Барбара Тейлър Брадфорд
Сбогуване във Венеция (11)

Глава 11

Венеция, януари 1996

Цял следобед валеше силен, проливен дъжд и нямаше намерение да спре. Небето бе мрачно и изпъстрено с черни облаци. Под него „Канале Гранде“ така беше придошъл, сякаш всеки момент щеше да прелее.

Ванеса се обърна от прозореца и леко потръпна. Въпреки че Бил бе пуснал отоплението по-рано, когато пристигна от летището, въздухът беше студен. Влагата сякаш проникваше до костите й. Тя пристегна колана на хавлията и се сви на стола близо до радиатора.

Ванеса се радваше, че отново е във Венеция заедно с Бил. Виждаха се за първи път след коледните празници. Беше напуснал Ню Йорк в края на декември и бе пътувал из Средния Изток и Европа, Тел Авив, Йерусалим, Аман, Бейрут, Анкара и Атина бяха само някои от градовете в списъка му. Беше зает с подготвянето на специално предаване за тероризма за Си Ен Ес; времето беше от голямо значение, след като предаването беше предвидено да се излъчи в началото на март.

Бил бе пристигнал в двореца „Гритти“ ден по-рано от Ванеса. Беше долетял от Атина вечерта, преди Ванеса да отлети от Ню Йорк. Щяха да разполагат с пет дни в техния любим град. Тя имаше работа в стъкларската работилница в Мурано. Бил щеше да обработи сценария си за филма и щяха да бъдат заедно следобедите и вечерите.

Усмивка разцъфна на устните й, когато си помисли за Бил и за любовта си към него. Той означаваше много повече за нея, отколкото си бе представяла, че е възможно. Той беше мъжът на живота й. За остатъка от живота й. Трябваше да бъдат заедно и нищо не можеше да ги раздели. Сега беше сигурна в това.

Лека въздишка се отрони от устните й, когато си помисли за последните няколко седмици. Въпреки че се виждаше с Бил, че се бе запознала с майка му и Хелена, декември беше ужасен месец за нея. Питър бе останал в Лондон по-дълго, отколкото възнамеряваше, и след като се върна в Манхатън, почти веднага замина за Лос Анджелис. Той пътуваше толкова много, че тя нямаше шанс да обсъдят личния им живот, а Коледата беше тъжна през по-голямата част.

Накрая, в началото на януари, тя го притисна една вечер. Беше се върнал от работа по-рано от обикновено. Като се опитваше да бъде колкото е възможно по-внимателна, Ванеса му каза, че иска развод.

Питър реагира бурно и бе твърдо решен да останат женени. Въпреки че накрая се съгласи, че връзката им не е онова, което беше, независимо от това той отказа дори да обсъжда въпроса за развод. Много просто, той отхвърляше тази идея и не искаше да я изслуша. Поне не онази вечер.

Ванеса осъзна, че може да направи само едно нещо, да продължи собствения си живот, да прави онова, което иска, и да бъде независима. Десет дни, преди да замине за Венеция, тя събра кураж и напусна Питър, като взе всичките си вещи и ги откара в Сохо.

Ателието бе служило за апартамент, преди тя да го наеме. Имаше голяма функционална кухня, баня, тоалетна за гости и след като превърна задната стая в спалня, ателието се превърна отново в удобно място за живеене. Най-важното беше, че бе накарала Питър да осъзнае, че твърдо е решила да сложи край на брака им. Нейното изнасяне го бе потресло накрая бе разбрал колко сериозна беше тя за развода.

Както майка й беше казала: „Действията говорят повече от думите, Вани, и е по-добре да приключиш всичко сега, докато все още си млада и можеш да започнеш всичко отначало, и можеш да си намериш друг партньор“. И двамата й родители я подкрепиха в решението й да напусне Питър. Но тя не им бе казала за Бил, защото реши, че е по-разумно да го запази в тайна за момента.

Ванеса чу ключа на Бил да се превърта в ключалката, вдигна глава и го видя. Изправи се и тръгна към него усмихната.

Беше слязъл долу преди няколко минути, за да вземе факс, който бе пристигнал от Ню Йорк. Той го размаха и каза:

— Нил Гудън и Джак Клейтън харесват материала ми засега. Нил пише, че няма търпение да види останалия материал — Бил й подаде факса. — Ето, прочети го сама, скъпа.

Тя прегледа двете страници и му ги върна.

— Поздравления, Бил. От онова, което казва Нил, ти си направил чудеса за по-малко от три седмици. Не си ли развълнувай, че предаването ти ще бъде истински удар.

— От неговите уста, в Божиите уши — каза Бил с широка усмивка, сложи ръка на раменете й и я поведе към канапето.

— Трябва да отразя събитията в още два града, тогава ще мога да завърша всичко, що се отнася до репортажите. Когато се върнеш в Ню Йорк, аз ще се отправя към Париж, ще поработя там няколко дни с екипа си и продуцента. После ще отидем до Северна Ирландия. Белфаст ще е последната ни спирка. Измислих добро заглавие.

