Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Jet d'eau, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Френска поезия. Сборник

Френска. Първо издание

 

Подбрал и превел от френски: Пенчо Симов

Рецензент: Симеон Хаджикосев

 

Народна култура — София, 1978

 

Poesie Française

Choix et traduction de Pentcho Simov

Narodna kultura

 

Художествено оформление: Иван Кьосев

 

Редактор: Марко Ганчев

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

Дадена за набор 16. V. 1978 г.

Подписана за печат август 1978 г.

Излязла от печат август 1978 г.

Формат 84X108/32. Печатни коли 39. Издателски коли 32,76

 

Цена 3,62 лв.

 

ДИ „Народна култура“

ДПК „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Под твоите клепки умора е скрита!

Задрямала тъй, почини си до мен,

във поза нехайна, в която изпита

мига на наслада внезапно роден.

На двора шуми водоскокът и тая

несекваща песен опива ме — тя

поддържа ме нежно в екстазна омая,

с която изпълни ме днес любовта.

 

        Шуми водоскокът — букет е

                тъй прелестен той,

        от Феба е дар всяко цвете

                с отблясъка свой

        и сякаш са дъжд звуковете

                от сълзи безброй.

 

Така и душата ти също, догдето

в пожар от блаженство си пламнала ти,

безстрашно и бързо се вдига в небето,

високо към свода вълшебен лети.

А после се люшва без цел и надежда,

разпръсва се, пада надолу; оттам

по улей невидим накрай се процежда,

умираща, право в сърцето ми, знам.

 

Шуми водоскокът — букет е

        тъй прелестен той,

от Феба е дар всяко цвете

        с отблясъка свой

и сякаш са дъжд звуковете

        от сълзи безброй.

 

Нощта те обгръща със своята тайна

и тъй е приятно до теб да съм пак,

да слушам напева на жалба безкрайна,

в басейна от мрамор звучаща сред мрак!

О струи звънливи сред времето спряло,

о нощ и дървета под лунен покров,

тъгата ви чиста е днес огледало

на моята собствена тъжна любов.

Край
Читателите на „Водоскокът“ са прочели и: