Аби Мунце
Ако искаш да ме имаш (3)

III

Вратите на асансьора се отвориха и Карол и Скот влязоха в една зала с огромни прозорци, осветена само тук-там от свещи. Атмосферата беше много задушевна, интимна и Карол имаше чувството, че пристъпва в някакъв нереален свят, намиращ се между облаците и земята и, че заедно с всичко наоколо се рее насам-натам в пространството, освободена от всички земни грижи и неприятности. И в този чуден свят имаше място само за нея и за него.

Седнаха в удобни кресла около малка масичка. Не говореха нищо, не чувстваха нужда да изразяват с думи спокойната хармония на мига. Достатъчно им беше, че седят заедно. Карол отново усещаше аромата на неговия одеколон и това само подсилваше впечатлението й, че изживява приказен сън.

— Искате ли да танцуваме? — попита Скот, когато в топлия полумрак се разля изпълнената със сласт и нега мелодия на една рок балада. Получил в отговор утвърдителното й кимване, той се изправи и я поведе към малката танцова площадка. Там я взе в ръцете си, притисна я до себе си и я залюля в такт с музиката. Топлият му дъх галеше косите й.

— Хайде, отпуснете се — прошепна й. — Тялото ви е толкова сковано.

Карол задиша по-дълбоко. Тя знаеше, че ако сега се отпусне в ръцете му, ще изгуби контрола над тялото си. „Какво по-лошо от това — помисли тя — да започна да се препъвам с омекнали колена или да отпусна глава на гърдите му“. Защото точно това й се искаше да направи. Бавната протяжна мелодия изискваше да танцуват, плътно прилепнали един в друг, лениво поклащайки хълбоци. Когато усети допира на твърдите му мускулести бедра до своите, обувана я сладостно желание да притежава тялото му.

В този момент се смени ритъмът на музиката и магията се развали. Скот придружи Карол до масата, поглеждайки пътьом ръчния си часовник.

— Утре ми предстои напрегнат ден — каза със съжаление той. — Мисля, че е време за сън.

Думите му я изтръгнаха от замечтаното й състояние.

Тя колебливо кимна:

— Трябва да наема стая в хотела за себе си.

— Аз се погрижих за това — Скот извади от джоба си един ключ. — Имате стая 516.

Слязоха мълчаливо с асансьора до петия етаж и спряха пред стаята на Карол. Скот отключи, отвори вратата и се отмести, за да я пропусне да влезе.

Карол направи няколко крачки в луксозно обзаведеното помещение, после се обърна и посегна към ключа си. Но Скот го прибра отново в джоба си и затвори вратата.

Тя го изгледа, едновременно изненадана и изплашена. Макар че бяха прекарали заедно една приятна вечер, макар че тя почти го бе пожелала с тялото си, все пак не беше подготвена за такова нещо. Та те се познаваха едва от няколко часа!

Лицето му беше неподвижно, очите му не издаваха нищо.

— Един момент, мистър Уайлдър — строго каза Карол. — Не си спомням да съм ви поканила в стаята си. Нашите отношения са чисто делови, нищо повече.

— Аха, отново се върнахме на „мистър“ — очите му блеснаха студено, когато той пристъпи към нея, наклонил встрани глава.

— Наистина, Скот, това не ми харесва — Карол несигурно прекара ръка в косите си.

Дъхът й секна, като си помисли колко лекомислено се бе държала. Макар да се бе показал като мил и остроумен събеседник на вечерята, а и след това, на нея й беше ясно още от преди, че той е плейбой. Бе използвал целия си чар, за да замае главата й, и сега Карол съжаляваше, че бе изпуснала от вниманието си тази подробности. Разбира се, тя умееше да се справя с агресивно настроени мъже — той съвсем не й бе първият. Но като че ли сега случаят бе по-различен. Една част от нея се чувстваше поласкана от вниманието и аспирациите му, но все пак Карол искаше да остане господарка на чувствата си, а вътрешният й глас я предупреждаваше, че не трябваше да се оставя те да я ръководят. В никакъв случай не можеше да си позволи една малка безразсъдна авантюра с него. Сделката, която се надяваше да сключи, беше прекалено важна, за да рискува да я провали заради някакво неоправдано емоционално състояние.

Карол вдиша дълбоко, за да се успокои и изправи решително глава:

— Нямам намерение да ви приемам по това време в стаята си.

Скот високо се разсмя.

— Не съм и очаквал — той направи още една крачка към нея, извади ключа от джоба си и го пъхна в ръката й. Карол се втренчи в ключа, после в лицето му. То изглеждаше развеселено, очите му блестяха, но не показваше никакви признаци, че има намерение да й обясни, защо влиза след нея.

— Аз наистина съм прекалено изморена, за да говоря за работа, ако това е намерението ви. Може би ще можем да обсъдим въпроса утре на закуска — тя безпомощно повдигна ръка. Нервите й бяха опънати до скъсване. В никакъв случай не би могла да се концентрира върху предмета на едни евентуални преговори. И това съвсем не се дължеше на умората, а на мисълта, че се намира сама в хотелска стая в чужд град с този привлекателен мъж.

