Само да добавя нещо — „граф Монте Кристо“ засяга много теми. Като оставим настрана религиозните моменти и концепцията за идващото възмездие книгата засяга доста сложни теми. Например лицемерието на човешкото общество — подлецът Фернан се жени за Мерцедес и става граф; користолюбецт Данглар забогатява но оставя бащата на Едмон да умира от глад, а собственика Морел да се разори, макар да не мо коства нищо да ги спаси; вкопчен в личния си егоизъм прокурорът Вилфор (който трябва да е неподкупен и безпристрастен) действа прирастрен и осъжда невинен човек на вечен затвор. В същото време добродетелният Морел се разорява. Монте Кристо раздава възмездие, но възмездие и справедливост не са едно и също — възмездието настига децата на злодеите, когато те нямат винат. Йожени е принудена да бяга, смъртта покосява Едуар. Темата за користолюбието, алчността, лицемерието на едно общество в което всичко се купува с пари са вечни. Темата за възмездието — също. Как разбираме кога сме прекалели? На много хора толкова многопластова книга може да не се хареса, днес се четат книги в „холивудски стил“ — наситени с екшън. Ако търсите това — няма да го намерите. Но „Граф Монте Кристо“ е класика и също като „Човекът който се смее“ на Юго прави напречене разрез на едно общество.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.