Жечка Горчева
Вградената невеста (29)

Приятели

Халиф Ал Шихаб се славел с това, че най-ожесточено гонел размирниците в своите владения и хванел ли ги, набързо ги осъждал и обесвал, без да му мигне окото.

И този път той скоро, скоро произнесъл страшната присъда:

— Утре, когато слънцето се окъпе в морето и изтръска и последната капка вода от себе си, бутнете бурето изпод краката на размирника Рашид!

Осъденият смирено изслушал присъдата си и помолил:

— Велики господарю, пусни ме да отида да се простя с либето си, преди да ме обесят.

Халифът се поколебал как да постъпи, но тогава от тълпата излязъл един момък и гарантирал, че приятелят му Рашид ще се върне.

— Аллах ми е свидетел, че съм готов да повярвам и на двама ви, но смятам, че е по-добре, докато единият се върне, другият да влезе в клетката! В такъв случай все ще има кого да обесим утре — разпоредил се господарят Ал Шихаб.

За приятеля на Рашид, пъхнат в клетката на непокорните, нощта изминала много бързо. Небето на изток пламнало от изгряващото слънце. Набързо се събрала голяма тълпа любопитни граждани. Извели приятеля на осъдения Рашид.

— Сам си е виновен за тази зла участ! — казал халифът и дал знак на палача да бутне бурето под краката му.

— Всемогъщи господарю, не виждаш ли, че слънцето все още се къпе в морето? — извикал отчаяно момъкът под бесилката.

— Нима още вярваш, че приятелят ти ще се върне тук доброволно? — усмихнал се халифът. — Добре, ще почакаме още малко.

В това време се чул шум откъм насъбралата се голяма тълпа. Хората се отдръпнали да сторят път на осъдения, който бързал към ешафода, целият потънал в прах. Той понечил да се качи върху бурето с думите:

— Благодаря ти, приятелю мой, загдето ми помогна да видя и се сбогувам навеки с моята мила годеница. Дълъг и труден бе пътят, та ти едва не загина заради мен. Благодаря ти от сърце! Готов съм да приема смъртта. Вече не се боя от срещата си с Аллах. Искрено вярвам, че той ще прости прегрешенията ми.

Като чул тези думи, халифът вдигнал ръка да спре екзекуцията на Рашид. Наредил на стражата да отведе в двореца двамата верни приятели.

Слънцето изтръскало последните капки вода от себе си и продължило своя всекидневен път по синята небесна шир. Тълпата облекчено въздъхнала.

Когато в залата на халифа тримата най-после останали сами, Ал Шихаб ги попитал:

— Кажете ми, мога ли да стана третият ви приятел?