначертаната си програма. Тя се опита да смени темата:

— Хайде да не говорим тази вечер за работа. Да се насладим на супата и на топлината на огъня.

— … и на вкусния хляб. Но все пак си мисля, че човек може да те опитоми — усмихна й се той.

— Не се знае — отвърна Карол и се пресегна, за да напълни отново чашата му.

Пръстите му обхванаха китката й и той я придърпа към себе си.

— Готвачката заслужава комплимент — тихо произнесе Скот, след което устните му меко прилепнаха в нейните.

Ръката й тъй силно се разтрепери, че част от виното се разля върху масата.

— Виж само какво направи! — извика ожесточено тя, за да прикрие вълнението си. Целувката му я свари неподготвена, макар че цяла вечер чакаше да се случи точно това. Сега обаче, когато то наистина се случи, тя се разгневи не само защото не бе могла да му противостои, а и защото той очевидно не влагаше много чувство в целувката си.

Следващите му думи направо я вбесиха:

— Все пак, не беше моята ръка, която се разтрепери. Не знаех, че ти действам по такъв начин.

Карол рязко се отдръпна и започна да разчиства масата. Отнесе съдовете в кухнята и, когато се върна, завари го седнал пред камината, втренчен в пламтящите огнени езици. Внезапно той стана.

— Много ти благодаря за вечерята, Карол — произнесе тихо и, без да я погледне, взе палтото си и напусна жилището й.

На Карол й се доплака. Отново беше объркала всичко. Беше луда от копнеж по него, а всеки път, когато той я доближеше, се държеше така, като че ли беше най-големият й враг.