Линда Хауърд
Среднощна дъга (7)

Седма глава

Когато се събуди, отново я намери сгушена върху него, но този път не се притесни, че е спал непробудно цялата нощ. Плъзна ръка по гърба й, приел факта, че инстинктите му не са били задействани от нея, защото тя не представляваше заплаха, освен че го подлудяваше. Подлудяваше го с всяко движение на малкото си дупе. Наслаждаваше се на отпуснатото й тяло, докато спускаше ръце надолу, за да усети фините извивки, линията на ребрата, ясно очертания гръбнак, вдлъбнатината на кръста и примамливата извивка на ханша. Постави ръка там и леко стисна с пръсти. Тя измърмори нещо и се намести, а след това отмахна кичур, паднал на лицето. Клепките й трепнаха, а след това отново се затвориха.

Той се усмихна, защото му бе безкрайно приятно да наблюдава начина, по който тя се буди. Потръпвате, мъркаше и сумтеше, по-скоро заспала, отколкото будна, мръщеше се и се цупеше и се наместваше до него, сякаш искаше да се настани по-удобно и да продължи да спи. След това отвори очи, премигна няколко пъти и нацупените устни се извиха в усмивка, която можеше да разтопи и камък.

— Добро утро — прозя се тя. Протегна се и рязко се изправи. Вирна глава и го загледа удивена. — Аз съм върху теб — каза недоумяващо тя.

— Отново — потвърди той.

— Отново ли?

— И миналата нощ спа върху мен. Очевидно не ти е достатъчно да те държа за ръка. Май трябва да си сигурна, че владееш положението.

Тя се смъкна от него и седна, а след това приглади смачканите дрехи. Лицето й бе пламнало.

— Извинявай. Сигурно не ти е било много удобно.

— Не се извинявай, беше ми приятно — отвърна бавно той. — Ако искаш да ми се извиниш, довечера ще си сменим местата.

Тя хлъцна и го загледа в сумрачната светлина, очите й бяха топли и нежни. Всичко в нея показваше, че е съгласна. Искаше й се да му принадлежи, искаше да научи всичко за тялото му и да го остави да опознае нейното. Искаше да му го каже, но не знаеше какви думи да подбере. Крива усмивка пробягна по лицето му, след това той стана, протегна се към ботушите, нахлузи ги и ги завърза. Очевидно бе приел мълчанието й за отказ, защото престана да говори по този въпрос и се зае да прибира палатката.

— Имаме храна за още веднъж — каза той, когато закусиха. — След това ще трябва да отида на лов.

Не й стана приятно. Ловът означаваше, че ще я остави сама за доста време.

— Нямам нищо против да мина на вегетарианска диета — каза тя.

— Може и да не се стигне до това. Досега слизахме от планината и ако не греша, скоро ще сме на самия край на гората. Днес сигурно ще видим обработени поля и пътища. Ще избягваме хората, докато не се убедя, че сме в безопасност.

Тя кимна.

 

 

Точно както бе казал той, рано сутринта стигнаха на самия край на джунглата. Застанаха на стръмна скала, а под тях се простираше долина с обработени поля. Виждаше се и мрежа от пътища, около сгушено селце, искрящо на слънцето. Все едно че се бяха прехвърлили от един век в друг. Долината изглеждаше спретната и заможна и й напомни, че Коста Рика е най-преуспяващата страна в Централна Америка, независимо от огромните площи, покрити с непроходими тропически гори.

— Ще бъде чудесно да полегнем в нормално легло.

Той изръмжа нещо неясно в отговор, а присвитите му очи обходиха долината, за да забележат нещо неестествено. Джейн стоеше до него и чакаше решението му.

Наложи се да действат бързо. Той рязко я сграбчи за ръката и я дръпна сред листака, поваляйки я на земята, когато хеликоптер ненадейно прелетя над тях. Летеше ниско и обхождаше края на гората. Тя го мерна бегло, преди отново да го скрият дърветата. Беше въоръжен с камуфлажни шарки.

— Ти видя ли обозначенията? — попита рязко тя, а ноктите й се забиха в кожата му.

— Нямаше. — Грант потри обраслата си брада. — Няма как да се разбере на кого е, но не бива да рискуваме. Сега вече знаем, че не можем просто така да пресечем границата. Ще намерим път надолу и ще се опичаме да отрием скривалище.

