Александър Белов
От торбица до тъмница (2)

1.

Есента на 1999 година

Понякога човек се чувства стар не от тежестта на годините, а от тежестта на самия живот. Някои хора на шейсет години изобщо не страдат от липса на жизненост в движенията и възгледите, а други на същата възраст заприличват на развалини, които едва устискват последния си дъх. Точно в такава развалина само една година след смъртта на Космос се бе превърнал баща му — академикът от Руската академия на науките, астрофизикът Юрий Ростиславович Холмогоров.

В края на лето хилядо деветстотин деветдесет и девето от рождението на Христа той бродеше по улица „Гуревич“ около незастроеното място, край което течеше невидимата оттам река Москва. Юрий Ростиславович се подпираше на бастуна си и едва повдигаше подметките си от земята, сякаш всеки път, когато допреше крак до асфалта, обувките му залепваха.

Холмогоров с цялото си същество се стараеше да си придава бодър вид. Но щом го зърнеше, първото, което му хрумваше на човек, бе, че на този старец не му остава много. Лицето му беше твърде изпито, а костюмът, макар и приличен, бе с отдавна излязла от модата кройка. Академикът се тътреше към метрото и услужливо правеше път на забързаните и подтичващи по работа минувачи, особено на дамите, а на известно разстояние от него край тротоара бавно се движеше тъмночервен форд.

От другата страна на улицата със същата бързина вървеше млад мъж с преметната през рамо кожена чанта. От време на време докосваше с ръка ухото си, за да намести слушалката — невидима за околните топчица с телесен цвят. В чантата, която беше обърната с лицевата си страна към форда, имаше малко отверстие, маскирано със специална лента. Дори да застанеше до нея, човек никога не би се досетил, че вътре се намират видеокамера и мощен микрофон.

В стария форд седяха трима широкоплещести, късо подстригани и отдавна небръснати младежи. Всеки от тях бе в състояние да прекърши на две мършавия академик само с един удар. Но засега това не влизаше в техните планове. Ето защо те се гърчеха от задуха, недоволно присвиваха очи и пришпорваха наум съсипания учен. И не забелязваха младежа със специалната техника.

Шофьорът на форда, който умираше от скука, въртеше копчето на радиоапарата и опитваше да хване някое по-хард парче, но вместо това се натъкна на отделни фрази от новини, които се носеха из ефира:

… истинска търговия с роби. Представителят на президента в Чечня Валентин Власов е платил за тях пет милиона долара. За журналистката Масюк и колегата й Гусински е дал два милиона долара. По неофициални данни в момента в Чечня има повече от триста и петдесет отвлечени. Разбира се, в действителност те…

… бомбардировките в Югославия показаха, че Европа и САЩ се опитват да създадат привилегировано положение на мюсюлманите за сметка на славяните и православните…

… пуска нефт и газ на много по-ниски от световните цени. Въпреки това Украйна е задлъжняла на Русия със сума между един и два милиарда долара, без да се брои онова, което е просто откраднато и препродадено в Европа…

… оставката на Тепашин…

… Дуся, Дуся! Страх ме е от теб! Ама твой ще бъда, туй е моята присъда!

Шофьорът продължи да движи индикатора по скалата на радиоапарата, въртейки копчето, но момчетата в един глас се разкрещяха да остави „Дуся“.

Парчето си струваше, а на тях най-много им харесваше, че Дуся „отляво на дупето има синьо от осмукване“…