Сандра Браун
Сънувам твоите нощи (9)

Девета глава

Той бе в дома й, когато тя се върна от работа. Позна спортната кола от една пресечка разстояние и изпусна мръсна и съвсем неприлична за дама ругатня. Тоя тип не разбира ли от намеци? Ако искаше да говори с него, щеше да стори това по телефона.

Още по-неприятно й стана, като влезе и го видя, че се забавлява чудесно, седнал на пода в кабинета заедно с Брендън. Захвърли чантата и куфарчето на един стол и загледа идиличната сценка със смръщено чело вместо с усмивка.

— Хей, мамо, Уърт дойде.

— Виждам.

Уърт се бе проснал по корем на пода, а Брендън го бе възседнал през кръста и го налагаше по главата и раменете с бейзболна бухалка.

— Надявам се, че идваш да ме отървеш — подхвърли й той през рамо.

Уърт успя да се превърти, сграби момчето през кръста и го вдигна — краката и ръцете на Брендън се замятаха във въздуха. Хлапето пищеше от възторг, а лицето на Уърт почервеня от усилието. Стиснал зъби, той каза:

— Боже господи, колко тежък си станал! Когато беше бебе, можех да те вдигам по същия начин и да те държа така с часове.

Той свали момчето на пода и за голямо негово удоволствие се побори малко с него, докато накрая успя да се изправи в седнало положение и да си поеме дъх.

— Хайде пак, Уърт. Или пък ме хвани за петите и ме вдигни с главата надолу.

— Остави го на мира, Брендън. Той е уморен — каза Син с възможно най-отровния тон, който успя да намери в арсенала си.

Това моментално помрачи веселото им настроение. Брендън вдигна поглед към нея и по малкото му личице се изписаха обида и смут.

— Може би по-късно — каза Уърт и разроши косата му. — А сега ми подай ръка да стана. — Брендън го хвана за ръката и го вдигна на крака. — Здрасти — каза той на Син, пъхайки ризата в панталоните, измъкнала се по време на борбата с Брендън.

— Здравей.

— Как си?

— Добре. А ти?

— Добре.

— Къде е майка ми?

— Отиде при Чарли, за да го доведе и да ме представи както си му е редът.

— О!

Въпреки че се мъчеше да не гледа към него, изгледа, очите й не можеха да се откъснат от гледката. Трябва току-що да е излязъл от фитнес залата, защото бе облечен в стари дънки, поло фланелка и допотопни платненки на бос крак. Косата му бе разрошена, сякаш е карал на отворен прозорец.

За нея бе от първостепенна важност да избягва да го поглежда в очите, но бе безсилна да устои на погледа му. Очите му, търсейки истината, се впиха в нейните като два сини лазера.

Дългият им поглед бе прекъснат от появата на Ладония, която въведе с гордост избраника си. Представиха двамата мъже един на друг и те си стиснаха ръце.

— Чарли, ти разби сърцето ми, да знаеш — каза Уърт с театрална въздишка. — От години преследвам тази жена.

— Съжалявам, Уърт. Той беше твърде секси, за да му устоя.

Изявлението й накара Чарли да се изчерви, Уърт се изсмя, а на Син й се прииска и тя да можеше да се засмее като него. Най-много, което можа да направи, бе да изстиска една пресилена усмивка.

Ладония каза:

— Чарли иска да излезем някъде навън, за да ми се отблагодари за вечерите, когато е вечерял тук. — От както бяха съобщили новината на Син, Чарли бе редовен посетител на вечеря у тях. — Уърт е вече тук и двамата с Брендън няма да вечеряте сами.

— Сигурна съм, че Уърт има други планове за вечерта, майко.

— Всъщност аз наминах, за да видя дали мога да взема за всички по един бургер. Какво ще кажеш, Ладония? Чарли?

— Каквото каже Ладония — каза Чарли любезно.

Ладония пъхна ръка под неговата.

— Бих предпочела да съм сама с годеника си, ако нямаш нищо против, Уърт.

Той й намигна съучастнически.

— Ах, ти, нетърпелива немирница! По дяволите, трябваше да си опитам късмета, когато все още имаше време. — Той я стисна в мечешката си прегръдка.