Сега пътят стана още по-труден. Намираха се на самия край на вулканична планина и теренът бе неравен. Или се спускаше стръмно, или продължаваше отвесно. Напредваха мъчително бавно през скалисти участъци и непристъпни дерета. Когато спряха да похапнат, бяха изминали едва една четвърт от долината, а краката на Джейн я боляха така, сякаш бе тичала през джунглата като първия ден.

Тъкмо когато свършиха с обяда, проехтя гръм.

Грант огледа скалите наоколо, за да се скрият. Протегна ръка.

— Мисля, че там има пещера. Ако е така ще се настаним както трябва.

— Какво? — намръщи се Джейн.

— Ще ни бъде удобно — обясни той. — Ще се порадваме на лукс и удобства.

— Освен, ако вече не е заета.

— Затова ти ще стоиш тук, докато проверя. — Той размести папратите, избуяли в долчинката, за да открие лиани и храсти, на които да стъпи и да се захване. Мястото бе тясно и стръмно и ги обграждаше от четири страни. Формата придаваше необичайна яснота на подвикванията и крясъците на безброй птици, които се стрелкаха от дърво на дърво като живи украшения за коледна елха, пъстроцветни и жизнени. Точно отгоре се виждаше ивица небе, но то бе покрито с облаци, скрили синевата.

Грант достигна пещерата, след това веднага се обърна и й махна.

— Идвай, чисто е! Ще се справиш ли?

— Да не би да си имал проблем с мен досега? — сопна се тя и започна да се изкачва, но бързо разбра, че се е пошегувала ненавреме. Отчаянието я бе задушило още откакто видяха просторната долина под тях. Щом осъзна колко близо са били до цивилизацията, разбра, че времето им заедно е ограничено. Докато бяха в гората, двамата сами като в праисторически времена, й се струваше, че времето е спряло. Сега не можеше да пренебрегне факта, че след няколко дни, времето им заедно ще изтече. Струваше й се, че са загубили прекалено много време, че златният пясък изтича между пръстите й и с последните прашинки разбира какво е имала. Обхвана я паника при мисълта, че е открила любовта и че ще я загуби отново, защото нямаше да има достатъчно време да я разпали.

Той протегна ръка и улови нейната, а след това я изтегли без всякакви усилия.

— Настанявай се удобно. Може да се наложи да поостанем тук известно време. Това, което се задава ми прилича на татенцето на всички бури.

Джейн огледа скривалището. Наистина беше пещера. Представляваше нещо като вдлъбнатина в скалата, около два метра и половина дълбока. Покривът се спускаше стръмно, но при отвора бе поне три метра висок и около метър в дъното. Подът се оказа неравен, а до отвора имаше обла скала, изваяна във формата на фъстък. Поне беше сухо, но беше и тъмно, затова на Джейн не й допадна особено.

Като знаеше колко точно Грант преценява времето, никак не се учуди, когато чу първите едри капки да плющят по листата на дърветата в момента, в който той просна одеялото в дъното на пещерата. Постла близо до голямата скала, за да ги заслони. Тя седна, прибра колене и ги обви с ръце, след това отпусна брадичка на коленете и се заслуша в усилващия се дъжд.

Скоро шумът му заглуши всички други звуци и плътната водна завеса създаде впечатлението, че са вътре във водопад. Виждаше светкавиците, чуваше гръмотевиците, а земята под тях тръпнеше. Стъмни се, защото дъждовните облаци заличиха и последните лъчи светлина. Почти не виждаше Грант, застанал точно до отвора на пещерата, подпрял едното си рамо на стената, запалил цигара.

Стана по-хладно заради дъжда и тя потръпна. Привлече крака още по-близо до себе си, за да се стопли. Взря се през сумрака към широките силни рамене, очертани на сивото дъждовно перде. Той не бе от хората, които опознаваш лесно. Личността му бе точно толкова сенчеста, колкото и джунглата, но щом погледнеше мускулестият му гръб, се чувстваше в пълна безопасност. Знаеше, че той ще се изправи между нея и всяка опасност. Беше рискувал живота си заради нея неведнъж, но смяташе това за нещо маловажно, сякаш бе част от ежедневието му. За него може и да беше така, но Джейн не можеше да го приеме.

Допуши цигарата и я смачка в скалата. Джейн се съмняваше, че някой ще ги проследи чак тук и то в дъжда, но за него бе станало втора природа да бъде предпазлив. Продължи да наблюдава бурята и да пази, докато тя си почива.

