Шарл Бодлер
Предутринен здрач

Дочува се тръба в казармен двор тъдява

и утринен ветрец фенерите обвива.

 

От сънища рояк злотворен е сковал

младежките глави върху чаршафа бял;

налято с кръв око е лампата трептяща —

над утринния лъч петно червено праща;

духът под тежестта на тялото е — той

прилича на деня със лампата в двубой.

Като усмивка с бриз от сълзите изтрита

е въздухът — трепти; достига до насита

поетът в своя стих, жената — в любовта.

 

Започват да димят комини на места.

Продажните жени в съня си тъп са свели

над зинала уста клепачи потъмнели;

бедничките, в копнеж за топъл миг желан,

разпалват с дъх кибрит или студена длан.

Родилката във дом, където огън няма,

се свива в тоя миг от болка по-голяма;

и като стон раздран от изблика на кръв,

мъглите къса с глас ехтящ петелът пръв;

море от сивота обгръща всяка сграда,

сред болничния мрак умиращият страда

и воплите му в хрип превръщат се накрай.

Разпътници едва се влачат след гуляй.

 

В зелен и розов цвят зората пременена

се движи бавно към пустеещата Сена.

Разтърквайки очи, Париж се вдига, сив,

и грабва сечива — старик трудолюбив.