Няколко минути по-късно влюбените излязоха. Син се обърна към Уърт и каза неловка:

— Не се чувствай задължен да ни извеждаш.

— Да, но аз искам. Затова съм дошъл.

— При тия обстоятелства, Уърт…

— Какви обстоятелства?

Невинно зададения въпрос си бе провокация от най-чиста проба и това я изправи на нокти. Какво, по дяволите, иска? Отново да му обяснява всичко дума по дума?

— Брендън, какво ще кажеш за един макдоналс? — попита той хлапето.

— Евтини трикове — промърмори тя с крайчеца на устата си, като видя как Брендън се спуска към колата навън.

— Но дават резултат — каза той с най-обезоръжаващата си усмивка. — След вас, мисис МакКол.

 

 

— Мога ли да отида сега на игралната площадка?

— Казва се може ли, Брендън, и ела първо да ти видя лицето. — Син избърса набързо устата му със салфетката, той скочи от стола и се втурна към вратата, водеща към игралната площадка навън. — Внимавай на пързалката — подвикна тя след него и въздъхна, разбрала, че само си хаби дъха.

— Кафе? — попита Уърт и махна пластмасовите капачки на чашките.

— Благодаря.

Известно време те мълчаливо отпиваха от кафето си, загледани в играта на Брендън. Той и едно малко момиченце, горе-долу на неговата възраст, стигнаха до пързалката едновременно Брендън кавалерски отстъпи встрани и пусна момиченцето първо да се качи.

— Така се става любимец на жените — забеляза Уърт, подсмихвайки се.

— Аз пък се надявам да не стане такъв.

Очите му се откъснаха от прозореца. Известно време остана загледан в намръщеното лице на Син, после каза с неприкрит гняв:

— Знаеш ли, Син, когато двама души спят заедно, това обикновено ги сближава, а не ги отдалечава.

Назидателният му тон я вбеси.

— Това зависи от причината, която ги е накарала да го направят. Знаем защо спа с мен, нали?

— Добре, признавам си. Аз съм боклук. Утайка. Най-низшата форма на живот на тази шибана планета. Е, доволна ли си сега? — Жълто оранжевият стол изскърца под тежестта му, когато той рязко се облегна назад, преди да продължи: — Завлякох те в Мексико, за да намеря отговор на един въпрос, който ме човърка от години насам. И този въпрос беше: „Как ли е жената на най-добрия ми приятел в леглото?“

Той плесна с ръце по бедрата си, изпусна дълбока въздишка и обърна глава встрани. След малко обаче пак се наведе напред и сложи ръце на масата.

— Добре, след като вече знаем защо съм спал с теб, нека сега да разберем ти защо легна с мен?

— Какво?

— Дай да го чуем. Какво те накара?

— Аз…

— Човек би си помислил, че ти също си искала да разбереш как съм в леглото.

— Аз никога…

— Така ли? Никога? Нито веднъж? Ти никога не си чула Тим да говори за сексуалните ми подвизи и никога не си си задавала въпроса дали наистина съм толкова добър? Не си ли искала да изпробваш мъжествеността ми?

— Отвратителен си! — Тя се пресегна за чантичката си и я преметна през рамо.

Преди обаче да стане от стола, Уърт се пресегна над празните картонени кутии и чаши и я сграбчи за ръката.

— Видя ли как те заболя от това обвинение?

Нежният му глас й подейства по-убедително от силната му хватка и тя отново се отпусна на стола, изхлузвайки чантата от рамото си. Известно време се гледаха право в очите, после Син първа сведе поглед.

— Наистина боли.

Той кимна.

— Много.

Слагайки лакти на масата, тя обхвана лицето си с ръце.

— О, Уърт, съжалявам. Не знам какво ми влезе под кожата.

Смехът му я накара да изправи глава.

— Не знаеш ли?

Бузите й порозовяха и тя отново наведе глава.

— Не биваше да хвърлям цялата вина върху теб. Просто търсех изкупителна жертва. Хвърляйки вината върху теб, аз се мъчех да облекча съвестта си.

— Съвестта си ли? Че какво толкова лошо сме направили?