Нещо у нея трепна и остави болезнена следа в гърдите й. Той бе толкова самотен. Наистина бе корав, самотен мъж, но всичко у него я привличаше като магнит, и телом, и духом.

Очите й се замъглиха, докато го наблюдавате. Когато всичко това свършеше, той щеше да си отиде, сякаш дните, прекарани заедно в джунглата, никога не се бяха случили. Това за него бе ежедневие. Всичко, което щеше да получи от него бе настоящето, само още няколко дни преди неволите им да приключат. Но това съвсем не бе достатъчно.

Стана й много студено. Неспирният дъжд довяваше хлад и влага и тя усети как доброто й настроение се стопява. Инстинктивно, като котка, която търси топлина, тя стана и отиде при него, привлечена от топлотата и сигурността, които лъхаха от него. Безмълвно го прегърна през стегнатата талия и притисна лице към вълшебната топлина на гърдите му. Той сведе поглед към нея и изви въпросително едната си вежда.

— Студено ми е — прошепна тя и облегна глава на гърдите му, загледана в дъжда.

Той прехвърли ръка през рамото й, задържа я близо до себе си, готов да сподели топлината. Джейн потръпна, той разтри голите й ръце с длани и усети колко е хладна кожата й. Сякаш по своя воля ръката му продължи нагоре, погали сатенено гладката брадичка и отметна тъмната коса от лицето. Тя бе тъжна, тази странна малка котка, която се вглеждаше в дъжда, който сякаш никога нямаше да спре, с премрежени очи, а пълните страстни устни бяха нацупени.

Обхвана брадичката й и вдигна главата й така, че да види изражението й. Лека усмивка изви ъгълчетата на твърдите му устни.

— Какво има, мила? Да не би дъждът да те натъжава? — Преди още тя да отговори, той наведе глава и я целуна. Това бе неговата лечебна рецепта.

Ръцете на Джейн плъзнаха към раменете му и тя се притисна към него. Устните му бяха твърди и настойчиви, но пък толкова сладки. Вкусът му, усещането да е до него, точно от това имаше нужда. Тя отвори устни, за да пусне езика му. Дълбоко в нея лумна огън и тя трепна, а той на часа разбра несъзнателното й движение.

Вдигна устни от нейните, за да промълви:

— Мила, на мен това ми прилича на предложение.

Тъмните й очи бяха замаяни, когато го погледна.

— Мисля, че е точно това — прошепна тя.

Грант спусна ръце на кръста й, обгърна го и я вдигна, за да е до него. Тя обви врата му с ръце и го целуна пламенно, потопена във вкуса на устните му и дори не разбра, че той се е преместил, докато не я остави на одеялото. Сумракът в дъното на пещерата криеше изражението в очите му, но тя усети настойчивия му кехлибарен поглед, докато разкопчаваше ризата й. Устата на Джейн пресъхна, а тръпнещите й пръсти се преместиха на гърдите му и също започнаха да разкопчават неговата риза.

Когато и двете дрехи бяха разкопчани, той смъкна своята, подхвърли я настрани, но нито за миг не я изпусна от очи. Измъкна фланелката от панталоните и я съблече през главата. Захвърли и нея и косматите му гърди останаха голи. Както и предишния ден, щом съзря полуголото му тяло, тя го загледа като хипнотизирана. Гърдите я боляха, беше й трудно да диша. И тогава твърдите му горещи пръсти се вмъкнаха под блузата, за да поемат гърдите й. Горещите му длани върху хладната й кожа бяха божествени. Тя затвори очи и се притисна към пръстите му, потривайки зърна в мазолестите длани. Гърдите му се повдигнаха, когато той си пое накъсано дъх.

Джейн усещате напрежението му да струи на вълни. С никой друг мъж преди не бе усещала нуждите и желанията на тялото си. Пулсирането между краката я измъчваше и тя инстинктивно стисна бедра, за да се опита да заличи тази болка.

Той веднага усети движението. Едната му ръка се отдръпна от гърдата й и се спусна надолу към стомаха и стегнатите бедра.

— Това няма да помогне — прошепна той. — Трябва да разтвориш крака, не да ги стискаш. — Пръстите му я потриха и тя усети първия прилив на удоволствие. Тих стон се изплъзна от устните й, след това тя се олюля към него. Усети как краката й се разтварят и му позволяват да я докосва. Той я милваше през бикините и създаваше такова невероятно удоволствие, че коленете й омекнаха и тя се облегна на него, а голите й гърди се притиснаха към покритата с косъмчета кожа.