— Какво е?

— Смятам да нарека предаването „Тероризмът — лицето на Дявола“ Как ти се струва?

— Звучи добре. И казва точно онова, което възнамеряваш да отразиш.

Той кимна.

— Да, предполагам, че е така. Успях да отразя тероризма по цял свят. Заснехме интервюта с експерти и с някои терористи, които са в затвора в Израел. Започвам новия материал с предговор за тероризма от 1972 година с убийството на олимпийските атлети и с убийството на лорд Маунтбатън от ИРА до бомбения атентат в „Световния търговски център“ и експлозията в Оклахома Сити. Стремя се да го направя много лично и близко. Искам да развълнувам обикновения американец. Ще използвам интервюта с оцелели от тероризма и с близки на жертвите. Доволен съм от свършеното досега — Бил се изправи, прекоси стаята, отиде до минибара и взе бутилка минерална вода. — Искаш ли нещо, Ванеса?

Тя поклати глава.

Бил се върна до канапето и седна до нея. След като отпи глътка вода, той остави бутилката на масичката и я прегърна.

— Да се преместиш в ателието беше добра идея, Ванеса. Това ще покаже на Питър, че си сериозна за развода.

— Да, така е. Той ми се обади вчера, точно преди да тръгна за летище „Кенеди“. И докато преди не беше съгласен с развода, сега прозвуча по-отзивчиво, беше малко по-сговорчив. Останах с впечатлението, че започва да възприема идеята ми.

— Какво облекчение — Бил я изгледа настойчиво. — Каза ли му за мен? За нас?

— Не, не го сторих, Бил. Не мисля, че е необходимо. Това ще е като да покажеш червено знаме на бик. Много ще го ядоса.

— Не ме интересува дали знае. Аз съм голямо момче. Мога да се грижа сам за себе си.

— Да, но защо да посипваш със сол раната? Все едно, Питър започва да приема, че връзката ни не е добра от години… Предпочитам да оставя нещата такива, каквито са.

— Както кажеш, скъпа, ти си шефът.

Тя го дари с усмивка, пълна с любов. Той се наклони към нея и я целуна по устните.

— Портиерката ми каза, че Венеция ще бъде наводнена към седем часа. Тази вечер няма да ходим до „Бара на Хари“. Ще трябва да вечеряме тук.

— Добре, Бил. Ресторантът долу е доста добър.

— О, но аз мислех да си поръчаме нещо в стаята, да вечеряме тук.

— Добре, щом искаш. Мисля, че така е по-удобно и няма да се налага да се обличам.

Той кимна и протегна ръце към нея.

— Такава беше мисълта ми.

— Веднъж ти предложи Венеция да е нашето място за срещи — каза Бил доста по-късно същата вечер, след като се бяха любили, вечеряли и отново се бяха любили. — И мисля, че идеята ти е прекрасна. Това е много удобно за мен.

Бяха в леглото и Ванеса лежеше в прегръдките му. Тя вдигна поглед към него.

— Какво искаш да кажеш?

— Когато приключа с предаването за тероризма, ще ме изпратят в Средния Изток. Ще се установя или в Израел, или в Ливан. Независимо къде ще съм, винаги ще мога да долетя до Венеция. Това няма да ме затруднява. Ще се опитам да съм винаги тук за няколко дни, когато работиш в стъкларската работилница в Мурано.

Лицето й грейна.

— О, Бил, това ще е чудесно. Така ще можем да се виждаме всеки месец. Е, когато е възможно. Защо ще заминаваш точно за Средния Изток?

— Не исках да се връщам в Босна, както знаеш, въпреки че там отново има размирици. Ако искаш да знаеш, там винаги ще е така. Мирът е доста крехък, особено ако частите на ООН се оттеглят. Въпреки това не исках да се връщам там. Джак Клейтън го знае отдавна. Така че ме помоли, ако желая да се върна в Средния Изток и да отразявам събитията в района. Познавам го добре, а и Франки е в Ливан — той се усмихна. — Казвам ти го, защото смятам, че ще се установя в Бейрут, заедно с Франки в хотел „Комодор“.

— Кога ще заминеш, скъпи?

— По някое време през март. Ще монтираме предаването за Си Ен Ес в Ню Йорк до средата на февруари и след това ще замина.

— Смятах, че нещата в Средния Изток са се оправили.

— Да, така е, доколкото е възможно в този район. Там винаги става нещо, дали в Иран или Либия, в Саудитска Арабия или Сирия, в Ирак, или в Израел. Постоянно избухват размирици — обясни Бил.

— Ако назначението ти е от март, кога мислиш, че ще можем да се видим отново?

Бил я притисна към себе си. Усмихна й се, а в ъгълчетата на сините му очи се появиха бръчици.

— През март, разбира се, в края на март.