— Чувствах вина, Уърт.

— Защо, Син?

— Тим, естествено.

— Тим е мъртъв. Мина повече от достатъчно време за траур. Не, не чувстваш вина за това, че си спала с мъж. Дори не за това, че си спала именно с мен. — Той сниши гласа си до шепот. — Чувстваш се виновна, защото ти беше много хубаво.

Син прехапа устни.

— Така ли е?

Тя кимна с нещастен израз.

— Син — каза той тихо и хвана ръката й. — Тим не би очаквал от теб да останеш сама. Та ти беше само на двайсет и седем, когато той почина. Какво, да не би да трябваше да си препашеш колана на целомъдрието?

— Не, но не очаквах, че пробуждането ми ще е толкова разтърсващо. Не знаех, че това ми е липсвало толкова много. Предполагам, че съм била свръхподатлива.

— Нивата се оказа плодородна и аз, големият лош вълк, се възползвах и я разорах.

— Не — каза тя, отхвърляйки твърдението с енергично поклащане на главата. — Ти не се възползва. Аз бих могла да го избегна, ако не го исках.

— Благодаря ти за това — каза той с нежна усмивка.

— Напоследък се чувствах толкова потисната. И когато се появи първата възможност, аз моментално се вкопчих в нея, без да мисля за последствията. — И унило добави: — Исках да ми се случи нещо, но не очаквах то да е инцидентно преспиване с теб.

Той направи гримаса.

— Би могла да намериш по-добра дума, по дяволите!

— А ти как би го нарекъл?

— Не знам, но не бих се изразил толкова безсърдечно. Имал съм много инцидентни проспивания. Повярвай ми, Син, това, което направихме, не тръгна от слабините ми. Тръгна оттук — каза той и посочи главата си — и набра инерция тук — пръстът му се заби в гърдите над сърцето, — преди да се спусне под пояса ми.

Дъхът й излезе на пресекулки, когато каза:

— И с мен беше така, Уърт.

— Тогава престани да говориш глупости. Не разбираш ли, че означаваш много повече за мен, отколкото обикновена шантонерка, задигната от някой бар?

Чувствата, които тя потискаше от дни насам, заплашиха да избият под формата на сълзи. За да не стане, това, тя промени темата на разговора в друга насока, разбрала с облекчение, че това, което се бе случило между тях, не бе повлияло отрицателно върху мнението му за нея.

— И като похлупак на всичко — майка ми заявява, че ще се омъжва.

— А ти не искаш да се омъжва, така ли? Още кафе?

— Не, благодаря. Разбира се, че искам, но това означава нови трусове, още време за адаптации. — Тя вдигна поглед към него и се намръщи. — Звучи малко себично, нали?

— И още как!

— Не мога да се понасям за това.

— Защо? Че ти си човек.

— От събота вечер насам няма никакво съмнение в това, нали?

Брендън дойде да пие вода от чешмичката, после им махна и отново се втурна навън.

— Прилича на Тим.

— Да, така е — призна тя с нежна усмивка, загледана в детето.

Уърт стисна лекичко ръката й, които все още не бе пуснал.

— Син, трябва да знаеш, че онази нощ не мислех за Тим. — Очите му настойчиво търсеха разбиране в нейните. — Ако дори само веднъж ми бе минала мисълта за Тим, нямаше изобщо да те докосна. Мисълта, че си негова жена, не би трябвало да ме напуска, а аз гледах на теб като на жена, от която ми стана така, че…

— Уърт!

— Но това е така. За другите неща може и да спориш колкото си искаш, но едно нещо е абсолютно неоспоримо и то е, че те желаех по най-първобитен начин. А има и физически доказателства, че ти ме желаеше по същия начин. Така ли е?

— Така е — прошепна тя.

— Когато онази нощ те държах в ръцете си, галех кожата ти, вдъхвах аромата на косата ти, целувах устните ти, единственото нещо, за което мислех, бе да се любя с теб. За никой друг. Само ти и аз, Син. Не можеш ли да го преживееш?

Нищо не би могло да я изтръгне от сладкото опиянение, предизвикано от разказа на Уърт. Нищо, с изключение на Брендън, който се появи с издрани и окървавени от неправилно приземяване ръце.