Грант бързо я положи на одеялото и коленичи, спусна ципа на панталоните й и ги смъкна по краката й, ръцете му й се сториха груби и настойчиви. Той спря, за да свали ботушите й, но мигове след това, Джейн остана гол, освен блузата, която все още бе на раменете й. Потръпна, заради хладния въздух и посегна към него.

— Студено ми е — оплака се тихо тя. — Стопли ме.

Предлагаше му се толкова открито и искрено, че му се прииска да навлезе в нея веднага, но искаше много повече. И преди я бе притискал почти гола в ръцете си. В потока мократа коприна й бе като защита, но той не бе имал възможност да я опознае както му се искаше. Тялото й все още му се струваше истинско тайнство. Искаше да докосне всеки сантиметър, да вкуси кожата й.

Очите на Джейн бяха широко отворени и леко замаяни, когато той коленичи над нея и се отдръпна от протегнатите й ръце.

— Още не, мила — рече той с нисък дрезгав глас. — Нека първо да те погледна. — Нежно стисна китките й и ги притисна на одеялото над главата. Заоблените й гърди изпъкнаха, сякаш се молеха за ласката му. Без да изпуска китките, той плъзна свободната си ръка към тези изкусително потръпващи хълмчета.

Тих приглушен звук се откъсна от гърлото на Джейн. Защо държеше по този начин ръцете й? Така се чувстваше напълно безпомощна, съвсем гола, но и в пълна безопасност. Усети го как я поглъща с поглед и наблюдава втвърдените й от допира на пръстите зърна. Беше толкова близо до нея, че усещаше топлината на тялото му, вдъхваше горещата мускусна миризма на кожата му. Изви се нагоре, в опит да се потопи цялата в този мирис, но той отново я положи на одеялото.

След това устата му се спусна над нея, плъзгайки се от основата на гърдата към зърното. Засмука я силно и подръпна зърното. Горещи вълни на удоволствие я заляха и се спуснаха от гърдата към слабините. Джейн изскимтя, след това прехапа долната си устна, за да заглуши стона. Не бе знаела, не бе и предполагала, че мъжката уста може да й причини подобно нещо. Цялата гореше, кожата й пламтеше от удоволствие и обзелото я нетърпение. Изви се отново, стисна крака с надеждата да овладее болката, която я обхващаше.

Той премести устни на другата гърда, а езикът му дразнеше зърното и удоволствието ставаше непоносимо. Спусна ръка по бедрото й, докосването му бе толкова завладяващо, че тя разтвори крака. Мускулите й бавно се отпуснаха, а той нежно раздели краката й още повече. Пръстите му се вплетоха в тъмните косъмчета, които го бяха привлекли още преди и тялото й трепна в очакване, след това я покри с длан и проучи всяко кътче на нежната плът между краката. Под докосването му Джейн потръпна неудържимо.

— Грант — изстена тя с разтреперан глас, стаил тиха молба.

— Спокойно — зашепна той и тя усети топлия му дъх. Желаеше я толкова много, че имаше чувството, че ще избухне всеки момент, но в същото време не можеше да се насити на докосванията, не можеше да се въздържи да не я накара да се извива все повече и повече, докато я възбуждаше. Тялото й сякаш го опиваше, но той искаше още и още. Пое зърното й в уста и отново го засмука, а тя извика диво.

Пръстът между краката й бавно проникна навътре и потърси недрата на готовността й, а тялото й бе разтърсено от силна тръпка. Нещо диво се развихри в нея и тя усети, че повече няма да може да лежи спокойно. Дивият подтик се гърчеше и свиваше около ръката му, докато устата му превръщаше гърдата й в течен пламък. После палецът му премина настойчиво по разгарялата се чувствителна плът и тя избухна в ръцете му, ослепяла от приливната върна, помела сетивата й и извика без сама да усети. Нищо не я бе подготвило за този момент, за всепоглъщащото опияняващо удоволствие.

Когато всичко свърши, тя остана да лежи отпусната на одеялото. Той разкопча панталоните си, смъкна ги, очите му заблестяха жадно. Клепките на Джейн бавно трепнаха и тя го загледа в почуда. Той сграбчи краката й, вдигна ги високо и ги разтвори, след това се надвеси и бавно потъна в нея.

