Лион Фойхтвангер
Мариане в Индия (2)

2.

Изминаха обаче шест години, докато бракът бъде разтрогнат. През това време Уорън Хейстингс стана губернатор на Бенгалия и Първи генерал-губернатор на Британска Индия. Завладя Индия напълно. Пълнеше касите на компанията. Сломи злостната и упорита съпротива на съветниците, които Лондон му бе натрапил. За тази цел нареди да окачат на въжето предводителя на туземците. По същата причина изтребваше един смел народ, който му бе симпатичен, в полза на друг, който го отвращаваше с малодушието си. Строеше пътища. Подпомагаше гладуващите. Беше справедлив и несправедлив като реката Ганг.

Мариане Имхоф стоеше до нето и не разбираше нищо от всичките тия събития. В Калкута тя живееше царски, обличаше се елегантно и разнообразно, харчеше хиляди фунта, караше местните князе и големци да й правят подаръци, които те злобно, ала безкрайно раболепно полагаха в нозете й, смееше се и показваше ситните си зъби, чувстваше превъзходството си над Хейстингс и го обичаше, говореше лошо английски и не научаваше нищо ново, а пък Хейстингс намираше всичко у нея прекрасно. Дългата й шия измършавя, чертите й се изостриха, а малкият Карл стана недодялан, шумен и неприятен хлапак.

Тъкмо когато мистър Хейстингс смело, гениално и противозаконно бе сломил съпротивата на тримата си противници в Индийския съвет, пристигна разрешението на Нюрнбергския съд за развод и Хейстингс можеше да се ожени за мисис Имхоф. Но единият от тримата съветници, които бе сразил, се оказа генерал Клейвъринг. След криво-ляво скърпеното примирие генералът вече не можеше да отсъства от сватбата на губернатора. Два дни преди празненството Клейвъринг се разболя съмнително. Генералшата се извини, че трябва да гледа мъжа си. Но Хейстингс — по настояване на Мариане — в деня на сватбата отиде лично в дома на генерала и с настойчива любезност го принуди заедно с лейди Клейвъринг да вземе участие в тържеството.

През по-голямата част от живота си Мариане Имхоф бе щастлива. Щастлива беше в Щутгарт, когато натрупалият богат житейски опит барон я прелъсти, щастлива бе, когато той се ожени за нея, щастлива бе, когато за първи път сложи на гърдите си малкия Карл. Щастлива беше, когато на кораба господинът в кафяво се запали по нея, щастлива беше и заради многото, все по-високи върхове в кариерата му. Но най-щастливият ден в живота й беше, когато каменната генералша й поднесе поздравленията си.

Впрочем три дни след сватбата на губернатора генерал Клейвъринг се помина, било защото се бе претоварил, било защото сърцето му се пръсна от яд.