 

 

Ладония още не се бе прибрала, когато те се върнаха. Уърт храбро предложи услугите си да прекара вече изморения и мрънкащ Брендън през мъките на банята и да го сложи да спи. Момчето смело издържа изпитанието на парещия антисептик, с който Син намаза наранените ръце.

— Тия стиснати по мъжки устни бяха в твоя чест — каза тя, затваряйки вратата към стаята на Брендън. — Ако теб те нямаше, щеше да…

Той притисна устните си в нейните, дарявайки я с още една неочаквана целувка, като нападна по левия фланг, откъдето тя нито можа да го види, нито успя да се подготви.

Уърт я целуваше нежно и съвсем не настойчиво, предоставяйки на нея да избере дали да приеме целувката, или да я отхвърли. Въпреки че Синтия се подпря немощно на дървената ламперии в коридора, въпреки че тя й подейства като удар в стомаха, Син не позволи целувката да се задълбочи.

— Недей, Уърт.

— Какво толкова има? Целувка между приятели — прошепна той в шията й, докато пръстите му лекичко обхождаха копчетата на блузата и докосваха гърдите й с кокалчетата си.

— Обикновено нищо. — Тя се дръпна от него и отиде в по-осветената, неутрална част на къщата.

— Значи сме необикновени, чака ли?

Тя влезе в кабинета и запали още една лампа.

— Миналата събота промени приятелството ни, Уърт. Още ли не си разбрал това или се правиш на тъп?

— А ти си просто инат. Изглежда мислиш, че след като сме правили любов, не можем да бъдем приятели.

— Не можем!

— Защо да не можем?

Тя отметна глава назад и изскърца със зъби.

— Защото не става, ето защо. Сега е различно. Всичко се промени. Казвам го с болка, но е така. Много съжалявам за близкото ни приятелство, но то не може да се върне. Пожертвахме го заради… заради…

— Заради най-хубавото изживяване в леглото, което и двамата изобщо сме имали! — търпението му бе, меко казано, на изчерпване. — Е, и какъв е проблемът?

Тя обърна гръб към него и ръцете и несъзнателно се заиграха с шахматните фигури, които Чарли и Ладония бяха оставили на масата.

— Ти си мъж, а аз съм жена.

— И аз така мисля, Син.

— Полът ни реагира различно на ситуации като тази.

Той постави ръце на раменете й и я обърна към себе си.

— Не съм чак толкова задръстен, колкото си мислиш — каза с по-спокоен тон — Тази мисъл я предъвквам вече четири дни и стигнах до заключението, че ти май не можеш да започнеш дружбата ни отново оттам, откъдето сме я оставили.

— Точно така — каза тя с треперещ глас. — Не мога.

— Е, в такъв случай грешиш. Можем. Можем да направим всичко, стига само да решим.

Тя клатеше глава отрицателно.

— Не мисля така, Уърт.

— Слушай — каза той, приближи се до нея и пъхна пръсти в косата й. — Обещавам да не мисли повече за това, ако обаче и ти обещаеш същото.

— Не можем да избягаме от мислите си.

— Точно поради тази причина това не се признава за грях, освен ако не го мислиш за такъв. Затова когато се сетя колко приятна е на пипане кожата ти, просто ще изхвърля тази мисъл от главата си и ще започна да мисля за борсови спекулации или нещо друго от този род.

Изразът на лицето й бе объркан, но тя отчаяно се нуждаеше да бъде убедена.

— Никак не ми бе лесно да си мисля, че най-добрият ми приятел вече не съществува за мен.

— И на мен.

— Толкова ми се искаше да вдигна телефона и да ти се обадя.

— По дяволите, толкова си твърдоглава.

— Но, Уърт, аз все още не мисля, че това ще даде резултат, независимо от добрите ни намерения.