Пръстите на Джейн се свиха и стиснаха одеялото, тя прехапа устни, за да не изкрещи, когато усети как той я изпълва и разтяга. Той замря, тялото му тръпнеше от нетърпение, докато я изчакваше да свикне с него. Само след секунда тя бе тази, която не можеше да издържа на разстоянието между тях, надигна се, поемайки го целия протегна ръце, за да го привлече надолу.

Дори не забеляза сълзите, които се стечаха по слепоочията й, но Грант нежно ги избърса с грубите си палци. Подпря се на ръце и плъзна тялото си над нейното, за да разпали кожата й и започна да се движи бавно и равномерно. Бе толкова близо до ръба, че му се стори как по гръбнака му пълзяха върволица мравки, но му се искаше усещането да продължи. Искаше да усети първо нейния оргазъм, да я види как полудява в ръцете му.

— Добре ли ти е? — попита той с нисък дрезгав глас, улови нова сълза с език, точно когато се отронваше от ъгъла на окото й. Ако й причиняваше болка, нямаше да удължи любовната игра, въпреки че щеше да е истинско мъчение за него да спре.

— Да, чудесно — изхлипа тя и погали мускулите на гърба му. Чудесно… Каква дума избра за очарователното вълшебство да му принадлежи. Не бе и мечтала, че е възможно да се чувства така. Сякаш бе открила своята половинка, за която не бе подозирала, че липсва. Заби пръсти в кожата му, когато бавните му движения започнаха да сгорещяват тялото й.

Той усети ответа й и диво зарови устни в чувствителната трапчинка между врата и ключицата, захапвайки я леко, колкото тя да усети зъбите му, а след това близваше захапаното място. Тя изплака с онзи приглушен глас, който го побъркваше и в този момент Грант загуби контрол над себе си. Тласъците му станаха по-мощни и бързи, повдигна краката й по-високо, за да навлезе по-дълбоко, за да бъде тя цялата негова, чу виковете й и забрави всичко. Нямаше представа за времето, нито за надвисналата опасност, усещаше единствено жената под себе си и около себе си. Докато бе в прегръдките й не си спомняше тъмните ледени сенки, спуснали се над душата и ума му.

 

 

По-късно, както след силна буря, те се отпуснаха изтощени и смълчани. Никой не заговори, за да не разчупят крехкото спокойствие. Едрите му рамене я притискаха и тя усети, че й е трудно да диша, но с най-голямо удоволствие бе готова да прекара остатъка от живота си, легнала до него. Пръстите й бавно галеха потъмнялата му от пот коса и се плъзгаха в тежките копринени кичури. Телата им не искаха да се откъснат едно от друго. Той не се бе отделил от нея, а след като се бе отпуснал отгоре й, се бе притиснал и сякаш се бе унесъл.

Може би всичко между тях се бе случило прекалено бързо, но тя не можеше да съжалява. Бе неземно щастлива, че му се е отдала. Никога преди не се бе влюбвала, никога не бе имала желание да разбере физическото тайнство между мъжа и жената. Дори се бе убеждавала, че сексуалните връзки не са за нея и бе решила да прекара живота си сама. Сега цялостната й представа за нея самата се бе променила и й се струваше, че е открила съкровище вътре в себе си. След отвличането се бе дръпнала от хората, освен от малцината, които обичаше: родителите, Крис и две приятелки. Въпреки че по-късно се ожени за Крис, тя остана самотна, емоционално отдалечена. Може би тъкмо затова бракът им се провали, защото тя нямаше желание да го допусне до себе си и да му позволи да й бъде истински съпруг. Да, между тях имаше физическа интимност, но тя никога не изпита удоволствие, а след време той спря да я притеснява. Беше й като брат. Крис заслужаваше нещо по-добро. Остана си най-добрият й приятел, но само приятел, не любовник. Много по-добре му беше с новата му съпруга, изпълнена с желание и истинско обожание.

Бе прекалено откровена пред себе си и дори не се престори, че Крис носи някаква вина за разпадналия се брак. Вината бе изцяло нейна и тя го знаеше. Сега вече знаеше, че притежава топлата страст на влюбена жена, защото за пръв път бе влюбена. Не можеше да откликне на ласките на Крис просто защото не го бе обичала както една жена трябва да обича съпруга си.

