Едгар Бъроуз
Момичето със зелените очи (12)

Генерал Пезита

Пезита се оказа малък, набит човек с огромни черни мустаци. Той беше облечен във фантастична, измислена от самия него генералска униформа.

В този момент, когато Били, Бридж и Мигуел застанаха пред него, той беше облечен в блестящ някога мундир, целия обшит със златна сърма.

Той погледна пленниците свирепо и се намръщи, докато неговия офицер, силно жестикулирайки, му разказваше увлекателната история за „пленяването на подозрителните чужденци“.

— Американци ли? — обърна се късо „генералът“ към Бридж и Били.

Двамата отговориха утвърдително. Пезита се обърна към Мигуел:

— Къде е Вила?

— Откъде да зная, генерале? — отговори Мигуел смирено. — Как мога аз, бедняк, живеещ в тихата долина, да знам движението на великите хора на света?

Пезита се обърна към Били и на невъзможен английски език каза:

— Вие сте отивали в Ел Оробо Ранчо, да? Имате ли там познати?

Били отговори, че не познават там никого, а просто търсят някаква работа.

— Защо напуснахте вашата страна — запита Пезита недружелюбно. — Какво търсите в Мексико?

— Виждаш ли, приятелю — отговори Били, — зимата настъпи, птиците потеглиха на юг. По моите пети от Чикаго вървеше едно ченге и аз офейках.

— Ченге? — запита заинтересуван Пезита. — Какво нещо е това? Яде ли се?

— Но аз казах, че ме следеше едно ченге!

— Ах, да! — отговори Пезита, не желаейки да признае, че не знае английския език, но след това прибави: — Аз съм работил в Америка, но не знам какво нещо е ченге.

Бридж му помогна.

— Моят приятел иска да каже, че е гонен от полицията в Америка.

Пезита вдигна вежди.

— Тогава защо не го каза изведнъж?

— Той се опита да ви обясни това посвоему — отговори Бридж.

Тук внезапна мисъл осени Пезита. Той се обърна към Бридж.

— Значи, вашият приятел не е американец, нали? Той говори американски по-лошо, отколкото аз. От коя страна е той?

Били Байрн вече се готвеше да заяви, че е чистокръвен американец, но Бридж видя в това обстоятелство един малък шанс за спасение на приятеля си и с кимване на глава каза на Били да мълчи.

— Той, виждате ли, е от Гранд авеню. Това, макар да не е съвсем в Германия, но има много немци. Моят приятел е жител на Гранд авеню, така че не говори нито английски, нито немски. В Гранд авеню те си имат свой език.

— Аха, разбирам! — важно каза Пезита. — Това е немска колония. Вземете Мигуел и американеца — каза той, обръщайки се към войниците, които бяха довели пленниците, — аз искам да поговоря с този чужденец от Гранд авеню.

Когато останаха сами, Пезита се обърна на развален английски език към Били:

— Много ми е мъчно, синьор, че са ви подхвърлили на такова недостойно отнасяне. Моите войници не са знаели, че не сте американец, но аз ще се потрудя да поправя всичко. Вие сте силен човек. Американците са ви изгонили, както и мен. Аз ги мразя, вероятно и вие ги ненавиждате.

— Но стига за това. Вие търсите работа в Мексико? Аз ще ви дам работа. Вие сте силен като бик. Вие ще останете с мен, синьор. Аз ще ви направя капитан. Тук е потребен човек, който да говори малко английски и да изглежда като американец. Вие точно подхождате. Сега ние воюваме с Вила. Той е републиканец, но не истински. Всички бедни хора са с мен. Ние с вас ще извършим чудни дела. И ще печелим добре през времето, когато се сражаваме против негодниците, които пият кръвта на Мексико. А когато ни се отдаде да се освободим от тях, тогава ще си търсим някоя друга работа, нали?

— Добре. Съгласен съм! — каза Били. — Моят приятел влиза ли в сметката?

— Какво?

— Ще направите ли и моя приятел капитан?

Пезита в ужас вдигна ръце и изпули очи.

— Да вземе американец в своята банда? Това е немислимо! Не, не, той ще бъде застрелян — закрещя той. — Заклех се, че ще убивам всеки проклет американец.

— В такъв случай работата няма да стане — каза твърдо Били. — Ако вие си въобразявате, че можете да очистите Бридж и, че Били Байрн през това време спокойно ще се любува, това ви е грешката. Той е мой верен приятел.

— Вие обичате ли този американец? — запита недоумяващ Пезита.

— Разбира се! — извика Били.

Пезита се замисли.

— Ето какво ще ви кажа — каза той. — Аз ще освободя вашия приятел. Ще го изпратя с надеждна охрана в Ел Оробо Ранчо. Може би, по-късно той ще ни потрябва. Но ще го пусна при следното условие, че вие ще останете при мен. Иначе ще застрелям и двама ви и Мигуел.

— Какво ви е направил този Мигуел? — запита Били. — Той изглежда кротък човек.

— Но е привърженик на Вила. А ако Вила спечели, американците ще наводнят Мексико.

— Пуснете този нещастник — заяви Били, — и аз ще остана с вас. Той има жена и деца.

Пезита се усмихна снизходително.

— Добре, синьор капитан — каза той като се поклони. — От уважение към вас ще пусна Мигуел и вашия приятел като им дам сигурна охрана.

— Ето това е работа, стара кратуно! — извика Били като тупна генерала по рамото, при което Пезита се усмихна, мислейки, че Били му е казал някакъв комплимент на езика на Гранд авеню. — Ето това е работа! Аз ще отида да им съобщя вашето решение.

— Идете! — съгласи се Пезита. — И кажете им, че ще тръгнат на път утре рано.