Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (30)

Бягството

Като дочу толкова близо до себе си пушечен изстрел, Били Байрн бързо тласна Барбара встрани и се хвърли напред, за да залови човека, който преграждаше пътя към свободата.

Часовоят беше очевидно изненадан и уплашен повече, отколкото те. Неговият прибързан изстрел не нанесе никому вреда. Били Байрн се хвърли тъй стремително към него, че индианецът не успя да напълни още веднъж пушката си. Двамата се търколиха на земята, при което всеки се стараеше да залови противника си за гърлото. Но по сила и ловкост пимана превъзхождаше Били.

Барбара Хардинг изтича към борещите се, за да помогне на своя защитник, но двамата противници се търкаляха по земята, сплетени в кълбо и тя не можеше да нанесе никакъв удар, страхувайки се да не нарани Били. Скоро тя видя, че Били не се нуждае от нейната помощ. Главата на индианеца бавно се навеждаше напред под стоманените пръсти на Били, раздаде се хрущенето на шийните прешлени и пиманът се отпусна мъртъв.

Били Байрн скочи на крака и каза:

— Да вървим! Трябва да бързаме! Изстрелът може да доведе индианците тук.

И те отново се впуснаха да бягат по непознатия път в тъмнината на нощта.

Те вървяха през цялото време мълчаливо. Били държеше момичето за ръка и я подкрепяше при трудните и опасни места. Те вървяха все напред и напред. Вече се зазоряваше. Някъде далеч пред тях се разнасяха пушечни изстрели. Били не можеше да разбере какво означава това. Когато се приближиха до чифлика и той се убеди, че изстрелите достигат оттам, Били ускори крачките си.

— Някой обстрелва чифлика — каза той. — Интересно, кой ли ще е?

— Вероятно, твоят приятел Пезита — забеляза ядовито момичето.

Били не отговори нищо.

Те достигнаха до реката и тъй като Били не знаеше къде е брода, той скочи във водата, увличайки със себе си и девойката. В дълбоките места той плуваше, а Барбара се залавяше за раменете му. Така те бързо се озоваха на другия бряг.

Били за минута се спря, за да изцеди водата от дулото на револвера си, а след това се спусна към чифлика, откъдето достигаше шума на сражението.

* * *

В чифлика бе ужасен ад. В мига, когато Бридж забеляза, че неколцина от нападателите достигнаха горната площадка на верандата, той извика при себе си мексиканеца и китаеца и им заповяда да го последват в долния етаж, откъдето можеха лесно да отбият новата атака. Той убеди мистър Хардинг да остане горе.

Десетина войници яростно блъскаха вратата. Едната половина вече се бе почти разцепила и Бридж можеше да вижда през направената цепнатина фигурите на бандитите. Той издигна пушката си и стреля.

Дочу се вик и един от нападателите се строполи. Останалите яростно проклинаха.

Тримата защитници дадоха по още няколко залпа, а след това забелязаха, че китаецът е престанал да стреля.

— Какво има? — запита Бридж.

— Нямам вече патрони — отговори той сочейки празния си патрондаш.

В същия момент мексиканецът хвърли винтовката си и изтича към противоположния край на стаята. Целия му запас от куршуми бе изчерпан, а заедно с това го бе напуснало и мъжеството. Бягството оставаше единствения изход.

Бридж не направи опит дори да го задържи. Той сам би избягал, но не искаше да остави Антон Хардинг.

— Бягай и ти, Синг — каза той на китаеца, стреляйки още веднъж през цепнатината. Ти повече не можеш да ни помогнеш с нищо. Може би те всички са от тази страна и ти ще успееш да се измъкнеш.

— Аз отивам — отговори с готовност Синг и изчезна през прозореца.

В същото време вратата рухна и около шестима войници, сред които бе и Пезита се втурнаха в стаята.

Бридж стоеше в подножието на стълбата и държеше карабината с приклада нагоре, защото бе изстрелял и последния си патрон. Той знаеше, че трябва да умре, но бе решил скъпо да продаде живота си, защитавайки бащата на любимата девойка.

Пезита видя по неговата поза, че няма патрони. Той тласна пушката на войника, който се готвеше да застреля Бридж.

— Почакайте — изкомандва той. — Той няма патрони. Предаваш ли се? — запита той Бридж.

— Не и преди да счупя главите на един от твоите приятели — отговори Бридж.

Пезита вдигна рамене.

— Отлично! — каза той. — Все ми е едно. Внимание! — обърна се той към своите хора. — Прицелете се!

Десет пушки се насочиха към Бридж. При мрачната светлина на утрото лицата на мексиканците правеха страхотно впечатление. Лек трепет мина по тялото на Бридж, но след това той се изправи и усмихвайки се, погледна Пезита в лицето.

В прозореца, през който избягаха китаеца и мексиканеца, изведнъж се появи фигурата на мъж. Той обхвана с бърз поглед сцената в стаята.

— Ей! — завика той неистово. — Не правете глупости! — и скочи в стаята.