Беше на двадесет и девет. Нямаше да се преструва на срамежлива и скромна. Обичаше мъжа, отпуснат върху нея и възнамеряваше да се наслади на всяка минута, която й оставаше с него. Надяваше се това да бъде цял живот, но ако съдбата бе благосклонна, нямаше да позволи на срамежливостта да й измъкне дори и минута от времето, което им оставаше. Животът за малко не й бе отнет преди двадесет години и си даваше сметка, че както животът, така и времето са безценни и не бива да се пропиляват.

За Грант може би връзката им не означаваше толкова много, колкото за нея, може би той нито държеше на нея, нито я обичаше. Инстинктивно усещаше, че животът му е бил много по-труден от нейния, че е видял и преживни неща, които са го променили и са заличили смеха от очите му. Опитът го бе направил твърд, непоколебим и невероятно предпазлив. Но дори той да приемеше и най-незначителната радост от нея, като сексуалното задоволяване, тя бе готова да му даде това, от което се нуждаеше и щеше да го стори с истинска радост и без въпроси. Джейн обичаше с цялото си сърце, затова бе готова да се отдаде изцяло.

Той се размърда, повдигна се на лакти и се загледа в нея. Златните му очи бяха обвити в сенки, но в тях блестеше нещо, което накара сърцето й да забие по-силно, защото я наблюдаваше също като мъж, който е открил жената, която му принадлежи.

— Сигурно съм прекалено тежък за теб.

— Да, но ми е приятно. — Джейн затегна прегръдката си около врата му и се опита да го привлече надолу, но силата му бе значително по-голяма от нейната и не успя да го помръдне.

Целуна я бързо и силно.

— Спря да вали. Трябва да вървим.

— Не може ли да останем тук през нощта? Не сме ли на сигурно място?

Той не отговори, откъсна се от тялото й, седна и посегна към дрехите си вместо отговор. Тя въздъхна, но също седна и се протегна за своите. Въздишката й бе като гримаса, когато усети острите болки, след като се бе любила на голата земя.

Бе готова да се закълне, че той не я гледа, но наблюдателността му бе удивителна. Изви рязко глава към нея и свъси вежди.

— Нараних ли те? — попита рязко той.

— Не, добре съм. — Стори й се, че не вярва на уверението й.

Докато двамата се спускаха по стръмния склон към дъното на закътаната долина, той бе точно пред нея. Последните шест метра я пренесе на рамо, въпреки че тя отначало се стресна, а после понечи да протестира.

Нямаше смисъл да недоволства, защото той не й обърна абсолютно никакво внимание. Когато я пусна тихо на земята и пое отново, тя нямаше друг избор, освен да го последва.

Два пъти този следобед чуха хеликоптера и двата пъти той я дръпна в най-гъстия листак и изчакваше, докато звукът отшуми напълно. Стиснатата му уста показваше, че не смята появата на хеликоптера за случайна. Търсеха ги и единствено гъстата тропическа гора можеше да ги скрие и да не позволи да ги заловят. Джейн усещаше как се напряга при мисълта, че трябва да напуснат това скривалище. Вече не се страхуваше единствено за себе си, а и за Грант. Той рискуваше заради нея. Турего искаше да я залови жива, но от Грант нямаше да има абсолютно никаква полза.

Ако трябваше да избира между живота на Грант и това, което Турего искаше, Джейн знаеше, че няма да издържи. Не би рискувала с Турего, въпреки че щеше да е невъзможно да го свари неподготвен, както бе първия път. Вече знаеше, че не е богата, очарователна флиртаджийка. Беше го направила на глупак и той никога нямаше да забрави и прости.

Грант прескочи огромно повалено дърво и се обърна, за да я прихване през кръста и да я прехвърли без всякакво усилие. Поспря, отметна косата от лицето й, а пръстите му бяха изненадващо нежни. Тя много добре знаеше колко смъртоносни могат да бъдат тези ръце.

— Много си тиха — обади се той. — Имам чувството, че си замислила нещо, а това ме притеснява.

— Просто се бях замислила — обясни тя.

— Тъкмо от това се страхувах.