— Разбира се, че ще даде, стига само да свикнем с мисълта. Като например тази вечер. Когато се улових, че гледам гърдите ти, през ума ми минаха хиляди картинки и започнах да си представям какво ли не. Да, но аз не им обърнах внимание. Няма да мине много време и сигурно ще забравя колко податливи са били на целувките ми. Или пък онези тихи и накъсани звуци, които издаваш, преди да свършиш — добави той с пресипнал глас. — Толкова тихи бяха, че вече почти са се изтрили от паметта ми.

Тя успя да превърне изтръгналия се вопъл в тихо покашляне. Пулсът и бе болезнено силен.

— Просто трябва да поработя върху това — призна той и леко докосна гърлото и там, където бързия ритъм на пулса ясно се виждаше. — Това е въпрос на самоконтрол.

— Опитах се да го забравя.

— И успя ли?

— Малко.

— Но все още си спомняш някои работи?

— М-м — опита се тя да кимне, доколкото и позволяваха ръцете му.

— Какво например? — прошепна той с дрезгав глас. — Като това колко е хубаво да сме така слети в едно? Такова съвършено сливане… — Наведе се и притисна чело в нейното. — Да-а, Син, и аз си го спомням този момент.

— Мисля, че това е първото нещо, което трябва да забравим.

— Точно така.

Той не я отмести от себе си, но и не се приближи още към нея. След известно време дишането им се нормализира.

— Слушай, Син — обади се Уърт, мъчейки се да събуди у нея сантименталното, — предстоят ни още дълги години на приятелски отношения. А това е много трудно, много по-трудно, отколкото любовна връзка. Не можем да жертваме приятелството само заради една фантастична нощ в леглото, нали?

Заровила лице в ризата му, тя прошепна:

— Защо го направихме?

— Просто се оставихме романтичната атмосфера да ни завладее. — Той потърка брадичката й утешително.

— Така става в тропиците. Изпадаш под прелъстителното им влияние, почти толкова мощно, колкото и безобидните им на вкус напитки. Пиян си още преди да разбереш.

Той я обви в прегръдките си и двамата бавно се заклатиха в ритъма на музика, която звучеше само в главите им.

— Морето и слънцето ни омагьосаха, Син, и това, че живеехме в една стая, им помогна. Цялата тази комбинация провокира чувствата ни, накара ни да се съблечем и да скочим в леглото.

— Така ли мислиш?

— Така трябва да е било. Никога не сме имали влечение един към друг.

— И никога няма да имаме.

Той изглеждаше по-малко склонен да се съгласи с това и се задоволи само да кимне разсеяно.

— Ако позволим приятелството ни да бъде засегнато, последиците от това може да повлияят и на бъдещето ни. Не че ще се отнасяме като чужди хора един към друг. Ти няма да забременееш.

Внезапно Уърт я хвана за ръцете и се дръпна назад. Очите му зададоха безмълвен въпрос, преди да се плъзнат надолу към корема й.

— Нали?

Тя се измъкна от ръцете му.

— Разбира се, че не!

Надяваше се да е така.

— Е, ето, виждаш ли? Всичко може да си тръгне постарому — каза той щастливо.

Кавалерското му становище бе възприето с цел да повдигне духа й и да потисне тревогата й. Да, но вместо това, то я раздразни. Възстановявайки самоуважението, а с няколко мили фрази и успокоявайки виновната й съвест с правдоподобни обяснения за държането й, той просто с лека ръка изхвърляше в небитието цялата случка, сигурен в убеждението си, че все още може да разчита на приятелството й. Без много да му мисли, с лекота бе прескочил това, което в нейното съзнание вече се бе оформило като главно препятствие.

Да пукне обаче, ако му позволи да го разбере!

— О, Уърт, толкова се радвам, ме мислиш така — каза тя, дарявайки го с ослепителна усмивка. — Сега вече мога да споделя с теб добрата новина.

— Добрата новина ли?

— Джош, онзи хубав и богат гинеколог, за когото ти разправях, помниш ли… още не се е отказал от мен. Днес следобед дойде и ме покани утре на вечеря.

Усмивката на Уърт замръзна със скоростта на бързо втвърдяващ се цимент.

— Ау, каква приятна новина! Не приема „не“ за отговор, нали?

— За щастие, не — каза тя и кокетно постави дланта на гърлото си, смеейки се без глас.

— При мен нещата също вървят добре. Реших да простя на Грета.

