Александър Белов
От торбица до тъмница (11)

10.

Дворецът сияеше. Сияеше от блясъка на звездите и нашивките по генералските мундири. Единственият цивилен човек сред присъстващите в президентската заседателна зала на Кремъл висши офицери от армията и Министерството на вътрешните работи беше новият глава на правителството на Русия Всеволод Всеволодович Батин, който съвсем скоро бе встъпил на тази длъжност.

Той седеше в края на дългата заседателна маса и от време на време с иронична усмивка хвърляше погледи към важните, свикнали да командват възрастни мъже с генералски мундири. Самият той, въпреки високия си ръст, изобщо не претендираше да има внушителен вид. На това пречеха и относителната му младост — премиерът не бе навършил петдесет — и простоватото му, грозновато лице на човек, който още не е белязан с печата на властта.

На свой ред генералите също хвърляха предпазливи погледи към новия фаворит на президента. С изключение може би на генерал Хохлов, който винаги бе харесвал маниера на сегашния премиер да се държи дистанцирано и умението му да слуша събеседника си. Двамата се познаваха бегло, на няколко пъти се бяха засичали в дирекцията на Федералната служба за безопасност.

„Има нещо в това момче, някак внушава надеждност“ — помисли си отново Андрей Анатолиевич.

Той разбираше какво чувстват в момента колегите му. От една страна Батин безусловно беше техен човек. Навремето, в не чак толкова далечното минало, бе щатен служител на външното разузнаване.

После, след падането на берлинската стена и разпада на СССР, започна да се занимава с политика и благодарение или на своите способности, или на стечението на обстоятелствата, или и на двете едновременно, за кратко се издигна до недосегаеми висоти. А това на свой ред, разбира се, дразнеше много от присъстващите. От друга страна обаче ситуацията можеше да се развие и по-лошо.

Кремълските интриганти Халошин и Уматов в тандем със Семейството бяха в състояние да предложат на този ключов за държавата пост кого ли не, включително и олигарха Берестовски или дори дъщерята на президента. И тогава — сбогом, Русия! Берестовски имаше репутация на шампион по свалянето на главите на своите врагове и противници както в бизнеса, така и в политиката.

Ето защо беше по-добре, че на този пост застана издигнал се по служебна линия човек и бивш шампион на Берлин по баскетбол в мачовете на спортистите от групата на съветските войски в Германия. И генералите със зле прикрито снизхождение в усмивките слушаха внимателно новия премиер.

Но, съдейки по всичко, бившият разузнавач слабо се вълнуваше от отношението на генералитета към него. С блажена усмивка той изслуша един подир друг докладите на началниците на управленията, от време на време си записваше нещо в тефтера и с целия си вид демонстрираше, че не натрапва на присъстващите своето мнение, а се старае да си го създаде с тяхна помощ.

И едва когато генерал Хохлов съобщи за постъпилите неотдавна оперативни данни, в които се споменаваше, че на територията на Русия се е появил известният арабски терорист Азиз Уахаб, Батин се оживи.

— Как мислите, Андрей Анатолиевич, какво означава това? С каква цел се е появил тук? — поинтересува се той с видимо любопитство.

Хохлов изпита признателност към Батин, който не започна веднага да обвинява неговото управление в бездействие, неумение да работи и небрежно отношение към задълженията му, както беше прието да се постъпва при предишните премиери. Спокойно му обясни, че още от самото начало Уахаб е поставен под външно наблюдение.

Азиз бе проникнал на територията на Чечня през Панкиския проход и през Ингушетия бе стигнал до Новоросийск. След това бе пресякъл нелегално по море украинската граница в района на Тузла. И вече от Киев бе пристигнал с влак до Москва. Целта на неговата мисия засега не беше известна, ала се предполагаше, че е свързана с провеждането на терористични акции на територията на Руската федерация.

Генералът предпочете да не споменава, че Азис Уахаб се е отскубнал от наблюдението и в момента неговото местонахождение е неизвестно. За разлика от терориста Уахаб, Хохлов изобщо не беше самоубиец. Освен това, генералът бе убеден, че определянето на местонахождението на неговия клиент е въпрос дори не на дни, а на часове. Вече трети ден всички местни управления на Федералната служба за безопасност бяха вдигнати на крак.

Но за сметка на това щеше да е стратегически погрешно, ако бе премълчал за посещението на Уахаб в Русия. Ако, не дай си боже, нещо се случеше, генерал Хохлов щеше да отговаря къде е блял досега. Ако пък бяха неутрализирали Уахаб, преди той да е разгърнал своя терористичен фронт, днес му щеше да направи доста добро впечатление на Батин.

— Какво можете да кажете за тези терористични акции? — попита отново премиерът. — Къде и как ще бъдат проведени?

— За съжаление още е рано да се правят конкретни изводи. Длъжен съм да призная, че нашите възможности са крайно ограничени предвид липсата на достатъчно агентура в редиците на терористите.

Батин кимна. Разбираше какво намеква генерала. В резултат на кардиналното преустройство на органите за безопасност по време на горбачовските реформи и през следващите години много добри професионалисти бяха принудени да станат бизнесмени, да създадат частни охранителни фирми, да се преместят в сферата на промишлеността и дори на престъпните структури… Агентурните мрежи бяха унищожени, а държавата научаваше какво става на територията й само от вестниците и телевизионните новини. Както винаги, в Русия заедно с мръсната вода бяха изхвърлили и бебето.

Батин осъзнаваше, че Комитета за държавна безопасност не може да съществува в предишния си вид — опора на съветската партийна и държавна номенклатура. Но понеже самият той до неотдавна беше част от тази организация, която от една страна носеше печалната слава на репресиите спрямо населението, а от друга — славата на подвизите си в разузнаването и професионализма на служителите си, Батин възприемаше всяка несправедливост по отношение на нея като свое собствено нещастие и дори като лична обида.

— Аз мисля — каза премиерът и огледа присъстващите, — дори ще кажа нещо повече, аз съм убеден, че в условията на нарастваща терористична заплаха ние ще бъдем принудени да се върнем към някои методи, създадени през годините на съветска власт, но да ги поставим на нова основа. Първо, трябва да се върнем, подчертавам — само в сферата на борбата с тероризма — към вербуването на агентура в средите на мюсюлманските протестанти, а също така към заплащането за работата на агентите. Парите са същият инструмент за влияние както и насилието, само че по-хуманен. Второ, към всичко, което има отношение към терора, няма място за сантименталност. На терора на ислямските фундаменталисти ние сме длъжни да отговорим с тотален терор от страна на държавата. Разбира се, не можем да изплашим уахабитите със смърт, тъй като за фанатиците смъртта е по-важна от живота. Но ние ще се окажем принудени да прилагаме терористични мерки към всички, които ги поддържат, а потенциално това са десетки и дори може би стотици хиляди граждани на Русия. Ето кое е най-болезненото и неприятното. Моля ви да помислите над това и да подготвите за следващата ни среща вашите предложения за борбата с терористите. Има ли въпроси?

Нямаше въпроси. Докато се сбогуваше с генералите, премиерът улови погледа на Хохлов и най-неочаквано по момчешки весело и дори хулигански му смигна.