Лион Фойхтвангер
Мариане в Индия (4)

4.

Сър Уорън Хейстингс, седемдесет и три годишен, противно на модата облечен със скромен кафяв жакет, крачеше сам из грижливо поддържания парк на имението си Дейлсфорд. Беше ранна юнска утрин, сред просторните насаждения над приветливото езеро се издигаше Дейлсфорд хаус — бял, тих и достолепен. Прислугата тъкмо се раздвижваше. Старият господин се радваше как добре вървят някои растения, които бе пренесъл тук от Бенгалия, съжаляваше, че други — например дървото „личи“, доставено с много труд от Мадрас — очевидно тук нямаше да дадат плод. Наведе се, за да прочете ботаническото название на дървото, акуратно отбелязано на една табелка: Nephelium Litchi.

Слънцето бавно възлизаше над дърветата. Той се отправи към трапезарията. Там бе сервирано за трима. Наби му се в очи едно грубо, сиво гърне, каквито не произвеждаха в Англия. Навярно гърнето бе определено за гостенката, която бе пристигнала предния ден.

Ето че и тя се появи — някаква престаряла дама. Придружаваше я Мариане и Хейстингс я поздрави с безкрайно уважение. Това бе майката на Мариане.

Да, старата баронеса Сузана Шапюзе най-после бе поела пътя от Щутгарт до Дейлсфорд. Не беше виждала дъщеря си, откакто тя се пресели някога в Нюрнберг с Карл Адам фон Имхоф. Слушала бе наистина много и чудесни неща за нейната съдба. Сегиз-тогиз дори получаваше съвсем веществени доказателства за живота на Мариане — чекове и пари в брой. Но тя си оставаше все така скептична по отношение на чуждата, дива страна, в която живееше Мариане, и не позволяваше да я смаят с нещо толкова двусмислено като един губернатор на Индия. Едва когато дъщеря й стана господарка на Дейлсфорд, тя бе склонна да признае, че бракът й с този мистър Хейстингс все пак може би не е неравен. Тъй че сега, след тридесет и пет години, седемдесет и седем годишната дама се накани да види своя никаквец-зет.

Междувременно в Индия Мариане бе живяла в резиденцията като кралица. На губернатора бе създала множество трудни за уреждане неприятности с думите и делата си, които той намираше очарователни, а когато положението ставаше съвсем лошо, оправдаваше я с нейния несъвършен английски. После заради здравето си тя бе заминала за Лондон преди мъжа си. Там бе срещнала и други генералши Клейвъринг, които гледаха накриво съмнителната „разведеница“, и с всеотдайност се бе посветила на задачата да изправи кривите погледи. Толкова бе заета с това, че когато след завръщането си генерал-губернаторът бе обвинен в парламента заради дейността си в Индия, тя почти не забеляза нищо от гигантския съдебен процес. Пръснала бе много пари, защото подпомагаше с щедра ръка многобройните си чичовци и лели, племенници и племеннички, братовчеди и братовчедки, разбира се, и бившия си мъж, барон фон Имхоф, който сега, оженен повторно, странстваше из Германия и Австрия. На сина си Чарлз — дебел, червендалест и недодялан човек — бе подготвила блестяща кариера. Впрочем и тук, в Дейлсфорд хаус, тя не говореше по-малко развален английски, отколкото на „Дюк ъв Графтън“ и правеше същите грешки, поправяни с любов от сър Уорън.

Мариане доведе майка си до масата за закуска. Старата дама гледаше благосклонно езерото и парка. После седна, доволно плъзна поглед по масата и се сепна, когато зърна грубото гърне. Размисли за миг, после избухна в сърдечен смях. Това бе гърне с малиново сладко, истинско, неподправено „малиново гърне“ от Вюртемберг.

И тъй седяха тримата, Хейстингс пиеше чай, Мариане и старата баронеса — кафе. Двете дами с усмивка си подаваха „малиновото гърне“, с усмивка си вземаха от него. Мариане бе доставила гърнето от Щутгарт не без усилие; но не каза нищо за тия затруднения. Не беше необходимо. За много други неща обаче си побъбриха двете дами на своя звучен швабски.

Сър Уорън намираше милата, благословена майчица на жена си чудесна. За жалост само не можеше да проумее нито дума от онова, което тя казваше; защото тя говореше единствено немски, а немският бе сред малкото езици, които той не разбираше. Все пак се вслушваше старателно, любезно усмихнат, щастлив.

Мама Шапюзе остана само четири дни. Сетне сър Уорън я отведе на кораба и се погрижи тя да има всякакви удобства. Изпълнен с уважение, усърден, за жалост само лишен от възможността да размени с нея и една дума.

Дълго гледа след кораба. По обратния път за дома се отби в Лондон, в търговската къща на Източноиндийската компания, за да изкаже мнението си на вещо лице по едно важно дело. Съкрати колкото се може разговора, защото копнееше да чуе в Дейлсфорд гласа на жена си.