Учуденият Пезита се обърна към новодошлия и не успя да издаде заповед да стрелят.

— Ах — извика той. — Скъпи капитан Байрн! Вие идвате тъкмо навреме, за да се полюбувате как ще заплати за своите престъпления този шпионин и изменник.

— Ще видим! — изръмжа Били и се прицели в него.

Той бе дошъл тъкмо навреме, за да спаси живота на човека, който обичаше Барбара и когото, както мислеше Били, тя също обича.

— Долу оръжието! — изкомандва Били на войниците. — Кажи им да свалят пушките си, Пезита. Иначе ще пусна един куршум в твоята глава!

Пезита, безсилен да се противопостави, изпълни заповедта.

А сега, дайте тук патроните си! — извика Били и когато патроните бяха сложени на пода до краката му, той заповяда на Бридж да разоръжи началника на бандитите.

— Жив ли е мистър Хардинг? — запита той Бридж, и като получи утвърдителен отговор, извика на стареца да слезе долу.

Скоро след това мистър Хардинг се спусна долу, в стаята влезе и Барбара.

— Сега трябва да бягаме — заяви Били. — За никого от нас не е безопасно да остане тук, дори ако смятате генерал Вила за ваш приятел. Всъщност той не обича американците.

— Сега ние знаем това — каза мистър Хардинг и съобщи на Били всичко, което бе научил от телефонистката.

Били заповяда на Пезита и неговите войници да вървят напред и всички се упътиха към кантората.

Американците се въоръжиха с отнетото от бандитите оръжие. Китаецът и слугата — мексиканец, които се бяха скрили наблизо, когато видяха, че бандата на Пезита е победена, се присъединиха към Били. Тогава по заповедта на Били натовариха останалото оръжие върху свободните коне и малкият отряд тръгна на път.

— Аз мисля — забеляза Бридж, — че на първо време ние няма защо да се страхуваме от преследване.

Но преследвачите се появиха по-рано, отколкото предполагаха.

Те стигнаха до хижата на Хосе, когато на запад се показа отряд.

Били изкомандва да се увеличи бързината, за да избягнат срещата. Но скоро стана ясно, че непознатите не желаят да ги оставят да отминат. Те измениха направлението си и в галоп полетяха към бегълците.

— Не би било зле да открием срещу тях огън — каза Били. — В тази страна ние не можем да имаме приятели.

— Не е ли по-добре да почакаме малко? — предложи миролюбивият мистър Хардинг. — Може да направим грешка!

— Не ще бъде грешка, ако повалим някой от тези мексиканци — отговори Били.

Той се вгледа в един от конниците и скоро позна един от тях.

— Това е Розалес! — извика той. — Щом той е с отряда, може да стреляме със спокойно сърце! Той е главният помощник на Пезита!

Били извади револвера си и стреля срещу бившите си другари. Бридж последва примера му. Отрядът на Розалес задържа бързината на конете си. Били скри револвера си и извади карабината.

— Вървете напред! — каза той на мистър Хардинг и на Барбара. — Бридж и аз ще задържим тези дяволи.

След това той спря коня си и се прицели в купчината конници. Един от бандитите се строполи от седлото и сражението пламна.

За щастие на американците с Розалес бяха малко хора, а самият Розалес не беше привърженик на сражение на открито. Цяла сутрин той се движеше около бягащите американци. Привечер Били забеляза, че Розалес изпраща един от войниците назад.

— За подкрепление! — поясни Били.

Следващия ден премина спокойно. Те не срещнаха нито един отряд мексикански войници и си го обясниха с полученото известие за готвещото се нападение от Вила върху американския пограничен градец.

— Хубаво би било, ако можем да стигнем до границата, за да предупредим навреме нашите! — каза Били загрижено. — Но затова няма защо да мислим. Не ще е зле, ако успеем да преминем границата утре.

През целия ден той почти не говори с Барбара, защото охраняваше тила. Не можа също да поговори и с Бридж.

Били знаеше, че Бридж не се досеща за неговата любов към Барбара и затова не можеше да обвинява Бридж, но той не можеше да се помири с обожанието, което ясно проличаваше във всяко обръщение на Бридж към девойката.

Нощта настъпи. Бегълците виждаха умората на конете, които едва поемаха дъх, че им е нужна почивка. Самите те също изнемогваха от умора и когато пред тях се показа някакъв чифлик, те решиха да се спрат.

Там те откриха трима американци, които бяха в пълно неведение относно предстоящия набег на генерал Вила. Като научиха това, те се зарадваха от пристигането на шестимата въоръжени хора.

Розалес и неговият малък отряд през цялото време следваше по петите бегълците и се спря недалеч, вън от обсега на изстрелите.

Починаха си, въпреки че Били упорито настояваше да тръгнат незабавно на път, докато неприятелят не е получил подкрепление, каквото сигурно очакваше. Но никой не искаше да го слуша и когато след няколко часа се приготвиха да тръгнат, оказа се, че пътя им е преграден…