— Така е, утре ще имаме достатъчно време. Имате право, сега не е време — успокоително каза Скот и сложи ръка на рамото й. — Исках само да се убедя, че сте добре настанена. Лека нощ, Карол.

С три големи крачки той се озова до една междинна врата, която Карол едва сега забеляза.

— Аз съм в съседната стая. Е, спете спокойно. Дълго след като вратата се бе затворила след него, Карол стоеше с широко отворени очи по средата на стаята. Рамото й изгаряше там, където я бе докоснал.

„О, Господи, не ме наказвай така“ — отчаяно си мислеше тя.

Наоколо всичко тънеше в гъста сива мъгла, Карол падаше в някаква мътна бездна и напразно търсеше опора, за която да се хване. Тя все по-бързо и по-бързо потъваше в непрогледната мъгла, въздухът не й достигаше, гърлото й сякаш бе затъкнато. Погледът й търсеше Скот. Но къде беше той? Защо не й помагаше?

— Карол, събудете се! — гласът му сякаш идваше изпод земята. Мъглата започна да се разсейва, но все още не го виждаше.

— Какво? Къде сте? — тя сепнато отвори очи и объркано се взря в тъмнината, все още не съзнавайки къде се намира.

— Отворете вратата! — долетя гласът на Скот от съседната стая.

Карол замаяно се измъкна от леглото, уви част от чаршафа около себе си, а остатъка остави да се влачи по пода след нея и едва-едва се домъкна до заключената междинна врата.

— Какво искате? — запита тя през нея.

— Пуснете ме да вляза! — отривисто заповяда Скот.

Карол подпъхна с две ръце чаршафа по-плътно около себе си, после с известно колебание превъртя ключа и остана прикована на мястото си, докато гледаше как дръжката бе натисната от другата страна. Скот отвори с рязък замах вратата и застана пред нея. Идващата зад гърба му светлина очертаваше ярко силуета му.

Карол неподвижно го гледаше, как запали осветлението в стаята й. След преживяния насън кошмар видът му й подейства успокоително. Не можеше да откъсне поглед от тъмните къдрави косъмчета на разголените му гърди под коприненото горнище на пижамата. Изпита непреодолимо желание да зарови пръсти в тях.

— Добре ли сте? — загриженият му глас я върна към действителността.

— Естествено.

— Чух ви да крещите. Викахте името ми — той пристъпи с босите си крака по дебелия килим към нея.

— Колко е часът?

— Не знам точно, два или три. Сигурна ли сте, че сте добре?

— Да, да, сигурна съм. Имах кошмари. Сънувах, че пропадам в някаква бездна — Карол потръпна и разтърси глава, за да пропъди последните остатъци от сънливост. Косите й се разпиляха по раменете.

— Толкова хубава коса имате — изрече Скот с дрезгав глас. Протегна ръка и погали копринено меките буйни вълни. — Когато я вдигнете нагоре, добивате много строго изражение, някак си отчуждено. Така по-много ми харесва.

Карол затаи дъх, когато ръката му се спусна по голото й рамо и нежно погали меката му извивка. Тя отвори уста, за да протестира, но при вида на изгарящото желание, което прочете в очите му, думите заседнаха в гърлото й. Сега и другата му ръка легна върху раменете й и Скот съвсем внимателно я привлече към себе си, а тя нямаше ни капчица сила, за да му се противопостави. Във вътрешността й се надигна горещ копнеж за тялото му и Карол безволно се отпусна на гърдите му. Силните му ръце се сключиха около нея и Скот надвеси лицето си над нейното. Тя ситно затрепери, когато устните му я докоснаха в изгаряща целувка, а после се спуснаха надолу по шията й. Карол събра цялата сила на волята си и се опита да го отблъсне. В този момент чаршафът се свлече от плещите й и дясната й гръд се оголи. Скот простена с нисък гърлен глас:

— Толкова си хубава…

Сведе глава към гръдта й и започна да гали с език зърното, докато то се втвърди.

— Моля те, Скот… — горещо зашепна Карол, но сама не знаеше за какво го моли — дали да престане или да продължи.

Той високо простена още веднъж, после бързо я оттласна от себе си.

— Извини ме, Карол, не исках — промълви задавено и се извърна настрани.

Карол стисна здраво чаршафа около тялото си. Беше много смутена и объркана от собствената си реакция на милувките му.

Скот повдигна с ръка брадичката й.

— Отивай да спиш, малката. Аз съм тук, ако се нуждаеш от мен.

Тя кимна нерешително.

Той хвана треперещите й ръце и шепнешком повтори:

— Аз съм тук, ако се нуждаеш от мен.

Карол погледна ръцете му. Имаше тънки, дълги пръсти с добре поддържани нокти, опакото на дланите бе покрито с фини черни косъмчета. Само преди миг тези ръце я бяха милвали тъй нежно.

— Може би е по-добре да не заключваме вратата — предложи той.

Карол нервно облиза устни с върха на езика си.

— Да, наистина ще е по-добре — прошепна задавено.