Смехът на Син премина в кашлица и накрая замря.

— Грета е онова момиче, което…

— Което ми върза тенекия миналата седмица. Оттогава насам непрекъснато ме моли да й простя.

— О!

— Най-доброто нещо на свадата — обясни той разпалено — е, че след това следва сдобряване.

— Да, така е. — Тя вдигна ръка и многозначително погледна часовника си, въпреки че в момента си представяше Уърт, потопен до шията в казан с врящ катран — Божичко, колко късно е станало! Мисля, че трябва да се доверя на Чарли да изпрати майка без произшествия до вкъщи. — После прикри широката си фалшива прозявка и добави: — Няма да я чакам. Уморена съм и трябва да си почина.

Той се обърна и се отправи към вратата, мърморейки:

— Няма нужда да ми го казваш още веднъж.

— Какво казваш, Уърт? Не можах да те чуя.

— Казах, че и мен утре ме чака тежък ден и трябва да си легна по-раничко.

— Сърдиш ли се? Нещо сърдит ми прозвуча.

Той вървеше толкова бързо, че тя едва го следваше. Когато стигна до входната врата, рязко се спря и тя се блъсна в него.

— Не, не се сърдя. За какво да се сърдя?

— И аз не виждам причина.

— Просто искам да се прибера у дома колкото може по-скоро, това е всичко. Благодаря ти, че ми напомни колко късно е станало. Трябва да се върна вкъщи и да се обадя на Грета за плановете ни утре вечер. — Той се наведе към нея и прошепна: — Не че е толкова важно с какво ще започнем по-напред.

Тя схвана намека и се запита защо повече не може да се шегува със сексуалните му лудории по начина, по който правеше това само преди една седмица.

— Е, приятно прекарване — каза тя любезно:

— Такова ще е — Той щракна с пръсти. — Това ми припомни нещо. Трябва да се отбия през аптеката. Това, че миналата събота се изпуснах, съвсем не означава, че съм сексуално безотговорен тип. Човек, който има толкова много жени като мен… е, сигурно разбираш какво искам да кажа. Трябва да се внимава.

Изобщо нищо няма да остане от хубостта му, ако оскубе всичката му коса от дъно, помисли си тя.

— Радвам се, че се отби тази вечер, Уърт, и можахме да си изясним как стоят нещата за онази работа.

— Каква работа? О, ти имаш предвид онова, което се случи в Мексико? По дяволите, вече го забравих — каза той и сви рамене с безразличие.

— Е, и аз също.

— На метър от теб съм, Син. Няма защо да крещиш.

— Това е, защото толкова се радвам, че си оставаме приятели.

— Приятели. И още как! Докрай. Само смъртта може да развали приятелство като нашето.

Тя оголи зъби в нещо като подобие на усмивка.

— Колко удачно казано.

— Е, ти го изрече инцидентно преспиване за една нощ.

— А не беше ли такова?

— Дяволски права си. Лека нощ.

— Лека нощ.

— О-оп, още малко и щях да забравя.

Той бръкна и джоба на якето си, събра в шепата си около десетина хиляди малки парченца хартии и ги подхвърля нагоре. Те се посипаха върху тях като сняг.

— Какво е това? — извика Син.

— Чекът, който ми изпрати, за да си платиш половината от разходите.

— Исках да си платя моята половина.

Усмивката му стана болезнено противна.

— Ти го стори, Син.

Тя затръшна вратата, като едва не премаза носа и пръстите на краката му. Кипейки от яд, закрачи към стаята си. Опита се да намери поне една разумна причина защо не се отпусне и наплаче хубаво и от сърце.

Синът й бе щастлив и добре осигурен, но нямаше баща и тази липса сигурно щеше да се отрази в по-нататъшния му живот. Майка й се канеше да се омъжи и това я радваше, но когато се преместеше при Чарли, щеше да остави зад себе си огромна празнина в живота й. Утре бе петък, краят на една отвратителна седмица, но това и напомни, че до срещата с д-р Джош Мастърс остана само още един ден и тя се запита как ли ще издържи предстоящата вечеря с него.

После избухна в сълзи.