— Ако Турего ни залови…

— Няма — заяви Грант. Загледа я и откри много повече от привлекателната жена с пленителни очи. Вече я познаваше, бе станал свидетел на смелостта и силата й, на скритите й страхове и слънчевата й усмивка. Освен това познаваше характера й, който можеше да припламне и да угасне за броени секунди. Съветът на Сейбин бе да я убие бързо, вместо да позволи на Турего да я спипа. Тогава, тази възможност се бе сторила на Грант напълно реална, още повече, че бе видял достатъчно смърт през живота си. Но това бе преди да я опознае, преди да я вкуси, преди да докосне копринената й кожа, преди да я усети как полудява под него. Нещата се бяха променили. Той се бе променил и то по начин, който нито желаеше, нито му харесваше, но който не можеше да пренебрегне. Джейн бе станала важна за него. Не можеше да го позволи, но за момента се налагаше да го приеме. Докато я изведеше в безопасност, щеше да е негова, но не и след това. В живота му нямаше място за постоянни връзки, за корени, защото все още не бе сигурен дали някога ще живее в света на слънцето и светлината отново. Също като Сейбин, бе навлязъл прекалени дълбоко в света на сенките. В душата му все още имаше тъмни петна, които личаха в безжизнените му очи. Все още приемаше с ужасяващо спокойствие неща, които бяха прекалено грозни, за да бъдат приети.

Ако нещата бяха преминали, както бе планирано от самото начало, двамата щяха да се качат на хеликоптера и тя трябваше вече да си е у дома, в пълна безопасност. Изобщо нямаше да я опознае, просто щеше да я достави на баща й и да си тръгне. Вместо това се наложи да прекарат дни наред заедно. Бяха спали един до друг, бяха споделяли опасности и смях. Може би смехът бе прекалено интимен, той се бе сблъсквал с опасности, докато бе и с други хора, но хуморът не бе част от живота му. Тя го караше да се смее и така бе запленила част от него.

Дяволите да я вземат, че беше жената, която се оказа, че бе жизнена, с лек характер и привлекателна, а той бе очаквал една разглезена нацупена мърла. Дяволите да я вземат, задето караше мъжете да я желаят, задето бе запалила желанието и в него. За пръв път в живота си усети как дива ревност изпълва сърцето му. Знаеше, че ще се наложи да я остави, но докато този момент настъпеше, тя щеше да е само негова. Спомни си тялото й под своето и разбра, че трябва да я има отново. Златните му очи се присвиха, когато усети желанието да я притежава изцяло. Тъмна сянка премина по лицето му, същата, която хората около него познаваха и се стараеха да не предизвикват. Грант Съливан бе опасен дори когато бе спокоен, а гневът му бе смъртоносен. Сега тя беше негова, а животът й бе в опасност. И без това вече бе загубил много; и младостта, и смеха, и доверието в другите, дори част от собствената си човечност. Не можеше да си позволи да изгуби още нещо. Бе отчаян човек, който се опитваше да достигне до сърцевината на душата си. Трябваше отново да открие дори някое незначително зрънце от онова момче в Джорджия, което бе тичало босо по изораните поля, което се бе научило как да оцелява в тайнствените дебри на огромното блато. Това, което бе започнало във Виетнам, годините в разузнаването и тайните операции бяха почти довели докрай и почти го бяла съсипали като човек.

Джейн и шантавата й смелост, се оказаха единственият източник на топлина от години.

Пресегна се и я докосна по главата, а силните му пръсти я спряха. Тя спря учудено и любопитно се извърна към него, а малката усмивка, която трепкаше по устните й се стопи, когато забеляза изкривеното му лице.

— Грант? Какво не е наред?

Без да мисли, той я привлече към себе си и я целуна по устните, все още подпухнали след любенето им в пещерата. Той не бързаше, целуваше я бавно и дълбоко. С тих стон на удоволствие, тя обви врата му с ръце и се надигна на пръсти, за да се притисне в него. Той усети бедрата й и се притисна в нея, а тялото му трепна от желание, когато тя се отри в доказателството на желанието му.

Беше негова, сякаш никога не бе принадлежала на друг мъж.

Безопасността й зависеше от уменията му да я изведе от страната, защото усещаше, че Турего е наблизо и ги дебне. Този тип никога нямаше да се откаже, не и докато микрофилмът липсваше. Господ да му е на помощ, но нямаше да позволи Турего отново да докосне Джейн. Откъсна устни от нейните и измърмори дрезгаво.

— Сега си моя. Аз ще се грижа за теб.

Джейн сведе глава на гърдите му.

— Знам — прошепна тя.