Като се замисля може и да има правда в идеята, че има книги, които са строго за детската общност и такива, които са за по-напреднали. Според мен обаче „Граф Монте Кристо“ не бива да се преписва към детския лагер. Това като отрицателна характеристика, защото липсва едновалентността на сюжета и неотличимите един от друг герой. Въпреки кратката биографическа справка съпътстваща всеки или почти всеки от героите в книгата образът остава непълен и почти винаги второстепенен. В процеса на четене четящият винаги очаква от някоя пролука да излезе главният герой.
Друга аргументация против това, че книгата е за детския сектор е по-скоро пожелателно, да не бъде преписвана там (въпросът, който си задавам след това е обаче към коя хм, група да препишем книгата тогава) е поради идеалистичната библейско-его-истна концепция, че човек може да изиграе ролята на висш съдник над другите и да решава еднолично кой да умре и кой да бъде радостен до дълбоки старини.
Като книга ориентирана към децата например, и с това завършвам, бих предложил „Чичо Томовата колиба“, субективно и защото сега чета нея. Тя е удачна, защото представя един непозната обществена характеристика днес в нашата част от цивилизацията человеческа и то доста емоционално и същевременно — доволно плътно. Но това всичко само като субективен пример.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.